СВ. МЧЦИ ТРОФИМ САВАТИЙ И ДОРИМЕДОНТ

                                                                     СВ. ПРОХОР ПШИНСКИ

                                                                   СВ. НИКОЛАЙ ИСКРОВСКИ

Тропарь мученикам Трофиму, Савватию и Доримедонту

глас 8

В Тро́ице хвали́мый Бог тро́ицу му́ченик просла́ви,/ Трофи́ма и Савва́тия и Доримедо́нта:/ в Того́ бо ве́ровавше, врага́ низложи́ша.// Тех моли́твами, Христе́ Бо́же наш, поми́луй нас.

Кондак мученикам Трофиму, Савватию и Доримедонту

глас 8

Я́ко страда́льцев основа́ние и благоче́стия утвержде́ние,/ Це́рковь чтит и сла́вит твое́ светоно́сное страда́ние,/ приснопева́емый блаже́нне страда́льче, доблему́дре сла́вне Трофи́ме,/ со страда́вшими с тобо́ю,// очище́ние пою́щим тя испроси́, я́ко непобеди́мь.

Тропар на св. преп. Прохор Пшински

Избягал от мирската суета, намерил си Христа в пустинята и завинаги си останал при Него и Той при тебе, преподобни отче Прохоре. В тясната пещера си се чувствал като в светъл палат и царското намерение да пренесе мощите ти в своя престолен град си отхвърлил. Затова и Господ всели душата ти в Своето Небесно Царство, откъдето се молиш за всички, които почитат всечестната ти памет.

Кондак на св. преп. Прохор Пшински

Пресветъл светилник на Светия Дух си бил през време на земния си живот, богоблажени отче Прохоре, а и след кончината си сияеш като лъчезарно светило, което показва спасителния път на всички, които почитат светлата ти памет.

Тропарь священномученику Николаю Искровскому, глас 1

В житии́ твое́м до́бре подвиза́лся еси́, во страда́нии твое́м непоколеби́м в ве́ре пребы́в, незло́биво му́ченическую сме́рть прия́л еси́, священному́чениче, о́тче Нико́лае Искровский, моли́ о на́с Го́спода Спа́са ми́р ми́рови дарова́ти и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак священномученику Николаю Искровскому, глас 2

Труды́ и боле́зни на ра́мо свое́ взял еси́/ и, ра́дуяся, путе́м те́сным ше́ствовал еси́,/ страда́ньми за Христа́ Небе́снаго Ца́рства дости́гл еси́,/ моли́ о нас Бо́га Спа́са, священному́чениче Нико́лае,// обрести́ нам ми́лость в День Су́дный.

Разсъждение

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване на милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек в Цариград бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал нататък, за да не слуша благодарността им и да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж, като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава да сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

БЕСЕДА за възкръсналия и жив Господ, Който е възкресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан 11: 25).

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът – са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

                                      ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА ИЗЦЕЛИТЕЛКА

                                                        ПРЕП. ЕВМЕНИЙ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 4

Я́ко Пресве́тлая Звездо́, просия́ Боже́ственными чудесы́ святы́й Твой о́браз, Цели́тельнице. Пода́ждь у́бо и нам, Богоро́дице Мари́е, исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных, спасе́ние и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 1

Любо́вию, Чи́стая Де́во,Твою́ святу́ю ико́ну почита́ющим,/ и Бо́жию Тя и́стинную Ма́теpь пpославля́ющим,/ и ве́pно поклоня́ющимтися/ Цели́тельница яви́ся,/ вся́кое зло и боле́зни от сих удаля́ющая,// я́ко Всемогу́щая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное, хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное, не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы, но предвари́, я́ко Блага́я, на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти; ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние, предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

Тропарь преподобному Евмению, епископу Гортинскому, глас 7

Поще́нием житие́ твое́ укра́сил еси́,/ ни́щия возлюби́в,/ и те́м разда́л еси́ все́ име́ние твое́,/ в доброде́телех возсия́л еси́, я́ко со́лнце,/ пла́чущия утеша́я и скорбя́щия веселя́,/ и на́м испроси́, мо́лимся,/ моли́твами твои́ми, Евме́ние о́тче,// от Христа́ грехо́в проще́ние.

.

Кондак преподобному Евмению, епископу Гортинскому, глас 2

Све́том Боже́ственным просвети́вся, всеблаже́нне,/ просвеща́еши ны,/ любо́вию пою́щия твое́ честно́е и сла́вное/ и свято́е, о́тче, преставле́ние,/ иера́рше Евме́ние,// моля́ непреста́нно о всех нас.