Разсъждение

Като от неугасим пламък светите мъченици били обзети от Христовата любов. Тази любов облекчавала страданията им и смъртта правила сладка. За свети Игнатий св. Златоуст говори: „Той с такава лекота съблякъл от себе си тялото си, както някой съблича от себе си дрехата си. Пътувайки за Рим, на смърт, Игнатий се боял само от едно, именно, да не би някак християните да го възпрепятстват от мъченичеството за Христа, било с молитвите си към Бога, било по друг, външен начин. Затова непрестанно ги молел – и писмено и устно – да не правят това. „Простете ми – говорел той, – аз знам кое ми е полезно. Сега почвам да ставам Христов ученик, когато не желая нищо от видимото или невидимото, само за да достигна Христа. Нека дойдат върху мене всички дяволски мъчения: огън, кръст, зверове. Посичане, одиране, трошене на костите, разкъсване на цялото тяло – само да добия Иисуса Христа. По-добре е да умра за Христа, отколкото да царувам до края на земята… Моята любов е прикована на кръста и в мене не пламти любов към каквото и да е в света“. Когато бил въведен в цирка, той се обърнал към народа с думите: „Граждани на Рим, знайте, че не съм осъден за някакво престъпление, и не съм осъден на смърт заради някое беззаконие, но заради моя Бог, от Чиято любов съм обзет, и Когото ненаситно желая. Аз съм Негова пшеница и зъбите на зверовете ще ме смелят, та да бъда чист Негов хляб“. Когато зверовете го изяли, сърцето му, по Божи Промисъл, останало между костите му, и когато неверниците разсекли сърцето на светителя, видели вътре написано със златни букви името: „Иисус Христос“.

БЕСЕДА за Давид

Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа... Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем (II Сам. 12; Пс. 41).

Цар Давид съгрешил пред Бога, но се покаял и Бог му простил. Голям бил царският грях, но още по-голямо било покаянието му. Виновен бил пред Бога за два тежки гряха: за прелюбодейство и за убийство, но след като Божият пророк Натан го изобличил, с болка извикал: Съгреших пред Господа!  Изповядал, значи, своя грях и се покаял горко и прегорко. Съкрушено се молил на Бога, плачел, постял, лежал на земята и смирено понасял ударите, които Бог пратил нему, на неговия дом и на неговия народ заради неговите грехове.

В своите покайни псалми казал: Аз пък съм червей, а не човек (Пс. 21: 7). От гласа на моите въздишания кости ми прилепнаха о плътта ми (Пс. 101: 6). Не спя (Пс. 101: 8). Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101: 10). Коленете ми изнемощяха от пост (Пс. 108: 24). Ето истинско покаяние, ето истински каещ се. Не закоравял в греха и не паднал в отчаяние. Надявал се на Божията милост и непрестанно се каел. И Бог, Който обича каещите се, се смилил над този каещ се, който е пример за подражание. Бог му простил и прославил повече от всички израилски царе, дал му превелика благодат, та да изпее най-хубавите покайни молитви и да предскаже идването в света на Спасителя на света и то от неговото коляно [неговия род]. Виждате ли, братя, колко е дивна Божията милост към каещите се!

Толкова драг станал каещият се Давид на Бога, че Бог не се срамувал да вземе върху Себе Си тяло от неговото семе. Блазе на онзи, който не закоравява в греха, и на онзи, който не пада в отчаяние заради греха. Покаянието спасява и от едното, и от другото зло. Господи милостиви, смекчи сърцата ни чрез сълзите на покаянието.

На Тебе слава и хвала во веки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски