Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756223 Постинги: 3812 Коментари: 0
Постинги в блога от Октомври, 2019 г.
2 3 4 5  >  >>
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Явяване на св. мъченик Уар. Когато благочестивата вдовица Клеопатра издигнала църква на свети Уар, повикала епископа и свещениците да осветят църквата. Били се събрали много християни за това празнуване, защото цялата околност почитала св. Уар като голям целител и чудотворец. След Божествената служба благочестивата ктиторка отишла в църквата при мощите на св. Уар и се помолила така: „Моля те страстотерпче Христов, измоли ми от Бога онова, което е Нему угодно, и полезното за мене и за единствения ми син“. А Клеопатра имала син Иоан, юноша на възраст да отива войник. Свършила молитвата и тъкмо излязла от църквата, синът ѝ, дотогава здрав, се разболял. Обзел го някакъв огън, ставало му по-зле и по-зле, докато в полунощ умрял. Нажалената и разгневена майка отишла на гроба на св. Уар и започна рязко да говори: „О, угодниче Божий, нима така ми помагаш?“. Изговорила още много горчиви жалби. Та чак изнемощяла и се унесла в лек сън. Изведнъж ѝ се явил св. Уар заедно със син ѝ Иоан. И двамата били светли като слънцето, в дрехи по-бели от сняг, препасани със златни пояси, а на главите имали прекрасни венци. Светията ѝ рекъл: „Нима сама не ме моли да измоля от Бога угодното Нему, а за тебе и за сина ти – полезното? Аз молих Бога и Той, по неизказаната Своя благост, взе твоя син в небесната войска. Ако искаш, ето, вземи го и го дай във войската на земния цар“. Като чул това, младият Иоан прегърнал св. Уар и му казал: „Не господарю мой, не слушай майка ми и не ме връщай в пълния с неправди и беззакония свят, от който си ме избавил“. Клеопатра се събудила от сън, усетила в сърцето си голяма радост и излязла весела от църквата. Преживяла при този храм седем години, а св. Уар и синът ѝ често ѝ се явявали.

 

БЕСЕДА за жаждата на душата по Бога

 

Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! (Пс. 41: 3).

 

Когато искрата на любов към Бога засияе в човешкото сърце, човек да не я загасява, а да я остави да се разгори и ще види чудо. Ще запламти тази искра като факел с невиждана светлина. Нейната светлина и топлина ще бъдат твърде големи. В светлината на любов към Бог човек ще се чувства на този свят като в мрак; а от нейната светлина [на любовта] ще усети неутолима духовна жажда – жажда за Бога, за доближаване към Бога и за съзерцание на Бога. Тази жажда боголюбецът Давид сравнява с жаждата на кошута[1], която тича към водни извори. Душата ми жадува за Бога силний, живий. Не е ли всичко около нас немощно? Не изтлява ли бърже всичко около нас? Ние се държим за сенки, ние прегръщаме мъртъвци. Утрешната смрад днес кичим[2] със злато и сребро, понякога с чест и съвест, а понякога и с живота – смрадта на утрешния ден! Това не е любов, това е скотска похот. Великата душа търси предмет, достоен за любов, търси предмет, неподвластен на трошене и тлен, на разпадане и гнусотиите на променливите тела. Затова царят боголюбец подчертава: Бога силний, живий. Защото, кой е истински силен и жив, освен Бог? Бог е дарувал сила и живот на Своите ангели и светии, но [всичко] това e Негово и от Него. Кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Ето непреодолим копнеж на истинската любов към Бога. Да се засрамят всички онези, които казват, че вярват в Бога и обичат Бога, а самата мисъл за смъртта, за излизането от този свят, ги довежда до безумие.

О, Господи Боже наш, светий силний и живий; извор на святост, извор на сила, извор на живот, освети ни и съгрей с любовта към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – елен (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – плакнем, мием (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове: 0
  1 НОЕМВРИ / 19 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. ИОАН РИЛСКИ

СВ. МЪЧЕНИК УАР

СВ. ИОАН КРОНЩАДСКИ

СВ. КЛЕОПАТКА И СИНА И ИОАН


Тропарь преподобному Иоанну Рыльскому, глас 1
Покая́ния основа́ние, прописа́ние умиле́ния,/ о́браз утеше́ния, духо́внаго соверше́ния,/ равноа́нгельное житие́ твое́ бысть, преподо́бне./ В моли́твах у́бо и поще́ниих, и в слеза́х пребыва́вый,/ о́тче Иоа́нне,// моли́ Христа́ Бо́га о душа́х на́ших.
Кондак преподобному Иоанну Рыльскому, глас 8
А́нгельскому житию́ поревнова́в, преподо́бне,/ вся земна́я оста́вив, ко Христу́ прите́кл еси́,/ и того́ за́поведьми огражда́яся, яви́лся еси́ столп непоколеби́мь от вра́жиих нападе́ний. Тем зове́м ти:// ра́дуйся, о́тче Иоа́нне, свети́ло пресве́тлое.
Тропарь мученику Уару Египетскому, глас 4
Во́инством святы́х страстоте́рпец стра́ждущих зако́нне,/ зря о́нех, показа́л еси́ му́жески кре́пость свою́./ И устреми́вся на страсть во́лею,/ и умре́ти вожделе́ за Христа́,/ И́же прия́л еси́ по́честь побе́ды твоего́ страда́ния, Уа́ре,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак мученику Уару Египетскому, глас 4
Христу́ после́дуя, му́чениче Уа́ре,/ Того́ испи́в ча́шу,/ и муче́ния венце́м увязе́ся,/ и со А́нгелы ликовству́еши:// моли́ непреста́нно за ду́ши на́ша.
Тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 1 Правосла́вныя ве́ры побо́рниче,/ земли́ Росси́йския печа́льниче,/ па́стырем пра́вило и о́бразе ве́рным,/ покая́ния и жи́зни во Христе́ пропове́дниче,/ Боже́ственных Та́ин благогове́йный служи́телю/ и дерзнове́нный о лю́дех моли́твенниче,/ о́тче пра́ведный Иоа́нне,/ цели́телю и преди́вный чудотво́рче,/ гра́ду Кроншта́дту похвало́/ и Це́ркви на́шея украше́ние,/ моли́ всеблага́го Бо́га// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.
Кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 3
Днесь па́стырь Кроншта́дтский/ предстои́т Престо́лу Бо́жию/ и усе́рдно мо́лит о ве́рных/ Христа́ Пастыренача́льника,/ обетова́ние да́вшаго:/ сози́жду Це́рковь Мою́/ и врата́ а́дова// не одоле́ют ей.



Тропарь пророку Иоилю, глас 2

Предве́дый Бо́жие прише́ствие во пло́ти/ и наи́тие Ду́ха Свята́го и гряду́щий Суд предсказа́вый,/ проро́че Ио́иле:/ спаса́й моли́твами твои́ми// чту́щия тя от всех скорбе́й.
Кондак пророку Иоилю, глас 4
Просвети́вшееся Ду́хом чи́стое твое́ се́рдце/ проро́чества бысть светле́йшаго прия́телище:/ зри́ши бо, я́ко настоя́щая, дале́че су́щая,// сего́ ра́ди тя почита́ем, проро́че, блаже́нне Ио́иле, сла́вне.


image


image


image
image
 
Категория: Други
Прочетен: 256 Коментари: 0 Гласове: 0
 На днешния ден, 31 октомври / 18 октомври (стар стил) е празника на св. Петър Цетински. По неговите свети молитви Господ да спаси и помилва всички нас. Амин.

image
Категория: Други
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Може ли грешникът за десет дена да се покае за своите грехове? По неизмеримото Божие милосърдие може. По времето на цар Маврикий, в околностите на Цариград, имало един прочут разбойник. И в околностите, и в самата столица владеел страх и трепет от него. Цар Маврикий му пратил кръст в знак на уверение, че няма нищо да му стори, ако се предаде. Разбойникът приел кръста и се предал. Дошъл в Цариград, паднал в нозете на царя и го помолил за прошка. Царят удържал думата си, помилвал го и го пуснал на свобода. Но веднага след това разбойникът се разболял тежко и предчувствал, че се приближава смъртта му. Той почнал горчиво да се кае за всичките си грехове и плачейки, молил Бога, та и Бог да му прости, както му простил и царят. Много сълзи пролял, като се молел, та и кърпата, с която бършел сълзите си, цялата била мокра от сълзи. След десет дена, плачейки и молейки се, разбойникът умрял. Същата нощ, когато умрял, лекарят, който го лекувал, имал на сън чудно видение: когато разбойникът на постеля изпуснал душата си, около него се струпали някакви черни демони с много книги, в които били написани греховете на умрелия. Явили се и два светли ангела. Между демоните се поставил кантар и демоните весело хвърлили на него всички онези книги, и тасът [на кантара] натежал, защото от другата страна бил празен. „Какво да сложим ние? – питали се ангелите. –Да потърсим нещо добро в неговия живот!“. И в ръката на единия се озовала кърпата, напоена с покайни сълзи. Ангелите бързо я сложили откъм своята страна на кантара и тяхната страна изведнъж натежала повече от всички онези книги. Тогава демоните, като завили, жално избягали, а ангелите, като взели душата я отнесли в рая, славейки Божието човеколюбие.

 

БЕСЕДА за греховете на езика

 

Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си (Пс.38: 2).

 

Грехът с езика е най-честият и най-бързо вършещият се грях. Който не греши с дума, той е съвършен (Иак.3: 2). Когато каещият се стъпи на Божия път, т.е. когато започне да живее по Божиите заповеди, нека се потруди най-напред да не греши с език. Такова правило е бил поставил за себе си и каещият се Давид. Особено бил решил да мълчи пред своите противници: Ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. Това е прекрасно правило за онзи, който се лекува от греха. Когато го обвиняват, той не отговаря; когато го клеветят, той мълчи. Наистина, каква полза да се говори на разярения неправедник, който няма Бога пред себе си? Ако му говориш за злото, ще се раздразни още повече, ако му говориш за доброто, ще го направиш хулител на светините. Пред Пилат Христос мълчал. На мене ли не отговаряш? (Иоан 19: 10) – Му рекъл Пилат. Какво да ти отговори, като нямаш уши да чуеш, нито разум да разбереш? Виж, мълчанието на праведника пред неправедника може най-добре да повлияе на неправедника. Оставен сам да тълкува мълчанието на праведника, неправедникът може да го изтълкува за полза на своята душа, докато всеки отговор „да“ или „не“[1] може да изтълкува за зло и осъждане на другия и за оправдание на себе си. Блазе на онзи, който се е научил да владее езика си.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, Ти, Който си ни дал пример за какво и кога трябва да говорим, и си ни показал кога и как трябва да мълчим. Помагай ни с Твоя Дух Свети да не грешим с езика си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – бял или черен (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 219 Коментари: 0 Гласове: 0
 О видении одного доктора


Известный белградский врач, доктор Г., с молодости верил в Бога. Когда в 1915 году сербская армия отступала через Албанию к морю, отступал и доктор Г. со своим сыном. В Сан-Джоване пришлось много дней ждать пароход. Спали в палатке. Лил сильный дождь. А военных и гражданских было на берегу много. Все жили в полном неведении, что будет с ними завтра. От этого у всех печаль и мрачное настроение. Однажды ночью доктор Г. вернулся в свою палатку очень расстроенный. Перекрестился, лег на спину, обхватил голову руками и воскликнул: «До каких пор это будет продолжаться, о Всемилостивый Боже!? Когда же мы станем свободными?» В этот момент перед его взором на полотне палатки появился знак – будто светом по мраку написанные слова: «В сентябре 1918 года». Изумленный этим явлением, доктор Г. не мог уснуть всю ночь. А на следующий день рассказал это своим товарищам, которые, соответственно, рассказали нам.




Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 
Категория: Други
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове: 0
 



               image
image





                                           31 ОКТОМВРИ / 18 ОКТОМВРИ


                 
                                  СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА

 
                                      СВ. ИОСИФ, ВОЛОЦКИ ЧУДОТВОРЕЦ


Тропарь апостолу и евангелисту Луке, глас 5
Апо́стольских дея́ний сказа́теля,/ и Ева́нгелия Христо́ва све́тла списа́теля,/ Луку́ препе́таго, сла́вна су́ща Христо́ве Це́ркви,/ пе́сньми свяще́нными свята́го апо́стола похва́лим,/ я́ко врача́ су́ща, челове́ческия не́мощи,/ естества́ неду́ги и я́зи душ исцеля́юща,// и моля́щася непреста́нно за ду́ши на́ша.
Кондак апостолу и евангелисту Луке, глас 2
И́стиннаго благоче́стия пропове́дника,/ и та́ин неизрече́нных ри́тора,/ звезду́ церко́вную, Луку́ Боже́ственнаго восхва́лим:/ Сло́во бо его́ избра́ с Па́влом му́дрым, язы́ков учи́теля,// Еди́н ве́дый серде́чная.
Тропарь преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 5
Я́ко по́стников удобре́ние и отце́в красоту́,/ ми́лости пода́теля, разсужде́ния свети́льника,/ вси ве́рнии соше́дшеся восхва́лим,/ кро́тости учи́теля, и ересе́й посрами́теля,/ прему́драго Ио́сифа, Росси́йскую звезду́,/ моля́щася Го́споду,// поми́ловатися душа́м на́шим.
Кондак преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 8
Жития́ треволне́ния и мяте́ж мирски́й,/ и стра́стная взыгра́ния в ничто́же вмени́в,/ пусты́нный граждани́н показа́лся еси́,/ мно́гих быв наста́вник, Ио́сифе преподо́бне,/ мона́хов собра́тель, и моле́бник ве́рен,/ чистоты́ рачи́тель.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.
Категория: Други
Прочетен: 397 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.10.2019 17:31

НА ДНЕШНИЯ ДЕН, ПРЕДИ 1 ГОДИНА, СЕ УПОКОИ В ГОСПОДА МОЯ УЧИТЕЛ АРХИМАНДРИТ ПАВЕЛ (ЖЕЛЯЗКО ТЕНЕВ). МОЛЯ ВСИЧКИ, КОИТО ГО ПОЗНАВАХА ДА КАЖАТ: "БОГ ДА ГО ПРОСТИ И ВЕЧНА ДА БЪДЕ ПАМЕТТА МУ. АМИН".

Категория: Други
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

Второ явяване на св. мъченик Лонгин. Когато св. Лонгин се явил на сляпата вдовица, той ѝ обещал да ѝ върне зрението, а нейния син да ѝ покаже във велика слава. Когато намерила мощите на св. мъченик и се докоснала с ръце до тях, веднага прогледнала. Тъй едното обещание се изпълнило. През следващата нощ св. Лонгин се явил на вдовицата в голяма светлина, държейки за ръка нейния син, облечен в бляскава дреха. Като баща помилвал детето и рекъл на вдовицата: „Виж, жено, твоя син, заради когото толкова много плачеш! Виж в каква чест и слава е, виж го и се утеши. Бог го причисли към небесните чинове, които живеят в Царството Му. Сега го взех от Спасителя и никога няма да бъде отделен от мен. А сега вземи моята глава и тялото на своя син и ги погреби в един ковчег, па не тъгувай повече за своя единствен син и да се не смущава повече сърцето ти, защото му е дадена от Бога велика радост, слава и безкрайно веселие“. Като видяла и чула всичко това, жената се върнала в своя дом и казала сама на себе си: „Исках телесни очи, а намерих и очи духовни. Бях тъжна заради смъртта на моя син, а сега го имам на небето, където в слава стои с пророците и непрестанно се радва с тях“.

БЕСЕДА за гнойните рани

 

Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми (Пс. 376).
 

За раните от греха говори пророкът, който и сам преди е грешил и в себе си е усетил смрадта на греха. Както от това признание се вижда нечистотата на предишните грехове, така се вижда и последващата чистота на покаялия се. Защото, докато човек ходи по гнойния път на греха, не усеща задушаващата смрад на греха, но когато тръгне по чистите пътеки на праведността, чак тогава забелязва неизмеримата разлика между чистотата и нечистотата, между пътя на добродетелта и пътя на порока. Представете си чувството на човек, който е прекарал нощта в смрадна и задушлива кръчма, и който сутринта се е озовал в розова градина. Там е смрад и отрова, унижение на душата и тялото, ярост и раздор, измъчване на себе си и на другите; тук великото Божие слънце над главата, красиви цветя наоколо, свеж въздух и благоухание, тишина и здраве. Но още по-голяма е разликата между греховния път и пътя Божий. Смърдят и гноясват моите рани – така великият цар описва своето греховно минало. Нищо така не смърди както греха, нищо така не гноясва, както греха. Смрадта от телесните рани само донякъде напомня за непоносимата смрад на грешната душа. Затова от такава душа се отдалечава всичко свято[1]. Чистите небесни духове се отдалечават от нас, а нечистите адски духове търсят нейното приятелство. Всеки нов грях е нова рана на душата, всеки грях е гной, всеки грях е смрад. Но от какво идва грехът? Поради безумието ми – обяснява пророкът. Умът, изхвърлен от своя божествен коловоз, води човека към грях. Докато умът не се очисти, не може и човекът да се очисти. А ние имаме ум Христов (I Кор. 2: 16), казва апостолът, т.е. имаме ум, върнат отново в онзи коловоз, в който е бил Адамовият ум преди греховната смрад. Затова, братя, цялата православна наука за подвижничеството съсредоточава своето внимание върху една главна точка – върху човешкия ум, на очистването и поправянето на ума.

О, Господи Иисусе Христе, Чистота и вечни Изворе на чистота, помогни ни да отхвърлим нашето безумие, помогни ни да разсъждаваме[2] според Твоя ум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

                                              

 

[1] В ориг. –  всяка светиня (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – умуваме (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове: 0
    О видении покойников и их поведении

Из моего дневника

Одна старушка из Белграда рассказала нам о смерти своего мужа следующее: «Мой покойный Любо долго лежал парализованный в постели. Сам он не мог ни повернуться, ни шевельнуться. А за несколько дней до смерти говорит: «Вот наша Ружа!» (Ружа – это наша дочь, которая умерла еще девочкой.) Потом еще: «Вот и мама моя пришла забрать меня!» Вдруг начал он со страхом жаловаться, что его хотят задушить два черных человека. Я вынуждена была сидеть возле него и махать рукой, чтобы он успокоился. Однажды вышла из его комнаты, а вернувшись, увидела, что он корчится возле кровати. Я испуганно выкрикнула: «Как ты смог сам слезть с кровати?» А он отвечает: «Я не сам, пришла наша Ружа и сняла меня!» – «Да где же Ружа?» – спрашиваю. – «Разве ты не видишь, она все время здесь, в комнате, со мной».


Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
 
Категория: Други
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове: 0
    О видении покойников и их поведении

Из моего дневника

Одна старушка из Белграда рассказала нам о смерти своего мужа следующее: «Мой покойный Любо долго лежал парализованный в постели. Сам он не мог ни повернуться, ни шевельнуться. А за несколько дней до смерти говорит: «Вот наша Ружа!» (Ружа – это наша дочь, которая умерла еще девочкой.) Потом еще: «Вот и мама моя пришла забрать меня!» Вдруг начал он со страхом жаловаться, что его хотят задушить два черных человека. Я вынуждена была сидеть возле него и махать рукой, чтобы он успокоился. Однажды вышла из его комнаты, а вернувшись, увидела, что он корчится возле кровати. Я испуганно выкрикнула: «Как ты смог сам слезть с кровати?» А он отвечает: «Я не сам, пришла наша Ружа и сняла меня!» – «Да где же Ружа?» – спрашиваю. – «Разве ты не видишь, она все время здесь, в комнате, со мной».


Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
 
Категория: Други
Прочетен: 219 Коментари: 0 Гласове: 0
                                      







                                   image





image








image 


                                30 ОКТОМВРИ / 17 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

                                     ИКОНАНА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЗБАВИТЕЛКА“

 

                                                         СВ. ПРОРОК ОСИЯ

 

                                                       СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

 

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 4

 

Я́ко пресве́тлая звезда́,/ просия́ Боже́ственными чудесы́/ святы́й о́браз Твой, Изба́вительнице,/ луча́ми благода́ти и милосе́рдия Твоего́/ озари́в в нощи́ скорбе́й су́щих./ Пода́ждь у́бо и нам, Всеблага́я Де́во,/ избавле́ние от бед,/ исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных,// спасе́ние и ве́лию ми́лость.

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 8

 

Ко ико́не Твое́й, Пресвята́я Госпоже́,/ бе́дствовавшии с ве́рою прите́кше,/ заступле́нием Твои́м изба́вишася от злых,/ но я́ко Ма́терь Христа́ Бо́га,/ и нас свободи́ от лю́тых обстоя́ний,/ вре́менных и ве́чных, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Изба́вительнице на́ша от всех бед.

 

Тропарь пророку Осии, глас 2

 

Проро́ка Твоего́ Оси́и па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак пророка Осии, глас 2

 

Пра́выми стезя́ми после́дуя за́поведем Го́спода Твоего́, проро́че Оси́е,/ испо́лнился Ду́ха Свята́го/ и, прие́м дар проро́чествия,/ провозгласи́л еси́ Изра́илю Христо́во, хотя́щее в после́дняя ле́та бы́ти, прише́ствие,/ облича́я заблу́ждшия лю́ди от пути́ пра́ваго/ и наставля́я на путь, веду́щий в Вы́шний Иерусали́м,/ иде́же ны́не предстоя́,// моли́ся непреста́нно о всех нас.

 

Тропарь преподобномученику Андрею Критскому, глас 4

 

По́стнически преподвиза́вся на горе́,/ у́мная враго́в ополче́ния всеору́жием Креста́ погуби́л еси́, всеблаже́нне./ Па́ки же ко страда́льчеству/ му́жески обле́клся еси́,/ уби́в Копрони́ма мече́м ве́ры;/ и обои́х ра́ди венча́лся еси́ от Бо́га,// преподобному́чениче Андре́е, приснопа́мятне.

 

Кондак преподобномученику Андрею Критскому, глас 3

 

Пра́зднует днесь Ца́рствующий град/ пра́здник пресве́тлый светоно́сныя Твоея́ па́мяти,/ вся́кий призыва́я град и страну́;/ ра́дуется бо, я́ко име́я сокро́вище ве́лие,/ многострада́льное твое́ те́ло,// Андре́е му́чениче, Правосла́вия свети́льниче.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове: 0
  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ОКТОМВРИ

                                                                                                     

Разсъждение

 

Първо явяване на св. мъченик Лонгин. Много време било минало от мъченическата кончина на св. Лонгин, когато се случило една вдовица в Кападокия да ослепее. Лекарите не могли с нищо да ѝ помогнат. Веднъж намислила да отиде в Иерусалим и да се поклони на тамошните светини, та дано да получи помощ. Тя имала един син, още дете, който ѝ служил като водач. Тъкмо пристигнала в Иерусалим, синът ѝ се разболял и умрял. О, колко неизмерима била мъката на сляпата майка! Изгубила очи, сега изгубила и сина си, чийто очи досега я водели! Но в тази нейна мъка и тъга ѝ се явил св. Лонгин и я утешил с обещание, че ще върне зрението ѝ, а и сина ѝ ще ѝ покаже в небесна слава. Лонгин ѝ разказал всичко за себе си, наредил ѝ да иде зад градските стени, на сметището, и там да откопае неговата глава, а после сама да види какво ще стане с нея. Жената станала и препъвайки се, някак си излязла от града, повикала някого и го помолила да я заведе на най-голямото сметище и да я остави там. Като била заведена на бунището, тя се навела и започнала да копае с ръце, имайки силна вяра, че ще намери онова, което светията ѝ бил казал да търси. Ровейки така, тя се докоснала до главата на св. мъченик и на мига очите ѝ се отворили, и тя видяла в ръцете си човешка глава. Изпълнена с благодарност към Бога и велика радост, тя взела главата на св. Лонгин, измила я, прекадила я, и я поставила в дома си като най-голяма драгоценност на този свят.

 

БЕСЕДА за планините и бездните Божии

 

Твоята правда като планини Божии и Твоите съдби – велика бездна (Пс. 35: 7).

 

Планините на Божията правда пресичат всички граници[1] във времето и пространството, издигат се от земята до небесата, от облаците на времето се възнасят във ведрината на вечността. Нима светиите не са носители на Божията правда? Вижте ги как пресичат времето и пространството! Родени във времето, те сега ликуват във вечността; живеейки във вечността, те идват при нас във времето и ни помагат, както по-силните братя помагат на по-слабите си братя. Живели са на земята, на ограничено пространство, а сега ги слави цялата вселена. На всички пет континента по света се издигат храмове в чест на апостолите, мъчениците и останалите Божии праведници. Такива са планините Божии – не можете да ги ограничите, не можете да ги обхванете, не можете да ги измерите с никаква мярка на този свят. Какви планини могат да се сравняват с Божиите планини? Какви хора могат да се сравняват с Божиите люде? Каква слава може да се сравнява със славата на онези, които Бог е прославил? О, братя мои, да се радваме на Божията правда и да се възвеселим за високите планини на правдата Божия. Твоите съдби – велика бездна. Т.е. определенията на Твоя Промисъл са неизследими като велика бездна. Хвърлил си Иов на бунището, за да го прославиш; Саул си въздигнал на престола, та сам да се строполи в пропастта. Милваш грешника и му даваш изобилие и здраве, за да се покае, биеш праведника, за да го укрепиш във вярата и надеждата! Твоята света Църква е най-високата планина на Твоята правда, майка на много планини. Твоята света Църква, Боже, изследва Твоите съдби и Твоите пътища, Нейната мъдрост е изобилна и сладка като кошер[2], пълен с мед.

Господи, разгони облаците на злобата от нашите сърца, та да познаем Твоите съдби и видим Твоите пътища. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – разстояния (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – кошница. Аналогия със старите плетени кошери, наричани у нас тръвни (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 263 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756223
Постинги: 3812
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031