Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765432 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Октомври, 2017 г.
<<  <  2 3 4 5 6 7  >  >>


ДО
 ЕДИН ПЕСТЕЛИВ ГОСПОДИНЗА ЦЪРКОВНИЯ БЛЯСЪК

 

 

Вие не разбирате защо Православната Църква позволява такъв вътрешен блясък: скъпоценни икони, сребърни кандила, златни потири, брокатени одежди и други скъпи предмети. Защото с целия този жалък блясък иска да подсети хората за вечния блясък на Небесата; да ги откъсне макар и за миг от техните земни беди и да им напомни за другия свят, за тяхната небесна родина, за царството на вечното щастие и радост; да им представи - доколкото това е възможно на земята - по матери­ален и символичен начин онзи разкош и онова богатство, с които изобил­ства духовният свят и с които трябва да изобилства душата на христия­нина, затворена в тялото, както целият този блясък е затворен в каменни­те зидове на храма.

Но това е само общо напомняне. Впрочем всеки отделен предмет и форма, и цвят, и шарка в православния храм има свое духовно значеше. И така, общо и поотделно, всичко това символично изразява Христовото уче­ние за пътя на спасението, спасоносната драма на Христовия живот, Христовите обещания или някоя от тайните на Небесното Царство.

Вие мислите, че всичко това би могло да се превърне в хляб и да се  изяде. И като се изяде - какво тогава? Нима не сте чули онова, което чу цял свят - как московските безбожници превърнаха всичко това в хляб и го изядоха, и сега пак гладуват - и то гладуват така, както в Русия не се е гладувало  от времето на Асколд и Дир?

Не само с хляб (телесен) ще живее човек, но и с духовен. А всички вещи и утвари в светия храм, със своето значение, са духовна храна за човешките души.

Вникнете по-дълбоко в християнското учение, което за нас, земните пътници, е по-важно от всички други науки, и ще разберете, и като разберете,отхвърлите своите сегашни мисли и ще ги замените с мисли правилни.

Мир Вам и благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 
Категория: Други
Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

     Всеки светец е близо до онова място, където се призовава на помощ или се празнува и прославя неговата святост. Които са прозорливи, са ги видели [тези светии]; които не са – нека вярват и ще ги видят, когато му дойде времето. Св. Козма Зографски още като млад монах бил прозорлив. Веднъж за празника Благовещение той дошъл с още няколко монаха в манастира Ватопед. По време на службата в църквата, както и по време на обяда в трапезарията, Козма видял една Жена в царствена красота и величие, която се разпореждала самовластно, упътвала, а и сама прислужвала. И я видял не само за миг, а дълго време я виждал както в църквата, така и в трапезарията. От това видение Козма бил смутен и зачуден, защото му се струвало невероятно, че видял жена в Светогорски манастир. Когато разказал на братята от Зограф, негодувайки за присъствието на жена на Света Гора, удивените монаси му обяснили, че това е Царицата на Света Гора – Пресвета Богородица. И смутеното сърце на Козма се изпълнило с голяма радост.

      Св. Козма бил толкова прозорлив, че по-късно вече като старец и отшелник видял как душата на Хилендарския игумен се издига към небето и се мъчи да премине през митарствата, изтезавана от демоните. Козма изпратил някого да каже на братята от Хилендар да се молят за душата на техния умрял игумен. Това се случило веднага след утренята, тъкмо когато монасите и игуменът били излезли от църквата. Като чули поръката на Козма, монасите се подсмихнали, като казали, че техният игумен току-що си отишъл в килията да се подготви за литургията. Но като отишли в неговата килия, намерили го мъртъв.

 

Беседа за Бог Дух Свети Просветителят

 

Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести (Иоан. 16: 14).

 

     Дух Свети е равносилен на Отца и Сина – всичко, което може Отец, го може и Синът, може го и Дух Свети. И всичко, което го знае Отец, знае го и Дух Свети. Но по безкрайната си любов един към друг и по безкрайната премъдрост с оглед домостроителството за спасение на човеците, Те последователно се явяват на хората от гледна точка на времето. Както Отец е прославил Сина, тъй и Синът – Отца, така и Дух Свети – Сина. А нима Синът не е прославил Себе си? Да, ала не толкова, колкото е могъл, а само толкова, колкото хората по това време са могли да приемат и понесат. А с времето Дух Свети ще открие още повече славата на Божия Син, когато Той, Всеблагият, ще обдари[1] верните със Своите благодатни дарове.  

     Той Мене ще прослави. Тези думи  ги казва за наша поука, братя, та и ние, ако извършим някое добро дело, да оставим другите да ни прославят, а не сами себе си да прославяме. Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. С тези думи Господ [ни] обявява единосъщието на Духа Божий с Него, а не подчинеността на Духа. Преди това рекъл: ще ви упъти на всяка истина. Но за да не помислят учениците, че Духът знае по-голяма истина от Сина, Той казал, че Духът от Моето ще вземе и ще ви възвести. И Христос можел да упъти учениците Си на всяка истина, ала учениците по това време още не били способни да приемат всяка истина. Затова Дух Свети в свое време ще ги упъти на всяка истина. Но разкривайки им всяка истина, Духът няма да разкрие нищо, което е непознато на Сина, или още по-малко нещо, което е противно на знанието и волята на Сина. Затова  Господ  казва: От Моето ще вземе и ще ви възвести.

    О, чудесно единна Света Троице, о, трипламенна Сило, Светлина и Любов [на] от един и същи огън! О, света и пресвета Троице, възпламени божествената любов в нашите сърца. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – изпълни (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 339 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Неделя единадесета след Петдесетница

 

Евангелие за прошката

 

Мат. 18: 23 -35 Зач. 77

      

 

       Когато Господ Иисус Христос умирал на Кръста, Той и в смъртните страдания се трудел да е полезен на хората. Не мислейки за Себе Си, а за хората, издъхвайки, Той изрекъл едно от най-великите си поучения, които въобще е дал на човешкия род. Това е поучението за опрощаването. Прости им, защото не знаят какво правят! Никога нито едно лобно място до тогава не било чувало такива думи. Напротив, онези, които дотогава загивали на лобното място, независимо невинни или виновни, призовавали боговете и хората за отмъщение: „Отмъсти за мен“, това са думите, които до Христа най-често се чували на лобните места, а за съжаление, и днес се чуват между много народи, та чак и между онези, които се осеняват със светия Христов Кръст. А Христос при последния си дъх прощава на Своите подигравачи, мъчители и убийци, моли Своя Небесен Отец да им прости и освен това посочва и извинение за тях:  не знаят - казва – какво правят!

       Защо точно това поучение за прощаването Господ повтаря от Кръста? От безчислените поучения, които Той на земята е дал на човеците, защо точно на самия край избира тъкмо това поучение, а не да каже със Своите Божествени уста някое друго? Несъмнено затова, защото нарочно искал това поучение да се запомни и изпълни. В незаслужените страдания на Кръста, величествен над всяко мирско величие и възвисен над земните царе и съдници, над мъдреците и учителите, над богатите и бедните, над обществените реформатори и бунтари, Господ Иисус с примера на опрощаването подпечатал Своето Евангелие, та с това да покаже, че без него нито царете могат да царуват, нито съдиите да съдят, нито мъдреците да разсъждават, нито учителите да учат, нито богатите и бедните да живеят човешки, а не скотски живот, нито плахите реформатори и бунтари да сторят нещо полезно; а преди всичко и над всичко да покаже, че без опрощаване хората не могат да разберат Неговото Евангелие, още по-малко - да го изпълнят.

       Господ започнал Своите поучения с думи за покаяние, а ги завършил с думи за опрощаване. Покаянието е семето, опрощаването - плодът. От никакво покаяние няма полза без опрощаване.

       Какво би било човешкото общество без опрощаване? Един зверилник посред природния зверилник.

       Какво биха били всички човешки закони освен едни непоносими вериги, ако не ги облекчаваше опрощаването?

       Нима без него майката би се наричала майка и братът - брат, приятелят – приятел и християнинът – християнин? Не. Опрощаването е главното съдържание на всички тези названия.

       Ако не съществуваха думите „прости“ и „простено!“, човешкият живот би бил напълно непоносим. Няма такава мъдрост на земята, която без опрощението може да въдвори ред на земята. Нито има такова училище и такова възпитание, които биха могли да направят хората великодушни и благородни без упражнение в опрощението. С какво помага на човека цялата негова светска ученост, ако не е в състояние да прости на своя ближен една обидна дума или един обиден поглед? С нищо. И с какво ще помогнат на човека сто литра зехтин, пожертвани за олтара, ако всеки литър не е свидетел поне на една простена обида? С нищо.

       О, ако знаехме колко мълчаливо се прощава на всеки един от нас всеки ден и всеки час не само от страна на Бога, а и от страна на човеците, ние със срам бихме побързали да простим на другите. Колко небрежни обидни думи хвърляме, на които се отговаря с мълчание, колко яростни погледи, колко неприлични движения, та чак и непозволени неща! И човеците пропускат това, не ни отвръщат с око за око и зъб за зъб. А какво да кажем за Божието опрощение? За това всички човешки думи са недостатъчни. Трябват Божии слова, за да се опишат неизмеримите дълбини на Божието милосърдие и опрощение. Такива слова ни говори днешното евангелско четиво. Кой друг на небето и на земята би могъл да обясни и опише що е това Бог, освен сам Господ Иисус, Предвечният Син Божий? Никой не познава Отца освен Сина, и комуто Синът иска да открие (Мат. 11: 27)[1]. Неизказаното Божие опрощение Господ Иисус е разкрил с притчата за големия длъжник. За това Му дал повод апостол Петър, който Го запитал колко пъти трябва да прощава оскърблението на своя брат, дали до седем пъти. На това Господ отговорил със забележителните думи: Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем. Сравнете двата израза и вижте разликата между човека и Бога. Петър мислел, че като казал до седем пъти ли, е достигнал предела на милостта. Господ отговорил: До седемдесет пъти по седем! И тъй като тази мярка му се сторила недостатъчна, за да е по-ясно, изрекъл и следната притча:

       Затова Царството Небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Царството Небесно не може да се опише с думи, нито да се нарисува; То може само донякъде да се уподоби на онова, което се случва на този свят. Господ говори с притчи, защото е трудно по друг начин да се изрази онова, което не е от този свят. Този свят е помрачен и обезобразен от греха, но все пак не е съвсем изгубил приликата си с онзи, истинския свят. Този свят не е дубликат на другия свят – далеч от това – а е само негова бледа прилика и сянка. Оттук могат да се правят аналогии между двата свята, както между истинските неща и техните сенки. Защо Господ казва: човек цар[2]  , а не просто цар. Първо, за да подчертае названието човек над названието цар; по-голяма чест е да бъдеш човек, отколкото да бъдеш цар. Всъщност човек означава истинско достойнство, а цар  - служба. Второ, за да покаже добрия цар. Така Господ говори и за човека стопанин, и за човека търговец, както и за човека цар, все със същото намерение – да покаже добрия стопанин и добрия търговец. Говорейки за съдията, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше (Лк. 18: 2), Господ не казва „човек -  съдия“, а просто имаше [3]  съдия. От това виждате, че Господ, казвайки човек цар, с това казва добър цар.

       Един добър цар, значи, решил да разчисти сметките си със своите слуги. Неговите слуги са и негови длъжници, защото истинският цар не задлъжнява към своите слуги, а слугите към него. Като започнал да разчиства сметките с тях, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта. Един талант съдържал около 240 златни лири, или около 500 дуката; десет хиляди таланта съдържали близо два и половина милиона златни лири, или около пет милиона дуката[4].  Такъв дълг е огромен и за една държава, камо ли за един човек. Но колко е това? Още по-голям е броят на нашите грехове пред Бога – нашият дълг към Бога. Говорейки за дълга на слугата към царя, Господ визира нашия дълг към Него. Затова споменава за такова огромно, на пръв поглед невероятно количество [злато], което всъщност не е невероятно, като се изброят греховете на всекиго от смъртните човеци.

       А понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати. По онова време според закона, както римския, така и еврейския ((II. Цар. 4: 1; Изход. 21: 2; Левит. 25: 39), можело несъстоятелният длъжник, заедно със семейството му, да се продаде в робство. Една вдовица, плачейки, казала на пророк Елисей: Твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заимодавецът да вземе двете ми деца за роби. (IV Цар. 4: 1). Следователно, онова, което царят нарежда да се направи с неговия слуга длъжник, нарежда по правото и закона. Духовният смисъл на тази царска заповед е, че когато нашите грехове прехвърлят всякаква мярка, Бог ни лишава от всички дарове на Светия Дух, които правят човека човек. Да се продаде длъжникът означава човекът да се лиши от своята богоподобна личност; и неговата жена –да се лиши от дара на любовта и милостта; и неговите деца –да се лиши от възможността да извърши каквото и да е добро.  И да заплати означава всички благодатни дарове да се отнемат от лошия човек и да се върнат обратно на Бога, като собственик и източник на всяко благо. Ако ли [къщата] не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас (Мат. 10, 13) – казал Господ на Своите ученици.

       Тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Каква мигновена промяна, какъв евтин откуп и каква безмерна милост! Лошият слуга, който е натрупал такъв дълг, нямало на кого да се надява   нито отляво, нито отдясно. Никой на света не можел да му помогне освен отново неговия господар, кредитора. Той [слугата] бил между господаря и слугите. Слугите не смеели да му помогнат без господарската воля. Значи, само онзи, който го осъдил, можел и да го помилва. И той направил онова, което единствено било възможно и разумно да направи – паднал пред господарските нозе и замолил за милост. Той не моли за опрощаване на дълга – за това той не смеел и да помисли – а за отлагане: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А човекът цар – истинският човек и истинският цар - пусна го и му прости дълга. Дал му, значи, двойно освобождение – освобождение от робството и освобождение от дълга. Не е ли това истински царски дар? Земните царе не постъпват така. Такава неочаквана милост може да стори само Небесният Цар. И Той прави това и го прави често. Когато един грешник се осъзнае и покае, Небесният Цар е готов да му опрости десет хиляди товара с грехове и да върне на грешника всички отнети дарове. Не само никой не може да достигне до Божието милосърдие, ала и никой не може да го опише. Ще излича като мъгла твоите беззакония и твоите грехове - като облак; обърни се към Мене, защото Аз те изкупих (Исаия. 44: 22). Който с искрено покаяние се обърне към Господа, нему Господ всичко прощава и му дава още време, още възможност, за да види дали ще остане с Господа, или ще Го предаде. Цар Иезекия се разболял, бил на умиране, и плачейки, се обърнал към стената и се помолил Богу да продължи живота му, и Бог продължил живота му с още петнадесет години. Затова Иезекия прославил Бога и казал: Ти избави душата ми от гибелния ров, хвърли зад гърба Си всичките ми грехове (Исаия. 38: 17). Подобно било и с презадлъжнялия слуга. Той молил своя Господар само да изчака за дълга.  Господарят му простил целия дълг, пуснал го на свобода и сега стои и чака да види не как слугата ще успее да му върне дълга, а как ще му се отблагодари за това благодеяние. А ето как бързо слугата се отблагодарил.

       Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш. Опростен и освободен от своя господар, слугата срещнал друг слуга, свой длъжник, спрямо когото той се явява в положението на господар. Но когато този слуга станал господар, вижте какъв страшен господар е! Докато човекът цар се отнесъл към своя длъжник наистина човешки и царски, то този същият длъжник, когото царската милост спасила от погибел, постъпва сега към своя длъжник по-жестоко от див звяр, и то за какъв дълг! За сто динария! На него царят му опростил пет милиона златни дуката, а той за сто динария хваща и души своя длъжник, и го хвърля в тъмница докле да изплати дълга! Тук вече не разчиства сметките си човекът цар със своите слуги, а слуга със слуга. И слугата кредитор хваща за гърлото слугата длъжник, души го и иска веднага да му върне дължимото.

       Тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. Същата сцена, както и преди по-малко от час, когато този лош слуга бил на колене пред господаря си. И той бил паднал на колене, и той се молел, казвайки: Имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. И човекът цар се съжалил и му опростил десетте хиляди таланта. А той не се съжалява над своя длъжник, който му дължи сто динария. Той не иска да се смили, нито да го съжали, нито да му прости, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Така постъпил слугата кредитор със слугата длъжник. Така човек постъпва с човека, а такова отношение на човека спрямо човека обръща Божията милост на справедливост. Когато човек не се възползва от Божията милост, го спохожда Божията справедливост. А Божията справедливост след пропиляване на милостта е страшна. Апостолът казва: Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне (Гал. 6: 7). Всъщност, когато получаваме милост от Бога, а сме немилостиви, ние се подиграваме с Него. Подиграваме се, когато коленичим, измолвайки от Него опрощение за своите безбройни грехове, а веднага след това хвърляме в тъмница за един-единствен грях към нас своя брат. Да не се лъжем, защото наистина Бог поругаван не бива, Бог осмиван не бива, Бог не е играчка. Ние не сме далеч от Неговата десница както когато милва, така и когато наказва.  Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог! (Евр.10: 31). А че е страшно, се вижда по-нататък от самата Христова притча.

        Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Кои са тези другари, които видели и много се огорчили? Това са милостивите човеци, които с духовния си разум разбрали как Бог постъпил с онзи зъл слуга, а с очите си видели непоносимата му лошотия и завикали към Бога. Но това може да се отнесе и към ангелите, които могат да се нарекат приятели на хората, защото и едните, и другите са повикани на служба Богу и защото, по думите на Спасителя, онези, които се сподобят да получат оня свят, са равни на Ангели (Лк. 20: 36). Впрочем не е необходимо нито милостивите човеци, нито ангелите да съобщават [каквото и да е] на Бога, та чрез това Той да узнае какво се е случило на света, защото всевишният Бог е всезнаещ и всевиждащ и защото и едните, и другите всичко, което виждат и разбират, го виждат и разбират с помощта на Бога. Защо тогава е казано, че слугите видели какво направил техният немилосърден другар и разказали на царя? За да се види чувствителността и състраданието на добрите хора и ангелите. Защото волята на Бога е Неговите верни да се радват на доброто и да се наскърбяват от злото. Натъжените   Божии слуги, значи, дошли и съобщили на Господаря всичко, което се случило.

       Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?

       Човекът цар не иска да накаже лукавия слуга, преди да посочи вината му. Така ще постъпи и Господ на Страшния съд: ще се обърне към онези, които са от дясната Му страна, ще ги призове във вечното блаженство и ще им обясни с какво са заслужили това блаженство; ще се обърне и към онези, които са от лявата Му страна, ще ги прати във вечни мъки и ще им обясни с какво са заслужили тези мъки. Господ иска всеки да знае за какво получава награда или наказание, та никой да не мисли, че е постъпил несправедливо към него. Първо Бог нарича слугата лукав[5] и тогава го отлъчва от Себе Си. Защото злото няма нищо общо с доброто. Веднага след това идва и ясната мотивация защо Бог нарича грешника лукав: както и аз се смилих над тебе? Бог не навлиза в подробности. Той не казва: „Аз ти опростих десет хиляди таланта, а ти не искаш да опростиш на своя другар даже сто динария, а просто казва: както и аз се смилих над тебе, та да накара грешника сам да си представи големината на този дълг. По-нататък господарят обяснява и защо е опростил на длъжника онзи дълг - защото ми се примоли. И тук Господарят не навлиза в подробности, като премълчава онова, което предхождало молбата, а именно – падането на колене и кланянето. Тези двете изразяват покаяние, а покаянието предхожда молитвата. Молитва без покаяние не помага с нищо. Но когато молитвата е съединена с покаяние, тя бива чута от Бога. Презадлъжнелият слуга наистина най-напред показал покаяние, а след това замолил Господа да го изчака. Затова неговата молба веднага била чута и Господарят сторил и нещо повече от онова, което желаел – опростил му целия дълг. След това му посочва вината към неговия другар, и то под формата на въпрос. Защо под формата на въпрос? За що не му казал: „Аз се смилих над тебе, а ти не се смили над своя другар“, а му казал: Не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? За да види сам, че е виновен, да няма какво да отговори, за да го накара да се ужаси от чутото и да му даде възможност, ако може, да каже нещо за свое оправдание. В такава форма на въпрос Господ отговорил на онзи слуга, който пред първосвещеника пръв му ударил плесница по лицето и Го попитал: Тъй ли отговаряш на първосвещеника? А Господ отвърнал: Ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш? Този Христов отговор трябвало да ужаси слугата. Такъв отговор означава посипване на горящи въглени върху главата и под краката. Такъв начин на показване на нечия вина употребява в днешната евангелска притча и човекът цар - Не трябваше ли и ти да се смилиш?

       Настъпило ужасно мълчание…А после последвал ужасът от присъдата.  И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Когато милостта Божия се обърне в правосъдие Божие, тогава Бог е страшен. Блаженият Давид казва: Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв (Псалм.75: 8)? А ето и прозорливият Исаия: Ето, името на Господа иде отдалеч; гневът Му гори (Исаия. 30: 27). С такъв огнен гняв се разгневил, значи, човекът цар на немилосърдния слуга и го предал на мъчителите, т.е. на злите духове. - защото злите духове са истински мъчители на хората. Кому иначе ще се предаде онзи, който заради немилосърдието си отпада от Бога и когото сам Бог нарекъл лукав, кому, ако не на главните носители на злото, дяволите? Защото се казва: докле да му изплати целия дълг, та с това да се покаже, че е предаден на вечно мъчение. Защото преди всичко е немислимо длъжник с такъв дълг да може да се издължи; и второ, защото Бог тази окончателна присъда не изрича за човека в този живот, а след смъртта му, когато няма никаква възможност за покаяние и за изплащане на греховете, сторени на земята.

       Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му. Това е краят на притчата и в това е нейният главен смисъл. В тези думи няма никакво двусмислие или недомлъвки. Както ние постъпваме към своя брат, така и Господ ще постъпи към нас. Това ни го е заявил Господ Иисус, у Когото няма незнание или грешки. В този случай Христос не казал: вашият Отец, а Моят Отец Небесен, с което иска да каже, че ако не простим греховете на своите братя, ние губим правото да наричаме Бога свой Отец. Освен това Господ добавя: от сърце, защото е казано: Господарят…се смили, а милостта идва от сърцето. Значи, ако не простим на брата си, ако не простим от сърце, със състрадание и любов, с нас Бог, Творецът на нас и на нашите братя, ще постъпи също както човека цар с немилосърдния слуга. Т.е. и ние ще бъдем предадени на мъчителите - бесовете, които ще ни измъчват вечно в царството на мрака, където е непрестанен плач и скърцане със зъби. А ако няма да е така, нима Господ щеше да ни го каже? А той ни е казал това не само по повод на тази притча, а и в много други случаи.  С какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат.7: 2). Не е ли и това равностойно поучение без двусмислие и без недомлъвки? Е, па тогава, Господ не ни ли е дал   същото равностойно поучение и в най-важната молитва – Господнята: И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си? С тези страшни думи ние всеки ден, когато четем Отче наш, подновяваме, така да се каже, договора с Бога, молейки Го Той да постъпи с нас както и ние постъпваме със своите ближни; да ни прости, както и ние прощаваме; да прояви към нас милост толкова, колкото и ние показваме към своите длъжници. Какво леко задължение възлагаме на Бога, а каква страшна отговорност поемаме на себе си! За Бога е лесно да ни прости толкова, колкото ние прощаваме на другите; за него е лесно да прости на всекиго от нас и дълг от десет хиляди таланта; о, и ние да бихме пожелали с такава божествена лекота да опростим на своя брат дълга от сто динария! Вярвайте ми, какъвто и да е дългът на човека към човек, какъвто и да е грехът на човека към човек и на приятеля към приятел, той не надминава повече от сто динария спрямо преголемия дълг, който всеки от нас дължи на Бога. Всички ние, без изключение, сме големи Божии длъжници. И само като помислим да дадем на съд своя приятел заради дълг, трябва да си спомним, че ние неизмеримо повече дължим на Бога, който още ни изчаква, още отлага разплащането, още търпи и прощава. Ах, трябва да се сетим, че с каквато мярка мерим, с такава ще ни се отмери! Но преди всичко трябва да си спомним последните Христови думи, които е изрекъл, издъхвайки на Кръста: Отче, прости им! Който има поне малко незаспала съвест, той ще се засрами като си спомни това, и ще се отклони неговата преследваща ръка от малкия му длъжник.

       Да побързаме, братя, да простим на всички греховете и обидите, та и на нас Бог да опрости безбройните наши грехове и обиди. Да побързаме, докато смъртта не е почукала на вратата и викнала: „Късно е!“. Зад вратата на смъртта ние не ще можем повече да прощаваме, нито пък на нас ще се прости.

       Слава на Божията милост и на Божията правда. Слава и хвала на Божествения Учител и наш Господ Иисус Христос, заедно с безначалния Отец и Светия Дух – единосъщна и неразделна Троица, сега и винаги и во веки веков. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

       


[1]  Словоредът е според сръбския текст (бел.прев.).

 

 

[2] Според сръбския текст (бел.прев.).

 

 

 

[3] В ориг. – един (бел.прев.).

 

 

[4] Талант, лира, дукат – в различно време и в различни географски точки, имали различна стойност. За да не се обременява читателя с излишни изчисления е достатъчно да се каже, че става дума за огромно количество злато (бел. прев.).

 

 

[5] В ориг. – зъл (бел.прев.).

Категория: Други
Прочетен: 2053 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО ЕДИН МЛАД НАСЛЕДНИКЗА ПОСЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ

 

 

Разказваш за смъртта на твоя баща. Като уважаван и заможен човек той имал много приятели - влиятелни и богати. Но преди смъртта си не искал да види нито един от тях. Често заръчвал да извикат при него единствено Кръсте обущаря. А този Кръсте нямал нищо друго освен вяра и доброта. И когато Кръсте идвал, умиращият не му казвал нищо - взи­мал ръката му, държал я така и мълчал. А когато идвал някой от неговите богати приятели и съдружници, той само махвал с ръка - да си върви. Питаш: какво означава това?

Това означава, чедо мое, че пред лицето на смъртта човек е искрен. Не желае лицемерие да се докосва до него. При раздялата с този свят ду­шата търси само най-доброто в него - вярата и добротата. „Защото Твоята доброта е по-добра от живота” - казва Пророкът (Пс. 62:4).  Всъщност той се обръща към Бога. Но Божията доброта струи чрез добрия човек. На­веди се над постелята на умиращия и му припомни имената на великите земни царе, завоеватели, властници, богаташи, учени, художници. Никак­ва полза! Тези имена не му говорят нищо. Всичко това е далеч от душата му като отдавна забравен сън. Когато говорели на един умиращ владетел за велики хора, подобни нему, той с въздишка казал: „Не ми говорете за онези, които оставям, а за онези, при които отивам". А един руски княз, когото ласкателите продължавали да ласкаят и в смъртния му час, сърдито викнал: „Мина времето за това! Говорете ми сега за по-добрите от мене!"

И тъй, умиращият е искрен и търси над всичко пламъка на добротата -да го стопли, да го обгърне със светлината си и да го окуражи.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 1199 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

     Който дава[1] на сиромах, дава на Христа. Това е смисълът на евангелското учение, което се е потвърдило от опита на светиите. След покаянието си Петър Милостиви започнал да дава милостиня на сиромасите, където и когато му се удавал случай. Веднъж го срещнал някой си корабокрушенец, който едва спасил голото си тяло и му поискал някаква дреха. Петър съблякъл от себе си скъпоценното си палто и облякъл голия. Но не след много време Петър видял своето палто в дюкяна на някой си търговец, който бил го изложил за продан. Той много се наскърбил, задето онзи корабокрушенец продал неговото палто, наместо той сам да го употребява. „Не съм достоен – говорел сaм на себе си Петър, – Господ не приема моята милостиня.“ Но насън му се явил Господ във вид на благообразен човек с кръст на Своята глава и с Петровото палто върху себе си. „Защо тъжиш, Петре?“, попитал Господ. „Как да не тъжа, Господи мой, като видях онова, което дадох на бедния, да се продава на пазара?“ Тогава Господ го попитал: „Познаваш ли тази дреха върху мене?“. Тогава Петър му отговорил: „Познавам я Господи, това е моята дреха с която облякох голия“. Тогава Господ пак му рекъл: „Не тъжи – ти си я дал на сиромаха, а Съм я приел Аз и похвалям твоето дело.

 

Беседа за Бог Дух Свети, който от Отца изхожда

 

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан. 15: 26).

 

     Недостижими са дълбочините на Божието битие, братя. Но Бог нито се Е скрил съвсем от нас, нито пък ни е открил всичко. Колкото може нашата немощ да понесе, толкова ни е открито; колкото ни е потребно за спасение, толкова ни е открито. За Дух Светий ни е открито, че Той от Отца изхожда и се изпраща от Сина. Нека никой не изследва[2] повече, за да не би да падне в заблуда. Щом от Отца изхожда, значи има едно битие с Отца; щом от Сина се изпраща да продължи служението на Сина, значи е равен на Сина. Отец…свидетелства за Мене, казал първо Господ Иисус; а сега казва за Духа на истината: Той ще свидетелства за Мене. Двамата свидетели са еднакви [единосъщни], затова Господ се позовава ту на единия, ту на другия. И Онзи, Който е свидетелствал, и Онзи, Който ще свидетелства, са еднакви по битие [единосъщни], защото Господ не би приел[3] Свидетелят за бъдещето да е по-малък от Свидетеля от миналото. Това говорим по човешки, относно времето, а всъщност Трима свидетелстват на небето, според думите на евангелиста: Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и Тия Тримата са Едно.

       Има хора, които твърдят, че Дух Свети изхожда от Отца и от Сина. Кой и кога им е открил това? Ние знаем, че Дух Свети изхожда от Отца, защото това ни е открито от Сина Божий, Господ наш Иисус Христос. Затова отхвърляме тези добавка към нашата православна вяра, защото не се съгласува със словата на Самия Господ. Но за да се приемат тези думи на пречистия Господ, е необходима голяма сърдечна чистота. Затова да се трудим повече да очистим нашето сърце от страстите, отколкото с нечисто сърце любопитно да насочваме ума си в безкрайните дълбини на Божието битие, защото, който е вършил това, е падал в ерес и е погубвал своята душа.

     О, Господи Боже, велики и силни, благодарим Ти, че ни Си се явил чрез нашия Спасител Господ Иисус Христос, та да знаем, че не сме деца на тъмнината, а синове на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – отделя (бел. прев.).

[2] В ориг. –  търси (бел. прев.).

[3] В ориг. – оставил (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 810 Коментари: 0 Гласове: 0
 

Онзи, който може да убие ближния, не е способен да обича ближния. И онзи, който прелюбодейства, не познава любовта. 
Категория: Други
Прочетен: 882 Коментари: 0 Гласове: 0
 


 / ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

 

Не преуспяваме и дори не знаем мярата си, понеже нямаме твърдост по отношение на делото, което сме започнали. Искаме да придобием добродетел без труд. Защото сме лесноподвижни и прекалено доверчиви, с желание преминаваме от място на място и мислим, че е възможно да намерим място, където дяволът го няма.

 / СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 997 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО СЪЩИЯЗА ЦЪРКОВНИЯ БЛЯСЪК

 

 

На моето предишно писмо Вие отговаряте отново с въпрос: „Нима Христос би търпял такъв блясък в храма?" Със сигурност. Търпял го е тогава, би го  търпял и сега. Тогава в Иерусалим все още съществувал Соломоновият храм -едно от редките чудеса на архитектурата и разкоша в древния свят. Този храм имал в себе си повече злато и скъпоценни камъни от всички днешни христиански храмове на Балканите, взети заедно. „Целия храм той (Соломон) обкова със злато; целия храм докрай, и целия жертвешк, който е пред девира, обкова със злато…И обкова херувимите със злато…и пода на храма обкова със злато във вътрешна­та и предната част”  В този храм Христос е влизал много пъти, но никога не е изказал Вашата мисъл: че всичко това трябва да се превърне в хляб и да се изяде. Той е предсказал разрушаването на храма и храмът е бил разрушен, но не заради златото в него, а заради калта в човешките души.

Радва ме това, че се показвате милостив към сиромасите, но бих бил още по-радостен, ако Вие се покажете милостив със своето имущество, а не с чуждото. Никак пък не бих искал да Ви видя от една и съща страна с Иуда. Знаете ли разказа как веднъж Иуда искал да се покаже по-милос­тив от Христос? Прочетете 12 глава от Иоановото Евангелие. Една жена взела съд със скъпоценно нардово миро и го изляла върху Иисусовите нозе. А Иуда, който по-късно издал своя Учител за пари, се ядосал и извикал: „Защо да не се продаде това миро за триста динария и парите да се раздадат на

 сиромаси?“.  На това благият Господ, Който бил на път да по­ложи и живота Си за бедните, му отговорил: „Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене - не всякога”.

И тъй, чуйте какво ще Ви кажа: ако ние всички имахме Христос със себе си, не би имало сиромаси между нас. Онези, които имат със себе си Христос - те именно са приложили на Църквата всичко онова, което Вие наричате „блясък". Пак те дават и най-много на сиромасите. Любовта към живия Христос ги подтиква към двете жертви - към жертва за своята Църква и към жертва за своите бедни братя. А онези, които нямат Христос със себе си, нямат и сиромасите със себе си. Те биха искали да вземат от Църквата и да дадат на сиромасите само затова, за да не дават от своето и сиромасите да не им досаждат. Това е истинската подбуда, която - ето - така дръзко шета и между нас под маската на добротворство.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Когато човек усети върху себе си Божията милост, сякаш се събужда от глупав и безчувствен сън и се срамува от дълговременната си слепота за непрестанното Божие милосърдие. По времето на цар Иустиниан главен царски събирач на данъците за Африка бил някой си Петър – човек много богат, но крайно коравосърдечен и твърде немилостив. Веднъж просяците се оплаквали помежду си, че никой от тях нито веднъж не е получил милостиня от Петър. Тогава един от просяците се обзаложил, че той ще успее да изпроси някаква милостиня от Петър. Отишъл при скъперника и непрестанно го молил за милостиня, докато онзи така се ядосал, че го ударил  с един хляб, понеже нямал нищо друго под ръка. Радостен, просякът взел хляба и побягнал. Веднага след това Петър ненадейно се разболял тежко и имал такова видение: видял себе си в другия свят, изтезаван от демоните. На едната страна на везните демоните натрупали Петровите грехове, така че везната съвсем натежала. От другата страна стояли ангелите, натъжени, че нямат нито едно добро дело от живота на Петър, та да го сложат от празната страна на везните. Един от ангелите казал „Наистина нямаме какво да поставим освен един хляб, с който [Петър] удари просяка”. Тогава ангелите бързо поставили хляба върху празната страна на везните и този един хляб натежал повече от всички Петрови грехове, поставени от другата страна на везните. Когато видението свършило, Петър рекъл сам на себе си: „Действително, не бе привидение това, а живата истина, защото видях всичките си грехове още от младини. А щом толкова ми помогна един хляб, който хвърлих по просяка, колко ли могат да помогнат многобройните дела на милостиня, направени от сърце и с кротост”. Оттогава Петър станал най-милостивият човек в своя град. Целия си имот раздал на сиромасите; като приключил с имота, продал за 30 жълтици самия себе си в робство, па и тази сума раздал като милостиня на бедните в името Христово. Затова бил наречен Петър Милостиви.

 

БЕСЕДА за Бог Дух Утешител

 

И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки (Иоан. 14: 16).

 

Там, където има любов, братя, няма заповед, а молбата заменя заповедта. При тези, които се обичат, молбата има по-голяма сила отколкото заповедта при тези, които не се обичат. Светата Троица представлява върховно царство и величие на любовта. Исаия нарича Светата Троица велик съвет (Ис. 9: 6), а въплътеният Син БожийЧуден Съветник, Ангел, т.е. Пратеник[1].


Как се съгласува съветът в Божието единство? И ти си един, но се съветваш сам със себе си. Твоят ум пита твоята воля: можеш ли – и пита сърцето: искаш ли? А волята и сърцето питат твоя ум: можеш ли? Но въпреки това съветване вътре в тебе, ти си един човек, една личност. Разбира се, това е само бледа прилика и сянка на Света Троица и Нейния съвършен съвет. Защото в Света Троица има пълна равнопоставеност и хармония между Нейните ипостаси. Онова, което Отец желае, веднага го пожелава и Синът, и Дух Светий. И ще ви даде друг Утешител. Виждате как Синът Божий е сигурен, че за каквото Той и да замоли и посъветва, веднага ще бъде възприето от Великия Божествен Съвет. И Отец ще се съгласи да изпрати Духът, и Духът ще се съгласи да отиде. Син Божий не казва: Аз ще помоля Отца да ви даде и вярвам, че Той ще ви даде; не това; [а казва]: И Аз ще помоля… и ще ви даде. Той предварително знае, че Отец ще даде онова, което би поискал. Той знае това, ако може така да се каже, от предвечния си опит. Защото през цялата вечност между Отца, и Сина, и Духа Светаго владее хармония. Ще ви даде друг Утешител. С тези думи се разкрива пълното равенство на Сина и Светия Дух. Отец ще ви прати друг Утешител, равносилен с Мене, единосъщен с Мене, равночестен с Мене. Той може напълно да Ме замени по Свой начин, съгласно Своята дивна ипостас, по която единствено се различна от Сина.

О, Братя мои, виждате ли как цялата Света Троица взима участие в нашето спасение? Виждате ли чии сме? Виждате ли какво достойнство е дадено на нас, смъртните и грешните? О, пресвета и преславна Троице, Боже наш, помилуй и спаси нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] Според славянския превод, в съгласие с превода на 70-те тълковници, там Господ е наречен „Ангел на Великия Съвет” (гръц. Μεγάλης βουλῆς ἄγγελος). В синодалния превод на български това определение на Бог Син не се открива, а в стих 6, глава 9 от Книгата на пророк Исаия следва направо: „Чуден, Съветник, Бог Крепък…” –  (коментар на Г.)

Категория: Други
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове: 1
 


/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

Един старец си възложи подвига да не пие вода в продължение на четирийсет дни. При което всеки път, щом настанеше жега и силно го измъчваше жажда, той изплакваше една чаша, наливаше в нея вода и я поставяше пред себе си. Когато един брат го попита защо прави това, той отговори:

С цел, когато ми се допие, да виждам водата, без да я докосвам, и още повече да страдам - и тогава ще получа още по-голяма награда от Господа.


/ СЛЕДВА / 

Категория: Други
Прочетен: 1263 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО БРАТСТВОТО „СВЕТИ ИЛИЯ": „ИСАЙЕЛИКУЙ!"

 

 

Защо това песнопение се пее и при венчание, и при преломяването на славската пита?  Мисля, че смисълът му ви е известен. Нека пророк Исайя ликува, защото неговото пророчество се е изпълнило. А проро­чеството, което Исайя изрекъл пред цар Ахаз и пред целия народ, гласи: „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14). Емануил означава „с нас е Бог". Сърбите изговарят името Емануил като Манойло. Раждането на Христос от Дева и Светия Дух е най-свя­тото от всички раждания, откакто свят светува. Чрез това раждане се е открила тайната на Божията любов към хората: Бог се облякъл в човешка плът, за да ги спаси. И тъй като смисълът на брака е в раждането и про­дължението на човешкия род, песнопението „Исайе, ликуй!" се пее при венчанието, за да напомни на младоженците за чистотата и светостта на брака и за Божия промисъл, по който се раждат децата. За да имат младо­женците страх Божи и да поставят духовното и нравствено значение на своя брак над телесното.

Кръстната слава е църковен обичай на нашия народ. Защо и при преломяването на славската пита се пее „Исайе, ликуй!"? Според мен защото Христос е нарекъл Себе Си „хляб": „Аз съм хлябът на живота. И още: Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее во веки” (Иоан. 6:48,51). При преломяването на питата, на земния хляб, Църквата бърза да ни напомни за хляба на живота, за вечно живия Спасител Христос и чрез това - за духовната храна. Следователно и в двата случая Църквата иска да извиси мислите ни от телесното към духовното. В първия случай - от телес­ната връзка към връзката на душата с Бога, а във втория - от телесната към духовната храна.

Мир вам и радост от Емануил!

 

Категория: Други
Прочетен: 1443 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1] за чудните Божии дела чрез Мойсей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „Остров на Покаянието“.

 

 

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

 

Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан. 14: 9).

 

Господи, покажи ни Отца и стига ни – казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети, Филип гледал с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух – единосъщно Божество, троично по ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца. Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога, па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас, хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат: къде е Бог?

О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. –  създал условия (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – предели (бел. прев.).

 

[3] Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски (Гражданинът) (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 251 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765432
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031