Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 691173 Постинги: 2060 Коментари: 0
Постинги в блога от 30.10.2019 г.
 



               image
image





                                           31 ОКТОМВРИ / 18 ОКТОМВРИ


                 
                                  СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА

 
                                      СВ. ИОСИФ, ВОЛОЦКИ ЧУДОТВОРЕЦ


Тропарь апостолу и евангелисту Луке, глас 5
Апо́стольских дея́ний сказа́теля,/ и Ева́нгелия Христо́ва све́тла списа́теля,/ Луку́ препе́таго, сла́вна су́ща Христо́ве Це́ркви,/ пе́сньми свяще́нными свята́го апо́стола похва́лим,/ я́ко врача́ су́ща, челове́ческия не́мощи,/ естества́ неду́ги и я́зи душ исцеля́юща,// и моля́щася непреста́нно за ду́ши на́ша.
Кондак апостолу и евангелисту Луке, глас 2
И́стиннаго благоче́стия пропове́дника,/ и та́ин неизрече́нных ри́тора,/ звезду́ церко́вную, Луку́ Боже́ственнаго восхва́лим:/ Сло́во бо его́ избра́ с Па́влом му́дрым, язы́ков учи́теля,// Еди́н ве́дый серде́чная.
Тропарь преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 5
Я́ко по́стников удобре́ние и отце́в красоту́,/ ми́лости пода́теля, разсужде́ния свети́льника,/ вси ве́рнии соше́дшеся восхва́лим,/ кро́тости учи́теля, и ересе́й посрами́теля,/ прему́драго Ио́сифа, Росси́йскую звезду́,/ моля́щася Го́споду,// поми́ловатися душа́м на́шим.
Кондак преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 8
Жития́ треволне́ния и мяте́ж мирски́й,/ и стра́стная взыгра́ния в ничто́же вмени́в,/ пусты́нный граждани́н показа́лся еси́,/ мно́гих быв наста́вник, Ио́сифе преподо́бне,/ мона́хов собра́тель, и моле́бник ве́рен,/ чистоты́ рачи́тель.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.
Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.10.2019 17:31

НА ДНЕШНИЯ ДЕН, ПРЕДИ 1 ГОДИНА, СЕ УПОКОИ В ГОСПОДА МОЯ УЧИТЕЛ АРХИМАНДРИТ ПАВЕЛ (ЖЕЛЯЗКО ТЕНЕВ). МОЛЯ ВСИЧКИ, КОИТО ГО ПОЗНАВАХА ДА КАЖАТ: "БОГ ДА ГО ПРОСТИ И ВЕЧНА ДА БЪДЕ ПАМЕТТА МУ. АМИН".

Категория: Други
Прочетен: 49 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

Второ явяване на св. мъченик Лонгин. Когато св. Лонгин се явил на сляпата вдовица, той ѝ обещал да ѝ върне зрението, а нейния син да ѝ покаже във велика слава. Когато намерила мощите на св. мъченик и се докоснала с ръце до тях, веднага прогледнала. Тъй едното обещание се изпълнило. През следващата нощ св. Лонгин се явил на вдовицата в голяма светлина, държейки за ръка нейния син, облечен в бляскава дреха. Като баща помилвал детето и рекъл на вдовицата: „Виж, жено, твоя син, заради когото толкова много плачеш! Виж в каква чест и слава е, виж го и се утеши. Бог го причисли към небесните чинове, които живеят в Царството Му. Сега го взех от Спасителя и никога няма да бъде отделен от мен. А сега вземи моята глава и тялото на своя син и ги погреби в един ковчег, па не тъгувай повече за своя единствен син и да се не смущава повече сърцето ти, защото му е дадена от Бога велика радост, слава и безкрайно веселие“. Като видяла и чула всичко това, жената се върнала в своя дом и казала сама на себе си: „Исках телесни очи, а намерих и очи духовни. Бях тъжна заради смъртта на моя син, а сега го имам на небето, където в слава стои с пророците и непрестанно се радва с тях“.

БЕСЕДА за гнойните рани

 

Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми (Пс. 376).
 

За раните от греха говори пророкът, който и сам преди е грешил и в себе си е усетил смрадта на греха. Както от това признание се вижда нечистотата на предишните грехове, така се вижда и последващата чистота на покаялия се. Защото, докато човек ходи по гнойния път на греха, не усеща задушаващата смрад на греха, но когато тръгне по чистите пътеки на праведността, чак тогава забелязва неизмеримата разлика между чистотата и нечистотата, между пътя на добродетелта и пътя на порока. Представете си чувството на човек, който е прекарал нощта в смрадна и задушлива кръчма, и който сутринта се е озовал в розова градина. Там е смрад и отрова, унижение на душата и тялото, ярост и раздор, измъчване на себе си и на другите; тук великото Божие слънце над главата, красиви цветя наоколо, свеж въздух и благоухание, тишина и здраве. Но още по-голяма е разликата между греховния път и пътя Божий. Смърдят и гноясват моите рани – така великият цар описва своето греховно минало. Нищо така не смърди както греха, нищо така не гноясва, както греха. Смрадта от телесните рани само донякъде напомня за непоносимата смрад на грешната душа. Затова от такава душа се отдалечава всичко свято[1]. Чистите небесни духове се отдалечават от нас, а нечистите адски духове търсят нейното приятелство. Всеки нов грях е нова рана на душата, всеки грях е гной, всеки грях е смрад. Но от какво идва грехът? Поради безумието ми – обяснява пророкът. Умът, изхвърлен от своя божествен коловоз, води човека към грях. Докато умът не се очисти, не може и човекът да се очисти. А ние имаме ум Христов (I Кор. 2: 16), казва апостолът, т.е. имаме ум, върнат отново в онзи коловоз, в който е бил Адамовият ум преди греховната смрад. Затова, братя, цялата православна наука за подвижничеството съсредоточава своето внимание върху една главна точка – върху човешкия ум, на очистването и поправянето на ума.

О, Господи Иисусе Христе, Чистота и вечни Изворе на чистота, помогни ни да отхвърлим нашето безумие, помогни ни да разсъждаваме[2] според Твоя ум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

                                              

 

[1] В ориг. –  всяка светиня (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – умуваме (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
    О видении покойников и их поведении

Из моего дневника

Одна старушка из Белграда рассказала нам о смерти своего мужа следующее: «Мой покойный Любо долго лежал парализованный в постели. Сам он не мог ни повернуться, ни шевельнуться. А за несколько дней до смерти говорит: «Вот наша Ружа!» (Ружа – это наша дочь, которая умерла еще девочкой.) Потом еще: «Вот и мама моя пришла забрать меня!» Вдруг начал он со страхом жаловаться, что его хотят задушить два черных человека. Я вынуждена была сидеть возле него и махать рукой, чтобы он успокоился. Однажды вышла из его комнаты, а вернувшись, увидела, что он корчится возле кровати. Я испуганно выкрикнула: «Как ты смог сам слезть с кровати?» А он отвечает: «Я не сам, пришла наша Ружа и сняла меня!» – «Да где же Ружа?» – спрашиваю. – «Разве ты не видишь, она все время здесь, в комнате, со мной».


Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
 
Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
    О видении покойников и их поведении

Из моего дневника

Одна старушка из Белграда рассказала нам о смерти своего мужа следующее: «Мой покойный Любо долго лежал парализованный в постели. Сам он не мог ни повернуться, ни шевельнуться. А за несколько дней до смерти говорит: «Вот наша Ружа!» (Ружа – это наша дочь, которая умерла еще девочкой.) Потом еще: «Вот и мама моя пришла забрать меня!» Вдруг начал он со страхом жаловаться, что его хотят задушить два черных человека. Я вынуждена была сидеть возле него и махать рукой, чтобы он успокоился. Однажды вышла из его комнаты, а вернувшись, увидела, что он корчится возле кровати. Я испуганно выкрикнула: «Как ты смог сам слезть с кровати?» А он отвечает: «Я не сам, пришла наша Ружа и сняла меня!» – «Да где же Ружа?» – спрашиваю. – «Разве ты не видишь, она все время здесь, в комнате, со мной».


Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
 
Категория: Други
Прочетен: 21 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 691173
Постинги: 2060
Коментари: 0
Гласове: 569
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031