Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 236342 Постинги: 985 Коментари: 0
Постинги в блога от Октомври, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>


 Един старец каза:

В началото, когато монахът току-що е приел пострижение, на бесовете не им се позволява да изкушават силно човека, за да не би това да го порази и уплаши и той веднага да се върне в света. А след като монахът прекара известно време в труда си, тогава вече до него биват допускани борба с плътски пожелания и с всякакъв вид сладострастие, както и с гняв, ненавист и други страсти. И тогава човек трябва само да се смирява и да плаче, а да обвинява и осъжда само себе си.

Чрез изкушенията той се учи на търпение, опитност и разсъждение и накрая със сълзи се обръща към Бога.

От това някои се смутиха, не понесоха тежестта на скръбта, подхлъзнаха се в бездната на отчаянието и със сърцето си отново се обърнаха към света, а някои направиха това и с тяло. Но ние, братя, нека никога не се отчайваме и не бъдем малодушни. Напротив, твърдо и мъжествено да търпим изкушенията, като благодарим на Бога за всичко, което ни се случва. Защото благодарността към Бога винаги разрушава всички козни на врага.

Категория: Други
Прочетен: 76 Коментари: 0 Гласове: 0


  ДО БРАТ ЖИВАНЗА ДОБРИЯ НАЧАЛНИК

 

 Пишеш ми за голямата радост между добрите и благочестиви хора във вашата околия. Имате нов околийски началник. Човек високообразо­ван, но в същото време и дълбоко вярващ в Бога. От всяка гледна точка ис­тински Божи човек. Придържа се към вярата и с думи, и на дело. Празнува кръстна слава, в дома му гори кандило, всяка неделя е на църква с народа. Когато научил, че във вашия град има някои охладнели към вярата души, които не чувстват силата, величието и милостта на своя Творец, той започ­нал да ги посещава - ходил от къща на къща, от дюкян в дюкян и ги настав­лявал, учил, съветвал, предупреждавал. Успял за кратко време да пробуди много спящи души, както и съвестта на някои невярващи, които не искали да знаят нито за Бога, нито за душата. Сега всички са започнали да ходят на изповед и причастие. Плодовете на неговите усилия са видни и в поведе­нието на народа: престанали са някои непристойни дела, злобните и хулни думи, изменили са се лошите навици.

Аз се радвам не по-малко от вас да видя един истински народен водач, водач на народната душа. Успехът на вашия околийски началник свидетел­ства за това, в каква степен простият народ е склонен да се вслуша в добрите съвети на своите граждански началници и да следва добрия им пример.

Казваш, че всички вие благославяте своя добър околийски началник. И Бог ще го благослови. В Светото Писание е казано, че „който е обърнал греш­ник от лъжливия му път, ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове” (срв. Иак. 5:20). Да даде великият Бог хиляди такива началници!

Ти споменаваш за един предишен околийски началник, който нена­виждал вярата и притеснявал вярващите хора. Един ден обаче паднал под колелата на една кола и загинал. За това мога да кажа само едно: който има очи да гледа, нека гледа; който има уши да слуша, нека слуша; а който има и поне малко съвест, нека се убои от Бога.

Мир на теб и Христово благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Може ли грешникът за десет дена да се покае за своите грехове? По неизмеримото Божие милосърдие може. По времето на цар Маврикий, в околностите на Цариград, имало един прочут разбойник. И в околностите, и в самата столица владеел страх и трепет от него. Цар Маврикий му пратил кръст в знак на уверение, че няма нищо да му стори, ако се предаде. Разбойникът приел кръста и се предал. Дошъл в Цариград, паднал в нозете на царя и го помолил за прошка. Царят удържал думата си, помилвал го и го пуснал на свобода. Но веднага след това разбойникът се разболял тежко и предчувствал, че се приближава смъртта му. Той почнал горчиво да се кае за всичките си грехове и плачейки, молил Бога, та и Бог да му прости, както му простил и царят. Много сълзи пролял, като се молел, та и кърпата, с която бършел сълзите си, цялата била мокра от сълзи. След десет дена, плачейки и молейки се, разбойникът умрял. Същата нощ, когато умрял, лекарят, който го лекувал, имал на сън чудно видение: когато разбойникът на постеля изпуснал душата си, около него се струпали някакви черни демони с много книги, в които били написани греховете на умрелия. Явили се и два светли ангела. Между демоните се поставил кантар и демоните весело хвърлили на него всички онези книги, и тасът [на кантара] натежал, защото от другата страна бил празен. „Какво да сложим ние? – питали се ангелите. –Да потърсим нещо добро в неговия живот!“. И в ръката на единия се озовала кърпата, напоена с покайни сълзи. Ангелите бързо я сложили откъм своята страна на кантара и тяхната страна изведнъж натежала повече от всички онези книги. Тогава демоните, като завили, жално избягали, а ангелите, като взели душата я отнесли в рая, славейки Божието човеколюбие.

 

БЕСЕДА за греховете на езика

 

Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си (Пс.38: 2).

 

Грехът с езика е най-честият и най-бързо вършещият се грях. Който не греши с дума, той е съвършен (Иак.3: 2). Когато каещият се стъпи на Божия път, т.е. когато започне да живее по Божиите заповеди, нека се потруди най-напред да не греши с език. Такова правило е бил поставил за себе си и каещият се Давид. Особено бил решил да мълчи пред своите противници: Ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. Това е прекрасно правило за онези, които се лекуват от греха. Когато го обвиняват, той не отговаря; когато го клеветят, той мълчи. Наистина, каква полза да се говори на разярения неправедник, който няма Бога пред себе си? Ако му говориш за злото, ще се раздразни още повече, ако му говориш за доброто, ще го направиш хулител на светините. Пред Пилат Христос мълчал. На мене ли не отговаряш? (Иоан.19: 10) – Му рекъл Пилат. Какво да ти отговори, като нямаш уши да чуеш, нито разум да разбереш? Виж, мълчанието на праведника пред неправедника може най-добре да повлияе на неправедника. Оставен сам да тълкува мълчанието на праведника, неправедникът може да го изтълкува за полза на своята душа, докато всеки отговор „да“ или „не“[1] може да изтълкува за зло и осъждане на другия и за оправдание на себе си. Блазе на онзи, който се е научил да владее езика си.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, Ти, Който си ни дал пример за какво и кога трябва да говорим, и си ни показал кога и как трябва да мълчим. Помагай ни с Твоя Дух Свети да не грешим с езика си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – бял или черен (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ДО ЕДНА ЖЕНАЗА ЛУДИТЕ

 

 

Пишеш колко много мъки си претърпяла от своя мъж. Ругал те е, гонил те е от дома, дори те е бил. Но с молитва и с надежда на Всевиждащия ти си намерила в себе си сили да понесеш всичко, без да се оплакваш на никого и без да изнасяш от къщи какво става във вашия дом. Страданието е смекчило душата ти, изкоренило е всяка гордост и е породило у теб още по-силна привързаност към живия Бог. По едно време си мислела, че ще полудееш. Но не си полудяла ти, а той - твоят мъж. Сега си загрижена за неговата душа и питаш: има ли спасение за лудите?

Щом вярваш в Бога и в Божия промисъл, вярвай напълно и докрай. Ако, по думите на Христос, нито едно врабче не може да падне на земята без волята на нашия Отец, то как човек би могъл да падне в страдания и болест без Неговата воля? А основната Божия воля за хората е: „Да се спасят всички човеци”. Значи и лудостта е допусната за твоя мъж - мъчител заради неговото спасение. Ако милостивият Творец не желаеше да го спаси, Той не би го поразил с тази страшна болест, а би му изпратил смърт в греховете му. С всяка болест и страдание небесният Лекар лекува човешките души. Зато­ва трябва да изпитваме жал не толкова към онези, които боледуват тежко и умират, колкото към здравите телесно, които смъртта грабва в греховете им. Казано е: В каквото те заваря, в това и ще те съдя; ако бъдем заварени в грях - тогава осъждане, ако ли в покаяние - тогава опрощение и награда.

Ти обаче можеш да кажеш: но той сега не може нито да се кае, нито да се моли Богу. Затова тъкмо ти ще се молиш за него и ще принасяш жертви. А той, в сегашното си състояние, може само да страда - на себе си за спасе­ние, а на другите - за страх. Всяка болница сочи с пръст Бога, но нито една така, както психиатричната.

Възложи надеждата си на Господа и бъди спокойна!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

Второ явяване на св. мъченик Лонгин. Когато св. Лонгин се явил на сляпата вдовица, той ѝ обещал да ѝ върне зрението, а нейния син да ѝ покаже във велика слава. Когато намерила мощите на св. мъченик и се докоснала с ръце до тях, веднага прогледнала. Тъй едното обещание се изпълнило. През следващата нощ св. Лонгин се явил на вдовицата в голяма светлина, държейки за ръка нейния син, облечен в бляскава дреха. Като баща помилвал детето и рекъл на вдовицата: „Виж, жено, твоя син, заради когото толкова много плачеш! Виж в каква чест и слава е, виж го и се утеши. Бог го причисли към небесните чинове, които живеят в Царството Му. Сега го взех от Спасителя и никога няма да бъде отделен от мен. А сега вземи моята глава и тялото на своя син и ги погреби в един ковчег, па не тъгувай повече за своя единствен син и да се не смущава повече сърцето ти, защото му е дадена от Бога велика радост, слава и безкрайно веселие“. Като видяла и чула всичко това, жената се върнала в своя дом и казала сама на себе си: „Исках телесни очи, а намерих и очи духовни. Бях тъжна заради смъртта на моя син, а сега го имам на небето, където в слава стои с пророците и непрестанно се радва с тях“.

БЕСЕДА за гнойните рани

 

Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми (Пс. 37: 6).
 

За раните от греха говори пророкът, който и сам преди е грешил и в себе си е усетил смрадта на греха. Както от това признание се вижда нечистотата на предишните грехове, така се вижда и последващата чистота на покаялия се. Защото, докато човек ходи по гнойния път на греха, не усеща задушаващата смрад на греха, но когато тръгне по чистите пътеки на праведността, чак тогава забелязва неизмеримата разлика между чистотата и нечистотата, между пътя на добродетелта и пътя на порока. Представете си чувството на човек, който е прекарал нощта в смрадна и задушлива кръчма, и който сутринта се е озовал в розова градина. Там е смрад и отрова, унижение на душата и тялото, ярост и раздор, измъчване на себе си и на другите; тук великото Божие слънце над главата, красиви цветя наоколо, свеж въздух и благоухание, тишина и здраве. Но още по-голяма е разликата между греховния път и пътя Божий. Смърдят и гноясват моите рани – така великият цар описва своето греховно минало. Нищо така не смърди както греха, нищо така не гноясва, както греха. Смрадта от телесните рани само донякъде напомня за непоносимата смрад на грешната душа. Затова от такава душа се отдалечава всичко свято[1]. Чистите небесни духове се отдалечават от нас, а нечистите адски духове търсят нейното приятелство. Всеки нов грях е нова рана на душата, всеки грях е гной, всеки грях е смрад. Но от какво идва грехът? Поради безумието ми  обяснява пророкът. Умът, изхвърлен от своя божествен коловоз, води човека към грях. Докато умът не се очисти, не може и човекът да се очисти. А ние имаме ум Христов (I Кор. 2: 16), казва апостолът, т.е. имаме ум, върнат отново в онзи коловоз, в който е бил Адамовият ум преди греховната смрад. Затова, братя, цялата православна наука за подвижничеството съсредоточава своето внимание върху една главна точка – върху човешкия ум, на очистването и поправянето на ума.

О, Господи Иисусе Христе, Чистота и вечни Изворе на чистота, помогни ни да отхвърлим нашето безумие, помогни ни да разсъждаваме[2] според Твоя ум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

                                              


[1] В ориг. –  всяка светиня (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – умуваме (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Авва Коприй каза: „Блажен е който търпи мъчение [старадания] с благодарност“. Самият той се разболя, дълго време бе прикован към постеля и при все това благодареше на Бога и отсичаше собствената си воля.

Един старец разказа, как един брат девет години бил изкушаван от помисъл. И от предпазливост се самоосъждал, казвайки: „Погубих си душата“, и считал, че сам е виновен за помисъла си. Но след това не издържал и се отчаял, макар да не би следвало. Тогава си казал:

-                     Щом вече съм погинал, ще ида в света.

И когато вече решил и тръгнал, по пътя чул глас: „Деветте години, през които търпя изкушение, ти спечелиха венци. Така че се върни на мястото си и Аз ще те успокоя от помисли“. И щом се върнал, братът придобил покой. Оттук се вижда, че именно борбите дават венци.

Категория: Други
Прочетен: 120 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ДО ЕДНА МАЙКА: ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

 

Вашият син е загинал в самолетна катастрофа. Сега Вие мислите само за едно: дали синът Ви е все пак жив; има ли живот след смъртта; кой може да ни увери в това?

Поставям се на Вашето място и дълбоко Ви съчувствам. Но все пак Вашият въпрос ме учудва, още повече, че от всяка Ваша дума лъхат вяра и благочестие. Аз не знам как някой може да се нарича Христов последова­тел, ако се съмнява във вечния живот. Вижте, най-важното, което Христос е открил на хората, е един съвършено нов живот, нов свят, ново царство. Това е най-великото и най-радостното от всички откровения, откакто чо­вечеството съществува. Да се отрече това откровение означава да се отрече Христос и целият смисъл на нашия земен живот. А да се приеме - това означава да се приеме истината за Бога като Родител, за ангелите като духове, за всевиждащия Божи промисъл в света, за Божия съд, за живота на душата след смъртта на тялото, за радостния смисъл на нашия земен живот. Господ ни е открил всички тези истини и ги е засвидетелствал със Своята личност, със Своите думи и дела, с доброволната Си смърт за нас, с възкресението и възнесението Си. „Отивам да ви приготвя място” - е казал Той на учениците си преди Своята смърт. „И кога ида, и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Иоан. 14:2-3). Нима Той отива да им приготви място в гроба? Наистина това не би било никаква утеха - да приготвяш на някого място във вечната смърт. Не, Той отива в другия свят и в другия живот през гроба и отвъд гроба.

Съществуването на друг свят и друг живот са засвидетелствали и много свети мъже и жени. „Кой се е върнал оттам, за да ни увери?" - питате Вие, повтаряйки въпроса на невярващите. Ако не беше Вашата скръб, бихте заслу­жили благ укор за това. Кажете ми, кой от светците, чиито имена са вписани в календара, не е дал знак за себе си? Или не знаете, че Църквата не причислява към светците никой, който по един или друг начин не се е явил от онзи свят? Съвсем скоро четох за една млада французойка, която приела Православието след като, по нейното собствено свидетелство, и се явил свети Серафим Саровски, чиято стогодишнина беше отпразнувана миналата година.

И така, нямате никакви причини за съмнение. Напротив - имате всич­ки основания да вярвате в Небесния Живот, в който Вашият син е преминал малко по-рано от Вас.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ОКТОМВРИ

                                                                                                     

Разсъждение

 

Първо явяване на св. мъченик Лонгин. Много време било минало от мъченическата кончина на св. Лонгин, когато се случило една вдовица в Кападокия да ослепее. Лекарите не могли с нищо да ѝ помогнат. Веднъж намислила да отиде в Иерусалим и да се поклони на тамошните светини, та дано да получи помощ. Тя имала един син, още дете, който ѝ служил като водач. Тъкмо пристигнала в Иерусалим, синът ѝ се разболял и умрял. О, колко неизмерима била мъката на сляпата майка! Изгубила очи, сега изгубила и сина си, чийто очи досега я водели! Но в тази нейна мъка и тъга ѝ се явил св. Лонгин и я утешил с обещание, че ще върне зрението ѝ, а и сина ѝ ще ѝ покаже в небесна слава. Лонгин ѝ разказал всичко за себе си, наредил ѝ да иде зад градските стени, на сметището, и там да откопае неговата глава, а после сама да види какво ще стане с нея. Жената станала и препъвайки се, някак си излязла от града, повикала някого и го помолила да я заведе на най-голямото сметище и да я остави там. Като била заведена на бунището, тя се навела и започнала да копае с ръце, имайки силна вяра, че ще намери онова, което светията ѝ бил казал да търси. Ровейки така, тя се докоснала до главата на св. мъченик и на мига очите ѝ се отворили, и тя видяла в ръцете си човешка глава. Изпълнена с благодарност към Бога и велика радост, тя взела главата на св. Лонгин, измила я, прекадила я, и я поставила в дома си като най-голяма драгоценност на този свят.

 

БЕСЕДА за планините и бездните Божии

 

Твоята правда като планини Божии и Твоите съдби – велика бездна (Пс. 35: 7).

 

Планините на Божията правда пресичат всички граници[1] във времето и пространството, издигат се от земята до небесата, от облаците на времето се възнасят във ведрината на вечността. Нима светиите не са носители на Божията правда? Вижте ги как пресичат времето и пространството! Родени във времето, те сега ликуват във вечността; живеейки във вечността, те идват при нас във времето и ни помагат, както по-силните братя помагат на по-слабите си братя. Живели са на земята, на ограничено пространство, а сега ги слави цялата вселена. На всички пет континента по света се издигат храмове в чест на апостолите, мъчениците и останалите Божии праведници. Такива са планините Божии – не можете да ги ограничите, не можете да ги обхванете, не можете да ги измерите с никаква мярка на този свят. Какви планини могат да се сравняват с Божиите планини? Какви хора могат да се сравняват с Божиите люде? Каква слава може да се сравнява със славата на онези, които Бог е прославил? О, братя мои, да се радваме на Божията правда и да се възвеселим за високите планини на правдата Божия. Твоите съдби – велика бездна. Т.е. определенията на Твоя Промисъл са неизследими като велика бездна. Хвърлил си Иов на бунището, за да го прославиш; Саул си въздигнал на престола, та сам да се строполи в пропастта. Милваш грешника и му даваш изобилие и здраве, за да се покае, биеш праведника, за да го укрепиш във вярата и надеждата! Твоята света Църква е най-високата планина на Твоята правда, майка на много планини. Твоята света Църква, Боже, изследва Твоите съдби и Твоите пътища, Нейната мъдрост е изобилна и сладка като кошер[2], пълен с мед.

Господи, разгони облаците на злобата от нашите сърца, та да познаем Твоите съдби и видим Твоите пътища. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – разстояния (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – кошница. Аналогия със старите плетени кошери, наричани у нас тръвни (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ВОИН В.: ЗАТРУПА И ОРЛИТЕ

 

Пишете, че  „в Светото Писание има много трудни за разбиране места". Това зависи от духовната възраст. Много повече са лесните за разбира­не и ясни слова, чието изпълнение в живота вдига покривалото и от труд­ните. Вие питате за Христовите думи: „Дето бъде трупът, там ще се съберат и орлите” (Мат. 24:28). По отношение на природата това е ясно. Вие сами сте виждали как орлите се събират край мъртвите тела; и при това те ги усещат от такава височина и далечина, че човек удивен се пита: как узнават къде се намира трупът? Дали по мириса или по силата на някакво шесто чув­ство, подобно на кълвача, който знае със сигурност къде точно на дървото се намира червеят и дълбае с клюна си точно там? Без съмнение тук Христос говори за Своя труп. Забележете, Той говори в бъдеще време: „там ще се съ­берат орлите". Ако не е мислил за Себе Си, Той би използвал сегашно време като за едно обикновено и всекидневно явление: „там се събират и орлите". Но Той употребява бъдеще време, защото има предвид Своето тяло и защо­то говори преди Своята смърт, т.е. пророчески.

И пророчеството се е сбъднало. Неговото мъртво тяло увиснало на Гол­гота. И ето, вече деветнадесет века, година след година, хиляди поклонници се събират на Неговия Гроб. Тези поклонници - не става дума за туристите -посещават Гроба на своя Спасител, водени от възвишени духовни подбуди и потребности - да нахранят и напоят своите души, както орлите се хранят от мъртвите тела. Истинските поклонници, посещаващи Христовия гроб -именно те са истинските орли Христови.

Тези думи се отнасят и за всички причастници, които се причастяват с Христовата кръв от Светата Чаша. Всички те са Христови орли, които се съ­бират гладни и жадни пред олтара и пият живот от трупа, т.е. от Христовото тяло - от закланата жертва, от заклания заради нас и заради нашето спасе­ние Агнец Божи. Как те узнават, че Светото Причастие е храна и живот? Като с някакво шесто, нематериално, духовно сетиво, развито и изострено от вярата - сетиво, което за съжаление се е притъпило у невярващите. Но защо говорим за сетиво? Става дума за разума, просветен от вярата у вярващите или помрачен от неверието у невярващите.

Мир Вам и благослов от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 125 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Божиите светии много са се старали да се причaстят преди смъртта. Дори светите мъченици, макар да жертвали живота си за Христа и с мъченическа кръв да умивали своите грехове, с трепет[1] са приемали Светите Тайни, където и когато е било възможно. Свети Лукиан бил в тъмница заедно с няколко свои ученици и други християни. В навечерието на Богоявление той пожелал, на този велик християнски празник, да се причaсти с Тялото и Кръвта Христови, защото знаел, че му предстои близка смърт. Като видял сърдечното желание на Своя страдалец, Всемогъщият Бог направил така, че някои християни донесли в тъмницата хляб и вино. Когато се разсъмнало, на Богоявление, Лукиан повикал всички християни в тъмницата да застанат около него: „Заобиколете ме и бъдете църква“. Но в тъмницата нямало нито маса, нито стол, нито каменни, нито дървени, на които да се извърши света литургия. „Къде, свети отче, ще положим хляба и виното?“ – попитали Лукиан. А той, лежейки всред тях, наредил да сложат хляба и виното

на неговите гърди. „На моите гърди ги сложете, нека бъда жив престол на живия Бог!“. Така, според чина и молитвено, върху гърдите на мъченика се извършила св. литургия и всички се причaстили. Сутринта царят изпратил войниците да изведат Лукиан за мъчения. Когато войниците отворили вратата на тъмницата, свети Лукиан три пъти извикал: „Християнин съм! Християнин съм! Християнин съм!“. След което предал Богу дух.

 

БЕСЕДА за това как Господ пази костите на праведниците

 

Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши. (Пс. 33: 21).

 

Нека праведниците да се не боят. Всевиждащият Бог бди над тях. Нима може Всевиждащият нещо да изгуби или забрави? В денят на възкресението Той ще възстанови[2] техния телесен състав и ще го възкреси прославен. Гонителите са хвърляли телата на мъчениците в морето, или ги заривали в дълбоки ями, или ги оставяли на полето за храна на птиците. А Господ, по Своя Промисъл, така насочвал нещата, та светите мощи все пак да попаднат в ръцете на верните; полагали ги в скъпоценни ковчези, над тях са съзиждани храмове, от тях е излизала чудотворна сила.
Така Господ желаел с това да покаже на верните първо, че Той пази костите на праведниците, и второ, че ги е прославил в Царството Небесно, за което и земната Църква свидетелства чрез техните прославени тела. Чудотворните мощи са като предтеча на общото и славно възкресение на праведниците. Ако и да са костите на някои праведници изгорени, или смлени, нима това може да е пречка за всемогъщата сила Божия, в деня на възкресението да ги въздигне от разпиления прах и отново да ги възстанови и оживи? Но и косъм от главата ви няма да загине (Лк. 21:
18), уверява Спасителят. Ако пък искаш под кости да разбираш дела, тогава знай, че делата на грешника са като дим, а делата на праведника са яки и трайни като твърди кости. Ни едно праведно тяло няма да отслабне [от към благодатната си сила], нито ще изчезне с времето. Бог ги знае, и Бог ги пази [телата], за да ги покаже като драгоценен бисер в Онзи Ден, пред събранието на ангелите и хората.

О, Господи, Всевидецо, Господарю и Пазителю на праведниците, умножи праведните ни дела с Твоя Дух Светий, без Когото нищо добро не може да се стори. И по Твоята милост, а не по нашите дела ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – събере (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 0

 


ДО
 РАЗНИ ЛИЦА НА РАЗНИ ТЕМИ

 

 

До „съкрушения Петър"

 

В Прага астролози са Ви съставили хороскоп и са очертали бъдещето Ви. Пазете се от астрологията - по своята същност тя представлява сляп фатализъм. Според християнското учение човекът стои по-високо от звездите. С покаяние и молитва човек може да промени своята съдба към по-добро.

 

До девойката от Мостар

 

Пишете за честото си боледуване. Но признайте, че благодарение на тази болест сте се научили на молитва към Бога. Значи болестта Ви не е била безцелна. Вашият Създател Ви обича като Свое дете. Той има Свои тайнствени, но целесъобразни планове за всеки човек. Само не крийте в себе си зловещата тайна, която Ви измъчва, защото тя увеличава страданието Ви.

 

 

До Й. Г.

 

Питате каква е разликата между Огнена Мария и Блага Мария? Това са имена, с които народът е нарекъл две различни личности. Огнена Мария е света Марина (17 юли), а Блага Мария е света Магдалина (22 юли). Вижте в Пролога.

 

 

До „Христолюбеца" Божидар

 

 

Измъчвате се със съботяните. Попитайте ги: работил ли е Христос в съ­бота, или е празнувал? Освен това прочетете какво казва апостол Павел: 2 Кор. 5:12; Рим. 10:4.

 

 

До господин С. С.

 

 

Вие питате: можем ли да се учим на благочестие от народното поетич­но творчество? По-голямата част от това творчество е блестящ израз на вяра и благочестие. Но останалата част е обикновен земен прах, който не прина­ся полза на душата.

 

До госпожа Евдокимова

 

Щом апостол Павел е чувствал нужда от молитвите на вярващите за него, казвайки: Моля ви братя, да ми спомагате в молитвите си за мене” (срв. Рим. 15:30), то колко повече такава нужда имат свещениците и дя­коните. С Вашето остро осъждане на свещенството Вие не принасяте полза нито на него, нито на себе си. Бог вижда и чува всичко.

 

 

До майстор Йован от Сараево

 

 

Изгубената надежда означава изгубен живот. Не се отчайвай. Светът е пълен с неочаквани възможности. И за Бога всичко е възможно. „Които се надяват на Господа, ще подновят силата си: ще дигнат криле като орли, ще припнат и не ще се отрудят, ще отидат и не ще се уморят” (Ис. 40:31).

Христос се роди за всички!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 
Категория: Други
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Примерите за това как светиите откриват своите скрити мощи оправдават почитането на мощите на светиите, а да не говорим за чудотворното действие на тези мощи, което двойно оправдава почитането им. Много дълго време не се знаело къде е гробът на св. Петка. Веднъж се случило да умре някакъв моряк и тялото му било захвърлено близо до гроба на светицата. Когато тялото взело да се разлага и почнало да издава непоносима смрад, някой си монах, който се подвизавал наблизо, повикал селяните да погребат разлагащото се тяло. Случило се да го погребат в гроба на св. Петка. През нощта св. Петка се явила насън на един от селяните, които погребали тялото, на име Георги. Явила му се като прекрасна, благолепна царица, заобиколена от много дивни войници, и му казала: „Георги, веднага извади моите мощи и ги положи на друго място, защото не мога повече да понасям смрадта от онзи труп“. Св. Петка му казала коя е и откъде е. В тази нощ същото видение имала и една селянка от това място – Ефимия. Сутринта селяните отишли на мястото, започнали да копаят и наистина намерили мощите на св. Петка, необикновено благоуханни и както бързо проличало – чудотворни. За мощите на св. Гервасий и Протасий пък разказва св. Амвросий, открити нему по подобен начин. Една нощ на будния Амвросий се явили двама прекрасни юноши и един старец, за когото Амвросий помислил, че е апостол Павел. Юношите мълчали, а старецът казал на Амвросий за тях, че те са Христови мъченици и техните мощи лежат на това същото място, на което по това време се молил Амвросий на Бога, и всичко останало за тях ще научи от една книжка, която ще намери в гроба им. Сутринта Амвросий съобщил за своето видение, започнал да копае и наистина намерил мощите на двама души, за които от намерената книжка узнал, че това са Гервасий и Протасий. В присъствието на св. Амвросий, някой си слепец на име Севир се допрял до тези свети мощи и веднага прогледнал.

 

БЕСЕДА за това как ангелите воюват за праведниците

 

 

Ангелът на Господа застава около ония, които Му се боят, и ги избавя (Пс. 33: 8).
 

 

Ангел Господен ще воюва за онези, които се боят от Бога. Това много пъти ясно се е потвърждавало от записаното и безброй пъти от незаписаното. Архангел Михаил воювал за Иисус Навин. Ангел воювал за праведния цар Иезекия и за една нощ унищожил цялата халдейска войска. Колко пъти ангели посещавали апостолите и християнските мъченици в тъмницата, укрепявали ги и възвеселявали!? За праведника е утеха, като знае, че Бог е всевиждащ, вижда неговата неволя; че Бог е всемогъщ и може да го спаси от неволята му; че Бог е премилостив и иска да го спаси от неволята му. Бог праща Своя светъл ангел в помощ на праведника и не праведникът се бори против своя тиранин, а вместо него се бори ангелът Божий. А когато ангелът Божий воюва, каква войска ще смее да излезе насреща му? В предшестващия псалом пророк Давид казва: Не се спасява цар с много войска; голямата сила не ще защити исполина. Ненадежден е конят за спасяване, с голямата си сила не ще избави.  Нищо не помага, ако неправдата е съюзник с всичко това. Когато един ангел застане срещу всичко това, то ще се пукне като воден балон. И кoгато станал цар, Давид добре си спомнял как някога, като овчарче, с прашката си убил въоръжения до зъби исполин Голиат. Много пъти той усещал помощта на Божия ангел. Затова може и с такава увереност да утешава с думи на утеха и сила притеснените праведници: „Ангелът на Господа ще застане около вас, които Му се боите, и ще ви избави“. О, братя мои, да не се съмняваме в тези думи, а внимателно, всекидневно да изпитваме как ангелът Божий с тъга се отдалечава от нас, когато грешим, и как с радост и неизказна сила ни се притичва на помощ, когато се каем и просим помощ от Бога.

О, Господи Боже, наш Сътворителю, Царю на безбройните ангели, прости ни, спаси ни и защити нас с Твоите свети ангели. На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 59 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 236342
Постинги: 985
Коментари: 0
Гласове: 186
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031