Струва ми се, че придобих покой и нямам никаква борба.

А старецът му казва:

Иди и моли Бога борбата да се върне при теб. Защото чрез борбата душата преуспява.

Тогава аввата отново помоли Бога, този път - да му даде борба и оттогава не се молеше, тя да го остави на мира, а казваше: „Господи, дай ми търпение в борбата“.

Един човек получил голямо наследство от своя баща. Цялото това насле­дено богатство обаче употребил единствено за да построи, укрепи и украси една къща. В нея той живял сам; нито ходел при някого, нито приемал някого у дома. За себе си не харчел нищо. Неумит, несресан, цял в дрипи  и гладен - скъперник към себе си и към другите, той давал всичко само за  къщата, която обитавал. Съседите с години не били виждали лицето му, но  къщата му била така украсена отвън, че нямало минувач, който да не изрази гласно възхищението си. Човекът се вслушвал във всяка дума на удивление и похвала и това било единствената му радост. „Щом къщата е такава, какъв ли ще е онзи, който живее в нея?" - питали се минувачите. Но лицето на стопанина никой от тях не можел да види. Накрая човекът пръснал цялото си състояние по къщата, изпаднал в нищета и глад и се отчаял. А един ден вър­ху къщата му паднала мълния и я подпалила. Тя изгоряла в пожара, а той едва успял да избяга на улицата и да се спаси. Хората от града се изплашили, когато го видели, защото приличал на плашило - черен, мършав, дрипав и мръсен. Всеки бягал от него като от чудовище. Отчаян, той напуснал града, не знаейки сам къде отива. По пътя го срещнали цигани и си рекли: „Тоя ще ни свърши работа!" Хванали го, обезобразили го още повече, извадили му очите, счупили му ръцете и нозете, па тръгнали с него на просия по света.

Този човек символизира душата на грешника. Голямото богатство - това са великите Божии дарове. Строежът, укрепването и украсяването на къщата означава грижата единствено за плътта и плътския живот. Запусна­тият, дрипав и изгладнял човек - това е обитаващата в тялото занемарена, оголяла и изгладняла душа. Мълнията е внезапната смърт. Хората от града, които бягали от онзи човек като от чудовище, са Божиите ангели, които се отвръщат от гнусната душа на грешника. Циганите - това са черните демо­ни, които обичат и пленяват подобните на себе си.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Няма нищо по-бедно от човек, който в час на беда изоставя надеждата в Бога и прибягва към средства за спасение, противни на Божия закон. Такъв човек не само не успява да поправи своето външно положение, а погубва и душата си. Такъв е бил случаят с цар Михаил Палеолог. За да спаси царството си, застрашено от българи и сърби, той потърсил помощ от папата и се съгласил да сключи уния. И какво постигнал с това? Не спасил царството, причинил безброй злини и скоро жалко загинал по време на военния поход срещу епирския княз Иоан Дук. Православният народ толкова му бил разгневен, че неговият син Андроник не посмял да го погребе, а нощно време го закопал без опело и молитва. Отлъчен от Православната църква, неприет от римската, Михаил е умрял вън от Църквата Божия. Неговата съпруга, царицата, след смъртта му обнародвала такъв указ: „Моята царственост мрази и счита за гнусно това дело (унията), което неотдавна се вмъкна в Църквата и я смути. И както светата Църква е решила да не удостои с поменаване моя умрял съпруг, господар и цар, заради споменатото дело и смут, то и моята царственост, предпочитайки страха Божий и покорността към светата Църква, одобрява и приема Нейното решение и никога няма да дръзне да прави помен за душата на моя господар и съпруг“. 

БЕСЕДА за бремето на греха и освобождението

Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! (Пс. 31: 1).

От греха се ражда страх, объркване, безсилие, отслабване и помрачаване на ума. Чрез греховете човек настройва хората против себе си, смущава собствената си съвест, събира около себе си демоните и им дава оръжие против себе си. Чрез греховете човек се отдалечава от Бога, отдалечава се от своя ангел пазител и запушва извора на всяко добро[1]. Извършеният грях означава обявяване война на Бога и на всички добри сили. Това е по-смешно, отколкото есенният лист да обяви война на вятъра. Но и най-смешното се случва, а именно – човекът обявява война на Бога! Самото това обявяване предварително означава поражение и гибел, ако човек бързо не дойде на себе си, не се покае и не прибегне към Бога за помилване. Ужасното състояние на грешник добре е усетил и изпитал върху самия себе си великият цар Давид. Усетил неизказaн страх, смут, разслабеност, самотност, почувствал стрелите на хората и стрелите на демоните. Но като видял своето страшно състояние, Давид признал греха си, паднал в праха пред Бога, с покайни сълзи намокрил земята, и с думи на болка, изгарящи като огън, молил милостивия Бог да му прости. И когато всичко му било простено, тогава той почувствал неизказно блаженство. Това блаженство на опростената душа той не можел да обясни с думи, а само изявявал, потвърждавал и уверявал въз основа на своите собствени състояния, т.е. и състоянието на греховност, и състоянието на опрощение от Бога. Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! Кое е блаженството им? Свобода и храброст, и радост неизказана, и сила, и мощ, и ясни мисли, и мир със съвестта, и упование на Бога, и възпяване на Бога, и любов към ближния и осмисляне на живота. С една дума – светлина, радост, сила – това са то благата. Това са благата, които опростеният от греховете усеща тук на земята; а какви блага го очакват на небето „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало (I Кор. 2: 9).

О, Господи Боже наш, по Твоята безкрайна милост прости беззаконията ни и покрий нашите грехове! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – се огражда от извора на всяко добро (бел. прев.).

Как се получава така, че тези, които живеят в света, не спазват пост, пренебрегват молитвата, не посещават бдения, насищат се с всякаква храна, да­ват и вземат каквото искат, нападат се един друг, през по-голямата част от деня се занимават само с това да дават клетвени обещания и да не ги изпълняват... И при все това не падат, даже не казват: „Съгрешихме“, и не се отстраняват от човешкото общество. Докато ние, монасите, прекарваме цялото си време в пости, бдения, поклони, сухоядене, лишаваме се от всякакво утешение на плътта... И при все това скърбим, плачем и казваме, че сме погинали и виновни за геената огнена?

Старецът тежко въздъхна и рече:

Вярно каза, брате, че в света хората не падат. Защото, след като са паднали само веднъж, и то по най-страшния и тежък възможен начин, вече не могат да станат, а няма накъде повече да падат. Остават в предишното си паднало състояние, не разбирайки съвършено нищо, и дори не знаят, че са паднали, и каква нужда има дяволът да воюва е тези, които постоянно лежат на земята? Монасите пък се опълчват открито против врага и постоянно се сражават с него. Затова ту побеждават, ту биват побеждавани. И не се уморяват да падат и да стават, да нападат и да отстъпват, да нанасят удари и да поемат такива, докато чрез Божията благодат не надделеят и не закалят всичко слабо и немощно, каквото е имало в тях. И тогава ще се помирят съвършено с Бога и ще намерят покой, постоянно наслаждавайки се на мира и радостта Му.

Учудвате се, че в днешна Русия цари страшен глад. Такъв глад, че дори и в бедната Австрия милосърдни хора събират милостиня за гладуващия руски народ! Как така няма хляб в безбожническия „Рай", където телесният хляб е издигнат в култ като божество и където всичко е принесено в жертва на плътта и на хляба, който я храни? Ето, руските безбожници са пожертва­ли заради хляба и Бога, и Божия Син, и Църквата, и вярата, и душата, и Не­бесното Царство, и десетки хиляди църкви и манастири, и стотици хиляди свещеници, монаси и монахини, и милиони хора от аристокрацията и сред­ното съсловие! В жертва на хляба е принесено всичко, което е недопустимо да се жертва; всичко възможно е било превърнато в хляб - и пак няма хляб!

Един огромен континент от Полша до Япония е превърнат във фабри­ка за хляб - и няма хляб!

Целият човешки разум, всичкият работен добитък, всички челични ма­шини напрегнато работят, за да извлекат от земята онзи земен прах, който се нарича хляб, и да напълнят човешките стомаси - и пак празните стомаси пеят тъжната песен на глада!

Какво означава това?

Това означава, че господари на хляба са не хората, а Творецът на света.

Това потвърждава верността на Христовите думи, че Творецът дава на хората хляб в изобилие, когато те го искат от Него не като главното нещо в своя живот, а като нещо второстепенно. „Но търсете първом царството на Бога и Неговата правда, и всичко останало ще ви се придаде”. Така е заповядал на  хората Господарят на духа и Господарят на хляба.

Когато животните търсят хляб като първо и главно нещо - дава им се,  понеже са животни. Когато хората търсят хляб като първо и главно нещо не им се дава, за да осъзнаят, че не са животни, а хора.

Каква полза да се оре с трактори и да се сее от аероплани, когато слънцето и облаците са в други ръце? Наистина каква полза да изореш и посееш за шест дни цял един огромен континент, когато човек няма  власт да заповяда нито на семето да покълне, нито на земята - да го отхрани, нито

на червеите - да не го изядат, нито на слънцето - да не го изгори, нито на  облака - да го напои, нито на водата - да не го залее?

Русия е богата земя, но Египет е бил още по-богат. И в богатия Египет глад морил хората в продължение на седем години. Поради каква причина? Не заради човешката леност или неумение - съвсем не - хо­рата от векове знаели добре да обработват земята, а защото фараонът се  противил на Всевишния, Който държи в своя власт и земята, и слънцето, дъжда, и семето, и червеите, и всички вредители. Един богобоязлив  човек, Иосиф, спасил в името Господне Египет от гладна смърт. И спасението от глада на нашите братя в Русия не е в стоманата, нито в парите, нито в човешката изобретателност и техника, а единствено и само в Бога. И това спасение Всевишният ще изпрати само чрез и заради онези хора, които се изпълнят със страх Божи.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

С какво светиите толкова много са се възвисили и прославили в очите на небето и хората? Главно – със смирение и служение. Св. Мартин, още преди кръщението си, като офицер имал един слуга, на когото гледал повече като на брат, а не като на слуга. Често пъти той служил на слугата си, без да се срамува от това, а напротив – радвал се. Когато св. Иларий пожелал да го ръкоположи за свещеник, той със сълзи отклонил тази чест и замолил епископа само да му се позволи да бъде монах в някое затънтено място. Веднъж св. Мартин пътувал от Франция за Панония да навести своите родители. Като преминавал Алпите, го хванали разбойници и искали да го убият. Когато един от разбойниците замахнал да го посече, Мартин не се уплашил, не поискал и не замолил за пощада, а останал напълно спокоен, като че ли нищо не се е случило. Разбойникът се зачудил на такова поведение, свалил меча и попитал Мартин кой е той. Мартин казал, че е християнин и затова не се уплашил, защото знае, че Бог по великата Си милост винаги, и най-вече в часове на опасност, е близо до хората. Всички разбойници се удивили на рядко срещаната добродетел на този Божи човек, а онзи, който замахнал с меча върху Мартин, повярвал в Христа, кръстил се и по-късно се замонашил. Когато епископската катедра в Тур овдовяла, всички желаели да поставят Мартин за епископ, ала Мартин не искал и да чуе за това. Но някои граждани на Тур с хитрост го извели от манастира и го отвели. А именно, те дошли пред портата на Мартиновия манастир и съобщили на игумена, че някой си болен чака пред портата и го моли да излезе и да го благослови. Когато Мартин излязъл, те го взели, отвели го в Тур и го поставили за епископ. Като остарял, предузнал за своята близка смърт и съобщил за това на братята, а те заплакали силно и го молели да не ги оставя. Светецът, за да ги утеши, се помолил пред тях на Бога, казвайки: „Господи, ако още съм потребен на твоите люде, не се отказвам да се потрудя. Нека бъде Твоята свята воля!“.
 

 БЕСЕДА за вечерния плач и утринната радост
 

Вечер настъпва плач, а сутрин – радост (Пс. 29: 6).
 

Бог наказва и Бог весели. Една покайна мисъл вече смекчава Божия гняв. Защото Бог не се гневи на хората, както се гневи неприятелят, а като баща на своите деца. Неговият гняв е за миг, Неговата милост – безкрайна. Ако вечер наказва, сутринта вече радва. Та да го познаят хората и в наказанието, и в помилването. О, братя мои, ако хората започнат да познават Бога като Добротворец, не биха го познавали като наказващ Съдия. Вижте, и Бог се радва повече, когато го познаваме по милостта, а не по гнева. Но има хора твърде неблагодарни и несмислени, които никак не се сещат за Бога, когато Бог им дава и ги милва, а се сещат за Него само тогава, когато Той започне да ги бие и наказва било с болести, или смърт на роднини, или с неуспех и срам между хората, или с огън, или с меч, или със земетресения, или с наводнения, или с многобройни други тояги и пръчки, с които Той шиба непробудените, опомня неблагодарните, вразумява оглупелите, подсеща всички и всеки, че Той е Творец и Господар, и Дарител, и Съдия.
Вечер настъпва плач, а сутрин – радост. Тези [слова] още означават, че нощта е за плач, молитва, покаяние и богомислие. Нощта е особено [подходяща] за плач, а без плач няма истинско покаяние. През нощта човек безпрепятствено мисли за своите дела, своите думи и мисли и се кае за всичко, което е вършил против Божия закон. Ако човек плаче покайно през нощта, през деня ще се радва, ще се радва като новороден, като окъпан, като освободен от бремето на греха. Ако пък прекарва нощта в грях и безумна веселба, ще съмне денят му скръбен и плачевен.

О, Господи Иисусе, Спасителю и Учителю наш, наказвай ни, но ни прощавай, бичувай ни, но ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Един брат бе изкушаван от бесове. Той отиде при стареца и му разказа за изкушенията, на които бе подложен. А старецът му казва: „Брате, нека изкуше­нията, които ти се случват, не те плашат. Защото враговете винаги завиждат и се озлобяват, щом видят някоя душа да се стреми към Бога и да се прилепва към Него. Но не може да стане така, че когато човек бива изкушаван, Бог и ангелите Му да не са наблизо и да не му протегнат ръка за помощ. А ти самият постоянно се обръщай към Него и със смирение проси помощта Му. При това по време на изку­шение помни непобедимата Му сила, нашата слабост, жестокостта на враговете ни - и скоро ще получиш Божията помощ“.

Вие се оплаквате от едно съблазняващо явление, на което няма кой да се противопостави. Някакво дружество е пуснало нови карти за игра с ликовете на нашите народни светци, царе и герои. Св. Симеон Мироточиви, основателят на царската и светителска династия на Неманичите; крал Стефан Милутин, на чиито мощи се кланя столицата на братския българ­ски народ; св. Стефан Дечански, чието име изричат със страхопочитание и албанци, и турци; св. Наум, просветителят на славяните и чудотворецът -всички те са изобразени върху картите, над които ще се пуши, ще се псува, ще се лъже, ще се чуват кавги, ще се разменят юмруци. Пред техните икони народът пали кандила, а отсега нататък картоиграчите ще палят над лико­вете им цигари и един другиму страните - с шамари.

Вие казвате, че причината да се случи това са парите. И да не бяхте го казали, това би било ясно и на мен, и на всеки. Защото на света няма и не може да има друга причина светинята да бъде хвърлена върху игралната маса, освен парите. Нима кризата у нас се е задълбочила до такава степен, та да поставим дори и светците върху игралните карти? Ако това дружество е „дружество на гладните", тогава по-добре всички да се запишем в него и да умрем от глад, отколкото да профанизираме тези свети личности, които бе­лежат върховете на нашата история. На тези свети души ние дължим твърде много и в миналото, и в настоящето. Казвам и в настоящето, защото и днес те се молят пред престола на Всевишния за своите потомци.

Представям си колко огорчени ще бъдат всички, които почитат тези светци като свои небесни покровители, когато научат, че картои­грачите шляпат картите с техните свети ликове по бордеите. Наистина сме далеч от Европа. В този кризисен период европейските народи се отрезвиха и поощряват законовите мерки против всички обществени недъзи, в това число и против хазартните игри. А у нас картите за игра се обличат в свещени одежди и - освещават! Ако това дружество беше пуснало карти с ликовете на Иуда, на Вук Бранкович, на Омер паша, на белградските насилници, на разни издайници и дезертьори, на про­чути комарджии и нехранимайковци, никой не би възразил нито дума. Това би било дори по-привлекателно за картоиграчите, отколкото се­риозните ликове на светците и героите. Подобното върви с подобно: издайниците с комарджиите, външните тирани с вътрешните (комарджийските страсти). Но какво общо имат нашите родни светци с карто­играчите? Във вертепите на разврата ли е мястото на иконостаса?

Вие наричате това цинизъм. Не знам. Ако е цинизъм, тогава този ци­низъм спрямо светините и родолюбието приляга повече на днешна Москва, отколкото на Белград. С какво са заслужили този цинизъм Неманичите и свети Наум? И честитата Косовка девойка - с какво се е провинила пред нас, та нейното лице да бъде опетнявано от пръсти, движени от страстта към парите? И да се кикотят над нея нощните... как да се изразя по-меко... нощните птици?

Японци са ми разказвали колко голямо е у тях уважението към техните владетели. Ако в дома избухне пожар, първо се спасява портретът на импе­ратора и едва тогава домочадието. А ние какво, нашите най-велики владе­тели - на картите!

Ясно си спомням времето, когато за пръв път се появиха чаши с лика на наши велики люде и светци. Как негодуваше тогава белградската чаршия: лицата на светците - върху чашите, от които хората пият и дори се напиват! А вижте сега каква гигантска крачка към „прогреса" сме направили! Свет­ците - върху картите! Нима мислите, че белградските граждани няма да негодуват и сега? Защото, ако така „прогресираме", скоро някое дружество ще постави върху картите и Бога, и Света Богородица, и ангелите, и целите Небеса. След това няма да остане вече нищо, което да се „постави на карта", и ще трябва да предадем ключовете на сатаната.

Ето моето мнение, което Вие искахте да знаете. Да прибавя само едно: нека не оскърбяваме хората, които славим, с които се гордеем, на които па­лим свещи и издигаме храмове. Защо да се подиграваме с онези, които ни обичат и се молят Богу за нас? Защо да омърсяваме онези, които ни умиват пред светите Небеса? Защо да омрачаваме ликовете на онези, които освеща­ват цялата наша история? И нашето настояще.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение
 

Както, по Божий промисъл, на осветената вода или на осветения елей се дава целебна, чудотворна сила, така също такава сила се дава и на иконите. За един удивителен пример [за проява] на чудотвoрна сила от света икона споменава св. Атанасий Велики. В град Верит [дн. Бейрут], под наем, в някоя си къща живял един християнин. Като се преселил от тази къща, той забравил в нея една икона на Спасителя. След него в същата къща се заселил един евреин. В този град имало много евреи и то особено озлобени срещу християнската вяра. Прочие, като намерили иконата, евреите я изнесли и отнесли в събранието си и започнали да се гаврят с нея, както някога техните предци се гаврили с живия Спасител. Евреите сторили на иконата същото, каквото и предците им сторили на Спасителя, а именно – проболи ръцете и нозете с гвоздеи, наквасили устните на иконата с оцет и по всякакъв начин поругавали образа на Спасителя. Най-после, някой от тях взел копие и пробол божествения лик в ребрата. Но, о чудо, от прободеното място потекли кръв и вода, както някога от прободеното тяло[1] на разпнатия Господ. Страхът и ужасът на евреите не можели да се опишат. Тогава подложили съд, в който да изтича кръвта, и довели много болни, слепи, глухи, хроми, бесновати. Всички, които се помазали с тази кръв, се изцелили. За това чудо се разчуло, събрал се целият град и всички прославили Христа Бога. Всички евреи в града повярвали в живия и животодаряващия Господ Христос.

БЕСЕДА за гласа Господен над водите
 

Гласът Господен се носи над водите (Пс. 28: 3).

Когато св. Иоан Кръстител кръстил Спасителя, над Иордан се чул гласът Господен. Над Галилейско море, всред бурята и вятъра се чул гласът Христов и бурята утихнала и вятърът спрял. Гласът Господен се чул на сватбата в Кана Галилейска и водата се превърнала във вино. Над Червено море се разнесъл гласът Господен и морето се разделило и отворило път за народа Божий. В пустинята прозвучал гласът Господен и от сухата скала потекла вода. Какво означава [казаното] „Гласът Господен се носи над водите“? Означава, че водната стихия е дело Божие и чрез нея Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Не по-малко са творения Божии и останалите стихии – огън, въздух и земя. И чрез тях Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Във вид на огън Бог Дух Свети се явил на Петдесетница. Във вавилонската пещ пламъкът изгубил своята сила и по думата Господня не навредил на блажените момци, огън паднал от небето и изгорил Гедеоновата жертва (Съд. 6). Илия свалил огън от небето. Къпината горяла и не изгаряла (Изх. 3). Огън паднал от небето и запалил жертвата, [предназначена] Богу (III Цар. 18). Огнен стълб вървял пред израилтяните. И всичко това било по думата Господня. Земята се отворила и погълнала неправедните Корей, Датан и Авирон (Изход 16). Земята се отворила и скрила Елисавета и младенеца Иоан от Иродовия меч. Земята се потресла, когато Господ издъхнал на Кръста, и [много] гробове се отворили. По въздуха Господ се възнесъл на Небето. По въздуха светите апостоли били принесени в Иерусалим от различни страни на света. По въздуха ангелът пренесъл пророк Авакум за миг във Вавилон. И всичко това [станало] по гласа Господен, по заповедта Господня. О, ако да бяха и хората така послушни на Господния глас, както са послушни неразумните природни стихии! Но под водите наистина се разбират и хората послушни на гласа Господен – апостолите и [другите] светии. Като вода те се разлели по целия свят с проповедта за Христа Бога. Като с вода напоили жадния свят от извора на вечния Живот, светът се обновил и разцъфтял. Както над обикновената вода, така и над тях се явили безброй Божии чудеса, защото били покорни на волята Божия и послушни на Божия глас като водата, също като водата.

О, Господи, помогни ни да бъдем послушни на Твоя глас. Помогни ни да се засрамим от бездушните[2] стихии, които са по-послушни на Тебе, отколкото ние на Теб. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – „живото тяло”. Но така написано, не съответства на евангелското повествование. При пробождането на ребрата Му от римския войник Господ Иисус Христос вече бил издъхнал (срв. Иоан.19:34) (бел. прев.).

[2] В ориг. – мъртвите (бел. прев.).

Първо, с цел, като нападаме и се защитаваме, да придобием способност за различаване на добро и зло. Второ, с цел, като придобием добродетел чрез борба и труд, да я пазим твърдо и постоянно. Трето, с цел, преуспявайки в добродетелта, да не се превъзнасяме с ум, а да се учим на смиреномъдрие. Четвърто, с цел, като опитаме от злото, съвършено и напълно да го намразим. И освен всичко останало, пето, с цел, като станем безстрастни, да не забравяме нито собствената си немощ, нито силата на Този, Който ни помога.

В удивителната Книга Апокалипсис е предсказано, че преди самия край на света ще дойдат двама велики Христови свидетели. Според Преда­нието това ще бъдат Енох и Илия. С властни думи и дела те ще свидетелст­ват за живия Христос и подобно на тръбачи, които тръбят „тревога", ще призовават покварения човешки род към покаяние. Вие питате: какво ще говорят те на хората? Мога да Ви отговоря само приблизително.

Те ще викат в загрубелите човешки уши:

- Покайте се, без да отлагате нито ден, защото ето - дойде краят на света!

Хората ще се присмеят на тези техни думи и през смях ще отговорят:

- Този свят няма нито край, нито начало. А за покаяние някога говоре­ха нашите баби и невежите.

Пророците отново ще кажат:

- Вие сте чеда на светлината. Вашият Небесен Отец е Отец на светлина­та. Покайте се и заживейте като чеда на светлината. Ето, Съдията иде; вече е на прага!

През смях и кикот хората ще отговорят:

- Ние не сме чеда на светлината, а богове на светлината. Ние сами съз­даваме светлина. По-скоро вие, пришълци, се разкайте за вашите басни и за досадните си небивалици, докато не сме ви осъдили.

Отново ще заговорят Божиите човеци и ще кажат:

-  Хора, изтрезнейте от вашето пиянство, омраза и злоба. Бъдете едино­душни и единомислени в Господа Иисуса Христа.

Хората с досада ще възразят:

-  Ако станем единодушни и единомислени, ще секне целият ни по­литически живот, който е основан на разделението на партии, и то на три главни партии - прогресивна, хиперпрогресивна и ултрапрогресивна. Зна­чи, вие сте против напредничавата модерна политика! Заради това трябва  да бъдете пребити с камъни.

Отново ще призоват пророците:

- Не воювайте едни срещу други; вие сте братя. Дяволът ви заблуждава, разделя и съсипва. Освободете се от него.

Като чуят това, политическите водачи ще им отговорят с нескрит гняв:

- Цялата ни икономика зависи от военната промишленост. Чрез вой­ната се постига селекция на най-силните и жизнеспособните. Така ни учат нашите философи; това наблюдаваме и в природата при крокодилите и орангутаните. Значи, вие сте против съвременното икономическо развитие! Ако не млъкнете, ще ви убием!

Тогава Божите люде ще възкликнат:

- Уви, братя! Оставете безумните си мисли и думи и побързайте да спа­сите душите си от огъня на ада, който вече отваря своята паст, за да ви по­гълне! Покайте се и отхвърлете всяко плътско мъдруване; вие не сте скотове, а Божии синове. Ето, Бог идва, за да съди света!

Изпуснали докрай нервите си, хората ще закрещят яростно:

- Какви са тези басни за душата, които припомняте? Нашият прогрес отдавна разпръсна фантазиите на предците ни за някаква си душа. Тялото е нашето най-ценно притежание, нашето божество. То може би някога е от­деляло някаква сълзлива слуз, наречена душа, но вече не е така. В процеса на еволюцията тялото се е усъвършенствало и вече не произвежда душа, а прогрес, само прогрес!

Тогава, в потвърждение на своите думи, пророците със силата на кръста ще превърнат цялата вода на света в кръв и със страшен глас ще призоват:

- Ние ви говорим, а вие се смеете или гневите. Ние ви учим, а вие бъл­нувате. За последен, наистина последен път вашият Творец ви говори чрез нас; за последен път Христос, разпнатият и възкръсналият,  ви призовава чрез нас: покайте се! Смилете се сами над себе си, отдръпнете се от ръба на вечната бездна! Не чувате ли далечен тътен? Не усещате ли, че земята се тресе? Не долавяте ли странен мирис? Не ви ли посещава насън? Не чувате ли гласове от оня свят? Не виждате ли видения? Жеравите усещат наближа­ването на зимата; как тогава вие не усещате близостта на Съда? Покайте се, последни потомци на грешния Адам!

Побеснели от ярост и напълно обезумели, грешниците ще креснат:

- Иудеите убиха Христос измамника приживе, а нашият прогрес уби Христос измамника след смъртта Му! За нас всичко е относително: всяка истина ние превръщаме в лъжа и всяка лъжа - в истина. И за да не ни до­саждате повече, ще ви убием с помощта на нашия цар. О, сатана, царю наш, помогни ни!

Тогава сатаната ще се вдигне от адската бездна и ще разпали до кипене и клокочене човешкия гняв против двамата Божии свидетели. И ще ги убие. И ще има смях и веселие сред грешниците.

Но ето, в този час земята ще се разтресе както никога. Ще изпопадат много хълмове и планини и ще пресъхнат водните извори, и много народ ще погине. И няма да има кой да погребва мъртъвците. Тогава мнозина ще се уплашат, ще се покаят и ще въздадат слава на Бога, Който е жив вовеки веков. Тези покаяли се люде ще бъдат плодът от труда и страданията на онези двама свидетели.

Накрая мрак, гъст като смола, ще покрие целия свят, така че мнозина ще полудеят от ужас. Тогава всред отчаяните вопли на хората, всред небива­лите земни трусове и гъстия мрак неочаквано ще зазвучи хорът на небесни­те жители, които ще възклицават все по-гръмко и по-гръмко:

- Ето, Женихът идва!

И като всред тъмна, безлунна нощ изведнъж ще се разлее светлина -напълно нова, невиждана, необикновена. Това ще бъде светлината на Кръ­ста - знамението на Човешкия Син. Кръстът ще заблести вместо луната и слънцето, и още по-ярко от слънцето, и ще освети цялата вселена.

Тогава, о тогава, служителю Христов и мой съслужителю, ще се яви Той - нашето спасение и нашият Спасител!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

В удивителната Книга Апокалипсис е предсказано, че преди самия край на света ще дойдат двама велики Христови свидетели. Според Преда­нието това ще бъдат Енох и Илия. С властни думи и дела те ще свидетелст­ват за живия Христос и подобно на тръбачи, които тръбят „тревога", ще призовават покварения човешки род към покаяние. Вие питате: какво ще говорят те на хората? Мога да Ви отговоря само приблизително.

Те ще викат в загрубелите човешки уши:

- Покайте се, без да отлагате нито ден, защото ето - дойде краят на света!

Хората ще се присмеят на тези техни думи и през смях ще отговорят:

- Този свят няма нито край, нито начало. А за покаяние някога говоре­ха нашите баби и невежите.

Пророците отново ще кажат:

- Вие сте чеда на светлината. Вашият Небесен Отец е Отец на светлина­та. Покайте се и заживейте като чеда на светлината. Ето, Съдията иде; вече е на прага!

През смях и кикот хората ще отговорят:

- Ние не сме чеда на светлината, а богове на светлината. Ние сами съз­даваме светлина. По-скоро вие, пришълци, се разкайте за вашите басни и за досадните си небивалици, докато не сме ви осъдили.

Отново ще заговорят Божиите човеци и ще кажат:

-  Хора, изтрезнейте от вашето пиянство, омраза и злоба. Бъдете едино­душни и единомислени в Господа Иисуса Христа.

Хората с досада ще възразят:

-  Ако станем единодушни и единомислени, ще секне целият ни по­литически живот, който е основан на разделението на партии, и то на три главни партии - прогресивна, хиперпрогресивна и ултрапрогресивна. Зна­чи, вие сте против напредничавата модерна политика! Заради това трябва  да бъдете пребити с камъни.

Отново ще призоват пророците:

- Не воювайте едни срещу други; вие сте братя. Дяволът ви заблуждава, разделя и съсипва. Освободете се от него.

Като чуят това, политическите водачи ще им отговорят с нескрит гняв:

- Цялата ни икономика зависи от военната промишленост. Чрез вой­ната се постига селекция на най-силните и жизнеспособните. Така ни учат нашите философи; това наблюдаваме и в природата при крокодилите и орангутаните. Значи, вие сте против съвременното икономическо развитие! Ако не млъкнете, ще ви убием!

Тогава Божите люде ще възкликнат:

- Уви, братя! Оставете безумните си мисли и думи и побързайте да спа­сите душите си от огъня на ада, който вече отваря своята паст, за да ви по­гълне! Покайте се и отхвърлете всяко плътско мъдруване; вие не сте скотове, а Божии синове. Ето, Бог идва, за да съди света!

Изпуснали докрай нервите си, хората ще закрещят яростно:

- Какви са тези басни за душата, които припомняте? Нашият прогрес отдавна разпръсна фантазиите на предците ни за някаква си душа. Тялото е нашето най-ценно притежание, нашето божество. То може би някога е от­деляло някаква сълзлива слуз, наречена душа, но вече не е така. В процеса на еволюцията тялото се е усъвършенствало и вече не произвежда душа, а прогрес, само прогрес!

Тогава, в потвърждение на своите думи, пророците със силата на кръста ще превърнат цялата вода на света в кръв и със страшен глас ще призоват:

- Ние ви говорим, а вие се смеете или гневите. Ние ви учим, а вие бъл­нувате. За последен, наистина последен път вашият Творец ви говори чрез нас; за последен път Христос, разпнатият и възкръсналият,  ви призовава чрез нас: покайте се! Смилете се сами над себе си, отдръпнете се от ръба на вечната бездна! Не чувате ли далечен тътен? Не усещате ли, че земята се тресе? Не долавяте ли странен мирис? Не ви ли посещава насън? Не чувате ли гласове от оня свят? Не виждате ли видения? Жеравите усещат наближа­ването на зимата; как тогава вие не усещате близостта на Съда? Покайте се, последни потомци на грешния Адам!

Побеснели от ярост и напълно обезумели, грешниците ще креснат:

- Иудеите убиха Христос измамника приживе, а нашият прогрес уби Христос измамника след смъртта Му! За нас всичко е относително: всяка истина ние превръщаме в лъжа и всяка лъжа - в истина. И за да не ни до­саждате повече, ще ви убием с помощта на нашия цар. О, сатана, царю наш, помогни ни!

Тогава сатаната ще се вдигне от адската бездна и ще разпали до кипене и клокочене човешкия гняв против двамата Божии свидетели. И ще ги убие. И ще има смях и веселие сред грешниците.

Но ето, в този час земята ще се разтресе както никога. Ще изпопадат много хълмове и планини и ще пресъхнат водните извори, и много народ ще погине. И няма да има кой да погребва мъртъвците. Тогава мнозина ще се уплашат, ще се покаят и ще въздадат слава на Бога, Който е жив вовеки веков. Тези покаяли се люде ще бъдат плодът от труда и страданията на онези двама свидетели.

Накрая мрак, гъст като смола, ще покрие целия свят, така че мнозина ще полудеят от ужас. Тогава всред отчаяните вопли на хората, всред небива­лите земни трусове и гъстия мрак неочаквано ще зазвучи хорът на небесни­те жители, които ще възклицават все по-гръмко и по-гръмко:

- Ето, Женихът идва!

И като всред тъмна, безлунна нощ изведнъж ще се разлее светлина -напълно нова, невиждана, необикновена. Това ще бъде светлината на Кръ­ста - знамението на Човешкия Син. Кръстът ще заблести вместо луната и слънцето, и още по-ярко от слънцето, и ще освети цялата вселена.

Тогава, о тогава, служителю Христов и мой съслужителю, ще се яви Той - нашето спасение и нашият Спасител!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски