/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /
Безстрашният дух и презрението към опасностите се дължат на една от двете причини - или на жестокосърдечие, или на голяма вяра в Бога. При това на жестокосърдечието е присъща гордост, а на вярата - смирение на сърцето.
/ СЛЕДВА /
ДО ЛЕКАРЯТ.: ЗА ПЪТИЩАТА НА ПРОМИСЪЛА
Пишете, че отдавна сте забелязали действието на Божия Промисъл във Вашия живот. Виждате го не само във важните и тежки житейски превратности, но и в съвсем дребните и наглед незначителни случки и събития. Вие привеждате пример, който с Ваше позволение публикувам. Искали са да Ви изместят от длъжността, която като дългогодишен лекар сте заемали, на друга, далеч по-низша, но Вие от все сърце сте се обърнали с молитва към Бога и всичко завършило с това, че Ви било дадено много по-високо назначение от онова, което сте очаквали. Привеждате и друг пример, който може да бъде полезен на читателите на тези „Мисионерски писма".
Канели сте се да тръгнете на път със своя малък син. Една съседка поискала от Вас да занесете топло зимно палто на сина ѝ. Без никакво желание и след упорито настояване от нейна страна Вие неохотно сте се нагърбили с тази куриерска услуга. Няколко часа след като сте потеглили с влака на път настъпила рязка промяна на времето и силно застудяло. През нощта детето Ви измръзнало и започнало да кашля. Тогава сте се сетили за топлото палто, което Ви била дала съседката, извадили сте го и сте загърнали в него своето дете. „Благий Господи - възкликнали сте Вие - колко далновидно е окото Ти и колко велика е милостта Ти към нас, недостойните!" И с чувство на благодарност към Господа и на вътрешен срам пред онази майка сте стигнали благополучно до крайната цел на Вашето пътуване.
Професор Михайло Пупин, нашият славен сънародник и учен, който живее в Америка, ни е разказвал много за това, как навсякъде в своя живот вижда пръста на Всемогъщия - от момента, в който е тръгнал от Банат, до ден днешен. Великият поет владика Негош също постоянно се е чувствал „под влиянието на тайнствения Промисъл". А Псалмопевецът, изброявайки всички Божии благодеяния към своя народ и към самия себе си, възкликва: „Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажи, какво стори Той за душата ми” (Пс. 65:16).
Мир на Вас и на Вашия дом.
Автор – Св. Николай Велимирович
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ
Разсъждение
Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?
Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.
БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан. 17: 25).
Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позна, защото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.
О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).
[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).