Искаш заедно с няколко приятели да започнеш издаването на списание „Нов човек". Каниш ме да ви сътруднича. Ще се отзова с радост, но при условие, че приемеш преди всичко сътрудничеството на апостол Павел. Защото няма по-вярно учение за новия човек от неговото. И всичко, което знаем по този въпрос, ние сме приели от него. Ще ти приведа само няколко думи от това удивително учение:

„А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, скве­рнословие от устата си; не се лъжете един други, след като съблякохте вехтия човек, заедно с делата му и се облякохте в новия, които се обновява в познанието, по образа на своя Създател. И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оп­лакване: както Христос ви прости, така и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството” (Кол. 3:8-10; 12-14).

„Да отхвърлите от себе си вехтия според предишното ви живеене човек, кой­то изтлява в прелъстителни похоти, да се обновите с духа на своя ум и да се обле­чете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината” (Еф. 4:22-24).

„И тъй, които е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17).

Има още много подобни мисли, но и това е достатъчно. А всички тези думи на апостола са в съгласие с думите на Христос: „Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие” (Иоан. 3:3).

Когато индийският принц Иоасаф попитал своя учител, стареца Варлаам на колко години е, получил отговор: „Четиридесет и пет". Учуден, принцът казал, че би му дал пълни седемдесет. Старецът отвърнал, че и двамата са прави и добавил: „Но аз не слагам в сметката онова време, което  преживях в светската суета - защото не мога да броя годините на смърт като години на живот." Ето какво е новият човек и какво би трябвало да пропо­вядва вашият „Нов човек".

Новият човек - това е онзи, който промени себе си вътрешно, из основи, от дълбините на сърцето си и чрез това и само чрез това помогне и на други да се променят и обновят. Това не може да стане без

 познаване на истината и пътя на Божията правда. И в съвсем остаряло тяло може да живее нов човек,  и обратно, в съвсем младо тяло - стар човек. Да се пресмята старото и новото по движението на слънцето, а не по обновяването на душата с истината и с Божията правда, означава да

не се приема апостол Павел, както и неговото единствено вярно учение за новия човек.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ОТГОВОР: „Православието счита за драгоценни само онези книги, които са съкровищница на духовния опит, или учебниците за духовна борба. Подвигът е повече от книгата. Божията благодат е повече от подвига“.

(Св. Николай, еп. Жички и Охридски)

Разсъждение

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк. 18: 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите, апостол Павел не би писал на солунските християни: „Непрестанно се молете“ (Сол. 5: 18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник – старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий,  позовавайки се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов, възразяйки на това, рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва, му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта.(Ефес. 3: 17).[1]

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово – любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът – любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини, между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи докъде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.

О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В този стих има леко разночетене с българския превод. Тук е според сръбския вариант (Ефес. 3: 17) (бел. прев.).

[2] В ориг. – убиваме разделението (бел. прев.).