ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОЗЕРЯНСКА“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЧИСЛЕНСКА“

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЗИНОВИЙ И СЕСТРА МУ ЗИНОВИЯ

СВ. КРАЛ СТЕФАН МИЛУТИН

СВ. АНАСТАСИЯ СОЛУНСКА

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АГАТАНГЕЛ (ПРЕОБРАЖЕНСКИ)

ПО МОЛИТВИТЕ НА ПРЕСВEТА БОГОРОДИЦА И НА ЧЕСТВАНИТЕ СВЕТИИ , ГОСПОД ДА ПОМИЛВА И СПАСИ НАС. АМИН.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Но който претърпи докрай, ще бъде спасен  (Мат. 10: 22) – е казал Господ. Вярата е единствената светлина в търпението, защото само по себе си търпението е непоносим мрак. Вярата е сияйна звезда в този мрак; вярата смекчава остротата на страданието; тя поддържа на своите крила цялата тежест на търпението. Св. Аврамий ни дава прекрасен пример на твърдост в търпението. На досадата, която му причинявал дяволът с различни изкушения и заплахи, малцина биха устояли да не оставят мястото и да се преселят на друго. Но Аврамий не щял да се пресели, та да не би злият демон да ликува, изтърпял я на мястото си и победил дявола. Епископът на тази област изпратил Аврамий да иде в едно езическо село и да се опита да приведе жителите на селото в Христовата вяра. След дълго колебание Аврамий тръгнал, като казал: „Нека бъде волята Божия, заради послушанието ще отида“. Първо съградил църква в онова село. След това строшил идолите пред лицето на селяните. Но те го набили и полумъртъв го изгонили от селото. Но той с плач молил Бога за тези хора, та Господ да отвори сърдечните им очи за познание на Христовата истина. И тъй, три години езичниците непрестанно го биели и гонели, а той непрестанно се молил за тях и не им се прогневил, „търпял с вяра като твърд камък“. И след три години, неговият труд и сълзи, прощаване и вяра били възнаградени. Изведнъж съвестта на селяните заговорила и всички вкупом отишли при Аврамий, поклонили му се и приели вярата от него.

БЕСЕДА за славата на името Божие

Благословено името на славата Му довека и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин Пс. 71: 19).

Из пророческото сърце, изпълнено с благодат, се лее благодатна реч. За Царя и за Царския Син говори пророкът. За най-необикновения Цар – какъв е и как се явил на земята. Благословено името Му довека – първо казал пророкът, но сякаш недоволен от това, сега повтаря и добавя името на славата Му. Църквата Христова е слава Христова. Благословена е Неговата света Църква – плод на Неговите трудове, венец на Неговото унижение, дело на Неговите ръце, цвят от Неговата кръв! Благословено е и самото име на Неговата Църква – свято и спасоносно! Ще се изпълни с Неговата Църква, т.е. с Неговото дело, с Неговата слава, цялата земя. С думите си, от век във век, пророкът пророкува за безсмъртното Христово дело, т.е. за Неговата Църква. Тя ще се съзижда до края на времето, а ще се покаже цяла във вечността.                                                                             

О, братя мои, да се потрудим да вградим душата си в Църквата Христова, в това живо и безсмъртно Тяло, чийто живот е безкраен и чиято красота няма име. Да се потрудим, за да не бъдем отхвърлени като негоден и непотребен камък, запратени в бездната на вечния мрак.

О, Господи Иисусе Христе, Царю и Сине на Царя, запиши ни в книгата на живота[1] и ни помени в Твоето Небесно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Владыка Шабацкий Михаил рассказал нам об одном удивительном случае, произошедшем в то время, когда он был настоятелем монастыря Врачевшница. А в монастыре Драча тогда старейшиной был игумен Филофей. Этого игумена однажды пригласили в деревню Грбица отпеть усопшего. Когда отпевание закончилось, покойника провели на кладбище и опустили в могилу. Но вдруг усопший приподнял крышку гроба. Народ в страхе разбежался. Остался лишь один монах. И он спокойно помог ожившему покойнику встать.

«Что вы со мной делаете?» – спросил этот человек. «Да ты же еще вчера умер», – ответил монах. «Да сейчас ведь живой. И все время был жив на том свете; смерти и не видел». После этого человек прожил еще пятнадцать лет. Но все то время провел в молчании и молитвах. А когда к нему приставали, чтобы рассказал что-нибудь, вздыхая, отвечал: «Слава Богу за милость Его, но на том свете мне лучше было».