Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 193242 Постинги: 785 Коментари: 0
Постинги в блога от 03.01.2018 г.

 ДО КЛИСАРЯ ДРАГИЧ М., КОЙТО ПОНЯКОГА СЕ ЧУВСТВА СЪВСЕМ ДРУГ ЧОВЕК

 

 

Пишеш, че понякога се чувстваш като нов човек, прероден и преобра­зен. Това ти се случва обикновено по време на молитва, в нощната ти­шина. Този свят сякаш изчезва за теб; престават всички земни мисли за хора, за вещи, за телесното; необикновен мир се разлива в душата ти; виждаш в себе си някаква светлина и чувстваш неизразима радост. Към това се приба­вя и някакво чудно благоухание, сладко и животворно, което не може да се сравни с нито един земен мирис. Чувстваш се така, сякаш си извън себе си. А когато всичко това изчезне, леко и постепенно, както дъгата изчезва пред човешкия поглед, тогава те обзема тъга, че то не е продължило още и още, без прекъсване и без край, години, векове и през цялата вечност. И питаш: какво може да бъде това?

Мисля, че Божият Дух е докоснал душата ти, брате мой. Това е, за което Господ е казал: “Царството Божие вътре във вас е”. Защото когато Ду­хът Божи се възцари в нашите души, тогава в нас престава всичко, което е наше, а настава всичко, което е Божие. Докато в нас царуват нашите чувст­вени мисли, земни желания и себична воля, дотогава в нас е не Царството Божие, а царството на тъмнината, на страха, на тъгата и незнанието. А щом Духът Божи дойде и вземе надмощие, тогава всичко се променя. Но съветвам те, понизи себе си до земния прах пред величието на Всевишния Бог, Който по великата си милост ти е показал тази тайна. И не разказвай за нея на мнозина, на непосветени - особено за онова, останалото, което и аз тук не споменавам. Да не изложиш на поругание светинята и да не би твоето сърце да се издигне във висините на гордостта, откъдето се пада в адската бездна. Чуй как Апостолът те предупреждава: “които мисли, че стои, нека гледа да не падне”.

С теб не се случва нищо неизвестно и непознато за Църквата. Много Бо­жии праведници и угодници са вкусили тази сладка тайна и са открили по нещо на верните души. Открили са го не за да се похвалят, а за да споделят своята радост и да подтикнат своите приятели към силна вяра в обещанията на Спасителя и към радостна прослава на Бога.

Веднъж през зимата нощувах при един човек. Когато домашните му отидоха да спят, той ми откри „най-голямата тайна на своя живот". „От го­дини исках - каза - да видя някакво чудо от Бога. Но не ми се даваше. Вед­нъж, на разсъмване, станах и започнах да се моля на Бога. Изведнъж вътре в мен се появи някаква светлина и аз почувствах мир, радост и благоухание (точно така, както се е случило и с теб). Оттогава престанах да искам чудо от Бога. Защото видях най-голямото чудо, за което нито бях чувал, нито бях подозирал."

Не е ли това потвърждение в наши дни на казаното от Апостола: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обича“.

Мир на теб и здраве от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Който се изкачва към Царството Христово, трябва [да очаква] да се натъкне на препятствия. Тези препятствия са многобройни и различни. Особено опасни са лукавствата на демоните. Затова всеки ревнител на духовния живот, трябва да бъде особено предпазлив и да не приема всяка светла проява от другия свят като Божествена поява. Че и врагът може да се явява като ангел на светлината, го доказва и животът на св. Иулиания. Когато тази света девица била затворена в тъмница, в ангелска светлина ѝ се явил врагът и почнал да я съветва да принесе жертва на идолите, та мъчителят повече да не я мъчи. Уплашена, Иулиания го попитала: „Кой си ти?“. Врагът отговорил: „Аз съм Ангел Божий! Бог се грижи много за тебе, затова ме прати да ти поръчам да се покориш на епарха, та да не бъдеш  погубена[1] в мъки; благ е Господ и ще ти прости това заради немощта на изпонараненото ти тяло“. Мъченицата се ужасила от тези думи, смутила се и с плач припаднала на молитва пред Бога, та Той да ѝ покаже кой е този, който говори с нея. Тогава от небето се чул глас : „Бъди храбра, Иулианийо. Аз Съм с теб, давам ти власт и сила над този, който е дошъл, и от самия него ще узнаеш кой е той“. И дяволът бил вързан и принуден да признае, че той е онзи, които измамил Ева в Рая, който подучил Каин да убие Авел, и Ирод да убие витлеемските младенци, и евреите да убият с камъни Стефан, и Нерон да разпне Петър надолу с главата, и Павел да посече, и т.н.… И така, препасана с Божия Дух, тази света девица не допуснала да бъде прелъстена от злия дух, а с предпазливост и топла молитва към Бога го победила.

 

БЕСЕДА за пророк Илия

 

Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума (III Цар. 17: 1).

 

Страшно звучат тези думи за всеки смъртен човек, защото са казани от подобострастен нам човек (Иак. 5: 17). Вие, братя, се питате как може смъртен човек да затвори небето и да спре дъжда. Но се запитайте как може смъртен човек да отвори небето и да низведе дъжд за сухата земя. А ние знаем, че и сега, по молитвите на хората, Бог отваря небето и дава дъжд. И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите  е казал нашият Спасител (Мт. 21: 22). Както Моисей, с жива вяра и молитва, е правил страшни чудеса в Египет и в пустинята; както Иисус Навин е спрял движението на слънцето, така и пророк Илия е затворил и отворил небето, и свалял огън от небесата, извършил и други мощни и страшни чудеса – все с вяра и молитва. Бог дал сила на Илия да прави такива чудеса, защото Илия ревнувал за славата Божия, а не за своята слава. Пламнах от ревност за Господа Бога (III Цар 19: 14). Нищо не е търсил [искал] за себе си този Божий човек, а всичко за Бога. За него Бог бил всичко – всичката слава, всичката сила, всичко прекрасно[2]. И затова Бог го увенчал с безсмъртна слава, със страшна сила и с блага, които не гният[3] и молци не ги ядат[4]. Затова Бог не допуснал Илия да умре, а го взел жив на небето, както и Енох. Свети Илия бил с душа, чиста като утринна роса, с целомъдрено като на дете тяло, с непорочно сърце и с ум като на ангел Божий. Затова бил и остава и днес съсъд [изпълнен с] на Божията благодат. Затова вършил чудеса, върши ги и днес.

О Господи живий, Боже на Твоя пророк Илия, Който и нас по Твоята свята благодат, чрез [светото] кръщение Си осиновил, възпламени и в нас вярата и ревността на Твоя свят пророк.

На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – тялото ти да не бъде унищожено в мъки (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – благо (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – не изтляват (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – гризат (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.01 05:44
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 193242
Постинги: 785
Коментари: 0
Гласове: 140
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031