В какво се състои силата на тези, които искат да придобият добродетел? В това, че дори да паднат, не униват, а отново се залавят за работа. Нека и ние даположим всички усилия за развиване на добродетелите! Да потърпим Господа (ср. Пс. 26:14 според превода на седемдесетте), да Му покажем искреното си желание, да просим от Него помощ! И Той непременно ще ни стори милост и ще ни даде в изобилие благодатта Си. А с нея лесно и без мъчения ще постигнем всяко благо“.

Имаше един млад монах. Всеки път, щом се приготвяше да прочете правилото, се разтреперваше, пламваше в огън и получаваше страшно главоболие. Но си казваше: „Ето, разболях се, може би скоро ще умра. Хайде преди смъртта си да прочета правилото!“. С този помисъл се самопринуждаваше да си извърши правилото. Щом приключваше с молитвата, вътрешният огън и главоболието изчезваха, а когато отново настъпваше време за правило, се възобновяваха. И той пак си спомняше за онзи помисъл и пряко сили извършваше правило. И така с Божия помощ скоро бе избавен от тази борба.

/ СЛЕДВА /

Кой си и с какво се занимаваш - не пишеш, но си се подписал като „атеист и добър патриот". Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а всичко останало, което те проповядват, отхвърляш и си оставаш истински родолюбец. О, бедни човече, кой те подведе да тръгнеш по този хлъзгав път, по който е невъзможно да се задържиш, без да паднеш? За какво ще се хванеш, за да се върнеш на висотата, от която си се свлякъл в пропастта? Изгубил си вярата си - следователно си прекъснал връзката, която те е свързвала с Бога, протегнал си две ръце на сатаната и въпреки това мислиш, че мо­жеш да се задържиш там, където ти пожелаеш! Московските безбожници са последователни, а ти - не. Като са отрекли Бога, те последователно са отрекли и всички останали ценности: и брака, и отечеството, и душата, и съвестта, и морала. А ти, изоставяйки Бога, мислиш да задържиш всичко останало. Не е възможно да приемеш главната им догма, която влече след себе си разрушение във всички посоки и на всички нива на живота и да се задържиш там, където ти искаш. Трябва да избереш: или изобщо да не стъпваш на техния хлъзгав път, или да паднеш с тях в пропастта. Ако нямаше Бог, както те в безумието си твърдят, то тогава хората биха били една появила се случайно купчина гъсеници, които според тяхното мне­ние трябва да бъдат охранени за смърт. Това е втората им главна догма: да охранят еднакво всички преди жътвата на смъртта. Защото, отхвър­ляйки вярата във Всемогъщия Бог, те са останали с вярата във всемогъ­щата смърт. Затова, когато говорят за „земния рай", в действителност те говорят за трапеза, приготвена за смъртта.

Знай, че онзи, който изгуби Бога от сърцето и ума си, се усеща извед­нъж освободен от всичките си задължения, лишен от всичките си надежди, помрачен по ум и отровен по сърце. Тогава за него убийството и самоубий­ството са напълно оправдани, бракът е комедия, любовта към децата - глу­пост, любовта към родината - още повече, приятелството - сделка. За него целият свят е обор с животни без пастир, а животът - случайна плесен върху лицето на земята. Всичко това следва от отричането на Бога. А ти какво си наумил? „Атеист и истински патриот!" Тежко на земята с такива патриоти и на народа с такива слепи водачи. “Когато бъдат изтребвани грешниците, ти ще видиш” (Пс. 36:34). Нима досега не си виждал? Нима не си чувал каква е участта на безбожниците? Дълго време и много мастило ще са нужни, ако започна да ти изброявам техните имена от древността до днес. Ще съкруши, пази се, ще съкруши Всевишният безбожниците, както ги е съкрушавал в миналото, ще ги строши, както се строшава глинен съд, по думите на ве­ликия Исаия (срв. Ис. 30:14). Затова пази своя живот и разум. А те могат да бъдат запазени само с помощта на Дарителя на живота и разума.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване на милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек в Цариград бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал нататък, за да не слуша благодарността им и да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж, като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава да сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

БЕСЕДА за възкръсналия и жив Господ, Който е възкресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан. 11: 25).

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът – са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – правя (бел. прев.).