Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765496 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 31.10.2019 г.
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Явяване на св. мъченик Уар. Когато благочестивата вдовица Клеопатра издигнала църква на свети Уар, повикала епископа и свещениците да осветят църквата. Били се събрали много християни за това празнуване, защото цялата околност почитала св. Уар като голям целител и чудотворец. След Божествената служба благочестивата ктиторка отишла в църквата при мощите на св. Уар и се помолила така: „Моля те страстотерпче Христов, измоли ми от Бога онова, което е Нему угодно, и полезното за мене и за единствения ми син“. А Клеопатра имала син Иоан, юноша на възраст да отива войник. Свършила молитвата и тъкмо излязла от църквата, синът ѝ, дотогава здрав, се разболял. Обзел го някакъв огън, ставало му по-зле и по-зле, докато в полунощ умрял. Нажалената и разгневена майка отишла на гроба на св. Уар и започна рязко да говори: „О, угодниче Божий, нима така ми помагаш?“. Изговорила още много горчиви жалби. Та чак изнемощяла и се унесла в лек сън. Изведнъж ѝ се явил св. Уар заедно със син ѝ Иоан. И двамата били светли като слънцето, в дрехи по-бели от сняг, препасани със златни пояси, а на главите имали прекрасни венци. Светията ѝ рекъл: „Нима сама не ме моли да измоля от Бога угодното Нему, а за тебе и за сина ти – полезното? Аз молих Бога и Той, по неизказаната Своя благост, взе твоя син в небесната войска. Ако искаш, ето, вземи го и го дай във войската на земния цар“. Като чул това, младият Иоан прегърнал св. Уар и му казал: „Не господарю мой, не слушай майка ми и не ме връщай в пълния с неправди и беззакония свят, от който си ме избавил“. Клеопатра се събудила от сън, усетила в сърцето си голяма радост и излязла весела от църквата. Преживяла при този храм седем години, а св. Уар и синът ѝ често ѝ се явявали.

 

БЕСЕДА за жаждата на душата по Бога

 

Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! (Пс. 41: 3).

 

Когато искрата на любов към Бога засияе в човешкото сърце, човек да не я загасява, а да я остави да се разгори и ще види чудо. Ще запламти тази искра като факел с невиждана светлина. Нейната светлина и топлина ще бъдат твърде големи. В светлината на любов към Бог човек ще се чувства на този свят като в мрак; а от нейната светлина [на любовта] ще усети неутолима духовна жажда – жажда за Бога, за доближаване към Бога и за съзерцание на Бога. Тази жажда боголюбецът Давид сравнява с жаждата на кошута[1], която тича към водни извори. Душата ми жадува за Бога силний, живий. Не е ли всичко около нас немощно? Не изтлява ли бърже всичко около нас? Ние се държим за сенки, ние прегръщаме мъртъвци. Утрешната смрад днес кичим[2] със злато и сребро, понякога с чест и съвест, а понякога и с живота – смрадта на утрешния ден! Това не е любов, това е скотска похот. Великата душа търси предмет, достоен за любов, търси предмет, неподвластен на трошене и тлен, на разпадане и гнусотиите на променливите тела. Затова царят боголюбец подчертава: Бога силний, живий. Защото, кой е истински силен и жив, освен Бог? Бог е дарувал сила и живот на Своите ангели и светии, но [всичко] това e Негово и от Него. Кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Ето непреодолим копнеж на истинската любов към Бога. Да се засрамят всички онези, които казват, че вярват в Бога и обичат Бога, а самата мисъл за смъртта, за излизането от този свят, ги довежда до безумие.

О, Господи Боже наш, светий силний и живий; извор на святост, извор на сила, извор на живот, освети ни и съгрей с любовта към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – елен (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – плакнем, мием (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 274 Коментари: 0 Гласове: 0
  1 НОЕМВРИ / 19 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. ИОАН РИЛСКИ

СВ. МЪЧЕНИК УАР

СВ. ИОАН КРОНЩАДСКИ

СВ. КЛЕОПАТКА И СИНА И ИОАН


Тропарь преподобному Иоанну Рыльскому, глас 1
Покая́ния основа́ние, прописа́ние умиле́ния,/ о́браз утеше́ния, духо́внаго соверше́ния,/ равноа́нгельное житие́ твое́ бысть, преподо́бне./ В моли́твах у́бо и поще́ниих, и в слеза́х пребыва́вый,/ о́тче Иоа́нне,// моли́ Христа́ Бо́га о душа́х на́ших.
Кондак преподобному Иоанну Рыльскому, глас 8
А́нгельскому житию́ поревнова́в, преподо́бне,/ вся земна́я оста́вив, ко Христу́ прите́кл еси́,/ и того́ за́поведьми огражда́яся, яви́лся еси́ столп непоколеби́мь от вра́жиих нападе́ний. Тем зове́м ти:// ра́дуйся, о́тче Иоа́нне, свети́ло пресве́тлое.
Тропарь мученику Уару Египетскому, глас 4
Во́инством святы́х страстоте́рпец стра́ждущих зако́нне,/ зря о́нех, показа́л еси́ му́жески кре́пость свою́./ И устреми́вся на страсть во́лею,/ и умре́ти вожделе́ за Христа́,/ И́же прия́л еси́ по́честь побе́ды твоего́ страда́ния, Уа́ре,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак мученику Уару Египетскому, глас 4
Христу́ после́дуя, му́чениче Уа́ре,/ Того́ испи́в ча́шу,/ и муче́ния венце́м увязе́ся,/ и со А́нгелы ликовству́еши:// моли́ непреста́нно за ду́ши на́ша.
Тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 1 Правосла́вныя ве́ры побо́рниче,/ земли́ Росси́йския печа́льниче,/ па́стырем пра́вило и о́бразе ве́рным,/ покая́ния и жи́зни во Христе́ пропове́дниче,/ Боже́ственных Та́ин благогове́йный служи́телю/ и дерзнове́нный о лю́дех моли́твенниче,/ о́тче пра́ведный Иоа́нне,/ цели́телю и преди́вный чудотво́рче,/ гра́ду Кроншта́дту похвало́/ и Це́ркви на́шея украше́ние,/ моли́ всеблага́го Бо́га// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.
Кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 3
Днесь па́стырь Кроншта́дтский/ предстои́т Престо́лу Бо́жию/ и усе́рдно мо́лит о ве́рных/ Христа́ Пастыренача́льника,/ обетова́ние да́вшаго:/ сози́жду Це́рковь Мою́/ и врата́ а́дова// не одоле́ют ей.



Тропарь пророку Иоилю, глас 2

Предве́дый Бо́жие прише́ствие во пло́ти/ и наи́тие Ду́ха Свята́го и гряду́щий Суд предсказа́вый,/ проро́че Ио́иле:/ спаса́й моли́твами твои́ми// чту́щия тя от всех скорбе́й.
Кондак пророку Иоилю, глас 4
Просвети́вшееся Ду́хом чи́стое твое́ се́рдце/ проро́чества бысть светле́йшаго прия́телище:/ зри́ши бо, я́ко настоя́щая, дале́че су́щая,// сего́ ра́ди тя почита́ем, проро́че, блаже́нне Ио́иле, сла́вне.


image


image


image
image
 
Категория: Други
Прочетен: 256 Коментари: 0 Гласове: 0
 На днешния ден, 31 октомври / 18 октомври (стар стил) е празника на св. Петър Цетински. По неговите свети молитви Господ да спаси и помилва всички нас. Амин.

image
Категория: Други
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Може ли грешникът за десет дена да се покае за своите грехове? По неизмеримото Божие милосърдие може. По времето на цар Маврикий, в околностите на Цариград, имало един прочут разбойник. И в околностите, и в самата столица владеел страх и трепет от него. Цар Маврикий му пратил кръст в знак на уверение, че няма нищо да му стори, ако се предаде. Разбойникът приел кръста и се предал. Дошъл в Цариград, паднал в нозете на царя и го помолил за прошка. Царят удържал думата си, помилвал го и го пуснал на свобода. Но веднага след това разбойникът се разболял тежко и предчувствал, че се приближава смъртта му. Той почнал горчиво да се кае за всичките си грехове и плачейки, молил Бога, та и Бог да му прости, както му простил и царят. Много сълзи пролял, като се молел, та и кърпата, с която бършел сълзите си, цялата била мокра от сълзи. След десет дена, плачейки и молейки се, разбойникът умрял. Същата нощ, когато умрял, лекарят, който го лекувал, имал на сън чудно видение: когато разбойникът на постеля изпуснал душата си, около него се струпали някакви черни демони с много книги, в които били написани греховете на умрелия. Явили се и два светли ангела. Между демоните се поставил кантар и демоните весело хвърлили на него всички онези книги, и тасът [на кантара] натежал, защото от другата страна бил празен. „Какво да сложим ние? – питали се ангелите. –Да потърсим нещо добро в неговия живот!“. И в ръката на единия се озовала кърпата, напоена с покайни сълзи. Ангелите бързо я сложили откъм своята страна на кантара и тяхната страна изведнъж натежала повече от всички онези книги. Тогава демоните, като завили, жално избягали, а ангелите, като взели душата я отнесли в рая, славейки Божието човеколюбие.

 

БЕСЕДА за греховете на езика

 

Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си (Пс.38: 2).

 

Грехът с езика е най-честият и най-бързо вършещият се грях. Който не греши с дума, той е съвършен (Иак.3: 2). Когато каещият се стъпи на Божия път, т.е. когато започне да живее по Божиите заповеди, нека се потруди най-напред да не греши с език. Такова правило е бил поставил за себе си и каещият се Давид. Особено бил решил да мълчи пред своите противници: Ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. Това е прекрасно правило за онзи, който се лекува от греха. Когато го обвиняват, той не отговаря; когато го клеветят, той мълчи. Наистина, каква полза да се говори на разярения неправедник, който няма Бога пред себе си? Ако му говориш за злото, ще се раздразни още повече, ако му говориш за доброто, ще го направиш хулител на светините. Пред Пилат Христос мълчал. На мене ли не отговаряш? (Иоан 19: 10) – Му рекъл Пилат. Какво да ти отговори, като нямаш уши да чуеш, нито разум да разбереш? Виж, мълчанието на праведника пред неправедника може най-добре да повлияе на неправедника. Оставен сам да тълкува мълчанието на праведника, неправедникът може да го изтълкува за полза на своята душа, докато всеки отговор „да“ или „не“[1] може да изтълкува за зло и осъждане на другия и за оправдание на себе си. Блазе на онзи, който се е научил да владее езика си.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, Ти, Който си ни дал пример за какво и кога трябва да говорим, и си ни показал кога и как трябва да мълчим. Помагай ни с Твоя Дух Свети да не грешим с езика си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – бял или черен (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 219 Коментари: 0 Гласове: 0
 О видении одного доктора


Известный белградский врач, доктор Г., с молодости верил в Бога. Когда в 1915 году сербская армия отступала через Албанию к морю, отступал и доктор Г. со своим сыном. В Сан-Джоване пришлось много дней ждать пароход. Спали в палатке. Лил сильный дождь. А военных и гражданских было на берегу много. Все жили в полном неведении, что будет с ними завтра. От этого у всех печаль и мрачное настроение. Однажды ночью доктор Г. вернулся в свою палатку очень расстроенный. Перекрестился, лег на спину, обхватил голову руками и воскликнул: «До каких пор это будет продолжаться, о Всемилостивый Боже!? Когда же мы станем свободными?» В этот момент перед его взором на полотне палатки появился знак – будто светом по мраку написанные слова: «В сентябре 1918 года». Изумленный этим явлением, доктор Г. не мог уснуть всю ночь. А на следующий день рассказал это своим товарищам, которые, соответственно, рассказали нам.




Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 
Категория: Други
Прочетен: 245 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765496
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031