ВЪПРОС: Какво казва свещеника при трикратното потапяне на кръщаващия се във водата?

 

ОТГОВОР: „Кръщава се рабът Божий (или рабинята Божия)  ( името )  В името на Отца. Амин. И Сина . Амин. И Светаго Духа. Амин.

 

(Тази формула се изговаря трикратно).

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

В живота има решаващи моменти, от които зависи вечният живот или вечната смърт. Ние не знаем кога за нас ще настъпи този решаващ момент – може да настъпи и днес, заради което трябва непрестанно да бъдем на стража. Със св. Иерон бил заловен и един негов сродник – Виктор. В навечерието на мъчението Виктор се уплашил от предстоящите мъки, отишъл при надзирателя на затвора и го помолил да изтрие неговото име от списъка на обвиняемите и да го освободи, обещавайки за това да му даде своята земя. Надзирателят изтрил [името му] и го освободил. Но като се връщал у дома си, Виктор внезапно умрял – умрял от естествена смърт в същото време, когато и св. Иерон, заедно с другарите си [загинал], мъчен за Христа. Тъй Виктор напразно пропуснал решаващия миг, изгубил своята земя, изгубил своите приятели, изгубил и двата живота – земния и небесния. А Иерон в този решаващ момент спечелил всичко. За тялото на Виктор никой се не погрижил, докато мнозина се стараели да вземат тялото на Иерон. Когато християните поискали от княза Иероновата глава, князът поискал за нея толкова злато, колкото тежала тя. Хрисант – богат и благочестив християнин, заплатил с толкова злато [колкото било поискано] за честната глава на мъченика. Антоний и Матрониан, тайно от княза, взели отсечената ръка на Иерон и я занесли на Иероновата сляпа майка – Стратоника. Майката взела ръката на своя син и горчиво заридала: „О, любезни мой сине, родих те цял, а сега имам само една част от тебе!“.

 

БЕСЕДА за тъмните пътища на човечеството преди и против Христа

 

  В които живяхте някогаш според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната власт, сиреч на духа, който сега действа в синовете на невериет (Еф. 2: 2).[1]

 

Това е един и същи път – път към бездната. Според живота на тоя свят, значи според греховните стремежи; съгласно с княза на въздушната власт, значи, според волята на началника на онези демони, които обитават въздушното пространство; според духа, който сега действа в синовете на неверието, значи така, както сега живеят богопротивниците и богоборците, живеели всички хора преди Христовото пришествие, па и онези, на които апостолът написал посланието. Каква, братя, е тази – въздушната власт? Това е чинът на злите духове, които се намират и се движат постоянно във въздуха. Те правят въздуха тлетворен и те възпират душите на умрелите, които възлизат към небето. Те съблазняват човешкия дух за всяко зло; те го подтикват за всеки грях; не го принуждават, защото за това нямат сила – само го съблазняват и подтикват. Върху езичниците те нападали по-силно, отколкото на израилския народ. Върху езичниците налитали като рояк мухи върху мърша, а върху Израил отдалеч нападали,  съблазнявайки го и подтиквайки го [към грехове]. Стояли далеч от Израиля, заради Божието име, което се пазило и произнасяло там. Христос Господ ги победил и отскубнал отровното им жило, така че те станали като безсилни плашила, като жалки непостоянни сенки, които изчезват начаса при споменаването на Христовото име, или при изобразяването на Кръста Христов.

О, Господи Иисусе, Войводо наш, и Освободителю наш, помогни ни да живеем в Твоята свобода. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Предходния стих е „И вас, мъртвите поради вашите престъпления и грехове“. Има разночтение със сръб. текст. (бел прев.).

 Веднъж авва Мойсей бе силно нападан от блудна страст. И когато не можеше повече да седи в килията, той отиде и сподели това с авва Йосиф. Старецът го помоли да се върне в килията си, но той отказа и рече: „Не мога повече, авва“. Тогава аввата го взе със себе си, заведе го на покрива на една сграда и му казва:

-Погледни на запад.

Той погледна и вижда множество бесове. Те бяха в смут и крещяха като пред сражение.

Авва Йосиф пак му казва:

-Погледни на изток.

Той се обърна и видя безбройно множество свети ангели в цялата им слава. И старецът му рече:

-Това са тези, които Господ праща на помощ на светиите, а тези, които са на запад, са противниците им. Но тези, които са с нас, са повече. Така че се дръж и не се бой от нищо.

Тогава авва Мойсей благодари на Бога и като набра мъжество, се върна в килията си.

 

ДО ГОСПОДИН ЙОКСИМ П.: ЗА ЛОШИЯ СЛУГА

 

Говорейки за Своето Второ пришествие, Христос нарича хората ту сто­пани, ту слуги. Той предупреждава всеки с бдителност и внимание да очаква Него, Господа на славата и Съдията на света. Всеки човек е господар и стопанин на духовните блага, които са в душата му. Като такъв, той трябва да пази своето вътрешно богатство с поне толкова усърдие и предпазливост, с колкото един стопанин пази своето външно, земно богатство. „Ако стопа­нинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата” (Мат. 24:23). Но който не знае кога ще настъпи това време, трябва да внимава постоянно, и денем, и нощем. Така постоянно трябва и ние да пазим душите си от демоните, от злите и невидими крадци, за да не разграбят нашето съкровище и да не ос­тавят душата ни празна и пуста в деня на Христовото пришествие.

Господ ни нарича слуги, защото в този век ние използваме богатство, дадено ни назаем от Бога. На това място Той говори най-вече за народните водачи, които в името на Бога и като слуги Божии са длъжни да се грижат за народа. По-нататък Христос разделя народните водачи на верни и лоши. Верният и мъдър слуга - цар или свещеник, родител или учител - ще живее в непрестанно очакване на своя господар - т.е. Христос - и ще се старае да раз­дава на Божиите чеда храна навреме, т.е. правилно и методично. Това озна­чава да ги храни със съвети и примери от Божието учение, да ги пази от всяко зло и да ги подготвя за Небесното Царство. А лошият слуга казва в сърцето си: „Няма да си дойде скоро господарят ми” и започва да бие и глобява наро­да, да прекарва времето си в преяждане и пиянство. Но господарят ще дойде неочаквано и ще накаже лошия слуга. Виждам, че Ви смущава именно това наказание. Как господарят ще накаже лошия и неверен слуга? Ще го разсече на две. Питате: какво би могло да означава „ще го разсече на две"? Мисля, че означава: ще отдели душата от тялото му и тялото ще предаде на земното тление, а душата - на адския огън, „където ще бъде плач и скърцане със зъби”.

Ето какво ще се случи с лошия слуга, който не очаква завръщането на господаря си, който поставя не себе си в служба на народа, а народа в служ­ба на себе си.

От Бога Вам здраве и спасение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

  

Каквото се срамуваш да правиш пред хората, за него и да помисляш считай за неприлично.

  (Авва Исая)

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Както Бог може да изведе вода от камъка за утеха на хората, може и огън да пусне от небето за наказание. Съдбата на Содом и Гомор представлява класически пример за Божието наказание над закоравелите грешници. Че Бог може да повтори това наказание и на друго място, Той показал над Цариград по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий през 472 година. Тази година, на 6 ноември по пладне, изведнъж небето потъмняло от гъсти и черни облаци, от които се стъмнило на земята. Тези облаци били ту като запален огън, ту потъмнявали. Това явление траело над Цариград 40 дена. Изплашеният народ прибягнал към покаяние и молитви и заедно с царя и патриарха правел литийни шествия по улиците на града, от църква в църква, с плач и въздишки се молил на Бога. През последния ден от облаците започнала да пада гореща черна пепел и като дъжд падала от вечерта до полунощ, след което престанала. Утрото било чисто и ведро, ала черна пепел, педя дълбока, покривала земята. С голям труд хората почистили своите домове и улиците от тази черна пепел, но всички посеви по нивите безвъзвратно загинали. Всеки, който имал разум, проумял и усетил това явление като Божие наказание, и то като смекчено наказание Божие, заради бързото народно покаяние пред Господ Бог. Ако не било така бързо народното покаяние за големите натрупани грехове, кой би могъл да знае какво щяло да се случи с Цариград? Но благовременното покаяние на грешниците и молитвите на Пресвета Богородица, на многобройните цариградки светци и мъченици, това наказание било твърде смекчено.

 

БЕСЕДА за Главата на Църквата и тялото Христово

 

И покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло (Ефес. 1: 22–23).

 

Обезглавеното човечество намерило своята глава в Господ Иисус – възкръсналия от мъртвите. Разделеното от главата тяло започнало да се прилепва към своята глава, част по част, член по член. Не всички хора са тяло, а само вярващите в Христос Господ; всички са призвани, но само отзовалите са приети под Главата. Откликналите съставляват Тялото, което се нарича Църква, чиято Глава е Господ. И както възкръснал и се прославил Човекът Иисус и се възвисил от Света Троица над всички и всичко на земята и на небето, така и Неговата Църква, Неговото Тяло, ще бъде възвисено до своята Глава, т.е. над всички и всичко. Цялата Църква, заедно с Главата Си, ще застане от дясната страна на Света Троица, защото където е главата, там е и тялото. До такава висота, величие и слава ще се издигнат изкупените и покаяли се грешници, някогашни грешници, заблудили се като блудния син, и обезглавени като мъртъв труп, а сега осиновени чрез Христа и заради Христа, и облечени в красотата на божествения живот и блясък. Защото са велики дела, братя, въплъщението на Сина Божий на земята и Неговото страдание на Кръста, и смъртта Му заради нас. Неговото пришествие на земята е донесло огромна промяна в съдбата на хората и в смисъла на всички неща. Той променил всичко и всичко обновил. Затова, братя, да не живеем и постъпваме като стария човек, а като новия, да не живеем в грях, а в правда, да не постъпваме плътски, а по дух. Та така да се удостоим с онази висота, величие и слава, към които сме призвани от нашия Глава.

О, Господи Иисусе, света Глава на Светата Църква, удостои и нас да бъдем вечно членове на Твоето пречисто Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

 

 ТОЗИ МАТЕРИАЛ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ КАЗИОННИТЕ. ВЕРОЯТНО МНОГО ОТ ЧИТАТЕЛИТЕ ЩЕ СА НЕДОВОЛНИ, НО НЕГОВАТА ЦЕЛ Е НЕ ДА СКАНДАЛИЗИРА, А ДА ПОКАЖЕ НЕЩАТА И ЗАД КУЛИСИТЕ.





http://www.misioner.com/%C2%A0-%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE-%D1%8F%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%B8-%C2%A0%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%8F

 

„Колкото повече успехи постигат борците, толкова по- силни противници срещат“. „Колкото повече успехи постигат борците, толкова по- силни противници срещат“.

Света Синклитикия

 

ДО БЪЛГАРСКИЯ ПРОФЕСОР ХРИСТО  И. :  ЗА МИРА И БРАТОЛЮБИЕТО

 

 

Благодаря Ви за поздравленията по случай Рождество Христово. Бла­годаря за добрите думи и пожеланията за мир и братолюбие меж­ду българи и сърби. Христос е нарекъл миротворците Божии синове. Миротворци са онези народни водачи, които водят мирни преговори и сключват мирни споразумения. Миротворци са и онези предприем­чиви и талантливи хора, които осъществяват контакти с колегите си от съседни страни и създават условия за взаимно сътрудничество вместо за война. Но миротворци са и всички онези земеделци и пастири от Стара планина и Шар планина, които в усамотение възнасят топли молит­ви към Всевишния за мир и блага воля между нашите народи. Бъдете уверени, че техните въздишки и молитви - недоловими и незнайни за света - имат голямо, може би решаващо значение за установяването на мира. На Твореца на Вселената не са нужни нито телеграф, нито радио, за да чуе шепота на човешките души. Той е безкрайно милостив към простия народ и вниманието Му непрекъснато е насочено към народ­ното сърце. На много места в Евангелието се споменава, че Христос е изпитвал жалост към народа. „Жал Ми е за народа” (Мат. 15:32). И при друг случай отново: „Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили тях, защото бяха като овци, които нямат пастир (Марк. 6:34). И по друг повод: „И като излезе, Иисус видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им” (Мат. 14:14). На земята донякъде се води сметка за чувствата и мислите на простия народ, но на Небето - изцяло. Между светските политици е популярен изразът: „да се гради политика върху желанията и очакванията на народа". И Творецът насочва народните съдбини към благоденствие или към трудности съобразно благочестието и вярата в доброто у народите.

У мен все още буди вълнение една трогателна сцена, на която бях свидетел миналата година в Самоков, в старата самоковска църква. Един обикновен занаятчия стоеше със запалена свещ в ръка и внима­телно гледаше българските и сръбските свещеници пред олтара. Когато молитвите и речите завършиха, той с просълзени очи извика: „Мир и братство! Мир и братство - за да не бъдем проклети навеки!" Мирът и братолюбието са общ копнеж на вашия и нашия народ - народ прост,

но многомилионен, православен и мил Богу. Върху този копнеж, върху

тези благородни чувства на народното сърце Провидението кове днес  новата съдба на нашите народи. А всички, които се противят на това, готвят за себе си позор и унижение. Защото тамянът, който двата братски народа принасят върху жертвеника на своите сърца, не е вече тамя­нът на Каин (в противоположност на Авел), а тамянът на св. Сава и на св. Иоан Рилски.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 „Който е изгубил злато или сребро, вместо него може да намери друго; но който е пропилял времето си живеейки в безделие и леност, той не може да намери друго вместо пропиляното“.

 

Авва Доротей  

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 5 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Каквото е сянката спрямо действителността, още по-незначителна е плътската любов от духовната любов. Братството и сестринството по кръв и плът не е нищо, когато се сравни с братството и сестринството по дух. Бащата на Галактион го сгодил за девицата Епистима. Галактион кръстил Епистима, след което и двамата се замонашили. Телесната любов при тях била заменена с духовна любов, по-силна от[1] смъртта. Толкова силна била духовната Галактионова любов към Епистима, че той не желаел никога да я види с телесните си очи. Защото на духовната любов не ѝ трябва нито тяло, нито среща. Епистимината любов към Галактион била толкова духовна, че Епистима, като чула, че водят Галактион на мъчение, се затичала след него и го молила да я не отхвърля, а като духовен отец и брат да я приеме в общо мъченичество. И когато бездушните мъчители немилосърдно биели свети Галактион по голото му тяло, света Епистима плачела. Когато им отсекли ръцете и нозете за Христа, двамата се радвали и прославяли Бога. Толкова силна била тяхната любов към Христа Господа и такава била тяхната духовна любов, с която се обичали. Наистина, плътската любов е като шарена пеперуда, която бързо отлита, а духовната любов е безсмъртна[2].

 

 

БЕСЕДА за възвишеността на човека чрез възкръсналия Христос
 

По-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата (Еф. 1: 21-22).

 

Ето висините, до които Бог възвисил човешкото същество! Иде реч не за Божествената Христова природа, а за човешката; не е думата за вечното Слово Божие, а за Човека Иисус, Когото Бог възкресил от мъртвите и Го издигнал не само над целия този видим и смъртен свят, а и над невидимия и безсмъртния, по-високо от всички ангелски чинове и небесни власти, по-високо от цялата показана и [още] непоказана небесна иерархия, по-високо от всяко сътворено същество, знайно и незнайно, и по-високо от всяко име от двата свята, материалния и духовния. Виждате ли, братя, как нашият преславен Творец изпълнил Своето обещание, дадено на Адам, изгонения от Рая, и още по-ясно повторено на Аврам, и още по-ясно повторено чрез пророците и Давид! Виждате ли как Бог Саваот почнал да прославя човешкия род, прославяйки човека Иисус, в Когото било въплътено Божеството на Бога, Синът Божий! Като Първенец на славата първо прославил Него, па после по ред –  всички, които се причислили към Него, и с благодатта на Светия Дух се осветили за вечна слава, и се записали в Книгата на вечния живот. Не напразно Църквата пее на майката Божия: „Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим“. Там, където, Господ се възвисил, там се възвисила и Неговата Пресвета Богоматер, както и Неговите свети апостоли, по Неговите думи, към Своя Небесен Отец: Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (Иоан. 17: 24). Такова е невижданото следствие от пришествието на Бог на земята. Такъв е неизказаният плод на Неговите страдания.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни докрай да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – силна като смъртта (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – трайна (бел. прев.).

 

                 

 

„Главното съдържание на историята се състои в определянето на отношението на хората към Бога. Всичко останало е  само епизоди и фрагменти от главното“.

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски