23 ОКТОМВРИ / 10 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. БОГОРОДИЦА „АКАТИСТНА- ПРЕДВЪЧВЕСТИТЕЛКА -ЗОГРАФСКА“
СВ. МЪЧЕНИЦИ ЕВЛАМПИЙ И ЕВЛАМПИЯ
СВ. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ
Твоите мъченици, Господи,
при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци,
защото, имащи Твоята сила,
мъчителите повалиха и съкрушиха на демоните безсилната дързост:
с техните молитви спаси нашите души.
Тропарь мученикам Евлампию и Евлампии
глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак мученикам Евлампию и Евлампии
глас 3
До́блия му́ченики и бра́тию по пло́ти,/ му́драго Евла́мпия и Евлампи́ю, почти́м:/ ти́и бо пребеззако́нных козноде́йства посрами́ша си́лою Распе́ншагося:// сего́ ра́ди яви́шася му́чеников сла́ва, ку́пно и похвала́.
Тропарь преподобному Амвросию Оптинскому, глас 5
Я́ко к целе́бному исто́чнику/ притека́ем к тебе́, Амвро́сие, о́тче наш./ Ты бо на путь спасе́ния нас ве́рно наставля́еши,/ моли́твами от бед и напа́стей охраня́еши,/ в те́лесных и душе́вных ско́рбех утеша́еши,/ па́че же смире́нию, терпе́нию и любви́ науча́еши./ Моли́ Человеколю́бца Христа́/ и Засту́пницу усе́рдную// спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Амвросию Оптинскому, глас 2
Заве́т Пастыренача́льника испо́лнив/ ста́рчества благода́ть насле́довал еси́,/ боле́знуя се́рдцем о всех, с ве́рою притека́ющих к тебе́,/ те́мже и мы, ча́да твоя́, с любо́вию вопие́м ти:/ о́тче святы́й Амвро́сие,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Как Бог наказва и милва ние виждаме ясно от живота на последните сръбски деспоти по време на турското завоюване на сръбската земя. Турците не дошли самовластно и самоволно на Балканите и поробили християнските народи на гърците, българите и сърбите, а по допущение Божие, също както Новуходоносор не със своята сила, а по допущение Божие е покорил Иерусалим и отвел евреите в робство. Заради греховете на народните князе и големци пострадал люто сръбският народ, но още по-лошо пострадали самите князе и големци. Деспот Джурадж [Георги] е умрял като изгнаник, синовете му – Григор и Стефан[1] били ослепени от турците, дъщеря му насила трябвало да стане жена на султана, неговият среден син въстанал против майка си Ирина и брат си Григор и насилствено завзел разклатения престол в Смедерево, но скоропостижно умрял. Слепият Стефан, тъкмо що станал деспот, трябвало да бяга в Албания, а след това и в Италия, където умрял като изгнаник и бедняк. Всичко това е наказание Божие. А къде е милостта? Бог прославил с вечна слава Стефана и неговата жена Ангелина, и техните деца Максим и Иоан. След като 8 години тялото му лежало в гроба, било откопано и намерено цяло и изпълнено с благоухание. А и много чудеса станали от тези свети мощи. Също така се прославили в святост жена му и неговите синове.
БЕСЕДА за това, че само безумните отричат Бога
Рече безумец в сърце си: „няма Бог“… Извършиха гнусни дела (Пс. 13: 1).[2]
Умът е кормчия на цялото човешко битие. Той съветва, той убеждава, той ръководи. И душата, и тялото се управляват от ума. Ако умът е чист пред Бога, целият човек е чист. Ако умът е нечист пред Бога, целият човек е нечист. Ако някой само си помисли: „няма Бог“, това първо си проличава по делата му. Първо идва злият помисъл, а след него следват злите дела. Виждате ли как вдъхновеният пророк познава човешката природа? Той първо посочва причината, а след това – следствията. От злите помисли непременно произлизат зли дела. Затова, братя, не вярвайте на онзи, който казва: „Не вярвам в Бога, ама върша добро“. Преди всичко, онзи, който не вярва в Бога, не знае какво е добро, нито може да различава доброто от злото. С неверието в Бога човек отсича себе си от главното Добро и от извора на всяко добро. По-нататък погледнете внимателно и ще видите, че всички дела на безбожника са гнили и мерзки; гнили са, защото са зли, нечестиви и мимолетни; мерзки – защото са против волята на живия Бог. Безбожникът не може да различава доброто от злото, защото само в светлината на закона Божий може да се определи кое е добро и кое – зло. Но се случва някой да казва, че вярва в Бога, а върши гнили и мерзки дела. Т.е. с уста изповядва Бога, а с делата си го отрича. Добро нещо е да изповядваме Бог с уста, но то далеч не е достатъчно; трябва още и със сърце да Го изповядваме, и с делата на вярата да потвърждаваме [вероизповедта]. А се случва човек и със сърце да вярва, и с уста да изповядва, и пак да греши. Това е или поради слаба воля, или отново от дяволски изкушения[3]. Такъв нека се покае веднага и ще му се прости. Покаянието е спасително и за безбожника, а още повече за вярващия. Докато човек е на земята, има време за покаяние. Но кой може да е сигурен, че неговото време тази нощ няма да изтече? Затова отлагането на покаянието е пълно безумие.
О, преблаги Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ни да се покаем, тъй както ни помагаш да дишаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – Гргур и Стеван (бел. прев.).
[2] Сръбският текст се различава от синодалния български превод, но смисълът е същият (бел. прев.).
[3] В ориг. – стрели (бел. прев.).
22 ОКТОМВРИ / 9 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. АПОСТОЛ ИАКОВ АЛФЕЕВ
СВ. АНДРОНИК И АТАНАСИЯ
Тропарь апостолу Иакову Алфееву, глас 3
Апо́столе святы́й Иа́кове,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.
Кондак апостолу Иакову Алфееву, глас 2
Тве́рдо му́дрости догма́ты в ду́ши благочести́вых вложи́вшаго/ похвала́ми да ублажи́м я́ко Боговеща́теля вси Иа́кова:/ Престо́лу бо сла́вы Влады́чню предстоя́/ и со все́ми А́нгелы ра́дуется,// моля́ непреста́нно о всех нас.
Тропарь преподобному Андронику Антиохийскому, глас 1
Пусты́нный жи́тель и в телеси́ А́нгел и чудотво́рец показа́лся еси́,/ Богоно́сне о́тче наш Андрони́че,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих к тебе́./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.
Кондак преподобному Андронику Антиохийскому, глас 4
Благоро́дия нра́вом тя че́стно похва́лим, Андрони́че,/ и́же Госпо́дь в лик преподо́бным отце́м сочета́,// я́ко вои́стинну благоро́дия Боже́ственныя сла́вы вене́ц улучи́.
Бывший настоятель монастыря Хиландар, покойный архимандрит Рафаил, рассказал нам этот необычный случай из своей жизни.
Вот его рассказ:
«За год до моего ухода на Святую Гору Афон я ночевал в одной комнате и спал на одной кровати со своим зятем. Ночью проснулся. В это время сверху явился человек с крыльями, приблизился ко мне, своим лицом коснулся моего лица, а затем помазал меня чем-то крестообразно. После этого он исчез. Я же, притронувшись пальцами ко лбу, обнаружил что-то похожее на мед и ощутил какой-то неописуемо дивный запах. Мой зять за это время не просыпался. Назавтра, заходя в эту комнату, все домашние говорили, что чувствуют удивительный аромат. И этот запах держался в комнате три дня».
