ВЪПРОС: Защо е необходимо да ходим в храма, когато прекрасно можем да се молим на Бога и в къщи?

 

 

ОТГОВОР: Храмът е място където се извършват богослуженията, най-важното от които е Божествената Литургия. А оставайки в къщи се лишаваме от нея.

 Някои казват, че ако не би имало някаква чужда сила, увличаща ни към зло, не би имало и зло в битието. Но тази сила не е нищо друго, освен невнимание към естествените стремежи на ума. Защото тези, които се отнасят с внимание към това, винаги постъпват добре и никога - лошо. И ако искаш да бъдеш такъв, прогони невниманието - и заедно с него ще изгониш и злото. Защото злото е грешка при различаване на вътрешните смисли, откъдето следва и неправилната употреба на нещата. В природата на разумното ни начало е да се подчиняваме на божествения Логос и да властваме над неразумното в нас. Така че нека спазваме този ред във всичко - и тогава злото няма да съществува и нищо няма да ни увлича към него.

(От свети Максим)

 ДО РУСКИЯ ВЪЗПИТАНИК К. Т .: ЗА РУСКАТА ТРАГЕДИЯ

 

 

Като руски възпитаник Вие по-добре от мен трябва да знаете причини­те за мъчителната трагедия, която сполетя руския народ. Но доколкото съм запознат, Русия не е в беда заради греховете на руския народ, а заради греховете на една част от руската интелигенция, по-точно заради иудействащата руска интелигенция.

Знаете, че руският народ е избрал Небесното Царство още когато е приел кръщение при св. княз Владимир Киевски. На този свой избор той не е изменил до наши дни. Но руската интелигенция се разколебала и проме­нила отношението си към основните възгледи за живота; не цялата, а една част от нея. Още от времето на лековерната царица Екатерина руската ин­телигенция започнала да се дели на два лагера. В единия лагер били онези, които заедно с народа искали Русия да си остане завинаги Светата Рус, съх­ранявайки идеала на християнската святост както по отношение на отдел­ната личност, така и на целия народ. Във втория лагер били онези, които искали една Русия, възприела идеала на земното господство и земната кул­тура. Първите виждали целта на човешкия живот над всичко земно, в цар­ството на вечната духовна реалност - в Царството Божие. Вторите поставяли всички цели на живота в пределите на времето и в границите на телесното. Казано на сръбски, косовски език: първите избрали Небесното Царство, а вторите - земното. Не е чудно, че тези вторите се оказали в един лагер с иудеите, които още преди Голгота избрали земното царство, поради което и разпънали на кръст Онзи, Който ни е открил Небесното. Когато Христос благословил и по чудесен начин умножил петте хляба и с тях нахранил пет хиляди души, Неговите противници, привърженици на земното царство, искали незабавно да го направят свой Цар. „А Иисус, като разбра, че възнаме­ряват да го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък„ (Иоан. 6:15). Той е мислил за небесното, те - за земното. Чрез чудото с хляба Той искал да покаже неограничената мощ на духовния свят над материал­ния, пасивен и немощен сам по себе си. Но иудеите разбрали това в материален смисъл, поради което същността на Христовото чудо била изгубена за тях. Те искали да Го направят цар, като своего рода „магьосник", за да ги освободи от римляните и им създаде велико земно - и само земно - царство. Заради такива техни принизени и изкривени мисли Господ ги укорил, като им казал в очите: „Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си” (Иоан. 8:44). И наистина от духовно гледище всички, които, изгубвайки от поглед безсмъртното Небесно Царство, единствената цел и достойнство на човека, търсят изключително земното царство, са дяволско потомство. Защото е очевидно, че там, където властва смъртта, не може да има крайни човешки цели, каквото и да притежава човек. Известно е също, че заплатата се дава накрая на службата, а краят на нашата служба е краят на земния ни живот. Следователно отплатата идва след смъртта. А човеш­кото служение в този свят, съответно на схващането за смисъла на живота, може да бъде от три вида:

служение на Бога,

служение на Бога и на мамона,

служение на дявола.

Само първото служение е служение на Бога, чисто и непримесено с нищо. Двете останали са служение на дявола.

Руската народна интелигенция е служила на Бога, подчинявайки всич­ки интереси на земното царство на върховните интереси на Небесното Цар­ство, на Царството „не от този свят". Полународната руска интелигенция искала да служи и на Небесното, и на земното царство, но поставяйки при това първото като средство за второто. Затова върху нея се разкрила истин­ността на Христовите думи: „Не можете да служите на двама господари”. Ан­тинародната руска интелигенция, презирайки народа като „непросветена маса", като безформено и сляпо блато, искала уж да ощастливи същия този народ чрез укрепване на земното царство и отхвърляне на Небесното. Бор­бата между тези два лагера на руската интелигенция се водила близо 200 години. Тя се проявявала и в политиката, и в литературата, и в изкуството. Накрая превес взела антинародната руска интелигенция със земен ум и сър­це и съотношението между нея и народната интелигенция с небесен ум и сърце станало две към едно. По допущение на небесните сили иудействащите дошли на власт. И сега те властват над руската земя, но не и над руската съвест. Подобно на думите, които Господ казал на сатаната при изкушение­то на Иов: „Ето, той е в твоя ръка; само душата му запази”. Колкото и умен да изглежда сатаната в своите очи, той е глупав във всички свои действия против светата небесна логика. Така е и с неговите последователи, които той примамва с тленното земно царство. И сатанинската ръка няма да се докосне до душата на руския народ. Бог не позволява. Силата на иудейства­щите в Русия не е финал, а прелюдия към руската слава. Както в случая с Иов, така и в случая с Русия сатаната неволно ще поаргатува на Всевишния, Всемогъщия, Непобедимия, Победоносния Отец на светлината. За това сви­детелства и в това ни уверява и еврейската Библия, която иудействащите от­хвърлиха. Като пътуващи акробати иудействащите безбожници вървят след княза на ада, от поражение към поражение, още от онази змийска повест в Рая до днес. Тяхното всякогашно дело - прастаро и престаряло - е дръзко да набеждават Бога в лъжа, злобно да отричат небесното Царство и безуспеш­но да строят основите на земното. Но когато засияе Христовата светлина, сянката им в историята ще остане да тъмнее мрачно, плашейки в продълже­ние на векове народите и тласкайки ги още по-близо до Бога.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 ВЪПРОС: Защо поставяме и палим кандило пред иконите?

ОТГОВОР: Кандилото е символ на огъня на вярата в Христа, огън способен да разпръсне тъмнината на злото. В древност Бог заповядал на Мойсей : „И заповядай на Израилевите синове да ти донасят чист елей, изстискан от маслини, за светене, за да гори светилникът всякога; в скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на откровението, ще го пали Аарон и синовете му, от вечер до сутрин, пред лицето Господне. Това да бъде вечна наредба за поколенията на Израилевите синове“ (Изход. 27: 20 – 21). 
Ние продължаваме тази традиция, която символизира горенето на духа, което трябва да е присъщо на всеки вярващ човек.

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Следните примери от живота на св. Григорий нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили една блудница да изпълни техния злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да ѝ заплати това, което уж ѝ дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това, едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и започнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари. Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил нито гняв[1], нито омраза, а казал на един от другарите си да ѝ даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но начаса Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, започнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата ѝ да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо с унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример – когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий ги посъветвал да се скрият, а и той самият с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

 

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

 

Да можете проумя с всички светии що е ширина и дължина, дълбочина и височина (Ефес.3: 18).

 

 

Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свити, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка на вяра и любов – следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите, и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил плана за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята. Както Кръстът Христов се простират ширината и дължината, и дълбочината, и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисявайки всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – сръдня (бел. прев.).