СВ. ОТЦИ ОТ 7-Я ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР
СВ. ПРЕПОДОБНА ПЕТКА
СВ. МЪЧЕНИЦИ НАЗАРИЙ, ГЕРВАСИЙ, ПРОТАСИЙ И КЕЛСИЙ
Тропарь святым отцам VII Вселенского Собора, глас 8
Препросла́влен еси́, Христе́ Бо́же наш,/ свети́ла на земли́ отцы́ на́ши основа́вый,/ и те́ми ко и́стинней ве́ре вся ны наста́вивый,// Многоблагоутро́бне, сла́ва Тебе́.
Кондак святым отцам VII Вселенского Собора, глас 6
И́же из Отца́ возсия́в Сын неизрече́нно,/ из Жены́ роди́ся сугу́б естество́м,/ Его́же ви́дяще, не отмета́емся зра́ка изображе́ния,/ но сие́ благоче́стно начерта́юще, почита́ем ве́рно./ И сего́ ра́ди и́стинную ве́ру Це́рковь держа́щи,// лобыза́ет ико́ну вочелове́чения Христо́ва.
ПРЕПОДОБНОЙ ПАРАСКЕВЕ-ПЕТКЕ
Тропарь преподобной Параскеве-Петке, глас 2
Пусты́нное и безмо́лвное житие́ возлюби́вши,/ и во след Христа́, Жениха́ твоего́, усе́рдно поте́кши,/ и Того́ благо́е и́го во ю́ности твое́й взе́мши,/ Кре́стным зна́мением к мы́сленным враго́м му́жески вооружи́вшися,/ по́стническими по́двиги, посто́м, и моли́твами, и сле́зными ка́плями/ у́глие страсте́й угаси́ла еси́, достосла́вная Параске́во:/ и ны́не в Небе́снем черто́зе/ с му́дрыми де́вами предстоя́щи Христу́,// моли́ о нас почита́ющих честну́ю па́мять твою́.
Кондак преподобной Параскеве-Петке Сербской, глас 6
Святу́ю вси засту́пницу су́щим в беда́х,/ благоче́стно воспои́м Параске́ву всечестну́ю:/ та бо, житие́ оста́вльши тле́нное/ и нетле́емое прия́т бо ве́ки,/ сего́ ра́ди сла́ву обре́те,// чуде́с благода́ть Бо́жиим веле́нием.
СВ. БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА“ (МОСКОВСКА)
СВ. МЪЧЕНИЦИ КАРП И ПАПИЛА
СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1
От святы́я ико́ны Твоея́,/ о Влады́чице Богоро́дице,/ исцеле́ния и цельбы́ подаю́тся оби́льно,/ с ве́рою и любо́вию приходя́щим к ней./ Та́ко и мою́ не́мощь посети́,/ и ду́шу мою́ поми́луй, Блага́я,// и те́ло исцели́ благода́тию Твое́ю, Пречи́стая.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 8
А́ще и в мо́ре вве́ржена бысть свята́я ико́на Твоя́, Богоро́дице,/ от вдови́цы, не могу́щия спасти́ сию́ от враго́в,/ но яви́лася есть Храни́тельница Афо́на/ и Врата́рница оби́тели И́верския, враги́ устраша́ющая/ и в Правосла́вней Росси́йстей стране́// чту́щия Тя от всех бед и напа́стей избавля́ющая.
Тропарь мученикам Карпу, Папиле, Агафадору и мученице Агафонике, глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак мученикам Карпу, Папиле, Агафадору и мученице Агафонике, глас 4
Я́ко сокро́вище многоце́нное, Влады́ка,/ и исто́чник, источа́ющ то́ки исцеле́ний,/ су́щим на земли́ подаде́ мо́щи ва́ша,/ неду́ги у́бо отъе́млющия страсте́й разли́чныя,/ благода́ть же даю́щия душа́м непреста́нно./ Те́мже согла́сно любо́вию// ва́ше, му́ченицы Боже́ственнии, соверша́ем торжество́.
Тропарь великомученице Злате Мегленской, глас 4
А́гница Твоя́, Иису́се, Зла́то,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́, и умира́ю за Тя,/ да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак великомученице Злате Мегленской, глас 2
Храм Твой всечестны́й,/ я́ко цельбу́ душе́вную обре́тше, вси ве́рнии/ велегла́сно вопие́м ти:/ де́во му́ченице Зла́то, великоимени́тая,// Христа́ Бо́га моли́ непреста́нно о всех нас.
ТРУДНО Е ДА СИ СВЕЩЕНИК
Веднъж се замислих, колко е трудно да си свещеник.
Ако расото му е на кръпки- говорят- колко е небрежен. Ако е ново и красиво, мислят си- за какво си го е купил?
Ако е симпатичен, казват- жалко за момчето. Ако е некрасив- какво, и такива ли " крокодили" вече ръкополагат за свещеници?
Ако произнасят дълги проповеди- казват- измъчи ни. Ако е кратка- не се е подготвил.
Ако е млад, ще рекат- много е малък още, няма опит, грехът " ще махне с опашка" и ще го събори. Ако е стар- то разбира се, той е свят, защото е стар. А греховете от него сами са се разбягали.
Трудно е да си свещеник и затова понякога свещеникът се обръща с гръб към хората, за да не видят как плаче, когато вдига скритият в неговите ръце Христос.
Старец Михаил Валаамский ( Питкевич)
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Няма нищо по-бедно от човек, който в час на беда изоставя надеждата в Бога и прибягва към средства за спасение, противни на Божия закон. Такъв човек не само не успява да поправи своето външно положение, а погубва и душата си. Такъв е бил случаят с цар Михаил Палеолог. За да спаси царството си, застрашено от българи и сърби, той потърсил помощ от папата и се съгласил да сключи уния. И какво постигнал с това? Не спасил царството, причинил безброй злини и скоро жалко загинал по време на военния поход срещу епирския княз Иоан Дук. Православният народ толкова му бил разгневен, че неговият син Андроник не посмял да го погребе, а нощно време го закопал без опело и молитва. Отлъчен от Православната църква, неприет от римската, Михаил е умрял вън от Църквата Божия. Неговата съпруга, царицата, след смъртта му обнародвала такъв указ: „Моята царственост мрази и счита за гнусно това дело (унията), което неотдавна се вмъкна в Църквата и я смути. И както светата Църква е решила да не удостои с поменаване моя умрял съпруг, господар и цар, заради споменатото дело и смут, то и моята царственост, предпочитайки страха Божий и покорността към светата Църква, одобрява и приема Нейното решение и никога няма да дръзне да прави помен за душата на моя господар и съпруг“.
БЕСЕДА за бремето на греха и освобождението
Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! (Пс. 31: 1).
От греха се ражда страх, объркване, безсилие, отслабване и помрачаване на ума. Чрез греховете човек настройва хората против себе си, смущава собствената си съвест, събира около себе си демоните и им дава оръжие против себе си. Чрез греховете човек се отдалечава от Бога, отдалечава се от своя ангел пазител и запушва извора на всяко добро[1]. Извършеният грях означава обявяване война на Бога и на всички добри сили. Това е по-смешно, отколкото есенният лист да обяви война на вятъра. Но и най-смешното се случва, а именно – човекът обявява война на Бога! Самото това обявяване предварително означава поражение и гибел, ако човек бързо не дойде на себе си, не се покае и не прибегне към Бога за помилване. Ужасното състояние на грешник добре е усетил и изпитал върху самия себе си великият цар Давид. Усетил неизказaн страх, смут, разслабеност, самотност, почувствал стрелите на хората и стрелите на демоните. Но като видял своето страшно състояние, Давид признал греха си, паднал в праха пред Бога, с покайни сълзи намокрил земята, и с думи на болка, изгарящи като огън, молил милостивия Бог да му прости. И когато всичко му било простено, тогава той почувствал неизказно блаженство. Това блаженство на опростената душа той не можел да обясни с думи, а само изявявал, потвърждавал и уверявал въз основа на своите собствени състояния, т.е. и състоянието на греховност, и състоянието на опрощение от Бога. Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! Кое е блаженството им? Свобода и храброст, и радост неизказана, и сила, и мощ, и ясни мисли, и мир със съвестта, и упование на Бога, и възпяване на Бога, и любов към ближния и осмисляне на живота. С една дума – светлина, радост, сила – това са то благата. Това са благата, които опростеният от греховете усеща тук на земята; а какви блага го очакват на небето „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало (I Кор. 2: 9).
О, Господи Боже наш, по Твоята безкрайна милост прости беззаконията ни и покрий нашите грехове! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – се огражда от извора на всяко добро (бел. прев.).
Князь Жевахов рассказывал нам о знаменитом Н.Н. Неплюеве, авторитетном христианине и общественном реформаторе. По материнской линии Неплюев был в родстве с баварским королевским домом Вителсбах. Будучи очень богатым, молодой человек не знал определенно, чем стоило бы заняться, и попросился на дипломатическую службу. Ему предоставили должность при дворе баварского короля в Мюнхене. Но однажды, когда проходил придворный бал, случилось то, что полностью изменило характер Неплюева и ход его жизни. В программе того вечера одним из номеров была сольная игра на виолончели. Когда музыкант начал играть, Неплюев отделился от общества и, став уединенно возле стены, внимательно слушал музыку. И вдруг на противоположной стене ярко освещенного зала он увидел Распятие – Крест Христов и Христа на Кресте. А вместо музыки он услышал с Креста громкие рыдания, которые для него полностью заглушили звуки виолончели. Молодой человек задрожал от страха и ужаса. Он покинул дворец и как-то добрался домой. После этого сразу же подал в отставку, вернулся в Россию в свое имение, стал жить уединенно и читать Евангелие. Свое баснословное имущество он жертвовал на храмы и на помощь бедным. Особенно потрудился Неплюев на создании христианских трудовых братств.
Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
