Питате ме: „Защо Църквата мрази комунистите?" Кой Ви е казал това? Църквата не може да мрази своите неприятели. Тя осъжда не комуни­стите като хора, а техните зли дела. Църквата осъжда комунистическото насилие, убийството на царя и неговите деца, убийството на много ар­хиереи и свещеници, арестите и гоненията на християните, осмиването на вярата, оплюването на светините, продаването на иконите, оскверняването на гробовете на светците и поругаването на техните мощи, превръща­нето на храмовете в театри, хулите срещу Бога и Неговия помазаник, за­браната на молитвените събрания, възвеличаването на Иуда и на сатаната, безумното унижаване на човешката личност и принизяването на човека до маймуната, свеждането на неговата ценност до тази на винтче в маши­на, материалистическата заслепеност, която не вижда нито Бога, нито ду­шата, нито каквато и да било духовна реалност. Това Църквата е осъждала винаги, осъжда го и ще го осъжда. То е неугодно на Бога, а следователно и на Църквата.

Но не е вярно, че Църквата мрази хората, дори ако това са нейните гонители. Не е вярно, че Църквата мрази руските комунисти. Ще ми повяр­вате ли, ако Ви кажа, че тя моли Бога за тях? Църквата не е забравила запове­дта на своя Учител: „Молете се за ония, които ви обиждат и гонят”. Изпълнена с безмерна тъга заради злодеянията на своите гонители, Църквата се моли Богу за тях. Изпълнена с тъга за самите тях като хора, често дори кръстени, Църквата моли Христа за тях с неизказани въздишки. Как се моли за тях? Така, както се е молил и Христос: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що пра­вят”. Отвори им, Отче, духовните очи, за да прогледнат и да видят Теб, своя Творец. Вразуми ги, Христе, за да познаят, че без Теб не могат да вър­шат нищо. Отрезви ги, Господи от омразата към Теб и към Твоите люде.

Така се моли Църквата с вяра, че ще бъде чута от Бога, както заради доброто на нейните гонители, така и заради доброто на целия човешки род.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Свети Антоний учи: „Обикни смирението и то ще покрие всички твои грехове. Всички грехове са мерзки пред Бога, но най-мерзък от всички е гордостта на сърцето…Не гледай на себе си като за образован и мъдър, иначе ще пропадне всичкия твой труд, и твоята лодка ще доплува празна до брега. Ако имаш голяма власт, не заплашвай никого със смърт; помни, че по природа и ти си подвластен на смъртта, и че всяка душа, като последна одежда, съблича от себе си своето тяло“. Във Византия при короноването на царете в [храма] св. София имало чуден и пречуден  обичай. Именно – когато патриархът поставял короната върху главата на царя, същевременно подавал в ръката му една копринена торбичка пълна с пръст от гроб. Та и царете подсещайки се за смъртта, да се отклоняват от всякаква гордост и да бъдат смирени.

БЕСЕДА за двете различни мъдрости

Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога (1 Коринт.3, 19 )

И това е една голяма новина, която християнството съобщава на света. Една е мъдростта по Бога и от Бога, а друга е мъдростта по света и от света. Мъдростта по Бога е от Светия Дух; с такава мъдрост се изпълнили апостолите, когато над тях е слязъл Дух Свети. Мъдростта по света е от чувствата и материята, и представлява истинско безумие пред Бога, ако не е осолена и вдъхновена от Светия Божи Дух. Цялата мъдрост на света, която се ръководи само от плътските чувства, без ръководството на Дух Свети е безумие пред Бога и пред Божиите ангели, защото такава мъдрост не вижда нито духа, нито смисъла на този свят, а го вижда като пепел, която вятърът на случайността навява и разнася днес тъй, утре иначе. Цялата човешка мъдрост, която се ръководи само от чувствата и плътското мислене, хитруване и фантазии е безумие пред Бога, ангелите и светиите Божий, защото тя не познава човека като човек, т.е. като духовно същество, сродно на Бога, а го знае само като външно тяло и тяло вътрешно, като тяло по вид, и като тяло по същина. Също като маймуна на която и обясняват за железопътния локомотив, в който е заковала поглед па вземе че каже: „Желязо отвън, желязо и от вътре, желязо което топли, желязо което тегли, желязо, което върви направо, желязо, което спира!“. Кой, братя, може да се изпълни с Божията мъдрост, освен онзи, който първом не се освободи от безумието на света? А с Божията помощ може всеки от нас! Божията помощ идва  неотменно и посреща нашето желание и труд. Защото Бог е самата благост, мъдрост и святост.

Господи благи, мъдри и свети, изпълни ни с Твоята животворна мъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски