Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 657722 Постинги: 2000 Коментари: 0
Постинги в блога от Ноември, 2018 г.
2 3  >  >>

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Следните примери от живота на св. Григорий нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили една блудница да изпълни техния злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да ѝ заплати това, което уж ѝ дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това, едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и започнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари. Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил нито гняв[1], нито омраза, а казал на един от другарите си да ѝ даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но начаса Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, започнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата ѝ да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо с унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример – когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий ги посъветвал да се скрият, а и той самият с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

 

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

 

Да можете проумя с всички светии що е ширина и дължина, дълбочина и височина (Ефес.3: 18).

 

 

Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свити, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка на вяра и любов – следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите, и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил плана за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята. Както Кръстът Христов се простират ширината и дължината, и дълбочината, и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисявайки всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – сръдня (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 1007 Коментари: 0 Гласове: 2
 

ДО РЕНТИЕРА МОМЧИЛО Н., КОЙТО ПИТА: КАКВО Е БИЛО ПРЕДИ ХРИСТОС?
Въпреки че сте християнин, Вие все пак питате: „Ако християните го­ворят за Христос като за център и ос на човешката история, то какво е било в света преди раждането на Христос?" Както разбирам, Вие сте човек начетен и образован и съм уверен, че когато навлезете малко по-дълбоко в христовото учение, всичко ще ви стане ясно.

Ще разберете, че преди Христос е бил пак Христос. И че след края на света отново ще бъде Христос. Т.е. преди явяването на Словото Божие, на Премъдростта Божия, на вечния Логос в човешко тяло и с лична мисия на земята, е било същото това Слово Божие, същата тази Премъдрост Божия, същият този вечен Логос на Божествената Троица, неявен в плът, но неу­морно действащ чрез избрани хора, чрез избраните Си слуги: пророци, пра­ведници, прозорливци и мъдреци. Всички те са наричали себе си Божии слуги. А Христос не е слуга, а Син, не е воин на царя, а Цар, не е ничий предтеча, а Месия.

Вие сигурно сте гледали някоя драма, в която главният герой не се по­вява веднага, а след известно време. Но всички персонажи, които се явяват и сцената, го очакват, говорят за него и всичко, което се случва, предвещава неговата поява. Така и в колосалната драма на човешката история всички са очаквали и всичко е предвещавало величествения Месия, главния Герой. И пророкът го нарича така, казвайки: „Господ ще излезе като герой. ..и ще се яви славата Господня и всяка плът ще види” (В бълг. син. превод е  „И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това). Така е предречено стотици години по-рано и предреченото се е изпълнило. Защото величието на Христовата драма е вечно и безгранично.

Прочетете Неговата притча за злите лозари (Мат. 21:33). Тя ще Ви обяс­ни всичко по-добре, отколкото аз, смъртният. И чуйте свидетелството на Господа за Самия Себе Си: „Истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм” (Иоан. 8:58). А Авраам се е родил няколко хиляди години преди Него. Чуйте и още едно свидетелство от Неговите собствени уста; когато евреите Го питали: „Кой си ти”? Иисус им отговорил: „Съществуващият отначало”(Иоан. 8:25). Така Го нарича и четвъртият евангелист, казвайки: „В начало беше Словото”.

Накрая, в апокалиптичното видение на Иоан, Той казва Сам за Себе Си от небесата: „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Които е бил и Който иде, Вседържителят ... бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта” (Откр. 1:8,18).

И така, виждате ли, че преди Христос пак е бил Христос, и след Хрис­тос - отново Христос? А че накрая Той отново ще се яви със сила и слава голяма, четете в Светото Евангелие и в Апокалипсиса. Ще дойде отново, за да сложи край на драмата на света, на която Той е поставил и началото.

Ще кажете: тази тайна е велика!

А нима пеперудата не е велика тайна?

Камо ли Творецът на пеперудата!

Мир Вам и радост от Христа Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

Категория: Други
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.11.2018 11:34


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк. 18: 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите, апостол Павел не би писал на солунските християни: „Непрестанно се молете“ (Сол. 5: 18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник – старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий,  позовавайки се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов, възразяйки на това, рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва, му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

 

БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите

 

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта.(Ефес. 3: 17).[1]

 

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово – любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът – любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини, между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи докъде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.

О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В този стих има леко разночетене с българския превод. Тук е според сръбския вариант (Ефес. 3: 17) (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – убиваме разделението (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 646 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Бог най-често победата във войната дава на миротворците. Пример за това е великият император Иустиниан, а друг пример е св. крал Стефан Дечански. След смъртта на своя баща – крал Милутин, Стефан свалил превръзката от очите си и с радост бил провъзгласен за крал от болярите и народа. Но Константин – Симонидин син и по-малък брат на Стефан по баща, събрал войска против Стефан. Тогава Стефан му написал следното: „Ти си чул какво се случи с мене (т.е. как съм прогледнал) по Божия Промисъл, който всичко устройва за добро. Помилван от Бога, аз наследих родителския престол да владея над хората в страх Божий и правда по примера на предците. Откажи се от своето намерение[1], ела да се видим един с друг, приеми второто място в държавата като втори син и не въставай с чужденците против своето отечество; нашата земя е достатъчно просторна, на нея има място и за мен, и за теб. Аз не съм братоубиеца Каин, а приятел на братолюбивия Иосиф. Казаното от този последния и на тебе го казвам: Аз съм Божий, вие замисляхте срещу мен зло, а Бог го обърна на добро“. Това написал светият крал. Но Константин не послушал. И бил победен във войната със Стефан. Така бил победен и Драгудиновият син – Владислав, друг претендент за сръбския престол! А най-горчиво пострадал българският цар Михаил Шишман. До него Стефан написал: „Разбери значението на християнската любов, укроти гнева, допусни любовта да бъде между нас, както беше и между нашите родители. Престани да проливаш християнска кръв. Обърни оръжието към неприятелите на Христовото име, а не към християните. Помисли какъв тежък отговор ще дадеш за невинната кръв. Знай и това, че който отнема чуждото, губи и своето“. Михаил се надсмял на това писмо от светия крал и бил тежко поразен при Велбъдж. Бог е с праведните, а не със силните.

 

 

БЕСEДА за откриването на Божията премъдрост на небесните сили

 

Та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни (Ефес. 3: 10).

 

Дали ангелите, братя, са всезнаещи? Не са, защото ако са всезнаещи, щяха да са богове. Бог е един, братя, а ангелите са прекрасни Божии служители. Тайната на [Бого]въплъщението не е била позната на ангелите преди то да стане. И всички други тайни, свързани с тайната на Въплъщението, са били непознати за ангелите, докато не ги видели разкрити в Църквата. Църквата, значи, е ново откровение и за самите свети ангели. Църквата от една страна, е ново проявление на Божията мъдрост, сила и човеколюбие, а от друга страна, нова проява на човешкото боголюбие и подвиг. Даже ангелите не знаели предварително докъде Бог ще се понизи, нито докъде човекът ще се въздигне. Това се видяло в Църквата и чрез Църквата е известено на ангелите. За това апостолът говори на Ефесяните с [горе]посочените слова. На началствата и властите, т.е. даже и на ангелските върхове не е било предварително известно всичко. Многоразличната премъдрост Божия, т.е. премъдрост по-рано непроявена [пред] и неизвестна за ангелите, а сега явена в Църквата в безбройни форми, образи и случаи. О, братя мои, най-много са явни две дела Божии – сътворението на света и сътворението на Църквата. И в едното, и в другото, човекът, братя, е главният предмет на Божията любов. Да бъдем благодарни, за всяко наше дихание да сме благодарни и преблагодарни на Бога.

О, Боже благий, Боже милосърдний. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  - 14 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително  видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което  тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „ Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

 

БЕСЕДА за затворника Павел

 

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

 

Този апостол Христов, братя, себе си  нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено  е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководи към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най – сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни за винаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] Според сръб. текст - затворник

Категория: Други
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове: 0



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий Златоуст били Теофил – патриарх Александрийски, и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото ѝ се отворили рани и червеи закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най-хубавите мазила, аромати и благовония само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта ѝ Божията ръка тегнела над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта му? Награда, награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий – епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва Аделтий бил като че ли вън от себе си и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода на Рая, а Аделтий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно, дето не видял любимия си учител – Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „Него не може да го види човек, докато е в тяло, защото той е до Божия престол заедно с херувимите и серафимите“.

 

БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък

 

Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък (Ефес. 2: 20).

 

Основа на апостолите и пророците са, братя, животът и делата на апостолите и пророците. Това са Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи ведно, както крайъгълният камък държи зидовете. И Старият, и Новият завет – целите са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа? Никъде освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега, или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно, или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2] на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.

О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] авторът употребява думата мъченическа. Формално св. Иоан Златоуст не е убит, но заради претърпените от него страдания, без да се притесняваме от неточност, може да наредим лика му между мъчениците, което и прави в случая св. Николай (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – главната стена (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 571 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

На много свети мъже и жени е било открито кога ще умрат и кога ще преминат в другия живот. Това е велик Божи дар. Но да не очакваме подобен дар, а тъй като сме недостойни, трябва всеки ден с покаяние да се готвим за заминаването си. От хората може и да се избяга, но от Бога – никога. Когато св. Иоан Милостиви бягал от персите, напускайки Египет, на кораба му се явил един светъл мъж, със златен скиптър в ръцете и му казал: „Царят на царете те вика при себе Си“. Иоан разбрал тези думи и започнал да се подготвя за смъртта си, която скоро настъпила. На св. крал Стефан Дечански често му се явявал любимият му светец Николай [Мирликийски], явил се и преди смъртта му, и му казал: „Стефане, приготви се за своето заминаване, скоро ще застанеш пред Господа“. По своето милосърдие тези двама светци много си приличали. От неизмеримото богатство, с което Иоан разполагал като патриарх на Александрийската църква, преди смъртта си той имал само третината от един динар, [която] наредил да дадат на бедните. А когато [св. Стефан] Дечански бил в манастира Пантократор в Цариград, един богат сръбски големец тайно му пратил голяма сума пари. „Благодаря на добрия господин за любовта!“ – отговорил Стефан на приносителя, – но ще ме зарадва повече, ако парите вместо на мене, бъдат раздадени на сиромасите.

 

БЕСЕДА за това как чужденците станаха домочадци

 

И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога (Ефес. 2: 19).

 

Преди идването на Христа Господа е изглеждало, че само евреите са близки на Бога, а езичниците далечни. В същност и евреите, и езичниците са били еднакво далеч от Бога и от истинското богопочитание. Тогава дошъл Той, Христос Спасителят, и благовестил мир на вас, далечни и близки, и освен това, привел и едните, и другите, т.е. евреите и езичниците при Отца, в единия Дух. В новите твари, или в новия човек, или в Църквата Божия Духът е един; и всеки влизащ в Църквата Божия приема този Дух, но колкото и да се увеличава броят на членовете, винаги Духът остава един и същ; колкото народи, племена и раси да влязат в Божията Църква, Духът не се променя, сега и всякога, а остава един и същ. Ето защо, вие [бивши] езичниците, не сте вече чужди и пришълци, но като всички останали членове на Църквата сте съграждани на светиите и свои на Бога. Защото Църквата е основана върху святост и Нейният крайъгълен камък[1] е Светията на светиите, и според плана всички нейни членове трябва да са свети. Светии се наричат и всички онези, които живеели преди Христа, но очаквали Христа и се надявали на Него, както и онези, които живеели след Христа, признавайки Христос за Господ и Божи Син като Спасител, Изкупител, Възкресител и Съдия. Грехът разделя и отчуждава от Бога. Но чрез Христа Господа разделянето и отчуждението изчезнали и всички вярващи, било евреи или бивши езичници, станали свои на Бога. Всички, заради и чрез Господ Иисус Христос. О, братя мои, Господ Иисус ни е дарувал нещо по-висше от този живот – дарувал ни е мир и приятелство с Бога. А това е по-драгоценно от живота далеч от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Миротворецо и Миродавецо, запази ни до край в мир с Бога. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

               

 

[1] В ориг. - каменен темел (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 136 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  11 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Ако някога на престола на земно царство е седял цар светец, то това е бил свети крал Стефан Дечански. Гърцитe, които гледали на славяните като на варвари, се удивлявали на красотата на душата на св. Стефан като на едно рядко срещано чудо за своето време. Когато император Кантакузин изпратил по някакви държавни дела при Mилутин игумена на манастира Пантократор, покрай другото крал Милутин попитал и за своя син Стефан. „Питаш ме, кралю, за втория Иов? – рекъл игуменът. – Бъди уверен, че неговата бедност стои по-високо от твоето кралско величие“. Гръцкият[1] император най-напред се отнасял със слепия крал твърде сурово; затворил го в едно отделение на двореца и забранил всякакъв достъп до него; а после го изпратил в манастира Пантократор, та там от тежките монашески подвизи да отслабне и да умре. Но Бог пазил блажени Стефан и той извършвал подвига на поста и молитвата като най-добрите монаси. За неговaта мъдрост се заговорило из целия Цариград. Императорът започнал да го уважава и често търсел съвети от него. Така например, Стефан допринесъл да се унищожи известната Варлаамова ерес, против която се борил и св. Григорий Палама. (Вж. Синаксара – втора неделя на великия пост). Варлаам по това време се намирал в Цариград и с ловки сплетни придобил много последователи от първенците в двореца и в Църквата за своята ерес[2]. В недоумение, императорът повикал Стефан и го попитал как да постъпи с Варлаам. Мъдрият Стефан му отговорил със словата на псaлмопевеца: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи! И добавил: „Опасните хора трябва да се изгонят от обществото“. Като чул това, император Кантакузин веднага прогонил с безчестие Варлаам от столицата.

 

БЕСЕДА за Твореца на новия човек

 

За да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир (Ефес. 2: 15).

 

Идвайки на земята, човеколюбивият Господ е дошъл за всички хора, а не само за някои. Евреите Го очаквали като Месия – Той дошъл като Месия. Езичниците Го очаквали като Изкупител – Той дошъл като Изкупител. Той дошъл с еднаква любов и към евреите, и към езичниците. Освен евреите и езичниците трети нямало на земята. Евреите единствени на света вярвали в единния Бог; езичниците се кланяли на идоли. Но и евреите били потъпкали вярата със своите беззакония, така че нищо не знаели. Тъй че по незнание евреите и езичниците били еднакви. А още повече от проклятието заради греха, което от Адама [до Христа] тегнело над черната земя. И тъй като старият Адам не принадлежал само на евреите, а и на езичниците, защото и едните, и другите произлезли от него, тъй и Новият Адам не принадлежал само на едните от тях, защото спасил и едните, и другите. Господ Иисус не можел да толерира царството на евреите, т.е. царството на празния законнически формализъм, нито пък елинското царство (въобще езичеството), т.е. царството на натуралистическите басни и демонските магии и врачуване. Но той взел и двамата болника, и изцелил и двамата. Изцелил двамата и създал [от тях] нов човек. А той е Божията Църква. Така Господ отхвърлил еврейщината и езичеството, и създал Свята света Църква.    

O, всеблагѝ и всемъдри Господи Иисусе, неизречимо добро, премъдро е всичко, което си извършил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски          

 

[1] Неточност. Кантакузин е византийски император от 1347 - 1354 (бел. прев.).

[2] В ориг. – за своето мислене (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 10 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Пречудни са пътищата на Божия Промисъл, проявил се и при един изключителен случай в манастира Дохиар, по времето на блажени Неофит – племенник на св. Евтимий. След Евтимиевата смърт Неофит започнал да гради нова и по-голяма църква на св. Николай Чудотворец, но средствата не му достигнали, и той почнал да моли Бога за помощ. И Бог му помогнал по чуден начин. Срещу Дохиарския манастир се намирал остров Лонгос, или Сика. На този остров Неофит имал един малък метох, до който наблизо имало една каменна статуя на човек. На тази статуя било написано: „Който ме удари по главата, ще намери много злато“. Мнозина са удряли статуята по главата, но нищо не са намирали. Неофит пратил [на острова] с някакво поръчение манастирския послушник Василий. Този Василий един ден стоял пред статуята и се чудил на тайнствения надпис. Тъкмо тогава изгряло слънцето и статуята хвърлила сянката си на запад. Василий взел камък и ударил главата на сянката, започнал да копае и намерил котел, пълен със златни монети. Веднага отърчал и известил на игумена Неофит. Игуменът наредил на трима честни[1] монаси да отидат с манастирската ладия и Василий и да донесат златото. Отишли, значи монасите, натоварили златото на ладията и веднага потеглили назад. Но като били в морето, дяволът вкарал в главите им мисълта да присвоят това злато за себе си. И тази троица честни монаси, прелъстени от дявола, завързали Василий с въже, на врата му повесели камък и го хвърлили в морето. Когато Василий потънал на дъното, изведнъж му се явили като двама светли юноши архангелите Михаил и Гавриил, взели го и го пренесли в Дохиарската църква, и го оставили в заключената църква пред царските двери. На другия ден монасите, като отишли в църквата, намерили Василий вързан да лежи пред олтара. Игуменът го разпитал и узнал за чудесния случай с него. В това време пристигнали и онези трима монаси, които, като видели Василий жив, останали като от гръм ударени. Техният игумен заслужено ги наказал, а златото взел и довършил църквата, но не я посветил на св. Николай, а на св. архангели Михаил и Гавриил. Ето защо, старата Евтимиева църква се нарича църквата на св. Николай, пък новата – „Св. архангели Михаил и Гавриил“.

 

БЕСЕДА за единствения мир и Помирителя

 

Защото Той е нашият мир. Който направи от двата народа един. (Ефес. 2: 14).

 

Между израилтяните и езичниците е зеела бездна, която никой от смъртните не можел да запълни и изравни. Единствено Господ Христос е могъл да го стори и го сторил. Онова, що било отдалечено, Той го приближил и съединил. С какво? Със Своята Кръв. Именно със Своята [само]жертва Той заменил всички останали жертви. С това Той изкупил и заменил със Себе си цялата природа, от която хората взимали и принасяли жертва на Богa (или на богове)[2]. Една жертва е достатъчна и за израилтяните и за езичниците – това е Христовата жертва. По-нататък животинската кръв е разделяла израилтяните и езичниците и по място, където е била пренасяна, и по божеството, на което е била пренасяна, и по вида на животните, от които е пренасяна, и по начина, по който е пренасяна. Сега Христовата пречиста кръв е пролята[3] вместо всички тези кърви и тази кръв Христова обединява и побратимява израилтяните с езичниците. И едните, и другите стават кръвни братя така, както и ние всички вярващи сме кръвни братя чрез кръвта Христова, с която сме изкупени от проклятието, и с която сега се храним[4]. Той разрушил стените и оградите, които разделяли израилтяните и езичниците, и съчетал в едно ръцете и сърцата им. С какво? Със Своето Тяло. Т.е. с живата истина – с въплътената в Себе Си истина. Истината заменила сянката на закона при израилтяните и басните при езичниците. Той отдалечил и двете[5] и показал живата Истина в Тяло. Светът я видял и се зарадвал.

О, Господи Иисусе Христе, преблаги Изкупителю наш, съедини сърцата на нас, верните Твои [раби]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                           

 

 

 

 

 

[1] Свт. Николай не е поставил кавички около определението, но то по-скоро е иронично, което ще проличи от следващите редове (бел.прев.).

 

[2] Т. е. на идолите (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – дошла (бел. прев.).

 

[4] Т.е. св. Причастие (бел. прев.).

 

[5] Т.е. сянката на закона и езическите басни (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 156 Коментари: 0 Гласове: 1
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  9 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

След дълга раздяла със своя другар Паисий посетил Иоан Колов и встъпил в разговор с него. Двамата взаимно се попитали каква добродетел са придобили. Паисий рекъл: „Никога слънцето не ме е виждало да ям“. А Иоан Колов рекъл: „Мене пък никога не ме е виждало да се гневя“. Като поучавал братята в скита, св. Иоан разказвал[i] тази притча за каещата се човешка душа: „В един град живеела жена красавица, но блудница, която имала много любовници. Един княз предложил на тази жена да я вземе за съпруга, ако обещае да живее честно и вярно в брака. Тя обещала. Князът я взел в своя дворец и се венчал за нея. Като разбрали за това, нейните предишни любовници решили някак си да я върнат на стария ѝ път, при себе си. Но не смеейки да се явят пред очите на княза, те отишли зад двореца и започнали да подсвиркват. Жената чула подсвиркването и го познала. Веднага запушила ушите си, прибрала се във вътрешната стая на двореца и заключила вратата зад себе си. Така се избавила от нови изкушения“. Св. Иоан обяснявал тази притча така: „Жената блудница – това е душата; нейните любовници – страстите; князът – Христос; вътрешната стая – небесната обител; любовниците, които подсвиркват и я мамят – демоните. Ако душата непрестанно загърбва своите страсти и прибягва при Бога, и страстите, и демоните ще се уплашат и ще избягат от нея.

 

БЕСЕДА за спасяващата благодат

 

По благодат сте спасени (Ефс. 2: 5-8).

 

Кой може да разбере и признае, че сме спасени по благодат? Че сме спасени не чрез нашите заслуги и дела, а по Божията благодат – кой може да разбере и признае това? Това може да разбере и признае само онзи, който е разбрал и видял, от една страна, бездната на смъртта и тлението, в която, поради греха, човекът бил хвърлен, а от друга страна, висотата, честта и славата, до които човекът е бил въздигнат в Царството небесно, в безсмъртния свят, в дома на живия Бог – само той може да разбере това и да го признае. Едно дете пътувало през нощта, спъвало се и падало от дупка в дупка, от яма в яма, докато накрая паднало в една дълбока яма, от която по никакъв начин не можело да излезе само. Когато детето се предало в ръцете на своята съдба, мислейки, че това е краят му, неочаквано някой застанал над ямата, спуснал му дълго въже и извикал на детето да се хване и да се държи здраво за въжето. Това бил един царски син, който взел детето, измил го, облякъл го, завел го в своя дворец и го поставил до себе си. Дали заради своите заслуги и дела се спасило това дете? Не, ни най-малко. Неговата заслуга е, че се хванало и се държало за подаденото въже. С какво детето е спасено? С милостта на царския син. В отношението на Бога към хората тази милост се нарича благодат. По благодат сте спасени. За кратко време апостол Павел повтаря тези думи два пъти, та вярващите да ги знаят и запомнят. Да знаем и ние, братя, и да помним, че сме спасени по благодат, чрез Господа Иисуса Христа. Бяхме в челюстите на смъртта, а ни е даруван живот в двореца на нашия Бог.

Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, спасени сме чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[i] В ориг. - употребявал,  използвал (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 724 Коментари: 0 Гласове: 0



ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Че Божиите ангели са в непрестанно общение с този свят, ясно и неопровержимо свидетелства Свещеното Писание. Частично от Свещеното Писание, частично от Свещеното Предание, православната Църква е узнала имената на седемте предводители на ангелските сили и те са: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Иегудиил, Варахиил (освен това, някои споменават и осми – Иермиил). Михаил на еврейски език означава „който е като Бог“ или „кой е равен на Бога“. Св. Михаил още от първите християнски времена се изобразява като вожд, който в дясната си ръка държи копие, с копието пробожда Луцифер – сатаната, а в лявата – зелено палмово клонче. На върха на копието има платнена панделка с червен кръст. Архангел Михаил е особено почитан като пазител на православната вяра и борец против верските ереси. Св. Гавриил значи „мъж Божий“, или „крепост Божия“. Той е благовестник на Божите тайни, особено на тайната на Боговъплощението, и на всички останали тайни, свързани с нея. Изобразява се така – в дясната ръка държи фенер със запалена вътре свещ, а в лявата – огледало от [направено от] зеления камък яспис. Огледалото символизира[1] Божията премъдрост като съкровена тайна. Св. Рафаил значи „Божие изцеление“ или „Бог Изцелител“ (Тов. 3: 17; 12: 15). Изобразява се тъй – води в дясната си ръка Товия, който носи риба, уловена в Тигър, а в лявата държи алабастрен лекарски съд. Св. Уриил – „огън“, или „Божия светлина“ (3 Ездра 3: 1;  5: 20). Изобразява се така – в дясната ръка държи меч [насочен] против персите, а в лявата – огнен пламък. Св. Салатиил значи „Божий молитвеник“ (3 Ездра 5: 16). Изобразява се с наведено лице и очи, а ръцете си е сложил на гърдите си като на молитва. Св. Иегудиил – „прославител Божий“. Изобразява се как държи в дясната си ръка златен венец, а в лявата – тройно сплетен бич. Св. Варахиил – „благослов Божий“. Изобразява се с бели рози върху гърдите. Иеремиил – „възвишение Божие“ (3 Ездра 4: 36). Почита се като вдъхновител и подбудител на възвишените помисли, които човек въздига към Бога.

 

БЕСЕДА за това, как Христос оживотворява хората, умъртвени от греха

 

Макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (Ефес. 2: 5).

 

Бог първо оживотворил Христос, първо Него като човек вдигнал от гроба. А Христос е нашият Глава. За да възкръснели всички верни, трябвало първо да възкръсне Главата. Когато възкръснала Главата, тогава е подготвено и възкресението на цялото тяло, с всички негови части. Затова апостол Павел говори за нашето възкресение като за свършен факт. Бог и нас и тях  възкреси… и постави на небесата в Христа Иисуса. Заедно с Христос като човек Бог възкреси и нас, които преди бяхме мъртви от греховете и умъртвени от греховете. Не само ни удостои с възкресение заедно с Христа Господа, но и нещо повече – Той ни постави на небесата в Христа Иисуса, над целия свят на безплътните духове. Бог, братя, не се е явил на земята за някакво обикновено и дребно дело, а за едно съвсем необикновено и велико и превелико дело. Когато някой земен цар посети дадено място в своята държава, благодеянията от неговото посещение се усещат дълго на това място. Царят Господ посети земята и хората на земята. И благодатта от това посещение ще се усеща до края на времената. Това посещение за нас значи живот вместо смърт, слава вместо срам, приближаване към Бога вместо отдалечаване, благословия вместо проклятие. С една дума: възкресение от мъртвите и вечно царуване на небесата с Христос.

О, Господи, благодарим Ти, о, Господи прославяме те. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

   

[1] В ориг. – означава (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 1209 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  7 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

В живота има решаващи моменти, от които зависи вечният живот или вечната смърт. Ние не знаем кога за нас ще настъпи този решаващ момент – може да настъпи и днес, заради което трябва непрестанно да бъдем на стража. Със св. Иерон бил заловен и един негов сродник – Виктор. В навечерието на мъчението Виктор се уплашил от предстоящите мъки, отишъл при надзирателя на затвора и го помолил да изтрие неговото име от списъка на обвиняемите и да го освободи, обещавайки за това да му даде своята земя. Надзирателят изтрил [името му] и го освободил. Но като се връщал у дома си, Виктор внезапно умрял – умрял от естествена смърт в същото време, когато и св. Иерон, заедно с другарите си [загинал], мъчен за Христа. Тъй Виктор напразно пропуснал решаващия миг, изгубил своята земя, изгубил своите приятели, изгубил и двата живота – земния и небесния. А Иерон в този решаващ момент спечелил всичко. За тялото на Виктор никой се не погрижил, докато мнозина се стараели да вземат тялото на Иерон. Когато християните поискали от княза Иероновата глава, князът поискал за нея толкова злато, колкото тежала тя. Хрисант – богат и благочестив християнин, заплатил с толкова злато [колкото било поискано] за честната глава на мъченика. Антоний и Матрониан, тайно от княза, взели отсечената ръка на Иерон и я занесли на Иероновата сляпа майка – Стратоника. Майката взела ръката на своя син и горчиво заридала: „О, любезни мой сине, родих те цял, а сега имам само една част от тебе!“.

 

БЕСЕДА за тъмните пътища на човечеството преди и против Христа

 

  В които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действа в синовете на невериет(Еф. 2: 2).[1]

 

Това е един и същи път – път към бездната. Според живота на тоя свят, значи според греховните стремежи; съгласно с княза на въздушната власт, значи, според волята на началника на онези демони, които обитават въздушното пространство; според духа, който сега действа в синовете на неверието, значи така, както сега живеят богопротивниците и богоборците, живеели всички хора преди Христовото пришествие, па и онези, на които апостолът написал посланието. Каква, братя, е тази – въздушната власт? Това е чинът на злите духове, които се намират и се движат постоянно във въздуха. Те правят въздуха тлетворен и те възпират душите на умрелите, които възлизат към небето. Те съблазняват човешкия дух за всяко зло; те го подтикват за всеки грях; не го принуждават, защото за това нямат сила – само го съблазняват и подтикват. Върху езичниците те нападали по-силно, отколкото на израилския народ. Върху езичниците налитали като рояк мухи върху мърша, а върху Израил отдалеч нападали,  съблазнявайки го и подтиквайки го [към грехове]. Стояли далеч от Израиля, заради Божието име, което се пазило и произнасяло там. Христос Господ ги победил и отскубнал отровното им жило, така че те станали като безсилни плашила, като жалки непостоянни сенки, които изчезват начаса при споменаването на Христовото име, или при изобразяването на Кръста Христов.

О, Господи Иисусе, Войводо наш, и Освободителю наш, помогни ни да живеем в Твоята свобода. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] Предходния стих е „И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове“. Има разночтение със сръб. текст. (бел прев.).

Категория: Други
Прочетен: 135 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 657722
Постинги: 2000
Коментари: 0
Гласове: 538
Календар
«  Ноември, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930