Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1797862 Постинги: 3863 Коментари: 0
Постинги в блога от 29.10.2019 г.
                                      







                                   image





image








image 


                                30 ОКТОМВРИ / 17 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

                                     ИКОНАНА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЗБАВИТЕЛКА“

 

                                                         СВ. ПРОРОК ОСИЯ

 

                                                       СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

 

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 4

 

Я́ко пресве́тлая звезда́,/ просия́ Боже́ственными чудесы́/ святы́й о́браз Твой, Изба́вительнице,/ луча́ми благода́ти и милосе́рдия Твоего́/ озари́в в нощи́ скорбе́й су́щих./ Пода́ждь у́бо и нам, Всеблага́я Де́во,/ избавле́ние от бед,/ исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных,// спасе́ние и ве́лию ми́лость.

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 8

 

Ко ико́не Твое́й, Пресвята́я Госпоже́,/ бе́дствовавшии с ве́рою прите́кше,/ заступле́нием Твои́м изба́вишася от злых,/ но я́ко Ма́терь Христа́ Бо́га,/ и нас свободи́ от лю́тых обстоя́ний,/ вре́менных и ве́чных, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Изба́вительнице на́ша от всех бед.

 

Тропарь пророку Осии, глас 2

 

Проро́ка Твоего́ Оси́и па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

 

Кондак пророка Осии, глас 2

 

Пра́выми стезя́ми после́дуя за́поведем Го́спода Твоего́, проро́че Оси́е,/ испо́лнился Ду́ха Свята́го/ и, прие́м дар проро́чествия,/ провозгласи́л еси́ Изра́илю Христо́во, хотя́щее в после́дняя ле́та бы́ти, прише́ствие,/ облича́я заблу́ждшия лю́ди от пути́ пра́ваго/ и наставля́я на путь, веду́щий в Вы́шний Иерусали́м,/ иде́же ны́не предстоя́,// моли́ся непреста́нно о всех нас.

 

Тропарь преподобномученику Андрею Критскому, глас 4

 

По́стнически преподвиза́вся на горе́,/ у́мная враго́в ополче́ния всеору́жием Креста́ погуби́л еси́, всеблаже́нне./ Па́ки же ко страда́льчеству/ му́жески обле́клся еси́,/ уби́в Копрони́ма мече́м ве́ры;/ и обои́х ра́ди венча́лся еси́ от Бо́га,// преподобному́чениче Андре́е, приснопа́мятне.

 

Кондак преподобномученику Андрею Критскому, глас 3

 

Пра́зднует днесь Ца́рствующий град/ пра́здник пресве́тлый светоно́сныя Твоея́ па́мяти,/ вся́кий призыва́я град и страну́;/ ра́дуется бо, я́ко име́я сокро́вище ве́лие,/ многострада́льное твое́ те́ло,// Андре́е му́чениче, Правосла́вия свети́льниче.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 334 Коментари: 0 Гласове: 0
  

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ОКТОМВРИ

                                                                                                     

Разсъждение

 

Първо явяване на св. мъченик Лонгин. Много време било минало от мъченическата кончина на св. Лонгин, когато се случило една вдовица в Кападокия да ослепее. Лекарите не могли с нищо да ѝ помогнат. Веднъж намислила да отиде в Иерусалим и да се поклони на тамошните светини, та дано да получи помощ. Тя имала един син, още дете, който ѝ служил като водач. Тъкмо пристигнала в Иерусалим, синът ѝ се разболял и умрял. О, колко неизмерима била мъката на сляпата майка! Изгубила очи, сега изгубила и сина си, чийто очи досега я водели! Но в тази нейна мъка и тъга ѝ се явил св. Лонгин и я утешил с обещание, че ще върне зрението ѝ, а и сина ѝ ще ѝ покаже в небесна слава. Лонгин ѝ разказал всичко за себе си, наредил ѝ да иде зад градските стени, на сметището, и там да откопае неговата глава, а после сама да види какво ще стане с нея. Жената станала и препъвайки се, някак си излязла от града, повикала някого и го помолила да я заведе на най-голямото сметище и да я остави там. Като била заведена на бунището, тя се навела и започнала да копае с ръце, имайки силна вяра, че ще намери онова, което светията ѝ бил казал да търси. Ровейки така, тя се докоснала до главата на св. мъченик и на мига очите ѝ се отворили, и тя видяла в ръцете си човешка глава. Изпълнена с благодарност към Бога и велика радост, тя взела главата на св. Лонгин, измила я, прекадила я, и я поставила в дома си като най-голяма драгоценност на този свят.

 

БЕСЕДА за планините и бездните Божии

 

Твоята правда като планини Божии и Твоите съдби – велика бездна (Пс. 35: 7).

 

Планините на Божията правда пресичат всички граници[1] във времето и пространството, издигат се от земята до небесата, от облаците на времето се възнасят във ведрината на вечността. Нима светиите не са носители на Божията правда? Вижте ги как пресичат времето и пространството! Родени във времето, те сега ликуват във вечността; живеейки във вечността, те идват при нас във времето и ни помагат, както по-силните братя помагат на по-слабите си братя. Живели са на земята, на ограничено пространство, а сега ги слави цялата вселена. На всички пет континента по света се издигат храмове в чест на апостолите, мъчениците и останалите Божии праведници. Такива са планините Божии – не можете да ги ограничите, не можете да ги обхванете, не можете да ги измерите с никаква мярка на този свят. Какви планини могат да се сравняват с Божиите планини? Какви хора могат да се сравняват с Божиите люде? Каква слава може да се сравнява със славата на онези, които Бог е прославил? О, братя мои, да се радваме на Божията правда и да се възвеселим за високите планини на правдата Божия. Твоите съдби – велика бездна. Т.е. определенията на Твоя Промисъл са неизследими като велика бездна. Хвърлил си Иов на бунището, за да го прославиш; Саул си въздигнал на престола, та сам да се строполи в пропастта. Милваш грешника и му даваш изобилие и здраве, за да се покае, биеш праведника, за да го укрепиш във вярата и надеждата! Твоята света Църква е най-високата планина на Твоята правда, майка на много планини. Твоята света Църква, Боже, изследва Твоите съдби и Твоите пътища, Нейната мъдрост е изобилна и сладка като кошер[2], пълен с мед.

Господи, разгони облаците на злобата от нашите сърца, та да познаем Твоите съдби и видим Твоите пътища. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – разстояния (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – кошница. Аналогия със старите плетени кошери, наричани у нас тръвни (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 266 Коментари: 0 Гласове: 0
 Как офицер убедился в существовании дьявола

Оптинский старец Амвросий спросил у одного посетителя, верит ли тот в существование дьявола. А когда услышал утвердительный ответ, рассказал такой вот случай: «А некоторые, видите ли, отвергают это и считают, что дьявол – не что иное, как олицетворение наших страстей. Такие мысли подбрасывает сам враг человечества, чтобы люди его отрицали, а он таким образом имел больше свободы на них воздействовать. Но вы, наверно, читали в газетах, как в некоторых домах случаются странные явления: вещи летают сами по себе, слышится грохот и многое тому подобное. Это действие злых духов. А вот что произошло однажды. В последний вечер сыропустной седмицы сидела компания офицеров, а среди них был и старый войсковой священник. Зашел разговор о демонах. Все офицеры отрицали существование их и высмеивали это как суеверие, оставшееся от средневековья. Священник долго слушал молча, а потом сказал: «Вы, значит, господа, не верите в существование демонов и считаете это сказками. А не желает ли кто-нибудь из вас на себе испытать, что демоны на самом деле существуют? «Откликнулся один пожилой офицер. «Зайдите ко мне!» – предложил ему священник. Офицер пошел к священнику домой, и тот дал ему почитать молитвенник, прежде всего молитвы Пресвятой Богородице – которые, по мнению старца Амвросия, дьявол особо ненавидит. Священник рекомендовал начать чтение молитвенника в Чистый Понедельник, причем в запертой комнате. Офицер так и поступил. И когда он начал читать молитвы, почувствовал, как мурашки пошли по спине. Во вторник офицер опять читал. Тогда чувствовал еще больший озноб и ужас, и мурашки еще больше ходили по спине, и волосы вставали дыбом. А еще он почувствовал, будто бы кто-то ходит вокруг него. На третий день он начал снова читать, но ясно почувствовал, как кто-то ходит по комнате, затем ощутил волну сильного холодного ветра, налетевшего на него, и наконец услышал дикий издевательский крик: «И ты, вот, пришел к молитвеннику!» Офицер в ужасе вскочил, открыл дверь, побежал к священнику и сказал: «Теперь я верю в существование демонов!» («Душеполезное чтение». II. 1903. С. 219.)


Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
 
Категория: Други
Прочетен: 158 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1797862
Постинги: 3863
Коментари: 0
Гласове: 966
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031