Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 205162 Постинги: 868 Коментари: 0
Постинги в блога от Ноември, 2017 г.
2 3 4 5  >  >>


 ВЪПРОС: Защо е необходимо да ходим в храма, когато прекрасно можем да се молим на Бога и в къщи?

 

 

ОТГОВОР: Храмът е място където се извършват богослуженията, най-важното от които е Божествената Литургия. А оставайки в къщи се лишаваме от нея.

Категория: Други
Прочетен: 98 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 30.11.2017 16:40


 Някои казват, че ако не би имало някаква чужда сила, увличаща ни към зло, не би имало и зло в битието. Но тази сила не е нищо друго, освен невнимание към естествените стремежи на ума. Защото тези, които се отнасят с внимание към това, винаги постъпват добре и никога - лошо. И ако искаш да бъдеш такъв, прогони невниманието - и заедно с него ще изгониш и злото. Защото злото е грешка при различаване на вътрешните смисли, откъдето следва и неправилната употреба на нещата. В природата на разумното ни начало е да се подчиняваме на божествения Логос и да властваме над неразумното в нас. Така че нека спазваме този ред във всичко - и тогава злото няма да съществува и нищо няма да ни увлича към него.

(От свети Максим)

Категория: Други
Прочетен: 104 Коментари: 0 Гласове: 1

 ДО РУСКИЯ ВЪЗПИТАНИК К. Т .: ЗА РУСКАТА ТРАГЕДИЯ

 

 

Като руски възпитаник Вие по-добре от мен трябва да знаете причини­те за мъчителната трагедия, която сполетя руския народ. Но доколкото съм запознат, Русия не е в беда заради греховете на руския народ, а заради греховете на една част от руската интелигенция, по-точно заради иудействащата руска интелигенция.

Знаете, че руският народ е избрал Небесното Царство още когато е приел кръщение при св. княз Владимир Киевски. На този свой избор той не е изменил до наши дни. Но руската интелигенция се разколебала и проме­нила отношението си към основните възгледи за живота; не цялата, а една част от нея. Още от времето на лековерната царица Екатерина руската ин­телигенция започнала да се дели на два лагера. В единия лагер били онези, които заедно с народа искали Русия да си остане завинаги Светата Рус, съх­ранявайки идеала на християнската святост както по отношение на отдел­ната личност, така и на целия народ. Във втория лагер били онези, които искали една Русия, възприела идеала на земното господство и земната кул­тура. Първите виждали целта на човешкия живот над всичко земно, в цар­ството на вечната духовна реалност - в Царството Божие. Вторите поставяли всички цели на живота в пределите на времето и в границите на телесното. Казано на сръбски, косовски език: първите избрали Небесното Царство, а вторите - земното. Не е чудно, че тези вторите се оказали в един лагер с иудеите, които още преди Голгота избрали земното царство, поради което и разпънали на кръст Онзи, Който ни е открил Небесното. Когато Христос благословил и по чудесен начин умножил петте хляба и с тях нахранил пет хиляди души, Неговите противници, привърженици на земното царство, искали незабавно да го направят свой Цар. „А Иисус, като разбра, че възнаме­ряват да го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък (Иоан. 6:15). Той е мислил за небесното, те - за земното. Чрез чудото с хляба Той искал да покаже неограничената мощ на духовния свят над материал­ния, пасивен и немощен сам по себе си. Но иудеите разбрали това в материален смисъл, поради което същността на Христовото чудо била изгубена за тях. Те искали да Го направят цар, като своего рода „магьосник", за да ги освободи от римляните и им създаде велико земно - и само земно - царство. Заради такива техни принизени и изкривени мисли Господ ги укорил, като им казал в очите: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си” (Иоан. 8:44). И наистина от духовно гледище всички, които, изгубвайки от поглед безсмъртното Небесно Царство, единствената цел и достойнство на човека, търсят изключително земното царство, са дяволско потомство. Защото е очевидно, че там, където властва смъртта, не може да има крайни човешки цели, каквото и да притежава човек. Известно е също, че заплатата се дава накрая на службата, а краят на нашата служба е краят на земния ни живот. Следователно отплатата идва след смъртта. А човеш­кото служение в този свят, съответно на схващането за смисъла на живота, може да бъде от три вида:

служение на Бога,

служение на Бога и на мамона,

служение на дявола.

Само първото служение е служение на Бога, чисто и непримесено с нищо. Двете останали са служение на дявола.

Руската народна интелигенция е служила на Бога, подчинявайки всич­ки интереси на земното царство на върховните интереси на Небесното Цар­ство, на Царството „не от този свят". Полународната руска интелигенция искала да служи и на Небесното, и на земното царство, но поставяйки при това първото като средство за второто. Затова върху нея се разкрила истин­ността на Христовите думи: „Не можете да служите на двама господари”. Ан­тинародната руска интелигенция, презирайки народа като „непросветена маса", като безформено и сляпо блато, искала уж да ощастливи същия този народ чрез укрепване на земното царство и отхвърляне на Небесното. Бор­бата между тези два лагера на руската интелигенция се водила близо 200 години. Тя се проявявала и в политиката, и в литературата, и в изкуството. Накрая превес взела антинародната руска интелигенция със земен ум и сър­це и съотношението между нея и народната интелигенция с небесен ум и сърце станало две към едно. По допущение на небесните сили иудействащите дошли на власт. И сега те властват над руската земя, но не и над руската съвест. Подобно на думите, които Господ казал на сатаната при изкушение­то на Иов: „Ето, той е в твоя ръка; само душата му запази”. Колкото и умен да изглежда сатаната в своите очи, той е глупав във всички свои действия против светата небесна логика. Така е и с неговите последователи, които той примамва с тленното земно царство. И сатанинската ръка няма да се докосне до душата на руския народ. Бог не позволява. Силата на иудейства­щите в Русия не е финал, а прелюдия към руската слава. Както в случая с Иов, така и в случая с Русия сатаната неволно ще поаргатува на Всевишния, Всемогъщия, Непобедимия, Победоносния Отец на светлината. За това сви­детелства и в това ни уверява и еврейската Библия, която иудействащите от­хвърлиха. Като пътуващи акробати иудействащите безбожници вървят след княза на ада, от поражение към поражение, още от онази змийска повест в Рая до днес. Тяхното всякогашно дело - прастаро и престаряло - е дръзко да набеждават Бога в лъжа, злобно да отричат небесното Царство и безуспеш­но да строят основите на земното. Но когато засияе Христовата светлина, сянката им в историята ще остане да тъмнее мрачно, плашейки в продълже­ние на векове народите и тласкайки ги още по-близо до Бога.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 1


 ВЪПРОС: Защо поставяме и палим кандило пред иконите?


ОТГОВОР: Кандилото е символ на огъня на вярата в Христа, огън способен да разпръсне тъмнината на злото. В древност Бог заповядал на Мойсей : „И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога; в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове“ (Изход. 27: 20 – 21). 
Ние продължаваме тази традиция, която символизира горенето на духа, което трябва да е присъщо на всеки вярващ човек.

Категория: Други
Прочетен: 115 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Следните примери от живота на св. Григорий нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили една блудница да изпълни техния злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да ѝ заплати това, което уж ѝ дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това, едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и започнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари. Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил нито гняв[1], нито омраза, а казал на един от другарите си да ѝ даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но начаса Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, започнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата ѝ да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо с унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример – когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий ги посъветвал да се скрият, а и той самият с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

 

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

 

Да можете проумя с всички светии що е ширина и дължина, дълбочина и височина (Ефес.3: 18).

 

 

Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свити, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка на вяра и любов – следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите, и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил плана за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята. Както Кръстът Христов се простират ширината и дължината, и дълбочината, и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисявайки всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – сръдня (бел. прев.).

 

 

Категория: Други
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО УЧЕНИКА ОТ ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ Н.  П .:  ЗА НОВИЯ ЧОВЕК

 

 

Искаш заедно с няколко приятели да започнеш издаването на списание „Нов човек". Каниш ме да ви сътруднича. Ще се отзова с радост, но при условие, че приемеш преди всичко сътрудничеството на апостол Павел. Защото няма по-вярно учение за новия човек от неговото. И всичко, което знаем по този въпрос, ние сме приели от него. Ще ти приведа само няколко думи от това удивително учение:

А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, скве­рнословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте вехтия човек, заедно с делата му и се облякохте в новия, които се обновява в познанието, по образа на своя Създател. И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оп­лакване: както Христос ви прости, така и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството” (Кол. 3:8-10; 12-14).

Да отхвърлите от себе си вехтия според предишното ви живеене човек, кой­то изтлява в прелъстителни похоти, да се обновите с духа на своя ум и да се обле­чете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината” (Еф. 4:22-24).

И тъй, които е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17).

Има още много подобни мисли, но и това е достатъчно. А всички тези думи на апостола са в съгласие с думите на Христос: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие” (Иоан. 3:3).

Когато индийският принц Иоасаф попитал своя учител, стареца Варлаам на колко години е, получил отговор: „Четиридесет и пет". Учуден, принцът казал, че би му дал пълни седемдесет. Старецът отвърнал, че и двамата са прави и добавил: „Но аз не слагам в сметката онова време, което  преживях в светската суета - защото не мога да броя годините на смърт като години на живот." Ето какво е новият човек и какво би трябвало да пропо­вядва вашият „Нов човек".

Новият човек - това е онзи, който промени себе си вътрешно, из основи, от дълбините на сърцето си и чрез това и само чрез това помогне и на други да се променят и обновят. Това не може да стане без

 познаване на истината и пътя на Божията правда. И в съвсем остаряло тяло може да живее нов човек,  и обратно, в съвсем младо тяло - стар човек. Да се пресмята старото и новото по движението на слънцето, а не по обновяването на душата с истината и с Божията правда, означава да

не се приема апостол Павел, както и неговото единствено вярно учение за новия човек.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове: 0
29.11.2017 06:36 - ПОЛЕЗНИ КНИГИ


 ВЪПРОС: Кои книги са полезни?

 

ОТГОВОР: „Православието счита за драгоценни само онези книги, които са съкровищница на духовния опит, или учебниците за духовна борба. Подвигът е повече от книгата. Божията благодат е повече от подвига“.

 

(Св. Николай, еп. Жички и Охридски)

Категория: Други
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове: 1


 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк. 18: 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите, апостол Павел не би писал на солунските християни: „Непрестанно се молете“ (Сол. 5: 18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник – старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий,  позовавайки се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов, възразяйки на това, рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва, му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

 

БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите

 

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта.(Ефес. 3: 17).[1]

 

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово – любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът – любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини, между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи докъде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.

О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В този стих има леко разночетене с българския превод. Тук е според сръбския вариант (Ефес. 3: 17) (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – убиваме разделението (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ВЪПРОС: Кога започва Рождственския пост.

 

ОТГОВОР: На 15/28 ноември.

 

Категория: Други
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове: 0
 


Струва ми се, че и самите бесове не без труд и не без болка водят тази борба. Те също си имат свои мъчнотии и скърби, особено когато се срещат в единоборство със силни и издръжливи бойци. И апостолът потвърждава това. Той казва:

Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, и т.н. (Еф. 6:12). И още: удрям не като да бия въздух (1 Кор. 9:26). И на друго място: С добрия подвиг се подвизавах (2 Тим. 4:7). А където има подвиг, състезание, борба, там има и мъчнотии, и труд, и болка и за двете страни. Ние се радваме на победите над тях и се огорчаваме от пораженията. И те чувстват същото. Радват се, когато ни победят. А ако независимо от всичките си усилия не успеят да надделеят и загубят боя, целият срам от предишните ни поражения пада върху тях по думите на Писанието: злобата му ще се обърне върху неговата глава (Пс. 7:17) и още: мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него (Пс. 34:8).

И пророк Давид знаеше всичко това. Той ясно виждаше с вътрешните си очи тази невидима бран, знаеше, че враговете се радват на нашето падение, и затова казва на Бога: Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; да не каже врагът ми: „надвих му“. Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя. (Пс. 12:4-5). И още: да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене... да не казват в сърцето си: „добре! (добре!) тъкмо по душата ни!“ Да не казват: „погълнахме го“ (Пс. 34:19, 25). Но пророкът възпя срама, който ги обзема след поражение, молейки се на Бога против тях: В стид и срам да потънат всички, които се радват на моето нещастие (Пс. 34:26). А Иеремия каза: Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение (Пер. 17:18). И действително, когато побеждаваме бесовете, ги постига двойно съкрушение: първо, поради това, че човеци достигат до святост, а те я имаха и я загубиха; и второ, поради това, че бидейки духове, търпят поражение от плътски и тленни същества“.

Категория: Други
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0
28.11.2017 06:20 - ЗА ИЗПОВЕДТА
 


ВЪПРОС: Пред кого се изповядва християнинът?

 

ОТГОВОР: ПРЕД БОГА. Свещеникът е свидетел на изповедта.

 

 

Категория: Други
Прочетен: 95 Коментари: 0 Гласове: 0

 ДО БРАТ   ИС:     ЗА ХРИСТОВИЯ ПЛАЧ

 

 Да, наистина, Господ е плакал; и това, че Неговите сълзи те трогват, говори за милостивата ти душа. Тези сълзи са донесли очистване на съвестта на мнозина - близки и далечни. Христос е плакал и за приятелите, и за неприяте­лите си. Плакал е за умрелия Лазар, плакал е и за Иерусалим, предвиждайки неговото предстоящо разорение. „Иисус се просълзи” (Иоан. 11:35) - пише на едно място; а на друго: „И като се приближи и видя града, заплака за него” (Лук. 19:41). И в двата случая Той е плакал за хората. И в двата случая плачът Му е бил необикновен. Защото докато народът е плакал за умрелия Лазар, Христос е плакал не заради неговата смърт (та нали Той е дошъл, за да го възкреси), а заради тиранията на смъртта, която тегнела над всички присъстващи. Как хората, създаде­ни по образа на Живия Бог, в чието Царство няма мъртви, са изгубили вярата в живота и в Божията власт над смъртта? Как са станали жалки роби на смъртта, вярвайки сляпо в нейното всемогьщество? И гледайки хората, така безусловно подчинени на тиранията на смъртта, Иисус се просълзил.

Във втория случай Господ плакал за Иерусалим, светия град, виждай­ки го в бъдеще разорен, а чедата му - поробени и изклани. Заради какво? Заради човешката неправда към праведниците и особено заради човешката неправда към Него, Праведника на праведниците. Как е станало така, че болестта на неправдата е разяла сърцата и душите на хората, сътворени от праведния Бог? И Господ заплакал. В първия случай плакал за умрелия, във втория - за още неродените. Освен за тези два случая, апостол Павел свиде­телства и за трети, когато Господ плакал горчиво за целия човешки род - от началото до края на времената (Евр. 5:7-9). Това се случило в Гетсиманската градина, по време на тежката Му борба, когато потта Му била като кървави капки, падащи на земята (вж. Лук. 22:44).

Тези три случая са известни и записани. А как Господ е проливал сълзи за човешкия род насаме, тайно, по време на нощните си молитви към Своя Отец, е известно само на небесните ангели, които са бдели край Него като войска около своя цар. И в тези три случая, както и във всички останали, Господ не е плакал за Себе Си, а за хората. Неговите пречисти сълзи са жерт­ва за очистване и спасение на човешкия род, както и Неговата кръв на кръ­ста. Като си спомняме за тези свети Иисусови сълзи, нека с Божията помощ станем по-добри и по-близки Нему.

Мир на теб и благословение!

 

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 89 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 205162
Постинги: 868
Коментари: 0
Гласове: 162
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930