Яков Николич, лавочник из Осечины, рассказал нам вот о каком происшествии:
«Я – член Братства «Православное Христианское Общество» со дня его основания, и в моем доме размещалась канцелярия братства. Сын мой тоже не забывает о благочестии, посещает церковь. А вот сноха и знать не желала ни о вере, ни о церкви. Она просто ненавидела наше Братство и постоянно ругалась, когда мы шли молиться в церковь. И наших набожных собратьев она высмеивала, осыпала руганью. В 1935 году я ушел на традиционный собор братства в монастырь Студеница. Было это на Рождество Богородицы. Когда отслужили повечерие и большинство народа вышло из большой церкви, мы с одним другом остались коленопреклоненно молиться Богу перед святой ракой до того, пока не стали звонить к полунощнице. Что за это время произошло в моем доме, я, конечно же, не знал. Узнал, когда вернулся. Свою сноху я застал сошедшей с ума, связанной и взаперти.
Что случилось? Пока я был в Студенице на молитве, моя сноха сидела в лавке. Туда зашла одна родственница и спросила у снохи: «А где братец?» (Так она меня называла.) На что моя сноха с издевкой ответила: «Ушел в Студеницу – в дом умалишенных!» И как только она произнесла эти слова, то лишилась рассудка, начала визжать, стучать, крушить все в лавке, рвать на себе одежду и всячески безумствовать. Тогда ее связали и заперли. Мы, вернувшись, сразу отвезли ее в больницу в Валево, а из Валева, по совету врача, перевели в Белградский дом умалишенных. Там ее продержали два месяца. Лечили какими-то уколами. Но это не помогло. Мой сын, ее муж, каждую неделю ездил в Белград навещать свою жену, но та его не узнавала. Потом кто-то сказал мне, что хорошо было бы отвезти душевнобольную сноху в монастырь святого Наума. Услышав это, я подумал: грех-то связан не со Свято-Наумовской обителью, а со Студеницей, которую назвала она домом умалишенных, поэтому так или иначе прежде всего ее надо отвезти в Студеницу. Что и сделал. Когда мы привезли сноху в святую Студеницу, рассудок вернулся к ней.
И, слава Богу, сейчас она здорова. А самое главное – сейчас уже знает о Боге».
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ
Разсъждение
Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?
Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.
БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан 17: 25).
Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позна, защото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.
О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).
[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).
АКО ИКОНАТА НЕ СЕ ОТВАРЯ ЦЯЛАТА - КЛИКНЕТЕ В/ НЕЯ.
12 октомври / 29 септември
Св. Кириак отшелник
Тропарь преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 1
Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец показа́лся еси́, богоно́се о́тче наш Кириа́че,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих к тебе́./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.
Кондак преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 8
Я́ко побо́рника кре́пкаго и засту́пника/ чту́щи тя свяще́нная ла́вра всегда́,/ пра́зднует ле́тне па́мяти./ Но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ от враго́в находя́щих соблюди́ ны, да зове́м:// ра́дуйся, о́тче треблаже́нне.
Ин кондак преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 2
Чистото́ю душе́вною боже́ственно вооружи́вся/ и непреста́нную моли́тву, я́ко копие́, вручи́в кре́пко,/ ссекл еси́ де́монская ополче́ния,/ Кириа́че, о́тче наш,// моли́ся непреста́нно о всех нас.
