Казваш, че не си виновен за онова, за което си осъден. В една нощна улич­на свада загинал човек, убийците ловко се разбягали, а когато дошла полицията, ти случайно си се оказал близко да трупа. Арестували са те. Осъ­дили са те. Сега се оплакваш от човешката несправедливост. Кълнеш се, че си осъден невинно. След първото ти писмо аз те помолих да ми изповядаш целия си живот и ти направи това. Като прочетох второто ти писмо, аз въз­кликнах: заслужил си го е!

Човече Божи, заслужил си това тежко наказание, ако не за онова пре­стъпление, то със сигурност за всички твои предишни злодеяния. Всевиждащият Съдия ги е видял, но по Своята милост ги е скрил от човешки очи, очаквайки твоето покаяние. Но ти не си се разкайвал, не си се изповядал, не си се молел Богу, не си се причастявал. Напротив, продължавал си да вър­шиш зло и си бил готов да убиеш всеки, който би ти попречил в безчестните ти дела. Само заради жестокостта към твоята жена си заслужил затвор. Тя не те е обвинявала пред земен съд, но воплите и са стигнали до Вечния Съдия.

За да те върне от твоите зли пътища и да те насочи в пътя на правдата; за да ти напомни за душата, за смъртта и за Страшния съд, Господ, Който управлява човешките съдби, те е отвел в онази нощ на мястото на престъ­плението, където си бил хванат от хора и от хора си бил осъден на затвор.

Твоят случай живо ми напомня за един велик християнски светец, Ефрем Сириец. В своята младост свети Ефрем вършил много грехове, но не бил осъ­ден за нито един от тях. Случило се обаче, че крадци откраднали една овца от съседа му. Съдът обвинил Ефрем. И Ефрем, напълно невинен за тази кражба, се оказал в затвора. Огорчен от човешката неправда, той започнал да плаче и да се вайка пред Бога. Но докато лежал в затвора заедно с много други прес­тъпници, той встъпил в разговор с тях. Питал всекиго подред как е попаднал в затвора. Един му казвал едно, друг друго. В техните грехове Ефрем познал своите, за които нито бил обвиняван, нито бил съден. Духът му се отрезвил и той разбрал, че е попаднал в затвора не заради откраднатата овца, а зара­ди останалите си многобройни прегрешения. Започнал със сълзи да моли Бога да прости неговите тайни грехове, благодарейки Му едновременно, че е хвърлен в тъмница за онова, което не е извършил. И скоро бил освободен като невинен. Но този случай довел до пълен обрат в Ефремовата душа. Тъмница­та го приела като грешник, а го пуснала като светец.

Мир на теб и здраве от Господа!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Дали може с вярата да се преместват планини (Мт. 17: 20)? Несъмнено може; и още повече може – с вяра може да се подтикне и сам Бог към милосърдие спрямо нас,  грешните. В омиритския град Афар повечето жители били евреи. Св. Григорий се трудел да ги приведе в християнството. Тогава евреите предложили на св. Григорий и на цар Аврaмий диспут за вярата и ако те (евреите) бъдели победени, всички щели да преминат в Христовата вярата. Няколко дена, в присъствието на няколко хиляди души – евреи и християни, продължил диспутът. Като видели, че ще бъдат победени с непобедимите Григориеви аргументи и доказателства, поискали по някакъв начин Григорий да им покаже Христос жив, така, че те да го видят със собствените си очи жив, и тогава щели да повярват. Имайки, заради чистото си сърце, голямо  дръзновение пред Господа, св. Григорий коленичил, обърнат на изток, и почнал пред всички да се моли на Бога. Когато свършил молитвата, земята се затресла, ударил гръм. От изток се задал един светъл облак, пламтящ като огън и с блестящи лъчи, започнал леко да се спуска към земята, към мястото, където се били събрали хората. Посред облака стоял човек с неописуема красота, c лице необичайно сияещо и одеждата му, като че ли била изтъкана от мълния. Той се движел върху облака, докато не дошъл над самия епископ Григорий. Всички го видели в слава и невиждана красота и от страх паднали по лице на земята. Григорий възкликнал: Един свят, един Господ, Иисус Христос, во славу на Богу Отца. Амин. Тогава от облака[1] се чул към евреите глас: „По молитвата на епископа ви изцерява Разпнатия от вашите отци“.[2] И светлият облак полека се отдалечил, така като и бил дошъл. После евреите се кръстили.

БЕСЕДА за Самуил

За това дете се молих и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих; и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа (1 Цар. 1: 27–28).

От Бога бил измолен и на Бога бил посветен Самуил, водачът на израилския народ.
Блажената Анна, бездетната му [дотогава ] майка, със сълзи и жертви го измолила от Бога. И него единствения, най-голямото ѝ богатство, дала от най-ранно детство да служи на Господа. Мъдрата майка не смята своите деца за свои, а за Божии. Божии са и когато Бог ги дава, Божии са, и когато Бог ги взима, но най-много са Божии, когато майка им сама ги посвещава на Бога. Божият дар се връща на Бога като дарение. Защото ние нищо нямаме свое, за да го дадем Богу, освен онова, което сме получили от Него. Малкият Самуил живеел при храма, между покварените синове на свещеник Илий, но не се покварил. А Господ не искал да се яви на грешните старци, но се явявал на това чисто дете… Защото Самуил изпълнявал волята Божия и не остана ни една негова дума неизпълнена (1 Цар. 3: 19). И Самуил, от младини до старост, бил съдия на народа, и не сторил нищо лошо, нито на Бога, нито на хората. Бог му дал сила, та пророкувал и вършел чудеса: победил всички Божии и народни врагове; и помазал двама царе – Саул и Давид. А когато остарял, призовал народа и попитал дали някога, някому е причинил насилие, или от някого взел подкуп. А народът в един глас отговорил: Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел[3] (I Цар. 12: 4). Ето, такъв е, който от Бога бил дарен и на Бога дар е даден, и който растял с Божието благословение и с майчиното благословение. Нека майките да се възползват от примера на блажена Анна. Нека съдиите и народните водачи да се възползват от примера на праведния Самуил.

     О, светий и пресветий Господи, благий и преблагий, отвори нашата душа, да видим Твоята святост и благост, за да се покаем за своите грехове[4]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – славата Господня (бел. прев.).

[2] В ориг. – „Заради епископската молитва вас ви изцерява Разпнатия от вашите отци“ (бел. прев.).

[3] В ориг. – нито нещо си взел от нечии ръце (бел. прев.).

[4] В ориг. – от своята злоба (бел. прев.).