Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 691119 Постинги: 2060 Коментари: 0
Постинги в блога от 28.10.2019 г.

                                   image                                     

                           
29 ОКТОМВРИ / 16 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

                                                      СВ. ЛОНГИН ЛОНГИН

 

 

 

Тропарь мученику Лонгину сотнику, иже при Кресте Господни, глас 4

 

Му́ченик Твой, Го́споди, Ло́нгин,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак мученику Лонгину сотнику, иже при Кресте Господни, глас 4

 

Ве́село возра́довася Це́рковь/ в па́мяти днесь приснопа́мятнаго страда́льца Ло́нгина, взыва́ющи:// Ты моя держа́ва, Христе́, и утвержде́ние.

 

Категория: Други
Прочетен: 86 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.10.2019 16:27
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Божиите светии много са се старали да се причaстят преди смъртта. Дори светите мъченици, макар да жертвали живота си за Христа и с мъченическа кръв да умивали своите грехове, с трепет[1] са приемали Светите Тайни, където и когато е било възможно. Свети Лукиан бил в тъмница заедно с няколко свои ученици и други християни. В навечерието на Богоявление той пожелал, на този велик християнски празник, да се причaсти с Тялото и Кръвта Христови, защото знаел, че му предстои близка смърт. Като видял сърдечното желание на Своя страдалец, Всемогъщият Бог направил така, че някои християни донесли в тъмницата хляб и вино. Когато се разсъмнало, на Богоявление, Лукиан повикал всички християни в тъмницата да застанат около него: „Заобиколете ме и бъдете църква“. Но в тъмницата нямало нито маса, нито стол, нито каменни, нито дървени, на които да се извърши света литургия. „Къде, свети отче, ще положим хляба и виното?“ – попитали Лукиан. А той, лежейки всред тях, наредил да сложат хляба и виното на неговите гърди. „На моите гърди ги сложете, нека бъда жив престол на живия Бог!“. Така, според чина и молитвено, върху гърдите на мъченика се извършила св. литургия и всички се причaстили. Сутринта царят изпратил войниците да изведат Лукиан за мъчения. Когато войниците отворили вратата на тъмницата, свети Лукиан три пъти извикал: „Християнин съм! Християнин съм! Християнин съм!“. След което предал Богу дух.

 

БЕСЕДА за това как Господ пази костите на праведниците

 

Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши. (Пс. 33: 21).

 

Нека праведниците да се не боят. Всевиждащият Бог бди над тях. Нима може Всевиждащият нещо да изгуби или забрави? В денят на възкресението Той ще възстанови[2] техния телесен състав и ще го възкреси прославен. Гонителите са хвърляли телата на мъчениците в морето, или ги заривали в дълбоки ями, или ги оставяли на полето за храна на птиците. А Господ, по Своя Промисъл, така насочвал нещата, та светите мощи все пак да попаднат в ръцете на верните; полагали ги в скъпоценни ковчези, над тях са съзиждани храмове, от тях е излизала чудотворна сила.
Така Господ желаел с това да покаже на верните първо, че Той пази костите на праведниците, и второ, че ги е прославил в Царството Небесно, за което и земната Църква свидетелства чрез техните прославени тела. Чудотворните мощи са като предтеча на общото и славно възкресение на праведниците. Ако и да са костите на някои праведници изгорени, или смлени, нима това може да е пречка за всемогъщата сила Божия, в деня на възкресението да ги въздигне от разпиления прах и отново да ги възстанови и оживи? Но и косъм от главата ви няма да загине (Лк. 21: 18), уверява Спасителят. Ако пък искаш под кости да разбираш дела, тогава знай, че делата на грешника са като дим, а делата на праведника са яки и трайни като твърди кости. Ни едно праведно тяло няма да отслабне [от към благодатната си сила], нито ще изчезне с времето. Бог ги знае, и Бог ги пази [телата], за да ги покаже като драгоценен бисер в Онзи Ден, пред събранието на ангелите и хората.

О, Господи, Всевидецо, Господарю и Пазителю на праведниците, умножи праведните ни дела с Твоя Дух Светий, без Когото нищо добро не може да се стори. И по Твоята милост, а не по нашите дела ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – събере (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
 О явлении Пресвятой Богородицы


Двенадцатый раз явилась Святая Богоматерь преподобному Серафиму Саровскому на Благовещение 1832 года. Это было утром. У отца Серафима по монастырским делам оказалась старушка Евдокия Ефремова, в монашестве позднее названная Евпраксией. Прозорливый старец незадолго до явления сказал Евдокии: «Ах, радость моя! Какая радость нам готовится в этот праздник!» Тогда они начали читать акафисты, но вдруг раздался шум – такой, как будто лес шумит от сильного ветра. Затем послышалось пение, очень умилительное. Сама по себе открылась дверь келии, проникло сияние света и благоуханный запах. Тогда явилась Богоматерь, и с ней Ангелы, а также святой Иоанн Креститель и святой Иоанн Богослов, а также увенчанные мученицы – Варвара, Екатерина, Фекла, Марина, Евпраксия, Пелагия, Доротея, Макрина, Иустина, Иулиания и Анисия. «Где мы? И кто это?» – спросила у отца Серафима старушка Евдокия. Тогда Царица Небесная сказала ей, пусть подойдет и сама спросит у каждого, кто он. Та подходила и спрашивала, а каждый из явившихся ей отвечал, кто он. После этого между Пресвятой Богородицей и старцем Серафимом состоялся разговор, длившийся три часа. Старец молился Богородице за своих монахинь, а Она ему отвечала: «Я тебе, любимец Мой, во всем помогу. Дай им послушание – если исполнят его, будут с тобой и близ Меня… Кто их обидит, тот будет Мною наказан; а кто послужит ради Господа, будет помилован пред Богом». И в конце Богородица сказала старцу: «Скоро, любимец мой, будешь с нами!» Произошло это на Благовещение 1832 года, а 2 января 1833 года преподобный Серафим упокоился. Старица же Евдокия прожила еще долго и упокоилась 28 марта 1865 года.



Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
 
Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 691119
Постинги: 2060
Коментари: 0
Гласове: 569
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031