Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1797834 Постинги: 3863 Коментари: 0
Постинги в блога от Октомври, 2019 г.
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>


  АКО ИКОНИТЕ НЕ СЕ ОТВАРЯТ ЦЯЛИТЕ - КЛИКНЕТЕ В/У ТЯХ.

imageimageimageimageimage



14 ОКТОМВРИ / 1 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

 

СВ. АП. АНАНИЙ

 

СВ. РОМАН СЛАДКОПЕВЕЦ

 

СВ. ИОАН КУКУЗЕЛ

 

Тропарь Покрова Пресвятой Богородицы, глас 4

 

Днесь благове́рнии лю́дие све́тло пра́зднуем/ осеня́еми Твои́м, Богома́ти, прише́ствием,/ и к Твоему́ взира́юще Пречи́стому о́бразу, уми́льно глаго́лем:/ покры́й нас честны́м Твои́м Покро́вом,/ и изба́ви нас от вся́каго зла,/ моля́щи Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,// спасти́ ду́ши на́ша.

 

Кондак Покрова Пресвятой Богородицы, глас 3

 

Де́ва днесь предстои́т в це́ркви,/ и с ли́ки святы́х неви́димо за ны мо́лится Бо́гу,/ А́нгели со архиере́и покланя́ются,/ апо́столи же со проро́ки ликовству́ют:// нас бо ра́ди мо́лит Богоро́дица Преве́чнаго Бо́га.

 

Тропарь апостолу от 70-ти Анании Дамасскому, глас 3

 

Апо́столе святы́й Ана́ние,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

 

Кондак апостолу от 70-ти Анании Дамасскому, глас 2

 

В моли́твах тепле́йший засту́пниче/ и прося́щим скоре́йший послу́шателю,/ приими́ моле́ние, Ана́ние, на́ше/ и Христа́ моли́ поми́ловати ны,// Еди́наго во святы́х Почива́ющаго.

 

Тропарь преподобному Роману Сладкопевцу, глас 3

 

От ю́ности житию́ равноа́нгельному ревну́я,/ ве́ру, смиренному́дрие и терпе́ние стяжа́в,/ преподо́бне Рома́не Сладкопе́вче,/ оби́тель Свята́го Ду́ха был еси́,/ та́же избра́нник Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́,/ и от Нея́ ми́лостивно сподо́бися да́ра сла́вити Бо́га./ Сего́ ра́ди моли́ся о нас, недосто́йных ученице́х твои́х,// да воспое́м с тобо́ю сладкогла́сно сла́ву нас ра́ди Воплоти́вшемуся Преве́чному Бо́гу.

 

Кондак преподобному Роману Сладкопевцу, глас 8

 

Боже́ственными доброде́тельми ду́ха/ измла́да украси́вся, Рома́не прему́дре,/ Це́ркви Христо́ве пречестно́е украше́ние был еси́:/ пе́нием бо прекра́сным украси́в ю́, блаже́нне./ Тем мо́лим тя: пода́ждь жела́ющим Боже́ственнаго дарова́ния твоего́,/ я́ко да вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче преблаже́нне, красото́ церко́вная.

 

Тропар на св. Иоан Кукузел

Сладкогласна и богодвижима лира, славей божествен и добропесенен, всезвучно пение на Вседържителя, огласящо песнотворно на Атон завинаги най-добрите тайноводства, в песни да възпеем богоприятния Иоан.

 

 

 

 


Категория: Други
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове: 0
 АКО ИКОНАТА НЕ СЕ ОТВАРЯ ЦЯЛАТА - КЛИКНЕТЕ В/ НЕЯ.
image

13 ОКТОМВРИ / 30 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
 

СВ. ГРИГОРИЙ, ПРОСВЕТИТЕЛ НА АРМЕНЯ
 

СВ. РИПСИМИЯ, ГАЙАНИЯ И ДР.
 

Тропарь священномученику Григорию, просветителю Великой Армении, глас 4
 

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д;/ сего́ ра́ди сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Григо́рие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
 

Кондак священномученику Григорию, просветителю Великой Армении, глас 2
 

Благосла́внаго и священнонача́льника вси,/ я́ко страда́льца и́стины,/ днесь ве́рнии в пе́снех и песнопе́ниих восхва́лим,/ бо́драго па́стыря и учи́теля Григо́рия,/ всеми́рнаго свети́льника и побо́рника,// Христу́ бо мо́лится, е́же спасти́ся нам.

Категория: Други
Прочетен: 278 Коментари: 0 Гласове: 1
  НЕДЕЛЯ СЕДЕМНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА Евангелие за постоянството във вярата и молитвата  

НЕДЕЛЯ СЕДЕМНАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

 

Евангелие за постоянството във вярата и молитвата

 

Мат. 15: 21 – 28, Зач. 62

 

       Никой не може да усети сладостта на доброто без постоянство в доброто. Защото по пътя към доброто най-напред се среща горчивина, та след това – сладост.

       Цялата природа е препълнена с поучения за постоянството. Нима младите издънки ще станат голяма гора, ако се уплашат от ветровете и снеговете? И нима реките щяха да са толкова полезни, ако не течаха в постоянно издълбаните корита? Самоубиват ли се мравките, когато колелата прегазят мравуняка на пътя, или отново и с постоянство градят друг? Ако бездушен човек разруши гнездото на лястовичката от своята къща, лястовичката, без да протестира, се отдалечава към друга къща и си гради гнездо. Каквото и да сторят природните бедствия и хората против растенията и животните, те ще удивят хората с несъкрушимото си постоянство в изпълнение на определеното им от Бога предназначение. Докато едно посечено или покосено растение има достатъчно сила да расте отново, то ще расте. И докато едно ранено и самотно животно има макар и малко сила за живот, то ще живее и ще извършва своето предназначение.

       Целият всекидневен човешки живот е преизпълнен с поучения за постоянството. Само постоянният войник постига победа; постоянният занаятчия се усъвършенства в своя занаят; постоянният търговец забогатява; постоянният свещеник изправя хората в своята енория; постоянният молитвеник се усъвършенства до светец; постоянният художник разкрива вътрешната красота на нещата; постоянният учен открива правилата и законите между творенията. И най-надареното дете никога няма да се научи да пише, ако постоянно не се упражнява в писане; нито пък човекът и с най-хубав глас ще стане добър певец без упражнения в пеенето.

Ето, ние сме свикнали всеки ден да напомняме на другите за постоянството и да ни се напомня от другите за постоянството в нашите обичайни домашни работи. Изглежда, че постоянството е единствената добродетел, в която никой не се съмнява, и която всеки препоръчва. Но това пословично постоянство, за което слушаме всеки ден, е само нашето училище за вътрешното постоянство в духовната област. Цялото постоянство в измайсторяването и обработването на предметите, в събирането на богатства, знания и умения, е само образ на онова исполинско постоянство, което ние трябва да имаме в усъвършенстването и работата над нашите сърца, в изхранването и обогатяването на нашите души, на нашата вътрешна, нетленна и безсмъртна същност.

       Накрая и Свещеното писание ни учи, от всяка своя страница, на постоянство в духовната област; учи ни със слова, а също така и с най-знаменателни примери на човешко постоянство и непостоянство. Два най-ужасни примера на непостоянство добре проличават в [простъпките на] Адам – праотеца на човешкия род, и при Иуда – най-напред апостол, а след това предател. По Божията благост и двамата били поставени в непосредствена близост до Бога. Адам бил с Бога в рая, а Иуда – с Христос на земята. И двамата започнали с послушание, а завършили с вероломство. Иудината съдба е по-страшна от Адамовата, защото Иуда вече имал пред себе си примера на Адам. Непостоянен бил в борбата и Саул, затова и полудял; непостоянен бил и Соломон, затова царството му се разделило. Но какво чудно и свръхчовешко постоянство показал Авраам с вярата си в Бога! И Иосиф – в целомъдрието! И Давид – в покаянието! И праведният Иов – в търпението! Какъв божествен пример на постоянство е показала Пресвета Дева Мария в чистототата! И праведният Иосиф – в богопослушанието! И апостолите – в богопослушанието и любовта към Христа! Наистина, толкова очевидни и ясни примери има в Свещеното Писание за това как постоянството в доброто в края на краищата побеждава и бива коронясано, та никой от нас, който чете за тези примери, няма да има извинение, че не знае, или че не е бил поучен. Как са могли това да знаят стотиците хиляди светии, девственици и мъченици от Христа до днес, а ние да не знаем? Не е да не знаем, а не искаме да сме постоянни. А да знаеш и да не си постоянен в доброто, повлича след себе си двойно осъждане. Който не знае за пътя на доброто и не върви по него, ще бъде бит малко. Но който знае за този път, и не върви по него, ще бъде бит много.

       Пътят към доброто се изкачва към планината и в началото е много тежък за онзи, който е навикнал да върви по равното или да слиза от планината. Който тръгне по пътя на доброто, но вземе, че се върне, той не може да остане на мястото, откъдето е тръгнал към планината, а пропада дълбоко в тъмнина и пропаст. Затова Господ казва, че не е годен за Божието царство никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад (Лк. 9: 62).

       Днешното евангелско четиво разкрива един прекрасен пример за постоянство във вярата и молитвата от една обикновена жена, и то езичница. Та този пример като жив огън да падне върху съвестта на всички онези, които се наричат вярващи, но във вярата и молитвата са твърди и студени като камък!

        И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Откъде излязъл Иисус? От Галилея, от земята на израилския народ, който произхождал от благословения Сим. Къде отишъл? По местата, където живеели хананейците – потомците на проклетия Хам. Значи, Господ излязъл от благословените и дошъл между проклетите. Защо? Защото благословените забравили Бога и станали проклети, а някои от проклетите признали Бога и станали благословени. След като укорил книжниците и фарисеите заради формалното спазване на външните обреди и нарушаването на Божиите заповеди за милосърдието и почитането на родителите, Господ със Своите ученици преминал в езическите земи. Защо Той отишъл между езичниците, като по-рано е заповядал на учениците си да отидат само при хората от дома Израилев (Мат. 10: 5 – 6)? „Първо – затова – както казва премъдрият Златоуст, – защото всяка заповед за учениците не важи за Него. Второ – защото видял, че евреите Го отхвърлят, и провидял, че накрая напълно ще Го отхвърлят. Бог е верен на Своите обещания – Той обещал чрез пророка да изпрати Спасител на еврейския народ. Бог сторил това. Но еврейският народ, чрез своите началници, отхвърлил Спасителя. Но както Бог е богат с начините за осъществяване на Своите планове, делото на спасението от това еврейско отхвърляне не се забавило, а още по-малко пък пропаднало. Спасителят преминал границата на [земите на] еврейския народ и отишъл между другите народи. Последователен и верен на Своя Завет, Господ най-напред пратил Своите ученици при еврейския народ, но след Разпятието възкръсналият Господ праща учениците си при всички народи. Накрая и третата причина: Господ искал още веднъж да засрами избрания и благословен народ с вярата на езичниците, та така да го доведе до покаяние и да го обърне към Бога. Първия път той сторил това чрез примера с римския стотник в Капернаум, който, като римлянин, принадлежал към Иафатовия род и който показал образец на вяра в Христа Господа. Иафетите и хамитите, значи, небесният Цар поканил на царската трапеза, след като семитите, като избрани и първозвани, отхвърлили поканата. Това трябвало да бъде предупреждение и укор. Но напразно, евреите упорствали докрай, затова били отхвърлени от Отхвърления. Сега пък вижте каква е вярата на жената езичница! Тя застава пред Господ, тя го нарича Господ и Давидов Син. Няма съмнение, че тя е чувала за Чудотвореца Христа, защото мълвата за него се била разнесла и сред околните народи. А сега тя узнала, че Той е дошъл и по тези краища. И тя, с  радост и голяма вяра, забързала към Него. Евангелист Марк пише, че Господ бил влязъл в една къща, защото не желаеше никой да Го узнае.

Очевидно с това Господ искал да покаже колко е силна вярата на езичниците. Той няма да се натрапва, но те ще Го търсят. Нещо повече, Той ще се крие от езичниците, но не ще може да се укрие. Ала не можа да се укриеСилната вяра на хананейката Го намерила. Народът, който Той поканил, не искал да пристъпи към Него, хората, които живеели в тъмнина и сянка смъртна, Го търсели; и дори когато се криел от тях, Го намирали.

       Забележете, че жената не казва на Господа: „Смили се над дъщеря ми“, а помилуй ме! Дъщеря ѝ полудяла; мъчел я дяволът, а майката моли Господ да се смили над нея. Защо? Защото в своето безумие дъщеря ѝ не разбира нищо; тя не чувства ужаса и мъката, които майка ѝ, като разумна, изпитва. От тези думи същевременно се вижда и голямата майчина любов към дъщерята. Майката търпи страданието на своето дете като свое страдание. Онзи, който би се смилил над нейната дъщеря, би се смилил и над нея, нещастната майка. А в това страшно положение на майката кой би могъл да ѝ стори каквато и да е милост, ако не стори милост на нейната страдаща дъщеря? Няма съмнение, че покрай полудялото момиче е натъжено цялото семейство[1] и всички негови роднини и приятели. Няма съмнение, че съседите стояли настрана, а враговете злорадствали. Къщата опустяла като гробище. От нея се разнасяли демоничните крясъци и безумният смях на бесноватата дъщеря. Можела ли опечалената майка да мисли, сънува, да говори и да моли за нещо друго? А може би е осъзнавала някой свой грях, поради който се смятала за виновна за страданието на своята дъщеря? Затова и казва: Помилуй ме!

       Но Той не ѝ отвърна ни дума. Не било в Христовия нрав да не отговаря на въпросите и молбите на хората. Той отговорил дори и на сатаната – на Своя изкусител, в пустинята. Той не отговарял само на въпросите на Своите несправедливи съдии и мъчители – Каифа и Пилат. Защо, тогава, Той мълчаливо пропуска молбата на тази нещастна майка? За да се отворят очите на онези, които не виждат, та да видят онова, което Той вижда. Жената да покаже по-силно своята вяра в Него, та да видят и разберат това всички придружаващи Христа.

        И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. Виждате ли колко мъдро постъпил премъдрият Господ, като не изпълнил веднага желанието на жената и защо не отговорил на нейната молба! При учениците вече се появява съжаление към бедната молителка. Отпрати я означава: или изпълни молбата ѝ, или ясно ѝ откажи, та да не вика след нас. На молбата на Своите ученици Господ отговорил, че Той е пратен само при изгубените израилеви овце, т.е. при еврейския народ. Защо Господ постъпил така? Първо – за да покаже, че Бог е верен към Своя завет; и второ – за да наведе учениците към размисъл, че и езичниците са деца на живия Бог, че и те се нуждаят от помощ и спасение. С това Той дава възможност на учениците, чрез тази бедна жена със силна вяра, сами да се опълчат против ограниченото еврейско разбиране, че Бог се грижи само за евреите, и че Бог е Бог само на евреите. Господ умишлено говори, както говорили всички евреи, та учениците да се замислят и сами да стигнат до извода, че техният народ е сгрешил; и че това разбиране е толкова по-погрешно, колкото повече техният народ се отмята от Бога – от Христа Господа, като го презира и отхвърля. Господ Иисус не искал да учи Своите ученици само с думи, а и с реални случаи от живота. Вместо думи, в този случай, Той оставя случващото се с жената езичница да бъде незабравимо поучение за учениците. Всъщност, той затова прекосил границата на еврейската земя и дошъл в езическите краища, та с този забележителен случай да поучи Своите последователи. Но вижте по-натам как хананейката изразява своята непоколебима вяра в Христа Господа: Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! Тя била уверена, че ако Христос не ѝ помогне, никой на света не ще може да ѝ помогне. Без съмнение тя е обиколила всички лекари и е прибягнала към всички езически врачувания, но без успех. Бесноватата ѝ дъщеря си оставала бесновата. Но ето Го Изцелителя на всички мъки и болести! Тя е слушала за Него: тя е вярвала в Него и преди да Го е видяла. Но сега, след като Го видяла, в нея още повече се разгоряла вярата в Неговата божествена сила. Той може това, което не може никой. Той, ако само пожелае, може всичко! Жената непоколебимо вярва, че Той може, и се старае само да Го склони да направи онова, което може да направи само Той – Той и никой друг в целия свят. Затова, когато не отговорил на първата ѝ молба, и когато не ѝ обърнал внимание дори и след молбата на Неговите придружители, тя изтичала пред Него, паднала на колене и завикала: Господи, помогни ми!

       А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Страшни думи! Но Господ отново не говори от Себе Си, а с езика на съвременниците си – евреите, които смятали само себе си за Божии чада, а всички останали народи за псета. С това Господ иска да предизвика силно възмущение на Своите ученици против изключителната еврейска злоба. С това Господ желае да пробуди в душите на учениците мисълта, която по-късно той изрекъл в очите на книжниците и фарисеите, казвайки: Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат (Мат. 23: 13). Ето, онези, които са наречени чада, са станали като псета, а онези, които са считани за псета, се обръщат и стават Божии чеда. Но, разбира се, Господ не искал да укори само евреите, а и езичниците. Те са наречени от евреите псета повече от злоба, но в това название има и много истина. Защото езичниците в Тир и Сидон са също като онези в Египет и другаде – отдавна, отдавна отстъпили от истинския и жив Бог и предали ли се в служба на демоните, които са по-жалки псета от всички псета. С това Христос не укорява лично жената, а укорява нейния народ и всички езически народи, които служат на демоните чрез идолите и други мъртви предмети, чрез разни гадания и чрез нечисти жертви.

       Тогава тази изключителна жена – по-голяма по вяра от избраните евреи и от презрените езичници – отговорила на Господа: Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Тъй удивително отговорила тази жена! Тя не отрича, че принадлежи към онези народи, които могат да се нарекат псета. Нито пък, макар и по-добра от евреите, се притеснява да ги нарече господари. Тя бързо разбрала образните и преносни слова на Спасителя. Защото от голямата вяра идва и мъдростта, от голямата вяра идват и подходящите думи. Такова е нейното смирение пред Господ и такава е нейната любов към болната ѝ дъщеря, че и названието псе не я обижда! Кой от нечистите хора, застанали пред Господ, не би се почувствал като нечисто псе? Само онзи, който и в своята греховна нечистота има лъч на вяра. Не съм достоен да влезеш под покрива ми – казал на Господ езическият стотник в Капернаум. А сега тази жена езичница не се срамува пред Господа да нарече себе си псе. Докато човек не се почувства грешник, не може и една крачка да направи към своето спасение. Мнозина и мнозина велики светци на Църквата, по-чисти и по-светли от милиони други хора, не се срамували да нарекат себе си псета. Такива се чувстват всички наистина пробудени хора, които са отрезнели от пиянството на земните и плътски страсти и виждат в блатото на греха своето унижение. Докато човек не почувства това, той се люлее в смрадливата люлка на греха и не може да разбере необходимостта от вярата, нито пък има вяра. Докато псето не почувства срам от това, че е псе, не може да пожелае да стане лъв, и докато на жабата не ѝ засмърди тинята, в която живее, не ще пожелае да се издигне и полети като орел.

Бедната жена от тази притча дълбоко почувствала езическото безсилие в света, неговото унижение, неговата нечистота, тинята и гнойта и срама на неговата същност. Тя копнеела за нещо по-светло и по-чисто. И това, за което жадувала, изведнъж ѝ се открило в Христос, и то в най-голяма мяра и в най-голям блясък. Затова тя не отстъпила от Него; затова и претърпяла Той да ѝ каже, че принадлежи на към рода на псетата. Не само претърпяла, а сама го признала! Но осъзнавайки недостойното си потекло, тя проси барем поне троха, от онзи животворящ хляб, който Господ пратил на Израиля. Хлябът е Христос и трохите са, макар и най-малката, Неговата милост. Гладните псета, които нямат и трохи, се задоволяват и с троха.

        О, жено, голяма е твоята вяра – рекъл Господ, – нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря и́ оздравя. Господ казал тези думи чак когато докарал работата докрай. Даже и родна дъщеря на Авраам да е била тази жена, не би могла по-ясно да покаже своята вяра от от начина, по който я показала. Който имал очи да види и уши да чуе, е видял и чул. Нямало какво повече да се очаква. Чак и неверният Иуда е могъл да види голямата вяра на хананейката. И маловерният Петър. И съмняващият се Тома. За никой от Своите апостоли Господ не е изрекъл такава похвала. Към кого от тях е отправил думите: голяма е твоята вяра? А на всички сякаш казал: „О, маловерни!“. И само веднъж ли? Не рекъл ли им веднъж, укорявайки ги: О, роде неверен и развратен! (Мат. 17: 17). Той затова ги и завел в ханаанските места, та чрез вярата на тази езичница, която не познавала нито Закона, нито пророците, да ги научи на велика вяра и да им покаже голямата сила на вярата. Господ постепенно учил Своите ученици на вярата. С този случай в езическите земи Той им изнесъл добра лекция и с нея усъвършенствал тяхното обучение. Ето каква е вярата на тази жена, въпреки че всичко, което научила от своя род на този свят и в този живот, било погрешно! Тя била научена, че слънцето, месецът, животните и камъните са богове! Била родена и живяла сред мрак, невежество и срам. Тя, в края на краищата, произхождала от хананейците, т.е. от онова зло племе, което Бог прогонил от обетованата земя, за да направи място за еврейския народ – Своя, избран някога, народ. Наистина много поучения, много поводи за размисъл за Божиите пътища и много причини и за апостолите, и за техния народ, за срам и покаяние.

       Апостолите разбрали и усвоили това поучение, ако не веднага, то по-късно, утвърдили се във вярата и посели Христовата вяра по целия свят; за тази всесилна вяра загинали и се прославили.

Но дали ние сме разбрали и усвоили това поучение? Днес Христовата Църква в света е избраният Божий народ, новото царство и новото свещенство. Вижте пак как Господ е пренебрегнат между християнския народ! Как кръстените хора са станали не само род маловерен, а род неверен и развратен! Как вярват във всичко друго, но не и в Христос, и търсят опора и помощ в своя живот от слепите и глухи предмети и вещества около себе си повече, отколкото от всесилния Господ Христос! Как чрез това сами себе си вече са наказали ужасно, защото са станали унили, озлобени, безсилни и нещастни! Такива са били и евреите по времето на Христовото пришествие на земята. Християнските народи държат ключа за небесното Царство, но днес малцина влизат в това Царство, а впрочем, не дават, и на които биха желали, да влязат в него. Защото пред нехристиянските народи те се представят като по-жестоки, по-злобни, по-егоистични и по-материалистични от самите тях. С това те отблъскват нехристиянските народи от Христа и им пречат да влязат в Царството, за което те копнеят. Пред тези народи от Царската трапеза падат само трохи и те събират и ядат тези трохи. Но как те – езичниците, да се нахранят до насита, когато европейците и американците като господари седят около Царската трапеза, но са духовно гладни и жадни? Няма ли скоро да настъпи краят на Божието дълготърпение? Не ще ли Господ скоро отхвърли онези, които отхвърлят Него, както вече веднъж сторил [с иудеите], и да обяви избраните за неизбрани, а неизбраните за избрани, благословените за проклети, а проклетите за благословени?

Но какво ни остава да правим между това богоборческо поколение? Нищо друго освен онова, което направила хананейката – постоянно да молим живия всемогъщ Господ Христос и с вяра да викаме: „Господи, помилуй нас, грешните!“. Защото, ако е воля Божия да се замени едно избраничество с друго; защото, ако Неговата света воля е да се отнеме Царството от християнските народи и да се даде на други; ако наказанието за греховете е близо – все пак с отхвърлянето на християнските народи няма да бъдат отхвърлени всички християни, както с отхвърлянето на еврейския народ не са отхвърлени всички евреи. Така, както и които са признали Христа след разоряването на Иерусалим, са спасени, както и онези, които са Го признали по времето на Неговото пребиваване на земята. Защото много от евреите се кръстили по-късно и дори някои от тях станали велики светци на Божията Църква. И днес, онези от тях, които се обръщат към Христа, се спасяват, както са се спасили мнозина техни праотци преди отхвърлянето [на евреите] и отмяната на избранничеството. Защото Богу било не толкова до държавата, колкото до хората; защото на Бога не му било толкова до народа, колкото до спасението на отделните живи души. Затова не трябва да се боим и да казваме: „Ще погинат днешните християнски държави и народи, значи – ще погинем всички“. В Содом Бог  имал един-единствен вярващ – праведния Лот, и единствено него е спасил тогава, когато допуснал гибелта на Содом.

       Да се вгледаме в постоянната молитва и силната вяра на бедната хананейка и да не падаме духом дори и за миг. Неотклонно да вярваме и да се стараем огънят на нашата вяра да не угасне. Постоянно да възнасяме нашите молитви към живия Господ, както за себе си, така и за цялата Божия Църква и за целия човешки род. И вярата – само вярата – ще укрепи нашата душа и ще разпръсне всеки страх и всяко съмнение от нея, а молитвата ще ободри нашия дух и ще ни изпълни с радостна надежда, правилни мисли и пламенна любов.

       Нека милостивият и човеколюбив Господ Иисус да подкрепи нашата вяра и чуе нашата молитва, заради което Нему слава и хвала заедно с Отца и Светия Дух – Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – цялата къща (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове: 0
 О бессовестных поставщиках

«Не будет добра нашим поставщикам! Не сохранятся очаги битольских поставщиков!» – так говорит дядя Митко Илич, который сам долгое время занимался поставками для армии.

«Поставщики не боятся греха. А ведь обманывать при поставках для армии – очень большой грех. Бог страшно карает за это. Здесь, в Битоле, стояла турецкая армия. Турки не едят свинины, а также не позволяют держать и колоть свиней. Но одно время тяжело стало доставать бараний жир. А поставщиком жира тогда был какой-то еврей. Он привез из Сербии много свиного жира, подмешивал к нему немного бараньего и этим снабжал турецкую армию целых шесть месяцев. Турки, ничего не подозревая, были вполне довольны. А когда узнали, полетела голова того еврея. Так вот, погиб не только еврей-поставщик, но весь его род вымер, и не осталось никого из потомства.

Был другой такой, из Граешницы, поставлявший соль, в которую подмешивал много толченого белого мрамора. Как-то один хозяин купил у него соли для овец, высыпал ее в воду, чтобы растворить и сделать замес мякины. А на дне корыта остался нерастворяющийся мрамор. Он разозлился и заявил турецким властям. Поставщика отправили на каторгу. И его семья пропала, очаг погас.

Знал я и поставщиков мяса. Они тоже не боялись греха перед Богом. Турецкие солдаты получали мясо ежедневно, кроме четверга и воскресенья. Так эти поставщики сбывали им и павший скот, и буйволов вместо волов, и мясо дохлых ослов. И вот, нет ни их, ни рода от них.

Я был знаком с 200–300 поставщиками. Огромные деньги они сколачивали. Да смотрю сейчас: очаги их не горят. Одни умирали от тяжелых болезней; у других дети с ума сходили; у третьих все приобретенное шло прахом. Да, да, храни Бог от такого богатства, как у поставщиков!»

Правильно, дядя Митко. Это подтверждает жизненный опыт повсеместно, от востока до запада. Всевидящее око Божие смотрит, чья рука дает камень вместо хлеба и змею вместо рыбы, да бьет по ней и предостерегает.

Категория: Други
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове: 0
 Студеница – не дом умалишенных, а лечебница

Яков Николич, лавочник из Осечины, рассказал нам вот о каком происшествии:

«Я – член Братства «Православное Христианское Общество» со дня его основания, и в моем доме размещалась канцелярия братства. Сын мой тоже не забывает о благочестии, посещает церковь. А вот сноха и знать не желала ни о вере, ни о церкви. Она просто ненавидела наше Братство и постоянно ругалась, когда мы шли молиться в церковь. И наших набожных собратьев она высмеивала, осыпала руганью. В 1935 году я ушел на традиционный собор братства в монастырь Студеница. Было это на Рождество Богородицы. Когда отслужили повечерие и большинство народа вышло из большой церкви, мы с одним другом остались коленопреклоненно молиться Богу перед святой ракой до того, пока не стали звонить к полунощнице. Что за это время произошло в моем доме, я, конечно же, не знал. Узнал, когда вернулся. Свою сноху я застал сошедшей с ума, связанной и взаперти.

Что случилось? Пока я был в Студенице на молитве, моя сноха сидела в лавке. Туда зашла одна родственница и спросила у снохи: «А где братец?» (Так она меня называла.) На что моя сноха с издевкой ответила: «Ушел в Студеницу – в дом умалишенных!» И как только она произнесла эти слова, то лишилась рассудка, начала визжать, стучать, крушить все в лавке, рвать на себе одежду и всячески безумствовать. Тогда ее связали и заперли. Мы, вернувшись, сразу отвезли ее в больницу в Валево, а из Валева, по совету врача, перевели в Белградский дом умалишенных. Там ее продержали два месяца. Лечили какими-то уколами. Но это не помогло. Мой сын, ее муж, каждую неделю ездил в Белград навещать свою жену, но та его не узнавала. Потом кто-то сказал мне, что хорошо было бы отвезти душевнобольную сноху в монастырь святого Наума. Услышав это, я подумал: грех-то связан не со Свято-Наумовской обителью, а со Студеницей, которую назвала она домом умалишенных, поэтому так или иначе прежде всего ее надо отвезти в Студеницу. Что и сделал. Когда мы привезли сноху в святую Студеницу, рассудок вернулся к ней.

И, слава Богу, сейчас она здорова. А самое главное – сейчас уже знает о Боге».

Категория: Други
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

          Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?

Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

 

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан 17: 25).

 

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позназащото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.

О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).


Категория: Други
Прочетен: 339 Коментари: 0 Гласове: 0

АКО ИКОНАТА НЕ СЕ ОТВАРЯ ЦЯЛАТА - КЛИКНЕТЕ В/ НЕЯ.

image 



12 октомври / 29 септември

 

Св. Кириак отшелник

 

 

Тропарь преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 1

 

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец показа́лся еси́, богоно́се о́тче наш Кириа́че,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих к тебе́./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

 

Кондак преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 8

 

Я́ко побо́рника кре́пкаго и засту́пника/ чту́щи тя свяще́нная ла́вра всегда́,/ пра́зднует ле́тне па́мяти./ Но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ от враго́в находя́щих соблюди́ ны, да зове́м:// ра́дуйся, о́тче треблаже́нне.

 

Ин кондак преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 2

 

Чистото́ю душе́вною боже́ственно вооружи́вся/ и непреста́нную моли́тву, я́ко копие́, вручи́в кре́пко,/ ссекл еси́ де́монская ополче́ния,/ Кириа́че, о́тче наш,// моли́ся непреста́нно о всех нас.

 

Категория: Други
Прочетен: 229 Коментари: 0 Гласове: 0
 Чем кончил богохульник

 

В сентябре 1934 года в каменоломне монастыря Раковица постоянно трудилось много рабочих. По воскресеньям работы не велись, и к этому инженер не принуждал. Но нашелся десяток таких, что не обращали внимания на воскресенье, а решили в этот Божий день работать. Собрались они и взялись за работу. А один из них был жутким сквернословом и хулителем Имени Божиего. При каждом ударе по камню он произносил ужасные богохульные слова. Вдруг обрушились огромные глыбы камня и придавили всех работавших. Помощь подоспела быстро. Но все, кого удалось спасти, были с повреждениями и увечьями. А того богохульника вытащили страшно изуродованным и мертвым.

Категория: Други
Прочетен: 529 Коментари: 0 Гласове: 1
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Ръководейки домостроителството на този свят и особено на Своята Църква, Светият Бог често прави изненадващи действия и променя злата съдба на Своите слуги на добра. В живота на св. Харитон това се случвало нееднократно. След жестоки мъки Харитон бил хвърлен в тъмница и обречен на сигурна смърт. Но ненадейно загинал император Аврелиан и новият император освободил затворените християни. Така Харитон избегнал смъртта. Когато пък пътувал за Иерусалим, хванали го разбойници и го отвели в своята пещера; оставили го тук, а те тръгнали за плячка с намерение, като се върнат, да убият Харитон. В пещерата имало един съд с вино, в който влязла една отровна змия, пила от виното и след това го повърнала отново в съда. Разбойниците, като се върнали ожаднели от пътя и жегата, се напили с вино и един след друг изпопадали мъртви. Така и този път Харитон ненадейно се избавил от смърт. Господ допуснал беди за Своя служител, та чрез бедите като злато в огън да го закали, очисти и привърже по-силно към Себе Си, а го избавил от смърт, защото Харитон трябвало да основе няколко манастира и със своите лични подвизи да упъти много човешки души по пътя на спасението.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене (Иоан 17: 24).

 

Ето въздаянието за Божиите труженици! Ето славната награда за Христовите последователи. Това, което желае Синът Божий, и Отец го желае, желае го и Дух Свети. А онова, което Света Троица желае, се осъществява. А какво желае Господ, Божият Син? Той желае  Неговите ученици да бъдат заедно с Него в Царството небесно; и не само Неговите 12 ученици, а всички.  И за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (Иоан 17: 20) – казва Господ. В тяхното число сме и ние, братя мои, които сме се кръстили, приели сме апостолската вяра и живеем в нея[1]; но само при условие, че сами не се отречем от това велико богатство чрез лошите си дела, с отстъпление от вярата, с нечистотата на греха, с богохулни думи и помисли. Отче! Желая… – казва по-нататък Господ – …да гледат Моята слава, що си Ми дал. Нека никой от тези думи да не прави заключение, че Синът е по-малък от Отец. Защото преди това сам Господ казал: Аз Те прославих (Иоан 17: 4). Виждате ли какво е равенство на Отца и Сина и каква безгранична е Тяхната взаимна любов. Аз Те прославих… И сега прослави Ме Ти, Отче. А, че славата Христова не започва на земята и във времето, показват думите на Христа: Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Това, значи, не е земна слава, нито временна, нито слава светска и човешка, а слава небесна, вечна, неувяхваща[2], неизказна. Как именно Син Божий иска Отец да го прослави? По такъв начин, че да покаже небесната и вечна слава на всички онези, които са послушали Неговия Син, тръгнали са след Него и са изпълнили Неговите заповеди. В тази слава човеколюбивият Господ желае и ние да вземем участие – не само Неговите апостоли, а всички, които се наричаме с Неговото Име. О, милост и човеколюбие! Догматът на нашето безсмъртие, на вечния живот и вечната слава не е от човеци, братя, той е от самия наш Господ и Спасител. Да не би само грижите за плътта, леността към молитвата и взаимната ни омраза да ни отделят от тази слава Христова и от вечния живот!

О, Господи благий и милостиви, опрости  нашите греховете и ни дарувай Твоето вечно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – одържаме (бел. прев.).

 

[2] В ориг. непреминаваща – (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 160 Коментари: 0 Гласове: 0


 АКО ИКОНИТЕ НЕ ОТВАРЯТ - КЛИКНЕТЕ В/У ТЯХ.

image

image





imageimage




                                          11 ОКТОМВРИ / 28 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 

СВ. ХАРИТОН ИЗПОВЕДНИК

 

СВ. МЧК ВЯЧЕСЛАВ, КН.ЧЕШКИ

 

СВ. ПРОР. ВАРУХ

 

СВ. КНГ. ЕЛИСАВЕТА

 

 

Тропарь преподобному Харитону Исповеднику, глас 8

 

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нныя,/ сия́я чудесы́, Харито́не о́тче наш.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

 

Кондак преподобному Харитону Исповеднику, глас 2

 

Наслади́вся, богому́дре, воздержа́ния,/ и пло́ти твоея́ вожделе́ния обузда́в,/ яви́лся еси́ ве́рою возраща́емь,/ и я́ко жи́зни дре́во посреде́ рая́ процве́л еси́,// Харито́не всеблаже́нне, свяще́ннейший.

 

Тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 4

 

Днесь А́нгели с челове́ки ра́дуются вку́пе о́бщим весе́лием,/ Не́бо и земля́ све́тло лику́ют в па́мять твою́, свя́те./ И мы, гре́шнии, приле́жно ти вопие́м:/ помоли́ся к Влады́це о нас,/ изба́вити ны от напа́сти/ ви́димых и неви́димых враг,// чту́щих пресве́тлую па́мять твою́.

 

Ин тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому

 

Благочести́ваго ко́рене о́трасль пречестна́я,/ святы́й благове́рный вели́кий кня́же Вячесла́ве,/ побо́рник быв Восто́чныя в Че́хах Це́ркве/ и прибе́жище те́плое убо́гим и си́рым,/ я́ко вторы́й А́вель, незло́биве претерпе́л еси́ смерть,/ во главу́ усече́н руко́ю бра́та пред враты́ церко́вными./ Те́мже и всели́ тя Христо́с/ я́ко испове́дника пра́выя ве́ры во оби́тели Небе́сныя,/ просла́ви всечестну́ю па́мять твою́ в слове́нских язы́цех/ и дарова́ тя ско́раго помо́щника всем, почита́ющим тя./ Моли́ся о лю́дех твои́х ко Го́споду,// да обрати́т их в ло́но Правосла́вныя Це́ркве и спасе́т ду́ши на́ша.

 

Кондак благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 1

С ли́ки А́нгельскими предстоя́,/ блаже́нне кня́же Вячесла́ве,/ наслажда́ешися Боже́ственныя и неизрече́нныя добро́ты,/ и отту́ду благоде́тельныя да́ры поче́рп чуде́с,/ всем, притека́ющим ве́рою под твою́ святы́ню// источа́еши цельба́м дарова́ние.

 

Тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 1

 

Смире́нием досто́инство кня́жеское сокры́вши,/ богому́драя Елисаве́то,/ сугу́бым служе́нием Ма́рфы и Мари́и/ Христа́ почти́ла еси́./ Милосе́рдием, терпе́нием и любо́вию себе́ предочи́стивши,/ я́ко же́ртва пра́ведная Бо́гу принесла́ся еси́./ Мы же, чту́ще доброде́тельное житие́ и страда́ния твоя́,/ я́ко и́стинную наста́вницу усе́рдно про́сим тя:/ свята́я му́ченице вели́кая княги́не Елисаве́то,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ и просвети́ти ду́ши на́ша.

 

Ин тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

 

В красоте́ земне́й красоту́ Небе́сную показа́ла еси́, свята́я преподобому́ченица Елисаве́то, и жена́м-мироно́сицам Мари́и и Ма́рфе подража́ла еси́, в служе́нии Бо́гу и лю́дем стра́ждущим. Те́мже просла́ви тя Христо́с Бог, я́ко еди́ну от святы́х жен росси́йских, да́рующих нам мир и ве́лию ми́лость.

 

Кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

 

Вели́чие по́двига ве́ры кто пове́сть?/ Во глубине́ земли́, я́ко в раи́ све́тлости,/ страстоте́рпица вели́кая княги́ня Елисаве́та/ со А́нгелы во псалме́х и пе́ниих ра́довашеся/ и, убие́ние претерпева́ющи,/ о безбо́жных мучи́телех взыва́ше:/ Го́споди, прости́ им грех сей,/ не ве́дят бо, что творя́т./ Тоя́ моли́твами, Христе́ Бо́же,// поми́луй и спаси́ ду́ши на́ша.

 

Ин кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 5

 

От сла́вы ца́рственныя, взе́мши Крест Христо́в, прешла́ еси́ к сла́ве Небе́сней, моля́щи за враго́в, и обрела́ еси́ ра́дость ве́чную, свята́я му́ченице княги́не Елисаве́то, с Варва́рою му́ченицею. Те́мже мо́лим вас: моли́те о душа́х на́ших.

 

 

 





Категория: Други
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 10.10.2019 19:55
 О двоих, заваленных в колодце

Два года назад на Усекновение в селе К. двое мужчин копали колодец (хотя этот случай подробно описан в газетах и имена этих двоих упоминались, мы все же не будем здесь их называть из-за живущих родственников).

В пятницу, накануне Усекновения, они копали уже на глубине. Перед этим велели зажарить им ягненка – поесть, когда выберутся наверх. Но живыми не выбрались и ягненка не попробовали. Другие съели ягненка на их поминках. Дело в том, что земля обвалилась и засыпала этих двоих. Спасти их пытались вызванные солдаты со множеством местных людей, но тщетно. Один был сразу задавлен обвалившимся грунтом, а второй еще два дня был жив, откликался. Люди все делали, чтобы спасти его и, копая, подобрались совсем близко к нему, но в этот момент осыпалась земля и свела на нет их труд. Мы много расспрашивали о жизни этих несчастных. И получили вот какие сведения.

Один из них, по имени Д., был усыновлен, но совсем не уважал своих приемных отца и мать, все время их поносил и мучил, требуя, чтобы его отделили. Узнав, что он завален в колодце, его приемная мать кричала: «Не доставайте, пусть его земля пожрет, так как он меня пожирал. Он это заслужил, и Бог его наказал!»

О другом, которого звали М., рассказывали, что он был распутником, пьяницей, наибольшим сквернословом и богохульником во всей округе. Это он еще два дня подавал голос из обвалившегося колодца. Хотя и был уже явно в лапах смерти, он не вспомнил о священнике и покаянии, а просил водки, которой ему, понятно, не могли подать.

Категория: Други
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „Ежедневно имайте смъртта пред очите си – казва св. Исаия Отшелник, – непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате". Един ден при свети Саватий Соловецки дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът, за да го утеши и обясни, му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал.  Сутринта влязъл в килията на Саватий, намерил стареца мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе (Иоан 17: 21).

 

Голяма е Божията милост, братя; праведникът, като я почувства, плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се, осиновяваме се [от] със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5: 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример на съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесния Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3: 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И небесата са нечисти в Неговите очи (Иов 15: 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.

О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни докрай с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 


[1] В ориг. – ядене (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – не прекратява (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – факта (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – Бога Съдията (бел. прев.).

 

[5] В ориг. – предвижда (бел. прев.).

 

[6] В ориг. – разбира (бел. прев.).

 


Категория: Други
Прочетен: 132 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1797834
Постинги: 3863
Коментари: 0
Гласове: 966
Календар
«  Октомври, 2019  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031