ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА ПРЕДРАГ А.: ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВАТ ДЕМОНИТЕ
Прочел си някъде случка от живота на св. Иоан Востърски. Веднъж, когато блаженият Иоан стоял на молитва, духовният му взор се отворил и той видял демони. Те нито смеели да се приближат до Божия човек, нито искали да се отдалечат. Като ги видял обзети от страх, свети Иоан ги попитал от какво най много се страхуват. „От три неща - отговорили демоните: - от онова, което вие християните носите на врата си; от онова, с което се миете в църква; и от онова, което ядете в църква". „А от тези три неща - отново попитал светецът, - кое е най-страшното за вас?" „Онова, което ядете в църква" - отговорили му обитателите на ада.
Нима не ти е ясно? Това, което християните носят на врата си, е кръстът. Онова, с което се кръщават или поръсват в църква е светената вода. А онова, което ядат в църква е Светото Причастие. Кръстът е знамение на победата чрез страдание от любов. Светената вода очиства и означава духовната и телесна чистота. Причастието е небесна трапеза, където на душата се предлагат за храна Тялото и Кръвта на Господа. Нима е чудно, че адовите сили треперят от тези три светини? Треперят и нашепват на хората съвсем противоположни съвети, а именно:
на всяка цена да избягват всяко страдание - с това те искат да изкоренят от човешките сърца любовта и човеколюбието;
да живеят в греховна нечистота - с това искат да отдалечат хората от пречистия Бог и да ги направят свои поданици и близки сродници;
да морят и накрая да уморят своята душа с глад, като не ѝ дават никаква божествена храна - за която душата по природа копнее, - а да се хранят само със земна храна като животните.
А от причастието адските духове се боят най-много, защото то е венец на човешкото възхождане към Бога и на единението с Него.
От Бога мир и благословение!
Автор – Св. Николай еп. Жички и Охридски
ВЪПРОС: Трябва ли да се стремим да обогатяваме ума си?
ОТГОВОР: ДА.
Оскъдният ум носи и оскъдни плодове… ( Св. Киприан Картагенски)
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 НОЕМВРИ
Разсъждение
Между многобройните чудеса на св. Георги се разказва и за следното: На остров Митилини имало църква на св. великомъченик Георги Победоносец. Жителите от целия остров се стичали в тази църква за годишния свещен празник. Като разбрали за това, сарацините от Крит една година на празника нападнали острова, пленили и поробили [когото заловили], и се върнали в Крит. Бил поробен и един красив юноша, когото пиратите подарили на своя княз в Крит. Князът го взел и го поставил да прислужва на трапезата. Родителите на юношата потънали в голяма скръб за сина си. Като минала година и пак настанал денят на св. Георги, тъжните родители, по стария обичай, сложили трапеза и поканили[1] много гости. Като мислела за сина си, бедната майка отишла пред иконата на светеца, паднала на земята и започнала да моли св. Георги да избави сина ѝ от робството, така, както той си знае. След това майката се върнала на трапезата. Стопанинът вдигнал чаша и пил за славата на св. Георги. В този миг техният син се явил между тях, държейки в ръце една стъкленица с вино. Когато всички, изненадани и със страх започнали да го питат откъде и как се е намерил тук, юношата отговорил, че точно когато щял да налее вино на своя господар в Крит, пред него се появил един юнак на кон, качил го върху коня и за миг го пренесъл в дома на родителите му. Всички се учудили и прославили Бога и Неговия дивен светия – воеводата и победоносеца Георги.
БЕСЕДА за Христос като Глава на всички светии
За да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа (Ефес. 1: 10).
Грехът обезумява, грехът обезглавява. Човек, потънал в грехове и пороци, прилича на кокошка, чиято глава е отсечена, а тя, умирайки, конвулсивно рита и скача насам-натам. Целият езически свят представлявал обезглавена маса, която умирала в конвулсии. Христос е съединил отсечената глава с потъмнелия труп и оживил тялото на човешкия род. Той е Глава на небесното войнство и никога не е преставал да бъде. А като Творческо Слово Божие Той отначало е бил Глава и на сътворения свят, на видимия свят, особено пък на човешкия род. Но грехът като меч разделил главата на грешния Адам от трупа. Въплътилият се на земята Господ е помирил небето и земята, спуснал небето към земята и земята издигнал към небето, и всички поставил под Своя ум, под Своята глава. Чрез Христа ние сме помирени със Света Троица, с Божиите ангели, един с друг и със сътворената природа около себе си. Намерена е изгубената глава и всичко хармонично се е устроило под нея. А ние имаме ум Христов – казва апостолът. Каквото е главата върху човешкото тяло, това е умът на духовния, вътрешния човек. Ако сме Христови, значи, трябва да мислим и съдим като нашия Глава Христос – за всичко само с Него и чрез Него да мислим и съдим. А с Него ще мислим и съдим, ако се чувстваме като членове на едно тяло заедно с другите хора и с ангелите, едно тяло, чиято Глава е Христос. Оттук се разгаря нашата любов към Бога и се усилва нашата вяра, и се освещава нашата надежда. Само заспалото тяло не чувства връзката със своята глава. Да се пробудим, братя мои, да се пробудим, докато още има време.
Господи Иисусе Христе, Глава наша Всеумна, съедини ни със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – гостили (бел. прев.).