Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166115 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога от 10.11.2017 г.
 
Един брат попита авва Памво:                                                                                                                                        

-Защо бесовете ми пречат да правя добро на ближния.

-Не говори така - каза старецът, - иначе по твоему ще излезе, че Бог е лъжец. По- добре кажи: „Аз самият не искам да бъда милосърден“. Защото Сам Господ вече каза: Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди (Лук. 10:19).

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0


За външно равенство се борят онези, които не умеят или не смеят да погледнат в себе си, нито пък да заработят върху вътрешната, върху най-важната нива на своето човешко битие.

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 1
  

 
ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА ФИЛИП М.:   ЗА ТРЪСТИКАТА И ЛЕНА

 

 

Свети Матей, описвайки в своето Евангелие личността на Христос, из­ползва думите на пророк Исаия: „Пречупена тръст няма да дочупи, и тлеещ лен няма да угаси” (Мат. 12:20; Ис. 42:3). Ти питаш: какво означават тези думи? Свети Иоан Златоуст ги тълкува така: „Пророкът прославя Христовата кро­тост и неизказаната Му сила." С други думи, тук се изтъкват три неща: пър­во, нищожността на Христовите врагове; второ, Христовата сила; и трето, Христовата кротост и дълготърпение. Враговете на Христос, иудейските пър­венци, са били като пречупена тръстика в ръцете на всесилния Бог, а гневът им - като тлеещ лен, който едва дими под нозете Му. С мощната Си ръка Христос е могъл да пречупи тази тръстика без никакво усилие и с нозете Си да стъпче завистниците - да ги стъпче и угаси като димящ лен. Но Той не е искал да направи това, чакайки кротко и търпеливо покаянието на греш­ниците. Трудно е да се намери по-точно сравнение за слабостта на Божиите врагове спрямо Божията сила от това, което е намерил пророкът - пречупе­на тръст и тлеещ лен. Има ли нещо по-лесно на света от това да пречупиш преломена тръстика и да угасиш запален лен, който едва дими? Ето, така нищожна е всяка омраза - човешка, еврейска и езическа, към Христос. И то­гава, и днес, и завинаги. Нима е било трудно за Онзи, от едничката дума на Когото е изсъхвало дърво, бури са стихвали, демоните са бягали, болести са изчезвали - нима за Него е било трудно с една дума да изличи от книгата на живота и да превърне в прах всички фарисеи, садукеи, всички гаевливци и надути завистливци? Ни най-малко. Но Той е искал да покаже силата Си не в най-лесното, а в най-трудното. Най-трудно е било да понесе нищожността на враговете, да претърпи техните подигравки, оплюването, глупостта, зло­бата и лъжите им, неправедното осъждане и смъртта на кръста. Най-трудно е било да гледа как пречупената тръстика се гордее и да не я строши; и да усеща смрадния дим на завистта и да не я угаси. Да, най-трудно е било всичко това да се претърпи и дори да се прости: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”! В това най-тежко изпитание Христос е показал своята сила и е удържал победа.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове: 0
 

„Ако един народ не постави Бога над всичко и човека пред всичко, на този народ няма да
му помогнат нито мъдрите държавници, нито опитните политици, нито военната сила, нито богатството на всички граждани“.

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

 

 

Разсъждение

 

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево, радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молел кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила, като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „Аз претърпях повече мъки за Христа от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал крака си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св. Димитрий размишлявал кой е този Орест и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светецът прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този, чието житие пишеш сега“.

 

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята

 

Спаси ме от праха, за да не затъна (Пс. 68: 15).[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето, покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи, спаси ме от праха! Тъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на праха, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси. Само Той може това. А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятеля, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самият той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво – всичкият земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост ни спаси, за да не потънем. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В синодалния превод на български е – извади ме из тинята, за да не затъна (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166115
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930