/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

Един старец си възложи подвига да не пие вода в продължение на четирийсет дни. При което всеки път, щом настанеше жега и силно го измъчваше жажда, той изплакваше една чаша, наливаше в нея вода и я поставяше пред себе си. Когато един брат го попита защо прави това, той отговори:

С цел, когато ми се допие, да виждам водата, без да я докосвам, и още повече да страдам - и тогава ще получа още по-голяма награда от Господа.

/ СЛЕДВА / 

Защо това песнопение се пее и при венчание, и при преломяването на славската пита?  Мисля, че смисълът му ви е известен. Нека пророк Исайя ликува, защото неговото пророчество се е изпълнило. А проро­чеството, което Исайя изрекъл пред цар Ахаз и пред целия народ, гласи: „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14). Емануил означава „с нас е Бог". Сърбите изговарят името Емануил като Манойло. Раждането на Христос от Дева и Светия Дух е най-свя­тото от всички раждания, откакто свят светува. Чрез това раждане се е открила тайната на Божията любов към хората: Бог се облякъл в човешка плът, за да ги спаси. И тъй като смисълът на брака е в раждането и про­дължението на човешкия род, песнопението „Исайе, ликуй!" се пее при венчанието, за да напомни на младоженците за чистотата и светостта на брака и за Божия промисъл, по който се раждат децата. За да имат младо­женците страх Божи и да поставят духовното и нравствено значение на своя брак над телесното.

Кръстната слава е църковен обичай на нашия народ. Защо и при преломяването на славската пита се пее „Исайе, ликуй!"? Според мен защото Христос е нарекъл Себе Си „хляб": „Аз съм хлябът на живота. И още: Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее во веки” (Иоан. 6:48,51). При преломяването на питата, на земния хляб, Църквата бърза да ни напомни за хляба на живота, за вечно живия Спасител Христос и чрез това - за духовната храна. Следователно и в двата случая Църквата иска да извиси мислите ни от телесното към духовното. В първия случай - от телес­ната връзка към връзката на душата с Бога, а във втория - от телесната към духовната храна.

Мир вам и радост от Емануил!

Разсъждение

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1] за чудните Божии дела чрез Мойсей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „Остров на Покаянието“.

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан. 14: 9).

Господи, покажи ни Отца и стига ни – казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети, Филип гледал с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух – единосъщно Божество, троично по ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца. Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога, па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас, хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат: къде е Бог?

О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. –  създал условия (бел. прев.).

[2] В ориг. – предели (бел. прев.).

[3] Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски (Гражданинът) (бел. прев.).