Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 649293 Постинги: 1974 Коментари: 0
Постинги в блога от 15.10.2019 г.
 

Надеясь на свои мозоли, а не на Бога
  Когда два года назад мы были с Патриархом в Мостаре, нам рассказали следующую историю: «У одного крестьянина, живущего неподалеку от Мостара, так уродили было бахчевые, что лучше и пожелать невозможно. Он отвез урожай на рынок и быстро наторговал 15 тысяч динаров. Но вскоре бахчевые резко упали в цене. Тогда этот хозяин в какой-то компании начал жаловаться на дешевизну бахчевых. На что ему кто-то из компании ответил: «Да ты ведь уже хорошо на них заработал. Благодари Бога за это». Но этот крестьянин разозлился от таких слов и закричал при всех: «Я должен благодарить не Бога, а свои мозоли!» – показывая при этом мозоли на руках. На следующий год бахчевые выросли у него мелкие, с кулачок. И встретился он в те дни случайно с тем же торговцем из Мостара, с которым год назад говорил о Боге и мозолях. И начал горько жаловаться, что Бог, дескать, не дал в этом году урожая бахчевых и что они совсем никудышные. Торговец на это улыбнулся и спросил: «А где же, брат, были твои мозоли?»  
Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

      

Видение на св. Андрей: Андрей, ходейки по цариградските улици, един ден видял голямо и пищно погребално шествие. Бил умрял някой си богаташ и погребалната процесия била забележителна. Но като се загледал внимателно, Андрей видял множество черни хора[1], които весело скачали около мъртвеца – едни се смеели като блудници, други лаели като псета, трети грухтели като свине, четвърти изсипвали върху тялото на мъртвеца някаква смрадна течност. И всички се подигравали с пеещите и казвали: „Пеете над псе“. Зачуден, Андрей размишлявал какви ли са делата на този човек. Огледал се и видял прекрасен юноша да стои и плаче до една стена. „За Бога, кажи ми защо плачеш[2]?“, попитал Андрей. Тогава юношата му казал, че той е бил ангелът пазител на умрелия, но онзи с греховете си тежко е оскърбил Бога, отхвърлил от себе си съветите на ангела и напълно се предал на черните дяволи. Ангелът казал, че този човек бил голям и непокаял се грешник – лъжец, човекомразец, скъперник, клетвопрестъпник и блудник. Триста човешки души бил осквернил с блуд. Напразно бил почитан от царя и уважаван от хората. Напразно било и това погребално шествие. Смъртта го сварила неразкаян и го пожънала ненадейно.

 

БЕСЕДА за страха и радостта в Бога
 

Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет (Пс. 2: 11).
 

 

Тези слова на Божия пророк са към земните царе и съдии. Защото, заради силата и богатството, което им се дава, са склонни към охолство и разкош. О, царе и съдии, [които сте] прах и пепел[3], не забравяйте, че вие сте само Божии слуги, наемници от днес до утре! За какво мисли наемникът цял ден, като копае на нивата? За надницата, която вечерта  ще получи. С какво се гордее наемникът? С труда, потта или с надницата? С надницата. И вашата служба на нивата на този живот е наемен труд, о, царе и съдии. Затова служете със страх на вашия Господар, който ви е наел, защото не знаете как накрая ще оцени вашият Господар труда ви и каква награда ще ви даде. Служете с голямо смирение, казвайки сами на себе си: ние сме слуги негодни (Лк. 17: 10) Не е известно дали награда ще получите, или наказание, когато слезете в гроба и застанете пред Царя и Съдията. Този страх трябва да изпълва всички дни на вашата служба. Радвайте се (пред Него) в трепет. Радвайте се с чиста и свята радост, както и ангелите се радват на живия и непристъпен Бог. На чистота и святост ухае райската радост, а адското злорадство е придружено с разюздан смях. Затова райската радост е вечна[4], а адският кикот се сменя от гняв и вопли. Служете… със страх, защото Господ е праведен; Радвайте се (пред Него) в трепет, защото Господ е възвисен и свят.

О, Господи Боже наш, праведни и възвисени, страшни и свети, целият ни живот на земята е служение на Тебе и радост в Тебе. Ако не служим на Тебе, служим за собствената си погибел; и ако не се радваме в Тебе, радваме се на черните си злодеяния. Кланяме Ти се и Те молим, помогни ни да вършим нашето служение със страх пред Тебе и с чиста, трепетна радост в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – негри. В агиографията обичайно название за видимите образи, в които нечистите духове се явяват на хората. Често срещано название е етиопци (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – каква е причината за твоя плач (бел. прев.).      

 

[3] В ориг. – парченца, бучки прах (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – трайна (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 27 Коментари: 0 Гласове: 0






                                            image


  
                       image


                                           16 ОКТОМВРИ / 3 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВ. ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

 

СВЩМЧК АГАТАНГЕЛ (ПРЕОБРАЖЕНСКИ)

 

Тропарь священномученику Дионисию Ареопагиту, епископу Афинскому, глас 4

 

Бла́гости научи́вся, и трезвя́ся во всех,/ благо́ю со́вестию священноле́пно обо́лкся,/ поче́рпл еси́ от сосу́да избра́ннаго неизрече́нная,/ и ве́ру соблю́д, ра́вное тече́ние соверши́л еси́,/ священному́чениче Диони́сие,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

 

Кондак священномученику Дионисию Ареопагиту, епископу Афинскому, глас 8

 

Небе́сная врата́ проше́д ду́хом, я́ко учени́к/ до тре́тияго небесе́ дости́гшаго апо́стола, Диони́сие,/ неизрече́нных обогати́лся еси́ вся́ким ра́зумом,/ и озари́л еси́ во тьме́ неве́дения седя́щия./ Те́мже зове́м:// ра́дуйся, о́тче всеми́рный.

 

 

Тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

 

По вся́ дни́ умерщвля́ем бы́л еси́ Бо́га ра́ди,/ святи́телю и испове́дниче Христо́в Агафа́нгеле,/ во вре́мя безбо́жных гоне́ний лю́тых/ попече́ние о Це́ркви Ру́сской от Патриа́рха Ти́хона прия́в,/ кова́рные ко́зни слу́г диа́вола разори́л еси́/ и кора́бль церко́вный му́дре упра́вил еси́/ си́лою возлюби́вшаго тя́ Го́спода,// Его́ же моли́ дарова́ти на́м ми́р и ве́лию ми́лость.

 

Ин тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

 

От младе́нческих ле́т Бо́гом избра́нный,/ на служе́ние Святе́й Це́ркви при́зван бы́л еси́,/ о́вцы слове́сныя ста́да Христо́ва до́бре упа́сл еси́,/ за ве́ру Правосла́вную гоне́ние претерпе́л еси́./ Испове́дниче святи́телю Агафа́нгеле,/ моли́ о на́с Бо́га, до конца́ в ве́ре и́стинней пребыва́ти,// па́стырю на́ш до́брый.

 

Кондак священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

 

Сто́лпе непоколеби́мый ве́ры Правосла́вныя,/ святи́телю Агафа́нгеле богому́дре,/ у́зы темни́чныя, тесноты́ и ско́рби претерпе́вый,/ от искуше́ний тя́жких па́ству охрани́л еси́,/ ми́р церко́вный соблю́л еси́.// И ны́не защити́ Це́рковь Ру́сскую от нападе́ний вра́жиих.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 36 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Някой си монах в Цариград бил известен като подвижник и духовник и народът много се уповавал на молитвите му. Но този монах имал таен порок – сребролюбието. Събирал пари и никому не давал. Св. Андрей го срещнал на улицата и видял обвита около врата му страшна змия. Съжалил се над него св. Андрей, пристъпил и почнал да го поучава: „Защо, брате,  погубваш душата си? Защо си се обвързал с демона на сребролюбието? Защо си му дал място[1] в себе си? Защо събираш злато, като че то ще дойде с тебе в гроба, а не в ръцете на другите? Защо се задушаваш от скъперничество, докато други гладуват, търпят жажда и умират от студ, а ти се веселиш, като гледаш многото злато? Нима това е пътят на покаянието? Нима това е заниманието на монаха?...Виждаш ли това?“. В тази минута очите на монаха се отворили, видял черния демон и твърде много се ужасил. А демонът оставил монаха и побягнал, гонен от силата на Андрей. Тогава пресветъл ангел Божий пристъпил към монаха, защото сърцето му се обърнало към доброто. И веднага монахът отишъл и раздал своето събрано злато на нищите и бедните. След това угодил на Бога във всичко и се прославил повече отпреди.

 

БЕСЕДА за волята на праведника в Божията воля

 

А в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем (Пс. 1: 2).

 

Блажен е онзи човек, братя, трижди блажен е онзи, чиято воля е подчинена на волята Божия, чиито ум нищо не умува против Божиите поучения, и чието сърце не желае нищо противно на Божието желание. Умът е кормчия на волята и сърцето. Ако умът е насочен постоянно към Бога, той непрестанно[2] ще размишлява денем и нощем, и не ще отива в събранието на нечестивци, и ще търси истината и обяснение на всичко в Божия закон. Ако умът така е насочен към Бога, тогава и човешкото  сърце, и човешката воля скоро ще се насочат към Бога. Тогава волята, като изпълнителен орган на вътрешния човек, ще върши само това, което е съгласно с волята Божия, и каквото е записано в Божия закон. Тогава човек няма да отива в пътя на грешници нито ще стои в сборището на развратители, т.е. няма да върши грях, нито ще вкарва в грях другите хора. В началото на този псалом пророк Давид хвали човека, невършещ три злини. А сега продължава да го хвали, [когато] извършва две добри неща. Три са злите неща: да търси мъдрост от грешника; да живее живот на  грешник; и да съблазнява с лошия си пример другите хора. Двете добри неща са пълно съобразяване на собствената воля с Божия закон и насочване на ума да размишлява денем и нощем за Божия закон.

О, братя мои, колко жалък е плиткият ум на всички онези, които не познават закона Божий! Дълбочината на човешкия ум се измерва по задълбоченото познаване на Божия закон. Който се поучава в тайните на Божия закон, е с дълбок, широк и възвисен ум. А умът е кормчия на сърцето и волята. О, братя мои, колко е слаба[3], променлива и развратна волята на всички онези, които не подчиняват своята воля на волята Божия. Наистина плачевно плитка, променлива и развратна! Какво е Божият закон, братя? Той е израз на Божията воля. Къде се намира този закон? В Свещеното Писание и в преданията на светиите[4] на Божията църква. Блажен е онзи, които познава волята Божия и я изпълнява.

О, Господи Боже, велики и силни, милостиви и праведни, просвети нашия ум с Твоя свят закон и насочи нашата воля да търси Твоята воля, воля човеколюбива и спасителна. На тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                            

 

[1] В ориг. –  почивка (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. –  плитка (бел. прев.).

 

[4] Т.е. Творенията на светите Отци. Свещеното Предание (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 1
 Перст Божий в Бразилии

 

В Бразилии, в городе Мена-Жери, недавно произошел необычайный случай, взбудораживший не только этот населенный пункт, но и все города и села вокруг.

Жил в том городе один богатый плантатор, производитель кофе, отличавшийся жестокостью и самодурством. И жил также старый священник, в нравственном плане строгий по отношению и к себе самому, и к другим, а помимо того еще и большой молитвенник.

Однажды в воскресенье пришла в церковь дочь того богача. Она была непристойно одета, и старый священник за это публично сделал ей замечание. Девушка вернулась домой в слезах и пожаловалась отцу. Услышав такое, богач приказал дочери, чтобы в следующее воскресенье она опять пошла в церковь, но нарядилась еще моднее. Когда в следующее воскресенье девушка появилась в церкви полуобнаженной, старый священник выгнал ее из храма.

Богач из-за этого рассвирепел да стал искать способ, как отомстить священнику. И задумал он устроить целую комедию. А именно: притворился больным и велел позвать священника со Святым Причастием, чтобы тот причастил его. А сам поставил двух дюжих мужчин, чтобы они, спрятавшись, подстерегли священника и избили, когда тот выйдет из дома богача.

Старый священник, не ожидая никакого подвоха, пришел со Святыми Дарами и был почтительно встречен женой и дочерью богача, которые показали ему комнату, где лежит больной в ожидании Причастия.

Священник вошел в комнату, но вскоре, выйдя оттуда, сказал хозяйке и дочери:

– Жаль, что вы поздно послали за мной. Очевидно, Господу Богу не было угодно, чтобы ваш муж и отец перед смертью исповедался и причастился. Я застал его уже мертвым.

Пораженные этим сообщением, мать с дочерью вбежали в комнату и увидели богача мертвым. Как такое могло случиться, если совсем недавно он был совершенно здоров и здоровым лег в постель?

«Попадут в сеть свою грешники!» – говорит великий Псалмопевец (Пс. 140:10). Кто другому яму копает, сам в нее попадает
Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 649293
Постинги: 1974
Коментари: 0
Гласове: 520
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031