Ние трябва да живеем на земята като колело. Колелото като се върти допира земята само в с една точка, а останалите [точки] непрестанно се въртят. А ние като се прилепим към земята не можем да станем.
Преп. Амвросий Оптински
ДО ТЪРГОВЕЦА НА КОЖИ М. С: И СЛУГАТА Е ЧОВЕК
При мен дойде един от Вашите слуги, Спасой, и се оплака, че сте го уволнили несправедливо. Не знам как сте могли да го уволните, след като неговата вина е по-малка от Вашата. Той Ви е блъснал и Вие сте се ударили в стената. Ако това беше всичко, той би бил единственият виновник и не би имал причини да се оплаква. Но стана ясно, че има и друго.
Празнували сте сребърна сватба и вечерта, когато гостите са си отишли, Вие сте извикали слугите и сте продължили да пиете с тях до полунощ. И Вие, и те сте се напили. Напил се и Спасой, на когото това е било за пръв път. Пиян, той започнал да пее и не Ви давал да вземете думата. Вие сте го наругали и сте го ударили с ръка по устата. Тогава Спасой Ви блъснал назад и Вие сте се ударили в стената. Така завършила Вашата сребърна сватба и започнал мрачен период в живота на Спасой. Пиян ударил пиян и той му отвърнал. Сметката е чиста. Мяра за мяра. Но Вие сте прекрачили мярата, когато на сутринта сте уволнили Спасой.
За великия полски крал Казимир разказват, че бил страстен картоиграч. Една нощ кралят играл с един от своите придворни. Придворният постоянно губел, а кралят печелел. Накрая придворният се разгневил и ударил на краля плесница. Стигнало се до съд и съдът го осъдил на смърт. Когато присъдата била донесена на Казимир за подпис, той отказал да я подпише, като казал: „Виновен съм аз, а не той, защото не прилича на краля да играе на карти и така да поощрява тази страст у своите поданици".
Мисля, че и Вие трябва да разсъждавате по този начин. Виновен, че се е напил, е не толкова слугата, колкото господарят, който го е принудил да пие. Вие сте го повикали на запой, а не той Вас. А пиянството, както и лудостта, изравнява всички хора. В пиянството вече не се знае кой е господар и кой е слуга. Нима сега Спасой трябва сам да понесе наказанието, което и двамата заслужавате? По-големият дял от вината е Ваш, но Вие сте го прехвърлили върху него. Ами ако клетият Спасой беше намерил в двора Ви златно съкровище, дали и тогава щяхте да се откажете от своята част?
Навремето апостол Павел писал на един господар, Филимон, за неговия слуга, Онисим, молейки да го приеме обратно, и то не вече като роб, а възлюбен брат. „Приеми го като мене”, казва той. Ето и аз Ви моля: приеме този благочестив Спасое, християнин също като Вас. Христос е умрял и за двама ви. Спасое се е съгласил да пие по Ваша заповед. Виждате ли, колко Ви е предан - дори и в грях е паднал заради Вас. Приемете го по-скоро и не позволявайте той да става неволно тръбач на Вашата неправда сред хората глас, викащ към Бога против Вас.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЯНУАРИ
Разсъждение
Нищо не сломява човешката гордост, както навика на послушание към по-възрастните. В древна Спарта на послушанието се гледало като на велика добродетел. Разказва се как един спартански войник с гол меч се устремил към неприятеля, настигнал го и тъкмо замахнал да го посече, тръбата затръбила отбой и той поставил меча в ножницата. Когато някой, който го видял и го запитал защо не посякъл неприятеля, той отговорил: „По-добре е да се послуша воеводата, отколкото да се посече неприятелят!“. Християнското послушание се различава от това спартанско послушание по това, че то е доброволно и има за цел спасението на душата, т.е. не е за запазване на земното царство, а за спечелване на Царството небесно. Св. Иоан Колов е започнал своя подвиг при един тивейски старец. Старецът, за да научи ученика си на послушание, посадил в земята едно сухо дърво и наредил на ученика си всеки ден да го полива. Три годни Иоан поливал сухото дърво и най-накрая то се раззеленило и дало плод. Това е плодът на безропотното послушание. Сам Господ бил послушен дори до смърт и то смърт кръстна (Филип. 2: 8).
БЕСЕДА за това. че всички сме свободни, само когато сме раби Христови
Призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов (I Коринт 7: 22).
Велика истина, която християнството всекидневно проповядва на света, е, че нищо да не се оценява окончателно по външния му вид, а по неговата същност. Да не се оценяват нещата по техния цвят и вид, а по тяхното значение. Да не се оценява човек по неговото положение и състояние, а по неговото сърце – по сърце, в което се съединяват чувството, разумът и волята. Според тази, винаги нова за света наука, не е роб онзи, който външно е поробен, нито пък е свободен оня, който има външна, телесна свобода. Според светското разбиране роб е онзи, който малко се ползва от света, а е свободен онзи, който се ползва много от света. Според християнското разбиране роб е онзи, който не се надява на живия и благ Христос, а е свободен онзи, който се надява на живия и благ Христос. И още, по светското разбиране роб е онзи, който не постъпва по собствената си воля, а изпълнява чуждата воля, а е свободен онзи, който изпълнява своята воля, а не чуждата воля. Според християнското разбиране роб е онзи, който изпълнява собствената си воля, а не волята Божия. Служението на Господа е единствената истинска и достойна свобода, а предаването на света и на себе си на греха и порока всъщност е смъртоносно робуване. Човек може да си помисли за възкачилите се на престола царе – има ли на земята по-свободни хора от тях? И въпреки това, много царе са били най-низки и недостойни земни роби. За окованите в тъмница християни човек може да помисли дали има по-нещастни роби на земята? Но християнските мъченици се чуствали свободни в тъмницата, пеели псалми и възнасяли благодарствени молитви към Бога. Свобода, окована в тъга и скръб, не е свобода, а робство. Само свободата в Христа е свързана с неизказана радост. Само непомръкващата радост е знак за истинска свобода.
О, Господи Иисусе, единствено благ Господарю, Който ни даряваш свобода, привържи ни по-здраво към Себе Си и ни направи Твои раби, за да престанем да сме раби на лютите и немилосърдни господари. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски.
