Разсъждение

Плод, плод и само плод иска Господ от всяко живо дърво, което се нарича човек. Добър плод е боголюбивото сърце, а лош плод е самолюбивото сърце. Всичко останало, което човек има и от което се ползва – положение, власт, чест, здраве, пари, образование – всичко това са само листата на дървото. Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат. 3:10). Дори и нехристиянските народи са ценели добрите дела повече от красивите думи. Още повече това трябва да бъде правило за Христовите последователи. На едно събрание на атиняните, на което имало и спартански пратеници, един старец ходел от пейка на пейка, търсейки място да седне. Атиняните му се присмивали и не му предлагали място. Когато старецът отишъл при спартанците, всички скочили на крака и му предложили място. Като видели това, атиняните похвалили спартанците с красиви думи. На това спартанците им отговорили: „Атиняните знаят какво е добро, но не правят добро“. Който прави добро, прилича на дърво, което принася добър плод на своя стопанин. А извор на доброто в човека е доброто и боголюбиво сърце.

БЕСЕДА за нашето безсилие без Христа Господа

Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан 15: 5).

Господ не е имал обичай да преувеличава. Няма по-примерени думи в света от Неговите. Като е казал, че без Него не можем да вършим нищо, трябва да разбираме и приемаме това буквално. Тук Той говори за доброто, а не за злото; нищо добро не можем да сторим ние без Христа и против [волята на] Христа. Той е Собственик, Подател и Вдъхновител на всяко добро. Никакво добро няма вън от Него, както никакво зло няма в Него. Аз съм лозата, вие пръчките – е казал Той. Какво могат пръчките без лозата? Могат ли да растат и да принасят плод? Нищо – освен да станат храна за огъня! Човек може да мисли, колкото си иска, но никога не може да си представи и едно истинско добро, което да не е в Христа, и което да не произлиза от Христа. Ако някой каже, че той върши добри и хуманни дела без Христа, да знаете, че тези негови дела са гнили в сърцевината си и са разядени, било то от суета, било от тайно самоизтъкване. Защото човек без Христа е същото, каквото са пръчките без [корена] на лозата. Това ни го е казал Той. Коренът е скрит и не се вижда, а пръчките се виждат. Но и гроздето на пръчките и самите пръчки са зависими от корена. Коренът на всяко добро израства от Божието сърце и се налива със сладостта на Духа Светаго.

Господи Боже Триединни, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

В своето обширно писмо Вие сами сте благоволили да дадете отговор на поставения въпрос - отговор, който мога лесно да разбера, но трудно мога да приема. Вие казвате: нека по въпросите на мира в света се срещат и взимат решения не министрите на различните държави, а по няколко души от всяка страна, избрани непосредствено от народа. Вие сте убеден, че по този начин войната ще бъде избегната и ще се установи траен мир. А аз Ви питам, кой ще ръководи тези избори, ако не същите тези министри? И следователно, кой друг би могъл да бъде избран, освен самите те или техни съмишленици? Ако бяхте казали: нека да се повика свещеник, да се извърши водосвет на мястото, където ще се решават въ­просите на мира, да осени това място със знака на Христовия кръст, да го прекади с тамян и след това да започнат обсъжданията и преговорите, Божиите народи в света биха разбрали Вашето предложение като опра­вдан призив към Всесилния Творец (а политическите миротворци - може би като нещо неуместно). Но не е ли по-добре да оставим всеки разумен човек да прави онова, което го учи духът, а аз и Вие, и много други, които нито избират, нито биват избирани, да се запитаме: какво да направим ние през тази година за благословения мир между хората? И ако така поставим въпроса, аз пак ще се върна към онези три неща, с които право­славният свещеник често влиза в домовете на хората, а те са: вода, кръст и тамян. Водата - сълзи, кръстът - вяра, тамянът - молитва. Със сълзи да се умием от греховете на старата година, с вяра да оживим своите души и да ги устремим към светите Небеса, и с молитва да измолим от Господа онова, което е необходимо за нас и за всички наши братя на тази планета, следователно и мир между хората.

Вие знаете, че през тази година расте и дава плод пшеницата, посята през миналата. Така и цялото наше зло, посято през миналата година, ще порасне и ще даде плод - проклет плод, ако не го изкореним и не посеем вместо него добро семе. За да не бъде новата ни година като старата, та дори и по-лоша. В духовен смисъл изкореняването на злото семе и пося­ването на доброто се нарича покаяние. „Покаяние" е началната дума в Евангелието. „Покайте се" са първите слова на мълчаливия иордански пророк, Кръстителя Христов. „Покайте се и вярвайте в Евангелието” - е първата Христова проповед. И едва след като три години е наставлявал Своите ученици в пътя на всички добродетели, Господ им е открил тай­ното учение за мира. „Това ви казах - казва Той, - за да имате в Мене мир... Мир ви оставям; Моя мир ви давам”. А това означава, първо, че мирът е от Бога и е дар Божи и второ, че мирът идва накрая като венец и плод на много нравствени усилия и на всички останали добродетели - на върха на стълбата, чието първо стъпало е покаянието. Първо мир в души­те на хората и след това между тях. Кой би знаел това, ако то не беше от­крито в Евангелието? Първо мир с Бога и едва тогава мир с хората. Ясно е, че мир може да има само ако човек не гледа на човека през въздуха, а през Христос. Ясно е също, че всеки жив човек може да допринесе за мира в света и да бъде сътрудник на конгресите за мир, без дори да се помръд­не от мястото си, оставайки непознат за всички освен за Бога.

            Нека провидението ни дарува колкото е възможно повече такива тай­ни сътрудници на мира между чедата Божии, които имат един праотец на земята и един Отец на небето.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !