Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 166115 Постинги: 643 Коментари: 0
Постинги в блога от 08.11.2017 г.
 

 

ВЪПРОС: Имат ли епископите власт да нарушават постановленията на вселенските събори?

        ОТГОВОР: НЕ !

         За съжаление това днес се случва. Но св. Василий Велики категорично заявява: „Епископите в никакъв случай нямат власт да нарушават което и да е правило, а само да следват постановленията и да се придържат към предшестващите“.  

Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.11 16:29
 

Авва Антоний каза, че Бог не допуска върху съвременното поколение борби, каквито древните са имали, понеже знае, че сегашните хора са немощни и не ще понесат толкова.

Категория: Други
Прочетен: 38 Коментари: 0 Гласове: 0
08.11 13:48 - ЗА СМЪРТТА
 

Както отделянето на душата от тялото е смърт за тялото, така и отделянето на Бога от душата е смърт за душата.

Св. Григорий Палама

Категория: Други
Прочетен: 41 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ВЪПРОС: Кои са най-големите Божий дарове?

ОТГОВОР: Покаянието и Причастието са най-големите дарове. Отчасти това се отнася и за свещените книги.

(Преп. Варсануфий Велики)

 

Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0


 ДО МОНАХ САВА: ЗА НАПАДКИТЕ СРЕЩУ МОНАШЕСТВОТО

 

 Казваш, че върху вас, монасите, се сипят отвсякъде нападки. Едни ви нападат, защото не смеят да нападат никого другиго и знаят, че вие няма да им отговорите и да ги съдите. Други - защото свеждат всичко до материята и искат всичко да поставят в служба на плътта. И накрая някои ви на­падат просто защото не понасят непроменимостта на църковните институции. Те с учудване виждат как в днешния водовъртеж от непрестанни про­мени само Христовата Църква стои неизменна като скала в морето, в която се разбиват всички вълни. Да оставим настрана личните нападки; да търпи  с търпението да спасява душата си - това е обетът на монаха. „Който претърпи докрай, той ще бъде спасен”, е казал Онзи, Който знае и вижда всичко. Нека разгледаме само принципните нападки на вашите противници. Тех­ните цели са ни добре известни. Ако те се осъществяват, това неминуемо ще доведе до унищожаването на православното монашество и до превръ­щането на манастирите в това, в което са ги превърнали безбожниците в Русия - в музеи, увеселителни заведения или затвори. Такава промяна обаче би оскърбила не само най-светите души от нашата история, които осветиха тази земя и я украсиха с издигнатите от тях манастири, но и целия ни пра­вославен народ.

Нападките срещу нашите манастири са особено остри през тази Го­дина на покаянието, когато народът повече от всякога се стича на рояци към тези светини като към някакви „духовни санаториуми", където търси очистване на душата, здраве, утеха и вдъхновение. На никого от народа дори на ум не би му дошло, че онова, което е предназначено за душата, може да бъде превърнато в хотел, в място за пир на тялото. И ако за по­добно нещо не са помисляли нито царствените ктитори на тези светини, нито царският народ, то човек се пита: в чие име тогава го желаят вашите критици и противници?

От християните винаги може да се желае да бъдат по-добри, отколко­то са; още повече от монасите, чиито обети са най-възвишени и строги. Но нима може да се искат промени в предназначението на манастирите заради това, че някои монаси са немарливи към своите обети? Нима това, че в редовете на духовенството има някой, който е изпаднал в материализъм, озна­чава, че може да се иска цяла една духовна институция да бъде сведена до материалния прах? Това, което сатаната е искал от Христос - да превърне камъните в хлябове - изглежда по-малко опасно от искането на някои наши съвременници духът и всичко духовно да бъде превърнато в хляб, в пепел. Впрочем кой знае какви времена ще настанат; духовното злато винаги може лесно да бъде превърнато в хартия, но хартията трудно може да бъде пре­върната в злато.

Мир на теб и радост от Господа!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 32 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Чудо на св. Димитрий Солунски. Св. Димитрий  приживе бил солунски воевода, останал такъв и след смъртта си. Неговото присъствие в Солун хората са усещали особено по време на големи нещастия. Той защитавал града, отклонявал бедите, отблъсвал завоевателите и помагал на всеки, призовал неговото име. Ето един чуден случай [за проявата] на неговата необикновена помощ на хора в беда. Веднъж варварите нападнали Солун, но не успели да го превземат. Разгневени от това, те подпалили цялата околност и отвели в робство две хубави девойки, които подарили на своя княз. Девойките умеели добре да бродират. Князът, като видял някои техни ръчни изработки, им казал: „Слушал съм, че по вашите земи има велик Бог – Димитрий, че той прави големи чудеса, избродирайте ми на платно неговия образ“. Девойките му отговорили, че Димитрий не е Бог, а Божий служител и помощник на християните, и първом отказали да бродират образа на светеца, но князът, като ги заплашил със смърт, сторили заповяданото и до деня на св. Димитрий завършили работата. В навечерието на празника, значи, и двете гледали своята бродерия и плачели заради това, че този празник ще прекарат в робство, и второ, че избродирания образ на своя най-скъп светия, трябвало да дадат на нечестивия варварин. Двете девойки се молели на св. Димитрий да им прости. Тогава се появил св. Димитрий и взел двете девойки, както някога ангел [взел] пророк Авакум, пренесъл ги в Солун и ги поставил в своя храм. В църквата се служило всенощно бдение и имало твърде много народ. Като разбрал [народът] за чудесното спасение на тези християнски девойки, всички прославили Бога и Неговият велик служител и воевода св. Димитрий.

 

БЕСЕДА за сърцето готово за Бога

 

 

Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 57: 7).

 

Блазе на онзи, братя, който може да каже тези думи на своя Господ! Блажен е онзи, чието сърце е готово да следва волята Божия. В това е и готовността на човешкото сърце, радостно да следва Божията воля, без да се смущава от никакви свои помисли и желания. Покаялият се [впоследствие] цар Давид първо вървял след своите греховни мисли и желания и бил като ладия в бурно море. Но като видял, че бурята ще го потопи, обърнал се към Бога с велико покаяние и плач, и предал ладията на своя живот напълно в ръцете Божии. Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми! възкликнал той с велик душевен мир, защото знаел, че е предал душата си в ръцете на най-вещия Кормчия. Беснее ли пак буря, напират ли ветрове и вълни, той не се плаши, защото е уверен, че нищо не може да разбие неговата ладия, и че безопасно ще доплава в тихо пристанище. Готово сърце означава сърце, освободено от всички светски желания и мечтания и изпълнено единствено със стремеж към Бога и любов към Бога. Готово сърце означава сърце,  излекувано от всяко безспокойство, грижа и страх, и утешено и окуражено с присъствието [в него] на Божията благодат. Ще пея и ще славя. Тъй продължава псалмопевецът. И това показва колко наистина е готово неговото сърце. Именно, той не се гордее с царската си слава, а я отнася към Бога. Той се понизил пред Бога докрай[1], цялото му услаждане е да величае и прославя Бога. Неговата лична слава само му дава повод за прославяне на неговия преславен Бог. О, братя мои, да се потрудим, та и нашето сърце скоро да е готово пред Бога – готово да чуе Божията реч, готово да следва волята Божия, готово да прослави живия Бог.

О, Господи Боже, Сътворителю наш безсмъртни, помогни ни да приготвим нашето сърце, та да бъде съсъд на Твоята животворна благодат. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – до нищо (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 37 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 166115
Постинги: 643
Коментари: 0
Гласове: 96
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930