Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 626589 Постинги: 1882 Коментари: 0
Постинги в блога от 04.10.2019 г.
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Когато човек усети върху себе си Божията милост, сякаш се събужда от глупав и безчувствен сън и се срамува от дълговременната си слепота за непрестанното Божие милосърдие. По времето на цар Иустиниан главен царски събирач на данъците за Африка бил някой си Петър – човек много богат, но крайно коравосърдечен и твърде немилостив. Веднъж просяците се оплаквали помежду си, че никой от тях нито веднъж не е получил милостиня от Петър. Тогава един от просяците се обзаложил, че той ще успее да изпроси някаква милостиня от Петър. Отишъл при скъперника и непрестанно го молил за милостиня, докато онзи така се ядосал, че го ударил  с един хляб, понеже нямал нищо друго под ръка. Радостен, просякът взел хляба и побягнал. Веднага след това Петър ненадейно се разболял тежко и имал такова видение: видял себе си в другия свят, изтезаван от демоните. На едната страна на везните демоните натрупали Петровите грехове, така че везната съвсем натежала. От другата страна стояли ангелите, натъжени, че нямат нито едно добро дело от живота на Петър, та да го сложат от празната страна на везните. Един от ангелите казал „Наистина нямаме какво да поставим освен един хляб, с който [Петър] удари просяка”. Тогава ангелите бързо поставили хляба върху празната страна на везните и този един хляб натежал повече от всички Петрови грехове, поставени от другата страна на везните. Когато видението свършило, Петър рекъл сам на себе си: „Действително, не бе привидение това, а живата истина, защото видях всичките си грехове още от младини. А щом толкова ми помогна един хляб, който хвърлих по просяка, колко ли могат да помогнат многобройните дела на милостиня, направени от сърце и с кротост”. Оттогава Петър станал най-милостивият човек в своя град. Целия си имот раздал на сиромасите; като приключил с имота, продал за 30 жълтици самия себе си в робство, па и тази сума раздал като милостиня на бедните в името Христово. Затова бил наречен Петър Милостиви.

 

БЕСЕДА за Бог Дух Утешител

 

И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки (Иоан 14: 16).

 

Там, където има любов, братя, няма заповед, а молбата заменя заповедта. При тези, които се обичат, молбата има по-голяма сила отколкото заповедта при тези, които не се обичат. Светата Троица представлява върховно царство и величие на любовта. Исаия нарича Светата Троица велик съвет (Ис. 9: 6), а въплътеният Син БожийЧуден Съветник, Ангел, т.е. Пратенimageик[1].


Как се съгласува съветът в Божието единство? И ти си един, но се съветваш сам със себе си. Твоят ум пита твоята воля: можеш ли – и пита сърцето: искаш ли? А волята и сърцето питат твоя ум: можеш ли? Но въпреки това съветване вътре в тебе, ти си един човек, една личност. Разбира се, това е само бледа прилика и сянка на Света Троица и Нейния съвършен съвет. Защото в Света Троица има пълна равнопоставеност и хармония между Нейните ипостаси. Онова, което Отец желае, веднага го пожелава и Синът, и Дух Светий. И ще ви даде друг Утешител. Виждате как Синът Божий е сигурен, че за каквото Той и да замоли и посъветва, веднага ще бъде възприето от Великия Божествен Съвет. И Отец ще се съгласи да изпрати Духът, и Духът ще се съгласи да отиде. Син Божий не казва: Аз ще помоля Отца да ви даде и вярвам, че Той ще ви даде; не това; [а казва]: И Аз ще помоля… и ще ви даде. Той предварително знае, че Отец ще даде онова, което би поискал. Той знае това, ако може така да се каже, от предвечния си опит. Защото през цялата вечност между Отца, и Сина, и Духа Светаго владее хармония. Ще ви даде друг Утешител. С тези думи се разкрива пълното равенство на Сина и Светия Дух. Отец ще ви прати друг Утешител, равносилен с Мене, единосъщен с Мене, равночестен с Мене. Той може напълно да Ме замени по Свой начин, съгласно Своята дивна ипостас, по която единствено се различна от Сина.

О, Братя мои, виждате ли как цялата Света Троица взима участие в нашето спасение? Виждате ли чии сме? Виждате ли какво достойнство е дадено на нас, смъртните и грешните? О, пресвета и преславна Троице, Боже наш, помилуй и спаси нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

image 

 


[1] Според славянския превод, в съгласие с превода на 70-те тълковници, там Господ е наречен „Ангел на Великия Съвет” (гръц. Μεγάλης βουλῆς ἄγγελος). В синодалния превод на български това определение на Бог Син не се открива, а в стих 6, глава 9 от Книгата на пророк Исаия следва направо: „Чуден, Съветник, Бог Крепък…” –  (коментар на Г.)

Категория: Други
Прочетен: 26 Коментари: 0 Гласове: 0
 






   

      image 






 image 







  image

5 ОКТОМВРИ / 22 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВЩМЧК ФОКА ЕП. СИНАЙСКИ

СВ. ПРОР. ИОНА

     ПРЕП. ИОНА ПРЕЗВИТЕР

      СВ. КОЗМА ЗОГРФСКИ

 

 

Тропарь священномученику Фоке Синопскому, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ния обре́л еси́, Богодохнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Фо́ко,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Фоке Синопскому, глас 6

Я́ко святи́тель принося́, о́тче, же́ртвы,/ на коне́ц себе́ прине́сл еси́ же́ртву жи́ву,/ свиде́тельствовав зако́нно о Христе́ Бо́зе,/ от А́нгел укрепля́емый,/ и смерть изволя́я,/ сый с вопию́щими тебе́:// прииди́, Фо́ко, с на́ми, и никто́же на ны.

 

Тропар на св. Козма Зографски

Подражаващ на делата на Родения в пещера, си се поселил в пещера, блажени; претърпял демонски нападения даже до смърт, твоето нетленно тяло бе взето в тайните съкровищници до втория съд и възкресение. Слава на Далия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Прославилия те в Царството Небесно.

 

 




Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.10 17:33
 Рассказ об умирающей мачехе

 

Протоиерей С. из Тополы рассказал нам о тяжелой болезни одной женщины в его приходе.

Долго она болела. Муж много денег потратил на докторов, но облегчения не последовало. Пролежав долгое время в горячке, она вся высохла, у нее уже мясо отставало от костей из-за болезни и долгого лежания, так что кости были видны. В конце концов позвала она священника. Когда тот пришел, женщина исповедовалась.

Она состояла во втором браке, выйдя замуж за человека, у которого был ребенок, только начавший ходить. И ребенка мачеха не любила. Как-то раз приготовила она обед, чтобы нести его в поле, но тут ребенок проснулся и расплакался. Она не могла его ни успокоить, ни взять с собой. Взбешенная, схватила ребенка в руки, подняла вверх и бросила на пол. После этого понесла обед в поле. А когда вернулась, пасынок лежал на полу мертвый. Ребенка похоронили, но ни отец, ни кто иной не узнали о причине его смерти. Мачеха носила тайну в себе, пока страшная болезнь не приковала ее к постели. Она понимала, что Бог послал ей мучения за зло, сотворенное по отношению к ребенку. И ей уже не хотелось ни выздоравливать, ни жить. Она только просила священника прочитать две молитвы: разрешительную и на исход души – чтобы Господь отпустил грех и принял ее душу. Совершив обряд, священник ушел. На следующий день его позвали отпевать эту женщину.

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1] за чудните Божии дела чрез Моисей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „Остров на Покаянието“.

 

 

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

 

Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан 14: 9).

 

Господи, покажи ни Отца и стига ни – казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети, Филип гледал с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух – единосъщно Божество, троично по ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца. Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога, па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас, хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат: къде е Бог?

О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. –  създал условия (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – предели (бел. прев.).

 

[3] Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски (Гражданинът) (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 23 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 626589
Постинги: 1882
Коментари: 0
Гласове: 484
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031