Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 649291 Постинги: 1974 Коментари: 0
Постинги в блога от 18.10.2019 г.
 Рассказ об игре демона с людьми

 

В книге о Мелании-затворнице из Елецкого монастыря описывается случай, подобный тому, что произошел со святым Симеоном Столпником.

Однажды ночью после продолжительной молитвы присела Мелания на пороге своей келии немного отдохнуть. Вдруг явилась ей огненная колесница, а на ней юноша в белом одеянии, который сказал: «Прииди, Богом возлюбленная, и прими награду за свои труды. Бог послал меня, Ангела Своего, чтобы я перенес тебя в райские селения, где ожидает тебя сестра твоя Екатерина». (А сестра эта недавно умерла.) Услышав весть о своей любимой сестре, Мелания забыла обо всем, даже не перекрестилась, села в огненную колесницу, и крылатые кони понесли ее куда-то. После этого, однако, Мелания перекрестилась. И все вдруг исчезло, а вдали раздался ехидный смех. Ужас охватил Меланию. Она огляделась вокруг и увидела, что находится на краю моста возле мельницы – вот-вот может упасть вниз, в реку. Она в ужасе закричала и упала на мост, потеряв сознание. Ее крик услышали находившиеся на мельнице люди, прибежали и увидели на мосту известную им затворницу без сознания. Очень удивились, конечно, как она оказалась в ночное время на этом месте, и отнесли полуживую в монастырь.

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
   

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение
 

Ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно (II Кор. 5: 1). Всички наши трудове пред Бога имат една цел – да заслужим, според нашите сили, това неръкотворно жилище на небето. Индийският цар Гундафор намислил да си построи чуден дворец, такъв, какъвто няма никъде по земята. Когато неговият служител Аван търсил опитен майстор, който да съзида такъв дворец за царя, по Божи промисъл срещнал апостол Тома, който му казал, че е майстор и никой не може да построи онова, що царят желае, освен него. И тъй, Тома получил много злато от царя за построяването на двореца. Но като се разделил с царя, раздал всичкото злато на сиромасите. След две години царят пратил служителя си да попита Тома дали е готов дворецът. Защото дворецът трябвало да се построи някъде далеч от столицата. Тома отговорил: „Всичко е готово, освен покрива“. Поискал още пари от царя и царят му дал. А Тома пак раздал всичко на сиромасите и започнал да обикаля из царството и да извършва своята служба, т.е. да проповядва Евангелието. Царят узнал, че Тома даже не е започнал да строи двореца, хванал го и го хвърлил в тъмница. Същата нощ умрял царският брат и царят потънал в голяма скръб. Ангел взел душата на умрелия, развел я из рая, показал ѝ един пречуден дворец, какъвто човек и на ум не може да си представи. Душата на умрелия пожелала да влезе в този дворец, ала ангелът ѝ казал, че не може, защото този дворец е на неговия брат, който му е построен от апостол Тома чрез неговата милостиня. Ангелът върнал душата [на умрелия] отново в тялото му. Когато братът дошъл на себе си, казал на царя: „Закълни ми се, че ще ми дадеш каквото поискам“. Царят се заклел. Тогава брат му казал: „Дай ми твоя дворец, който имаш на небесата“. Учудил се царят и се усъмнил дали може да има дворец на небесата. Но когато брат му подробно му описал [какво видял], царят повярвал и веднага освободил Тома от тъмницата и като чул от неговите уста словата за спасението и вечния живот, се кръстил заедно с брат си. След това царят се потрудил с нови дела на милосърдие и с тях си построил пречуден дворец на небесата.

 

 

БЕСЕДА за царското покаяние
 

Всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си (Пс. 6: 7).

 

Денят се сменя с нощ, а нощта – с ден. Нека и нашето дневно покаяние да се сменя с нощно, а нощното – с дневно. Дневното покаяние се изразява главно с добри дела, а нощното – с молитви, въздишки и плач. Така се издължаваме на дните и нощите, т.е. изпълваме ги с онова, което е най-полезно пред Бога, и което ще дойде с нас на Божия съд. Погледни цар Давид и виж пример на истинско покаяние. Не е достатъчно да изповядаш пред свещеник своя грях и веднага да го считаш за простен. Гледай – и Давид признал пред пророк Натан своя грях, като казал: Съгреших пред Господа (II Цар. 12: 13). Ала този велик цар не смятал това за достатъчно, а непрестанно молитвено въздишал пред Бога и всяка нощ със сълзи на покаяние умивал своя грях. Даже и лежането в постелята не му служило за почивка, а за съкрушителен покаен плач, плач [съпроводен] с въздишки. Не казвай: „Давид убил и прелюбодействал, имало е защо да се кае“. А нима ти с омразата си не убиваш хората и с нечистите си мисли и пожелания не прелюбодействаш? Този живот не е за самооправдание, братя, а за самоизобличаване. Блажен е само онзи, когото Бог ще оправдае на Страшния Съд. Покаянието не е делo за един час или за един ден. То трябва да бъде наше вътрешно занимание до края на живота ни. Всяка нощ обливам леглото си, казва Давид. Това не значи, че денем не трябва да се каем, а че за сърдечното, душевното[1] покаяние нощта е по-удобна, отколкото денят. В нощната тишина нашите грехове и Божият Съд са по-ясно пред очите ни. И нощта не ни ли напомня по-ясно за смъртта от деня? И нашата постеля за близкия гроб?      

О, Господи, праведни и чудни, ние не можем да се покаем истински без Твоята помощ. Помогни ни, Всеблагий, да видим греховните си рани и да усетим смрадта им, та да заридаем над самите себе си, преди нашите сродници да заридаят над нашите мъртви тела; преди, Господи, преди нашите ангели пазители да заридаят над нашите пропаднали души, когато се хвърлят в неугасимия огън. Помогни ни и ни спаси, Господи Боже наш. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски            

 

 

[1] В ориг. – изливането на душевното покаяние (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
18.10 17:48 - qqq

19 ОКТОМВРИ / 6 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВ. АПОСТОЛ ТОМА

Тропарь апостолу Фоме Ди́диму (Близнецу), глас 2

 

Учени́к Христо́в быв, Боже́ственнаго собо́ра апо́стольскаго соприча́стник,/ неве́рствием бо Христо́во Воскресе́ние извести́в,/ и Того́ пречи́стую страсть осяза́нием уве́рив, Фомо́ всехва́льне,// и ны́не нам проси́ ми́ра и ве́лия ми́лости.

 

 

Кондак апостолу Фоме Ди́диму (Близнецу), глас 4

 

 

Прему́дрости благода́ти испо́лнен/ Христо́в апо́стол, и служи́тель и́стинный,/ в покая́нии вопия́ше Тебе́:// Ты мой еси́ Бог же и Госпо́дь.


АКО ИКОНАТА НЕ СЕ ОТВАРЯ ИЛИ НЕ СЕ ПОБИРА НА ВАШИЯ ЕКРАН - КЛИКНЕТЕ ВЪРХУ НЕЯ.
 




image 
Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.10 17:50
18.10 12:42 - 5 ОКТОМВРИ
 5 ОКТОМВРИ

 

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Когато хората положат голям труд в търсене на истината, когато не предпочетат нещо друго пред истината, Бог, по Свой начин, с лекота им я разкрива. Това ни показва и животът на св. Дионисий Александрийски. Още като юноша и езичник Дионисий прочел цялата гръцка литература, та да стигне до истината. Но като не бил удовлетворен, той започнал да чете всичко, което му попаднело под ръка. Един ден, по Божий промисъл, го срещнала една бедна жена и му предложила да му продаде няколко ръкописни свитъка от посланията на апостол Павел. Дионисий радостно ги купил и прочел. Това така го впечатлило, че той отново намерил онази жена и я запитал дали има още от тези писания, та да ги купи. Жената го упътила към християнския свещеник и той му дал всички Павлови послания. Като ги прочел внимателно, Дионисий повярвал в Христа и без никакво колебание се кръстил.

Втори случай. В Арсеной се разпространила ереста на хилиастите, които погрешно учили, че Христос щял скоро да дойде и да основе на земята земно царство, което щяло да просъществува хиляда години. Водач на тази ерес бил някой си Коракион. Св. Дионисий отишъл в Арсеной и се потрудил да разубеди хилиастите и да попречи за разпространението на ереста между верните. Пред голяма тълпа от хилиасти и православни Дионисий спорил с Коракион и другите водачи на хилиастите. Три дена продължил този спор. Каква ревност са имали древните християни за доказване на истината! И Бог, по молитвите на св. Дионисий, благословил неговия труд и ревността му. На края на спора Коракион с всички хилиасти отхвърлил погрешното си учение и приел православното учение, [отстоявано от] св. Дионисий.

 

 

БЕСЕДА ЗА ПОКАЗАНОТО ДОБРО

 

Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? (Пс. 4: 7).

 

Колко е богат Бог, братя мои! Каква дума може да изрази това съкровище? Голямо съкровище е небесното царство с огнените ангели, с дивните светии и със сладостния рай. Кой може да опише това богатство? Велико благо е безсмъртният живот близо до Бога и Божиите ангели, в обществото на светиите и праведниците. Велико благо е срещата със своите сродници и приятели в небесния свят, със своите родители, със своите деца, със своите най-мили, които със своето заминаване от нас са ни оставили в тъга и скръб. Кой ще ни покаже всичките тези блага? Мнозина са се питали по времето на цар Давид, [мнозина] се питат и днес. Кой ще ни покаже, та да повярваме и да се надяваме? На нас, християните, тези блага са показани и ние не чакаме повече да ни ги покаже някой друг освен Господ Христос, истинския Свидетел на всички тези блага, истинския Свидетел и Господар, братя, на всички тези блага. Тези блага милосърдният Господ е показал на избраните и преди Своето идване на земята чрез Своите пророци. Затова пророк Давид казва на Бога: Яви ни светлината на лицето Си, Господи! Това е и отговор на онези, които питат: Кой ще ни покаже добрини? Сам Бог е показал тези добрини. Светлината на образа Господен ни се яви, т.е. изписа се, вряза се в нашите сърца и в тази светлина ние виждаме всички онези блага, които само Небето може да ни даде. Има ли лек, братя, за онези които са чули за Христовото пришествие на земята и продължават да питат: Кой ще ни покаже добрини? Ако Христос не бе явно показал всички тези блага със Своето светло Рождество, със Своите светли чудеса, със Своето светло Възкресение, със Своята светла Църква, наистина, черната земя нямаше да ги покаже, защото не може; хората нямаше да ги покажат, защото не ги знаят. Има лек за всеки, та даже и за най-закоравелия неверник, до смъртния час има лек. Този лек е покаянието от собствената злоба, очистването на своето сърце и изпълнението на заповедите Христови. Здравите могат да видят светлината на Христовото лице, а не болните души, нечистите души и развратените умове.

О, Господи Боже наш! Светлина на ангелите и човеците, помогни ни да не затъмним с грехове светлината, която Си ни дал, и в която виждаме небесните блага. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Категория: Други
Прочетен: 25 Коментари: 0 Гласове: 0
 Теперь мы видим как бы сквозь тусклое стекло, гадательно, тогда же лицем к лицу; теперь знаю я отчасти, а тогда познаю, подобно как я познан (1Кор. 13:12).

Мы здесь приведем лишь несколько примеров видений, явлений и знамений из того, невидимого мира. Но пусть никто не думает, что это спиритизм. Вовсе нет! Мы осуждаем спиритизм также, как и ворожбу. И Библия относит их к одной категории. Потому что спиритизм – это намеренное вызывание духов, заигрывание с духами из любопытства. А вот явления из духовного мира, которые приходят неожиданно и без вызова, – это явления, которым Церковь уделяет большое внимание. Мы хотим привести нашим читателям несколько примеров именно таких явлений.
О душе одного пьяницы
Сундар Синг об одном своем видении пишет:
«Однажды видел я в мире духов одного духа, который, мучаясь угрызениями совести, бегал туда-сюда, как сумасшедший. Один Ангел говорит: «Этот человек мог в том мире покаяться и обратиться к Богу, но как только его начинала мучить совесть из-за содеянных грехов, он заглушал голос совести спиртным. Промотал все свое состояние, разорил семью и, в конце концов, совершил самоубийство. Сейчас он, как бешеная собака, мечется туда-сюда, мучимый совестью. Мы были бы рады ему помочь, но мешает этому его испорченная натура. Сейчас душа его обнажена, и весь мир духов может видеть его грешную жизнь. Поэтому он и убегает во тьму к духам зла, чтобы избежать мучений, которые ему причиняет свет».



Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 19 Коментари: 0 Гласове: 0
                                 







                                  image


                            18 ОКТОМВРИ / 5 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

                                              СВ. МЧЦА.  ХАРИТИНА

 

 

Тропарь мученице Харитине Амисийской, глас 4

 

А́гница Твоя́, Иису́се, Харити́на/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди, я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю;/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя с любо́вию, поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак мученице Харитине Амисийской, глас 2

 

Кре́пким ра́зумом, Харити́но,/ ду́шу утве́рждши ве́рою,/ бори́теля врага́ я́ве посрами́ла еси́,/ у Христа́ предста́, всеблаже́нная,/ червлени́цу от крове́й твои́х нося́щи,/ и при́сно со А́нгелы ра́дуешися,// моли́ за ны, страстоте́рпице.

 

Категория: Други
Прочетен: 56 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 649291
Постинги: 1974
Коментари: 0
Гласове: 520
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031