ДО БОГОСЛОВА Б. Р., КОЙТО ПИТА: КАК РАЗБИРАТЕ ДУМИТЕ :
„АЗ СЪМ В ОТЦА И ОТЕЦ Е В МЕНЕ"?
Защо изследваш възвишените небесни тайни, които дори херувимите не разбират? Просто вярвай, че това е така - Господ го е казал - и вярата ще ти донесе награда. Защото вечното благо, безсмъртният живот и Царството Божие са обещани не на знанието, а на вярата. Бог е дал на човека неограничени способности да вярва и ограничени - да знае. Не е ли признал това и философът Кант, критикът на човешкия разум?
Произнасяйки тези думи, Христос ги е отправил към вярата, а не към знанието. Той е казал на апостол Филип: „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца. и Отец е в Мене “? Виждаш ли, че Той открива тайна на вярата, а не на знанието. Не казва: “ не знаеш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене, а: не вярваш ли”?
Впрочем помогни си малко и със сравнения. Не е ли всеки син в своя баща, преди да се роди? И всеки баща в сина, когато синът се роди? Не е ли огънят в пламъка и пламъкът в огъня? Не е ли благородното желание във възвишената мисъл и възвишената мисъл в благородното желание?
Ние непрестанно се препъваме в тялото, когато мислим за духовните предмети. До разбирането на духовната реалност се доближава онзи, който преодолее това препъване. Може ли да има на земята любов по-голяма от любовта на майката към нейния едничък син и на сина към неговата майка? Представи си душите им, но само душите. Душата на майката изцяло е изпълнена с нейния син и душата на сина - с майката. Особено когато са далеч един от друг. Майката с цялата си душа е в сина и синът с душата си - в майката, и то както с ум, така и със сърце. И всеки, който ни обича, ни носи в ума и сърцето си, а онзи, когото обичаме, живее в нас. Горейки от божествена любов към Христос, апостол Павел е казал: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене”.
Методът на познание в християнството е любовта. И тъй, ако искаш да познаеш небесните тайни, обичай Бога с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум. И Бог ще се всели в теб, и ти ще бъдеш в Бога и Бог в теб. И ще почувстваш реалността на много неща, които са отвъд хоризонта на човешкото знание и разум.
Небесната любов нека те просвети!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
Най-голямото безобразие е да заповядаш на другите да вършат това, което ти сам не изпълняваш, защото ние няма да имаме никаква полза от чуждите трудове.
Преп. Антоний Велики
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЯНУАРИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
На питането, защо Бог Син се явил на света в човешко тяло, а не във вид на някакво друго състояние, умният светител Атанасий отговаря на това: „ Питаш защо Той не се е явил във облик на някое по-добро състояние, напр. във вид на слънце, луна, или звезда, или огън, или етер, а точно като човек? Знай, че Господ не е дошъл да покаже Себе си, а да излекува и научи страдалците. Ако се е явил само за да зачуди гледачите, значи е дошъл само за показ. Изцелителят и Учителят трябвало да дойде не само да послужи за полза на страдащите, но да се яви така, както това явяване ще е поносимо за страдащите…Нито една твар не е била в заблуждение в Божиите очи, освен единствено човека; нито слънцето, нито луната, нито небето, нито звездите, нито водата, нито етера не са изневерили на своя чин, а напротив, познавайки своя Творец и Цар - Слово, всички те пребивавали каквито са сътворени; само хората са се отдалечили от доброто, заменили истината с измамата, и честа принадлежаща на Бога, както и знанието за Него, отдали на дяволите и хората [ и на идоли] издялани от камъни. Какво невероятно има в това, че Словото ( Синът Божий) се е явил като човек за да спаси човечеството?“. Наистина, и ние питаме невярващите в наши дни: „ В какъв образ бихте искали да видите явилия се Бог, ако не като човек?“.
БЕСЕДА за опасността
Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени ( Лк.12, 35 )
Това е заповед на Онзи, Който познава слабостите на нашето естество, и Който ни желае доброто повече от баща и майка. Това е заповед на нашия човеколюбив Господ. Когато човек е разпасан, не се ли отпуска цялото тяло надолу? Като се опаше и стегне не се ли изправя цялото тяло като свещ? Като свещ нашата душа трябва да стои изправена пред Бога. Но как душата ще стои изправена пред Бога, ако плътта е натежала от земни страсти и похоти? Виж, между бедрата е гнездото на главните плътски страсти. Да се стегнат бедрата, значи да се стегнем с въздържание и да не даваме воля на страстите. Но стягането на плътските бедра не е цел, а средство, което помага по - лесно да стегнем своя ум, своята воля, и своето сърце. Плътското въздържание е началното училище за нашия християнски характер; после следва висшето училище, в което се учим на въздържание на ума, на въздържание на сърцето и въздържание на волята. Ако опашем нашия ум, тогава в неговата стесненост не ще могат намери място похотливите помисли. Опашем ли нашето сърце, в него не ще могат намери място похотливите желания. Опашем ли нашата воля, в нея не ще могат намери място злите скотски и демонски тщения. По тесен път, братя, се влиза в Царството Божие. Само в стеснените ум, сърце и воля, могат да пламнат свещите на всички добродетели, чиито пламък се издига към Бога. Под запалени свещи трябва да разбираме християнските добродетели.
О, Господи чисти и безгрешни, огнище на всички добродетели, помогни ни да се препашем с въздържание, и по тесния път да стигнем при Теб със запалените свещи, които Ти си донесъл в света. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски