ТОЗИ МАТЕРИАЛ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ КАЗИОННИТЕ. ВЕРОЯТНО МНОГО ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ ЩЕ СА НЕДОВОЛНИ, НО НЕГОВАТА ЦЕЛ Е НЕ ДА СКАНДАЛИЗИРА, А ДА ПОКАЖЕ НЕЩАТА И ЗАД КУЛИСИТЕ.
http://www.misioner.com/%C2%A0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D1%8F%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8-%C2%A0%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%8F
„Колкото повече успехи постигат борците, толкова по- силни противници срещат“. „Колкото повече успехи постигат борците, толкова по- силни противници срещат“.
Света Синклитикия
ДО БЪЛГАРСКИЯ ПРОФЕСОР ХРИСТО И. : ЗА МИРА И БРАТОЛЮБИЕТО
Благодаря Ви за поздравленията по случай Рождество Христово. Благодаря за добрите думи и пожеланията за мир и братолюбие между българи и сърби. Христос е нарекъл миротворците Божии синове. Миротворци са онези народни водачи, които водят мирни преговори и сключват мирни споразумения. Миротворци са и онези предприемчиви и талантливи хора, които осъществяват контакти с колегите си от съседни страни и създават условия за взаимно сътрудничество вместо за война. Но миротворци са и всички онези земеделци и пастири от Стара планина и Шар планина, които в усамотение възнасят топли молитви към Всевишния за мир и блага воля между нашите народи. Бъдете уверени, че техните въздишки и молитви - недоловими и незнайни за света - имат голямо, може би решаващо значение за установяването на мира. На Твореца на Вселената не са нужни нито телеграф, нито радио, за да чуе шепота на човешките души. Той е безкрайно милостив към простия народ и вниманието Му непрекъснато е насочено към народното сърце. На много места в Евангелието се споменава, че Христос е изпитвал жалост към народа. „Жал Ми е за народа” (Мат. 15:32). И при друг случай отново: „Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили тях, защото бяха като овци, които нямат пастир (Марк. 6:34). И по друг повод: „И като излезе, Иисус видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им” (Мат. 14:14). На земята донякъде се води сметка за чувствата и мислите на простия народ, но на Небето - изцяло. Между светските политици е популярен изразът: „да се гради политика върху желанията и очакванията на народа". И Творецът насочва народните съдбини към благоденствие или към трудности съобразно благочестието и вярата в доброто у народите.
У мен все още буди вълнение една трогателна сцена, на която бях свидетел миналата година в Самоков, в старата самоковска църква. Един обикновен занаятчия стоеше със запалена свещ в ръка и внимателно гледаше българските и сръбските свещеници пред олтара. Когато молитвите и речите завършиха, той с просълзени очи извика: „Мир и братство! Мир и братство - за да не бъдем проклети навеки!" Мирът и братолюбието са общ копнеж на вашия и нашия народ - народ прост,
но многомилионен, православен и мил Богу. Върху този копнеж, върху
тези благородни чувства на народното сърце Провидението кове днес новата съдба на нашите народи. А всички, които се противят на това, готвят за себе си позор и унижение. Защото тамянът, който двата братски народа принасят върху жертвеника на своите сърца, не е вече тамянът на Каин (в противоположност на Авел), а тамянът на св. Сава и на св. Иоан Рилски.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
„Който е изгубил злато или сребро, вместо него може да намери друго; но който е пропилял времето си живеейки в безделие и леност, той не може да намери друго вместо пропиляното“.
Авва Доротей
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 5 НОЕМВРИ
Разсъждение
Каквото е сянката спрямо действителността, още по-незначителна е плътската любов от духовната любов. Братството и сестринството по кръв и плът не е нищо, когато се сравни с братството и сестринството по дух. Бащата на Галактион го сгодил за девицата Епистима. Галактион кръстил Епистима, след което и двамата се замонашили. Телесната любов при тях била заменена с духовна любов, по-силна от[1] смъртта. Толкова силна била духовната Галактионова любов към Епистима, че той не желаел никога да я види с телесните си очи. Защото на духовната любов не ѝ трябва нито тяло, нито среща. Епистимината любов към Галактион била толкова духовна, че Епистима, като чула, че водят Галактион на мъчение, се затичала след него и го молила да я не отхвърля, а като духовен отец и брат да я приеме в общо мъченичество. И когато бездушните мъчители немилосърдно биели свети Галактион по голото му тяло, света Епистима плачела. Когато им отсекли ръцете и нозете за Христа, двамата се радвали и прославяли Бога. Толкова силна била тяхната любов към Христа Господа и такава била тяхната духовна любов, с която се обичали. Наистина, плътската любов е като шарена пеперуда, която бързо отлита, а духовната любов е безсмъртна[2].
БЕСЕДА за възвишеността на човека чрез възкръсналия Христос
По-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата (Еф. 1: 21-22).
Ето висините, до които Бог възвисил човешкото същество! Иде реч не за Божествената Христова природа, а за човешката; не е думата за вечното Слово Божие, а за Човека Иисус, Когото Бог възкресил от мъртвите и Го издигнал не само над целия този видим и смъртен свят, а и над невидимия и безсмъртния, по-високо от всички ангелски чинове и небесни власти, по-високо от цялата показана и [още] непоказана небесна иерархия, по-високо от всяко сътворено същество, знайно и незнайно, и по-високо от всяко име от двата свята, материалния и духовния. Виждате ли, братя, как нашият преславен Творец изпълнил Своето обещание, дадено на Адам, изгонения от Рая, и още по-ясно повторено на Аврам, и още по-ясно повторено чрез пророците и Давид! Виждате ли как Бог Саваот почнал да прославя човешкия род, прославяйки човека Иисус, в Когото било въплътено Божеството на Бога, Синът Божий! Като Първенец на славата първо прославил Него, па после по ред – всички, които се причислили към Него, и с благодатта на Светия Дух се осветили за вечна слава, и се записали в Книгата на вечния живот. Не напразно Църквата пее на майката Божия: „Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим“. Там, където, Господ се възвисил, там се възвисила и Неговата Пресвета Богоматер, както и Неговите свети апостоли, по Неговите думи, към Своя Небесен Отец: Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (Иоан. 17: 24). Такова е невижданото следствие от пришествието на Бог на земята. Такъв е неизказаният плод на Неговите страдания.
О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни докрай да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – силна като смъртта (бел. прев.).
[2] В ориг. – трайна (бел. прев.).