Вие бихте искали някаква „нова вяра" и предлагате това да бъде вярата в природата и нейните закони. Ако познавахте добре миналото на на­шия народ и на останалите европейски християнски народи, щеше да Ви е ясно колко отживяло времето си и неоснователно е искането Ви. Това, което предлагате, не е нещо ново и необичайно. Именно такава е била вярата на нашите езически предци, преди да приемат християнството. А християн­ската вяра, която сега изповядваме, е нова в сравнение с тази стара езическа вяра. Следователно, ако желаете „нова вяра", вече я имате. Ако ли пък ис­кате вяра в природата и нейните стихии, то тогава искате не нова, а стара, прастара вяра. Чуйте как образно говори апостол Павел на галатяни, отго­варяйки сякаш и на Вас: „Докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света”; и укорително добавя: „А сега, като познахте Бога... как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите”(Гал. 4:3,9). Виждате ли накъде сте се запътили?

Хиляди години нашите предци са живели в тъмата на езичеството, робу­вайки на природните стихии. Едва са успели да се изтръгнат от челюстите на материята и да се издигнат до висините на духовното Божество, до синовната свобода на чедата на Живия и Единствен Бог, и Вие сега искате да се върнете далеч назад в онзи мрак и в онова робство! Какво е природата, ако не творение Божие? Какво е, ако не слаба тръстика в сравнение с Всемогъщия Бог? А вие ис­кате да отвържете своя живот от Всемогъщия Бог и да го вържете към тази сла­ба тръстика! Кое е по-голямо - грънчарят или гърнето? А Вие цените гърнето повече от грънчаря! Това е поради късогледство и страх. Изплашили сте се от вселенския прах и от ветровете, които го разнасят, и в страха си искате да му се поклоните подобно на своите далечни предци идолопоклонци. Нима не виж­дате, че дори човешкият дух се показва по-силен от материалната природа, а камо ли Божият Дух? Защо тогава искате да хвърлите човешкия дух под нозете на материята? Нима може господарят да бъде роб на слугинята?

Оставете недостойните и незаслужаващи внимание мисли на славяни­те езичници. С тези мисли те са били и са останали диваци в продължение на хиляди години. Както пеперудата не става отново гъсеница и не се връ­ща в какавидата, от която е излетяла, така и за нас вече няма връщане в изтлялата обвивка на древната езическа вяра.

Нека Христос Ви освети и просвети!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Чудесни промени се случват в съдбата на хората всекидневно и днес, както и  някога; унижените заради Божията правда се въздигат на големи висоти и хулителите на Божията вяра стават служители на същата вяра. Цар Тиридат хвърлил св. Григорий в дълбока яма. 14 години светецът прекарал в ямата, забравен от целия свят, ала незабравен от Бога. Кой е могъл от хората даже и да помисли, че най-голямото светило на арменския народ се намира в една мрачна яма?  И как[1] е могъл силният насилник цар Тиридат да помисли, че един ден този същият Григорий, когото той е осъдил на смърт, ще спаси живота му и ще му помогне много повече отколкото можел да му помогне целия свят? След 14 години Бог открил [на хората], че Григорий е жив. Григорий чудесно изцелил полуделия цар. Цар Тиридат, необузданият гонител на Христа, се кръстил и станал най-голям ревнител за Христовата вяра. Може да се каже, че с Божията помощ и Григорий, и Тиридат били извадени от мрачната яма; Григорий телом, а Тиридат душевно. О, [каква] безкрайна Божия мъдрост в управлението на човешките съдби! Злият и страшен някога Тиридат, толкова омекнал от покаянието и се облагородил от Христовата вяра, та по характер заприличал повече на св. Григорий, отколкото на самия себе си преди кръщението.

БЕСЕДА за Царството, което не е от този свят

Моето царство не е от тоя свят (Иоан. 18: 36).
 

Онзи, които има голямо богатство, има и малко. Нека никой, значи, не мисли, че Христос Господ няма царска власт и над този свят за това, че Той казал на Пилат: Моето царство не е от тоя свят. Онзи, който владее над непреходното, владее и преходното. Господ споменава за Своето вечно Царство независещо от времето, независещо от тлението, независещо от неправдата, измамата и смъртта. Както някой би рекъл: богатството ми не е в хартия, а в злато. Ама нима, който има злато, няма и хартия? Нима златото не е над хартията? Господ, значи, не казва на Пилат, че не е Цар, а напротив, Той иска да каже, че е Цар, по-велик от всички царе, и Неговото царство е по-голямо, по-силно и владее над всички земни царства. Той посочва Своето главно Царство, от което зависят всички царства във времето и пространството. Моето царство не е от тоя свят – тези думи не означават, че Той няма сила [власт] над този свят, напротив, те потвърждават Неговата страшна сила над този свят. Не показват ли всичките Му дела [извършени] на земята Неговата господарска мощ над този свят? Пред кой друг цар, кажете ми, вятърът е утихнал и морето се е укротило? И нима сте забравили думите Му в Гетсимания, че само да би поискал Той, дванадесет легиона ангели биха Му се притекли на помощ (Мат. 26: 53)? А един-единствен ангел има по-голяма сила от [цялата] вселена. Господарят на душите е Господар и на телата. Господарят на вечността е Господар и на времето. Господарят на великите блага е Господар и на малките. Нищо, братя, не може да се скрие[2] от силата на всемогъщия Иисус Христос, нашия Господ, пострадал за нас по Своята воля, и възкръснал от гроба чрез Своята сила.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю всемощни, помогни ни да търсим Твоето небесно Царство и вечно да бъдем с Теб, там където няма ни грях, ни смърт, но живот, радост и мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – откъде (бел. прев.).

[2] В ориг. – измъкне, избяга (бел. прев.).