Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765178 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 22.10.2017 г.


 От свети Ефрем


Монахът трябва с голямо внимание да пази сърцето и сетивата си. Защото през настоящия живот водим голяма война, а врагът е свиреп и най-вече към тези, които участват в сражението. Той обикаля и търси - по думите на Писанието - кого да погълне (1 Петр. 5:8), и е нужно да му се противопоставяме с мъжество и да просим помощ свише. А ако някой е сключил мир със страстите, как да воюва с тях, щом вече е станал роб на удоволствията и редовно плаща данък на тиранина? Защото, където има вражда, има и борба. Където има борба, има и подвиг. А където има подвиг, има и награда. Така че, ако някой иска да се освободи от горчивото робство, нека започне да се бори с врага. Защото и светиите достигнаха небесните блага едва след като го победиха.

Но може би някой ще попита:

Ти каза, че където има вражда със страстта, може да има и борба с нея. Тогава защо, както виждаме, срамните страсти толкова силно нападат сладост­растниците, че даже не им позволяват да се покаят?

На това бих отговорил така:

Не мисля, скъпи брате, че такава борба свидетелства за добродетел и за това, че е налице съпротива срещу поробителите. По-скоро обратното, това говори за пълно поробване от страна на страстта и за любов към нея. Затова в тези хора няма даже намерение да въстанат срещу врага. На бойното поле не може да има никакви съглашателства. А що се отнася до тези, които сами са се предали на волята на врага и са станали роби на страстите, то нима това може да бъде наречено истинска борба? Дори и да търпят борба, то не е защото са борци за добродетел и досаждат на врага, а поради жестокостта на този, който ги е оковал във веригите на беззаконието. И това е с цел да свикнат постоянно да плащат дан и даже да не могат да си вдигнат главите от правенето на тухли (робския труд) на срамните страсти, на които сами, по своя воля, са се предали в робство.

Ненапразно е казано: от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (2 Петр. 2:19). А подобни хора не правят това насила, против волята си, напротив, даже сами плащат за това, да постъпват по волята на този, който ги е измамил. И понеже те самите се стремят към злото, то в тях не се забелязва никакъв стремеж, въздържаност или боязън да не паднат отново.

Но не такава е борбата при тези, които се подвизават. Когато настъпват срещу тях, те отблъскват нападението, и ако ги обгаря огън, го търпят. И даже ако е налице повод за грях, те поради страх Божий се отвръщат от него. А дори някой от тях да стъпи накриво, съвсем скоро се изправя.

Защото, който е поробен от варвари, озовал се е под властта на тиранин и се радва на победите на новите си господари, той и без никакви окови и затвор охотно ще остане при враговете си, ще се сражава на тяхна страна и даже ще стане съгледвач сред съотечествениците си. Но тези, за които робството, в което са попаднали, е непоносимо, за които животът на варварите и беззаконните им нрави са отвратителни, се стремят по най-бързия начин да избягат от тях. Изчакват часа, в който ще могат благополучно да се върнат при близките си и да придобият предишната свобода, надяват се, че съотечествениците им ще им се притекат на помощ. И веднага щом се измъкнат от ръцете на враговете, начаса излизат на война против тях, сражават се за съотечествениците си и заедно с тях побеждават противника.

Затова тези, които искат да се освободят от горчивото робство на врага, трябва да въстанат против властта му и да започнат явна война срещу него, като с мъжество в сърцето му кажат думите на момците: „Нека ти е известно, дяволе, че нито гласа ти ще послушаме, нито на волята ти ще угаждаме“ (срв. Дан. 3:18).

Освен това, подвизавайки се, трябва да призовават Божията помощ и като същите момци да казват на Бога: Господи, сега ние Те следваме от все сърце и Ти се боим и търсим Твоето лице. Не ни посрамяй, но стори с нас по Твоето снизхождение и по голямата Си милост; избави ни чрез силата на чудесата Си и дай слава на името Си, Господи, та да се посрамят всички, които вършат зло на Твоите раби, да се посрамят с цялата си мощ, и силата им да се съкруши, за да познаят, че Ти, Господ Бог, си един и славен по цяла вселена (Дан. 3:41-45). И нека тиранинът обе­зумее от злоба, нека разпали пещта на пожеланията седем пъти по-силно - да дерзаят всички, които се надяват на Господа! (ср. Пс. 30:25) Защото жарта на пещта скоро ще се превърне в прохладен вятър и тиранинът, от когото преди са се боели, сам ще се бои даже от сянката им - толкова силна ще бъде помощта, дадена им свише.

Категория: Други
Прочетен: 2192 Коментари: 0 Гласове: 0
  



ДО
 ЕДИН РУСКИ ИЗГНАНИК:    ЗА ЕДИНСТВЕНОТОКОЕТО НЕ ПОСРАМВА

 

 

Вие сте близо до отчаянието. Защо? Защото се срамувате заради онези, на които сте възлагали надеждата си за спасението на Вашето отечество. Едни от тях са умрели, обвивайки с черен креп Вашите надежди. Други са още живи за този светски панаир, но за Вас са мъртви поради тяхната себичност и страхливост. Трети, четвърти, пети - бързо са изгрели като велики хора, но скоро са погребали руския си блясък под пепелта на Запада. Вече не се решавате да вярвате в никого, за да не се посрамите отново и със срама да шибате като с бич останалите си дни, „гонейки ги като безсловесна стока и вкопчвайки се сляпо в бъдещето, без надежда в него". Но защо не се прилепите с надеждата си към Онзи, от Когото никой в руската история не е бил посрамен? Говоря за Божия Син, за Когото се е венчала душата на руския народ преди хиляда години. „Все­ки, който вярва в Него, няма да се посрами” - твърди апостолът (Рим. 10:11).

В Него са повярвали вашите князе, които първи са приели християн­ството - повярвали са и не са се посрамили.

В Него са вярвали вашите духовници, отшелници и подвижници - вяр­вали са и не са се посрамили.

В Него са вярвали вашите най-велики царе, които са сваляли царските си корони, за да преклонят колене пред величието на Неговата слава - вяр­вали са и не са се посрамили.

Стотици хиляди руски мъченици, пострадали за Неговото име, са вяр­вали в Него - вярвали са и не са се посрамили.

Стотици милиони руски хора - мъже, жени, девойки и деца, които са живели в този век с вяра в Него и живеят сега в безсмъртната Небесна Русия, не са били посрамени от Него на земята, не се срамуват и на Небесата.

В тази световна пустиня, където хапят не само змиите, но и нечестивите люде, Той е единствената медна змия, която не излива от себе си отрова, а лек. Отправете поглед към Него, както отровените в пустинята израилтяни са гледали Моисеевата медна змия. Обърнете очи към Него, и отровата, с която светът Ви е отровил, ще излезе от Вас. И Вие, изцерен, ще започнете да гледате на хората чрез Христос; ще ги гледате с милост и състрадание, а не с надежда, която превишава техните човешки сили. Светата Рус никога не е очаквала спасението си от творението, а от Твореца.

Мир Вам и радост от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 267 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Как Бог наказва и милва ние виждаме ясно от живота на последните сръбски деспоти по време на турското завоюване на сръбската земя. Турците не дошли самовластно и самоволно на Балканите и поробили християнските народи на гърците, българите и сърбите, а по допущение Божие, също както Новуходоносор не със своята сила, а по допущение Божие е покорил Иерусалим и отвел евреите в робство. Заради греховете на народните князе и големци пострадал люто сръбският народ, но още по-лошо пострадали самите князе и големци. Деспот Джурадж [Георги] е умрял като изгнаник, синовете му – Григор и Стефан[1] били ослепени от турците, дъщеря му насила трябвало да стане жена на султана, неговият среден син въстанал против майка си Ирина и брат си Григор и насилствено завзел разклатения престол в Смедерево, но скоропостижно умрял. Слепият Стефан, тъкмо що станал деспот, трябвало да бяга в Албания, а след това и в Италия, където умрял като изгнаник и бедняк. Всичко това е наказание Божие. А къде е милостта? Бог прославил с вечна слава Стефана и неговата жена Ангелина, и техните деца Максим и Иоан. След като 8 години тялото му лежало в гроба, било откопано и намерено цяло и изпълнено с благоухание. А и много чудеса станали от тези свети мощи. Също така се прославили в святост жена му и неговите синове.

 

БЕСЕДА за това, че само безумните отричат Бога

 

Рече безумец в сърце си: „няма Бог“… Извършиха гнусни дела (Пс. 13: 1).[2]

 

Умът е кормчия на цялото човешко битие. Той съветва, той убеждава, той ръководи. И душата, и тялото се управляват от ума. Ако умът е чист пред Бога, целият човек е чист. Ако умът е нечист пред Бога, целият човек е нечист. Ако някой само си помисли: „няма Бог“, това първо си проличава по делата му. Първо идва злият помисъл, а след него следват злите дела. Виждате ли как вдъхновеният пророк познава човешката природа? Той първо посочва причината, а след това – следствията. От злите помисли непременно произлизат зли дела. Затова, братя, не вярвайте на онзи, който казва: „Не вярвам в Бога, ама върша добро“. Преди всичко, онзи, който не вярва в Бога, не знае какво е добро, нито може да различава доброто от злото. С неверието в Бога човек отсича себе си от главното Добро и от извора на всяко добро. По-нататък погледнете внимателно и ще видите, че всички дела на безбожника са гнили и мерзки; гнили са, защото са зли, нечестиви и мимолетни; мерзки – защото са против волята на живия Бог. Безбожникът не може да различава доброто от злото, защото само в светлината на закона Божий може да се определи кое е добро и кое – зло. Но се случва някой да казва, че вярва в Бога, а върши гнили и мерзки дела. Т.е. с уста изповядва Бога, а с делата си го отрича. Добро нещо е да изповядваме Бог с уста, но то далеч не е достатъчно; трябва още и със сърце да Го изповядваме, и с делата на вярата да потвърждаваме [вероизповедта]. А се случва човек и със сърце да вярва, и с уста да изповядва, и пак да греши. Това е или поради слаба воля, или отново от дяволски изкушения[3]. Такъв нека се покае веднага и ще му се прости. Покаянието е спасително и за безбожника, а още повече за вярващия. Докато човек е на земята, има време за покаяние. Но кой може да е сигурен, че неговото време тази нощ няма да изтече? Затова отлагането на покаянието е пълно безумие.

О, преблаги Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ни да се покаем, тъй както ни помагаш да дишаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – Гргур и Стеван (бел. прев.).

 

[2] Сръбският текст се различава от синодалния  български превод, но смисълът е същият (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – стрели (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765178
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031