Разсъждение

Някой си монах в Цариград бил известен като подвижник и духовник и народът много се уповавал на молитвите му. Но този монах имал таен порок – сребролюбието. Събирал пари и никому не давал. Св. Андрей го срещнал на улицата и видял обвита около врата му страшна змия. Съжалил се над него св. Андрей, пристъпил и почнал да го поучава: „Защо, брате,  погубваш душата си? Защо си се обвързал с демона на сребролюбието? Защо си му дал място[1] в себе си? Защо събираш злато, като че то ще дойде с тебе в гроба, а не в ръцете на другите? Защо се задушаваш от скъперничество, докато други гладуват, търпят жажда и умират от студ, а ти се веселиш, като гледаш многото злато? Нима това е пътят на покаянието? Нима това е заниманието на монаха?...Виждаш ли това?“. В тази минута очите на монаха се отворили, видял черния демон и твърде много се ужасил. А демонът оставил монаха и побягнал, гонен от силата на Андрей. Тогава пресветъл ангел Божий пристъпил към монаха, защото сърцето му се обърнало към доброто. И веднага монахът отишъл и раздал своето събрано злато на нищите и бедните. След това угодил на Бога във всичко и се прославил повече отпреди.

БЕСЕДА за волята на праведника в Божията воля

А в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем (Пс. 1: 2).

Блажен е онзи човек, братя, трижди блажен е онзи, чиято воля е подчинена на волята Божия, чиито ум нищо не умува против Божиите поучения, и чието сърце не желае нищо противно на Божието желание. Умът е кормчия на волята и сърцето. Ако умът е насочен постоянно към Бога, той непрестанно[2] ще размишлява денем и нощем, и не ще отива в събранието на нечестивци, и ще търси истината и обяснение на всичко в Божия закон. Ако умът така е насочен към Бога, тогава и човешкото  сърце, и човешката воля скоро ще се насочат към Бога. Тогава волята, като изпълнителен орган на вътрешния човек, ще върши само това, което е съгласно с волята Божия, и каквото е записано в Божия закон. Тогава човек няма да отива в пътя на грешници нито ще стои в сборището на развратители, т.е. няма да върши грях, нито ще вкарва в грях другите хора. В началото на този псалом пророк Давид хвали човека, невършещ три злини. А сега продължава да го хвали, [когато] извършва две добри неща. Три са злите неща: да търси мъдрост от грешника; да живее живот на  грешник; и да съблазнява с лошия си пример другите хора. Двете добри неща са пълно съобразяване на собствената воля с Божия закон и насочване на ума да размишлява денем и нощем за Божия закон.

О, братя мои, колко жалък е плиткият ум на всички онези, които не познават закона Божий! Дълбочината на човешкия ум се измерва по задълбоченото познаване на Божия закон. Който се поучава в тайните на Божия закон, е с дълбок, широк и възвисен ум. А умът е кормчия на сърцето и волята. О, братя мои, колко е слаба[3], променлива и развратна волята на всички онези, които не подчиняват своята воля на волята Божия. Наистина плачевно плитка, променлива и развратна! Какво е Божият закон, братя? Той е израз на Божията воля. Къде се намира този закон? В Свещеното Писание и в преданията на светиите[4] на Божията църква. Блажен е онзи, които познава волята Божия и я изпълнява.

О, Господи Боже, велики и силни, милостиви и праведни, просвети нашия ум с Твоя свят закон и насочи нашата воля да търси Твоята воля, воля човеколюбива и спасителна. На тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                            

[1] В ориг. –  почивка (бел. прев.).

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

[3] В ориг. –  плитка (бел. прев.).

[4] Т.е. Творенията на светите Отци. Свещеното Предание (бел. прев.).

Разсъждение

Пресвета Богородица често се явявала на светите люде поради някаква необходимост, било да ги ободри в техните подвизи, било да ги изцели от болестите им, или пък да им открие някоя тайна. Два, донякъде сходни и удивителни случая, по различно време станали в Лаврата на Света Гора със св. Иоан Кукузел и със св. Григорий Монах. След [Богогородичния] Акатист, който се чете през Великия пост, Иоан се изморил и седнал на стол пред Богородичната икона. Като седнал, заспал. Тогава му се явила Светата Пречиста и му казала: „Радвай се, Иоане! Пей и не спирай, Аз затова няма да те оставя“. Като казала това, Тя оставила в Иоановата ръка една жълтица. Когато Иоан се събудил от сън, жълтицата била в ръката му. Поразителни чудеса след това се случвали, както от Богородичната икона, така и от тази жълтица. Друг случай имало с монаха Григорий. И той като Кукузел бил певец в църквата. Патриарх Калист бил установил на света Василиева литургия вместо „Достойно есть“ да се пее „О Тебе радуется“. Неговият наследник, патриарх Филотей, отменил това и наредил да се пее винаги, като по-кратко, „Достойно“. Но веднъж, срещу Богоявление, в присъствието на Григорий, патриарх Александрийски, [монах] Григорий изпял „О Тебе радуется“. Веднага след това, като на Кукузел, му се явила Светата Пречиста, сложила в ръката му една жълтица и рекла: „Много ти благодаря за твоето пеене в Моя чест“. Затова оттогава е установено на св. Василиевата литургия винаги да се пее „О Тебе радуется“.

БЕСЕДА за блажения човек [1]

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи (Пс. 1: 1).

Блажен е оня човек, братя, който не е закоравял толкова [много] от греха, за да може да чуе и изпълни Божия съвет, който идва чрез пророка. Нечестиви са онези, чиито мисли са мисли срещу Бога и волята Божия; грешници са онези, които вървят по пътя на своите желания и своите мисли срещу Бога и Божия закон; развратители са онези, които погубват себе си със злите си дела, а и другите опропастяват. И тъй – първо идва злият помисъл (злият съвет), после злото дело, после злият пример – съблазняването. Блажен е, значи, човекът, който не търси съвет от нечестивите хора, нито се съгласява със своите нечестиви мисли, но всичко, което му е необходимо за спасението, намира в Божия закон. Блажен е оня човек, който никога не отива в пътя на грешниците, или [ако е ходил] се е покаял и се е върнал в пътя на живота, който е от Господа. Блажен е оня човек, който не стои в сборището на развратители, та със своя съблазнителен пример да съблазнява и развращава и други души. Защото за съблазнителя е казано: За него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мт. 18: 6). Братя мой, блажени сте вие, и мъже и жени, които внимателно се отклонявате от тези три злини: от нечестивите мисли и съвети, от грешните дела, и от съблазняване на другите. Всички тези три злини са като една отровна змия, която от малко змийче пораства и се превръща в една огромна змия.

О, Господи благий, Сътворителю наш, помогни ни с Твоята сила и Твоята доброта да се спасим от тази люта змия, която Ти, Христе, победи с оръжието на Твоя непобедим Честен Кръст. Помогни ни да слушаме само Твоя съвет, да вървим само по Твоя път, да се освещаваме само от Твоя пример. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

[1] Св. Николай се придържа към църк. слав. текст – Блажен муж, иже не иде на совет нечестивых, и на пути грешных не ста, и на седалищи  губителей не седе (бел. прев.).

Смяташ се за напълно щастлив и освен това твърдиш, че си постигнал това щастие сам, без помощта на Бога или на хората. Затова отхвърляш светото учение, което ти предлагаме, а именно: че всеки човек е длъжен да отправя молитви към Бога и да бъде милостив към ближните си. „Нито на Бога молитви, нито на хората милост" - казваш сурово ти. И въпреки това смяташ, че си щастлив! Аз наистина не мога да си представя щастие без Бога и без хората. Твърдя, че ти не си вкусил истинското щастие, че бър­каш понятията и наричаш щастие ситостта. Натрупал си много от онова, което дава земята, наял си се, напил си се и надменно мислиш, че никой не ти е нужен. Но знай, че земята не дава никому нищо без Божия заповед. И ако ти е дала, дала го е следователно по Божия воля. Човек не може да отнеме със сила нищо от този свят, без да даде за това отговор на Твореца. Добре позната истина е, че в действителност ние хората не притежаваме нищо постоянно на тази земя. Всичко ни е дадено сякаш назаем - днес ни се дава, утре се взима. Отново и отново биваме изпитвани с помощта на тези заеми. А заемите се състоят в здраве, сила, красота или богатство, или чест и власт, или знание и талант, или някакъв друг дар. Изпитанието пък, с което Съдботворецът изпитва хората, се отнася до вярата, милостта, почтеността и до всяка друга добродетел. То цели да станат явни две неща: първо, дали човек знае от кого е получил един или друг дар и второ, дали отдава слава и хвала на своя Дарител. Чуй страшното предупреждение на великия пророк Иеремия, който вика: „Въздайте слава на Господа, вашия Бог, докле Той още не  е напратил тъмнота” (Иер. 13:16).

По-скоро започни и ти да славиш Бога и да Му благодариш, докато не е напратил тъма върху твоя живот. Защото когато ти прати тъма - мъки, беди, болести или гибел, или безумие - какво ще правиш тогава? На кой Бог ще се молиш и кой от хората ще прояви милост към теб, немилостивия?

За да не падне страшен и тежък мрак върху твоя живот, чуй и запомни тези свети библейски слова: „Господ ще изтръгне богатството на нечестивците” (вж. Притч. 10:3).

„Добротворната душа ще бъде наситена” (Притч. 11:25).

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Но он только смеялся в ответ и кричал:

— Мне так легко плывется!

Друзья волновались за него и кричали:

— Держись ближе к берегу, затянет!

Но тот отвечал:

— Наоборот, мне плывется все легче и свободней! Я почти не прикладываю усилий, чтобы плыть...

Минутой позднее он вдруг почувствовал, что течение несет его с ужасающей скоростью к водопаду, но было уже поздно. Еще один крик — и пловец оказался в бездне.

Пловцы — это мы. Легко и удобно плыть в жизни по течению. Но беспечный может оказаться в бездне.

Разсъждение

Чудесни промени се случват в съдбата на хората всекидневно и днес, както и  някога; унижените заради Божията правда се въздигат на големи висоти и хулителите на Божията вяра стават служители на същата вяра. Цар Тиридат хвърлил св. Григорий в дълбока яма. 14 години светецът прекарал в ямата, забравен от целия свят, ала незабравен от Бога. Кой е могъл от хората даже и да помисли, че най-голямото светило на арменския народ се намира в една мрачна яма?  И как[1] е

могъл силният насилник цар Тиридат да помисли, че един ден този същият Григорий, когото той е осъдил на смърт, ще спаси живота му и ще му помогне много повече отколкото можел да му помогне целия свят? След 14 години Бог открил [на хората], че Григорий е жив. Григорий чудесно изцелил полуделия цар. Цар Тиридат, необузданият гонител на Христа, се кръстил и станал най-голям ревнител за Христовата вяра. Може да се каже, че с Божията помощ и Григорий, и Тиридат били извадени от мрачната яма; Григорий телом, а Тиридат душевно. О, [каква] безкрайна Божия мъдрост в управлението на човешките съдби! Злият и страшен някога Тиридат, толкова омекнал от покаянието и се облагородил от Христовата вяра, та по характер заприличал повече на св. Григорий, отколкото на самия себе си преди кръщението.

БЕСЕДА за Царството, което не е от този свят

Моето царство не е от тоя свят (Иоан 18: 36).
 

Онзи, които има голямо богатство, има и малко. Нека никой, значи, не мисли, че Христос Господ няма царска власт и над този свят за това, че Той казал на Пилат: Моето царство не е от тоя свят. Онзи, който владее над непреходното, владее и преходното. Господ споменава за Своето вечно Царство независещо от времето, независещо от тлението, независещо от неправдата, измамата и смъртта. Както някой би рекъл: богатството ми не е в хартия, а в злато. Ама нима, който има злато, няма и хартия? Нима златото не е над хартията? Господ, значи, не казва на Пилат, че не е Цар, а напротив, Той иска да каже, че е Цар, по-велик от всички царе, и Неговото царство е по-голямо, по-силно и владее над всички земни царства. Той посочва Своето главно Царство, от което зависят всички царства във времето и пространството. Моето царство не е от тоя свят – тези думи не означават, че Той няма сила [власт] над този свят, напротив, те потвърждават Неговата страшна сила над този свят. Не показват ли всичките Му дела [извършени] на земята Неговата господарска мощ над този свят? Пред кой друг цар, кажете ми, вятърът е утихнал и морето се е укротило? И нима сте забравили думите Му в Гетсимания, че само да би поискал Той, дванадесет легиона ангели биха Му се притекли на помощ (Мат. 26: 53)? А един-единствен ангел има по-голяма сила от [цялата] вселена. Господарят на душите е Господар и на телата. Господарят на вечността е Господар и на времето. Господарят на великите блага е Господар и на малките. Нищо, братя, не може да се скрие[2] от силата на всемогъщия Иисус Христос, нашия Господ, пострадал за нас по Своята воля, и възкръснал от гроба чрез Своята сила.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю всемощни, помогни ни да търсим Твоето небесно Царство и вечно да бъдем с Теб, там където няма ни грях, ни смърт, но живот, радост и мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – откъде (бел. прев.).

[2] В ориг. – измъкне, избяга (бел. прев.).

Разсъждение

          Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?

Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан 17: 25).

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позна, защото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.

О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).

[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).

Разсъждение

Ръководейки домостроителството на този свят и особено на Своята Църква, Светият Бог често прави изненадващи действия и променя злата съдба на Своите слуги на добра. В живота на св. Харитон това се случвало нееднократно. След жестоки мъки Харитон бил хвърлен в тъмница и обречен на сигурна смърт. Но ненадейно загинал император Аврелиан и новият император освободил затворените християни. Така Харитон избегнал смъртта. Когато пък пътувал за Иерусалим, хванали го разбойници и го отвели в своята пещера; оставили го тук, а те тръгнали за плячка с намерение, като се върнат, да убият Харитон. В пещерата имало един съд с вино, в който влязла една отровна змия, пила от виното и след това го повърнала отново в съда. Разбойниците, като се върнали ожаднели от пътя и жегата, се напили с вино и един след друг изпопадали мъртви. Така и този път Харитон ненадейно се избавил от смърт. Господ допуснал беди за Своя служител, та чрез бедите като злато в огън да го закали, очисти и привърже по-силно към Себе Си, а го избавил от смърт, защото Харитон трябвало да основе няколко манастира и със своите лични подвизи да упъти много човешки души по пътя на спасението.

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене (Иоан 17: 24).

Ето въздаянието за Божиите труженици! Ето славната награда за Христовите последователи. Това, което желае Синът Божий, и Отец го желае, желае го и Дух Свети. А онова, което Света Троица желае, се осъществява. А какво желае Господ, Божият Син? Той желае  Неговите ученици да бъдат заедно с Него в Царството небесно; и не само Неговите 12 ученици, а всички.  И за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (Иоан. 17: 20) – казва Господ. В тяхното число сме и ние, братя мои, които сме се кръстили, приели сме апостолската вяра и живеем в нея[1]; но само при условие, че сами не се отречем от това велико богатство чрез лошите си дела, с отстъпление от вярата, с нечистотата на греха, с богохулни думи и помисли. Отче! Желая… – казва по-нататък Господ – …да гледат Моята слава, що си Ми дал. Нека никой от тези думи да не прави заключение, че Синът е по-малък от Отец. Защото преди това сам Господ казал: Аз Те прославих (Иоан 17: 4). Виждате ли какво е равенство на Отца и Сина и каква безгранична е Тяхната взаимна любов. Аз Те прославих… И сега прослави Ме Ти, Отче. А, че славата Христова не започва на земята и във времето, показват думите на Христа: Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Това, значи, не е земна слава, нито временна, нито слава светска и човешка, а слава небесна, вечна, неувяхваща[2], неизказна. Как именно Син Божий иска Отец да го прослави? По такъв начин, че да покаже небесната и вечна слава на всички онези, които са послушали Неговия Син, тръгнали са след Него и са изпълнили Неговите заповеди. В тази слава човеколюбивият Господ желае и ние да вземем участие – не само Неговите апостоли, а всички, които се наричаме с Неговото Име. О, милост и човеколюбие! Догматът на нашето безсмъртие, на вечния живот и вечната слава не е от човеци, братя, той е от самия наш Господ и Спасител. Да не би само грижите за плътта, леността към молитвата и взаимната ни омраза да ни отделят от тази слава Христова и от вечния живот!

О, Господи благий и милостиви, опрости  нашите греховете и ни дарувай Твоето вечно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – одържаме (бел. прев.).

[2] В ориг. непреминаваща – (бел. прев.).

Разсъждение

Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „ Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „Ежедневно имайте смъртта пред очите си – казва св. Исаия Отшелник, – непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате.“ Един ден при свети Саватий Соловецки дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът, за да го утеши и обясни, му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал.  Сутринта влязъл в килията на Саватий, намерил стареца мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе (Иоан 17: 21).

Голяма е Божията милост, братя; праведникът, като я почувства, плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се, осиновяваме се [от] със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5: 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример на съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесния Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3: 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И небесата са нечисти в Неговите очи (Иов 15: 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.

О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни докрай с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ядене (бел. прев.).

[2] В ориг. – не прекратява (бел. прев.).

[3] В ориг. – факта (бел. прев.).

[4] В ориг. – Бога Съдията (бел. прев.).

[5] В ориг. – предвижда (бел. прев.).

[6] В ориг. – разбира (бел. прев.).

Разсъждение

Който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. Така пише апостол Иаков (5: 20). Христовите апостоли не само са казали това, а са го потвърдили с дела. Св. Климент Александрийски разказва, че св. апостол Иоан на едно място в Мала Азия бил кръстил един младеж, дотогава езичник, и го поверил на грижите на местния епископ, а той отишъл по-нататък да проповядва Евангелието. В отсъствието на св. Иоан този младеж се покварил, започнал да се напива и да краде, а накрая влязъл в една разбойническа шайка, която от гората нападала хората и ги ограбвала. След известно време св. Иоан се върнал на това място и чул от епископа какво се е случило с онзи младеж. Тогава св. Иоан на часа поискал кон и водач и се понесъл към онази гора, където се намирала разбойническата шайка. Търсейки из гората, светецът намерил разбойниците и застанал пред разбойническия главатар. А онзи момък, като го видял и го познал, хукнал да бяга. Старецът Иоан се втурнал след него и въпреки старостта си го настигнал. Като видял, че е настигнат, момъкът паднал в нозете на апостола и от срам не смеел да го погледне в очите. Иоан го прегърнал и започнал да го целува като пастир, когато намери изгубена овца. После го върнал в града и повторно го утвърдил във вярата и добродетелния живот. След като угодил на Бога, този младеж се упокоил, когато му дошло времето.

БЕСЕДА за молитвата, вдъхновена от любов

Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина (Иоан 17: 17).

Когато поведат майката на смърт, тя повече се безпокои за своите деца, които оставя след себе си, отколкото за себе си. Такава е връзката на голямата любов. Още по-голяма любов има Христос към Своите ученици, отколкото майката към своите деца. Тръгвайки на смърт, Господ се молил на Своя небесен Отец за Своите ученици. Той не се молил за това, че не може да направи всичко [потребно] за тях, а за да покаже единството на битието и любовта със Своя Отец. Но защо сега подчертава, че Отец е истината, като преди това нарекъл Духа Дух на истината и казал на учениците Си: Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина? За да покаже равенството на Отец с Дух Свети. Нима Господ първо не казал за Себе си: Аз съм… истината? (Иоан 14: 6).  Не е ли нарекъл след това Дух Свети Утешителя Дух на истината? А виж, сега подчертава истината като притежание на Отца: Освети ги чрез Твоята истина!  Който би видял в това противоречие, той не би разбрал Бога като единство и троичност, единство по битие и троичност по ипостаси. Точно с подчертаването на истината на всяко едно от лицата на божествената Троица като нещо същностно и неразделно Господ изявява равенството на Отец, Син и Дух Свети. Защото ако едно от лицата на божествената Троица би имало истината в по-малка степен, То би било по-малко и по същност от другите две лица. А с недостига на истина е свързан недостигът на сила, любов и мъдрост. Затова Господ назовава истина и Себе Си, и Отец, и Дух Свети, та да знаят хората и да вярват в Тяхната пълна единосъщност. Никой, значи, от верните да не се съблазнява от еретическите учения за битийното различие на лицата на света Троица. Но нека всеки да се постарае да изчисти сърцето си от греха, така както огледало се избърсва от праха и тогава ще види истината на великия догмат за равенството на Отец, Син и Дух Свети.

О, триединна божествена Истино, просвети ни със Себе Си и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждения

Светецът не блести външно. Неговото богатство е вътре, в душата. Някой си селянин дошъл отдалече в манастира, за да види св. Сергий. Като попитал монасите за игумена, те му казали, че работи в градината. Селянинът отишъл в градината и там видял човек облечен в бедни и изкърпени дрехи, който копаел като всеки друг аргатин. Селянинът недоволен се върнал в манастира, мислейки в себе си, че монасите му се подиграват и повторно обяснил, че желае да види прославения отец свети Сергий. Тогава и Сергий пристигнал в манастира, нагостил селянина, като сам му прислугвал на трапезата. Светецът виждал в сърцето на селянина, че той мисли за него съвсем ниско. Даже го утешавал, че ако почака още малко, ще види Сергия. През това време в манастира пристигнал някой си княз с болярите си. И князът и болярите дълбоко се поклонили на св. Сергий и помолили за неговото благословение. Тогава монасите извели онзи селянин от стаята, та да има място за новите гости. И селянинът отдалеч, с учудване гледал и надзъртал, та да види отдалеч онзи, когото не искал да види отблизо. Укорявал сам себе си и много се срамувал от своето незнание. Когато князът си отишъл, селянинът бързо пристъпил към светеца, паднал в неговите нозе и започнал да моли за прошка. А великият светия го погалил и рекъл: „Не тъгувай, сине, единствено ти правилно си помислил за мене, смятайки ме за нищо, докато всички други се мамят, имайки ме за нещо велико“.

БЕСЕДА за общото богатство на Отца и Сина

Всичко, що има Отец, е Мое (Иоан 16: 15).                         

Това са едни от последните Христови думи преди самото Му страдание. Изключително важни думи, защото разкриват пред света Божеството на Христос Спасителя, а във връзка със следващите думи: Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести, показват и равенството на Дух Свети с Отца и Сина. Това, което Духът ще вземе, не може да бъде друго, нито противно, на това що е на Отца, защото Всичко, що има Отец, е Мое. Защо Господ не казал: ще вземе Моето, а от Моето? Защото Дух Свети няма да донесе всичко на хората, а само толкова, колкото могат да приемат, и колкото им е необходимо. Една част ще се даде на вярващите на земята, а една част пък ще им се даде в Царството небесно. Тази небесна част е онази, която прозорливият апостол описва: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. Всичко това, и несравнимо повече е Христово богатство. Неговото богатство не е само на този свят, то е и на онзи и е несравнимо по-голямо и повече от двата свята. Негова е вечността, Негово е безсмъртието, Негова е съвършената сила, Негова е съвършената мъдрост, Негова е съвършената любов, Негова е съвършената доброта и милостта, правдата и истината, и всичко що може на ум да ни дойде и езикът ни да изрече. Негово е всяко съвършенство, което надминава всичко, което хората могат да проумеят. Всичко, което има Отец, има [в пълнота] и Синът, има и [в пълнота] и Дух Свети. Всичко, що има Отец, е Мое. С тези думи неописуемият Богаташ, недостижимият Царски Син, в онази тъмна нощ, когато босоног трябвало да излезе пред еврейските първенци за да бъде бичуван и оплют, обявил пред учениците си Своето богатство, което за тях било неясно и немислимо.

О, Господи Боже наш, Троице Пресвята и Пребогата, помилуй нас грешните и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

     Всеки светец е близо до онова място, където се призовава на помощ или се празнува и прославя неговата святост. Които са прозорливи, са ги видели [тези светии]; които не са – нека вярват и ще ги видят, когато му дойде времето. Св. Козма Зографски още като млад монах бил прозорлив. Веднъж за празника Благовещение той дошъл с още няколко монаха в манастира Ватопед. По време на службата в църквата, както и по време на обяда в трапезарията, Козма видял една Жена в царствена красота и величие, която се разпореждала самовластно, упътвала, а и сама прислужвала. И я видял не само за миг, а дълго време я виждал както в църквата, така и в трапезарията. От това видение Козма бил смутен и зачуден, защото му се струвало невероятно, че видял жена в Светогорски манастир. Когато разказал на братята от Зограф, негодувайки за присъствието на жена на Света Гора, удивените монаси му обяснили, че това е Царицата на Света Гора – Пресвета Богородица. И смутеното сърце на Козма се изпълнило с голяма радост.

      Св. Козма бил толкова прозорлив, че по-късно вече като старец и отшелник видял как душата на Хилендарския игумен се издига към небето и се мъчи да премине през митарствата, изтезавана от демоните. Козма изпратил някого да каже на братята от Хилендар да се молят за душата на техния умрял игумен. Това се случило веднага след утренята, тъкмо когато монасите и игуменът били излезли от църквата. Като чули поръката на Козма, монасите се подсмихнали, като казали, че техният игумен току-що си отишъл в килията да се подготви за литургията. Но като отишли в неговата килия, намерили го мъртъв.

Беседа за Бог Дух Свети Просветителят

Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести (Иоан 16: 14).

     Дух Свети е равносилен на Отца и Сина – всичко, което може Отец, го може и Синът, може го и Дух Свети. И всичко, което го знае Отец, знае го и Дух Свети. Но по безкрайната си любов един към друг и по безкрайната премъдрост с оглед домостроителството за спасение на човеците, Те последователно се явяват на хората от гледна точка на времето. Както Отец е прославил Сина, тъй и Синът – Отца, така и Дух Свети – Сина. А нима Синът не е прославил Себе си? Да, ала не толкова, колкото е могъл, а само толкова, колкото хората по това време са могли да приемат и понесат. А с времето Дух Свети ще открие още повече славата на Божия Син, когато Той, Всеблагият, ще обдари[1] верните със Своите благодатни дарове.  

     Той Мене ще прослави. Тези думи  ги казва за наша поука, братя, та и ние, ако извършим някое добро дело, да оставим другите да ни прославят, а не сами себе си да прославяме. Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. С тези думи Господ [ни] обявява единосъщието на Духа Божий с Него, а не подчинеността на Духа. Преди това рекъл: ще ви упъти на всяка истина. Но за да не помислят учениците, че Духът знае по-голяма истина от Сина, Той казал, че Духът от Моето ще вземе и ще ви възвести. И Христос можел да упъти учениците Си на всяка истина, ала учениците по това време още не били способни да приемат всяка истина. Затова Дух Свети в свое време ще ги упъти на всяка истина. Но разкривайки им всяка истина, Духът няма да разкрие нищо, което е непознато на Сина, или още по-малко нещо, което е противно на знанието и волята на Сина. Затова  Господ  казва: От Моето ще вземе и ще ви възвести.

    О, чудесно единна Света Троице, о, трипламенна Сило, Светлина и Любов [на] от един и същи огън! О, света и пресвета Троице, възпламени божествената любов в нашите сърца. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – изпълни (бел. прев.).