ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене (Мат. 10: 38). Св. преп. мъченик Тимотей Евсигменски (29 октомври) най-напред бил женен човек и имал две дъщери. По-късно, когато като монах решил да пострада заради Христа, и вече подготвен за пътя на страданието, помолил игумена за благословия да се отбие в своето село Кисани, та да се види и опрости със своите дъщери. Игуменът не му разрешил от страх да не би тази среща да го разнежи и отклони от мъченичеството му за вярата. Но Тимотеевото село било на пътя за Пропандита, закъдето Тимотей се бил упътил. Като минавал през своето село, срещнал един съсед, поразговорил се и чрез него поздравил дъщерите си. Напразно съседът му го увещавал да се отбие, да се види с дъщерите си и да си почине. Тимотей се опростил [със съседа] и бързо се отдалечил по своя път. Дъщерите чули от съседа за своя баща и припнали да го видят. Открила се рядка и величествена гледка. Дъщерите тичат да прегърнат своя баща, а бащата бяга от своите дъщери, та да не би да се огреши, като наруши заповедта на игумена. Дъщерите тичат бързо, а той още по-бързо. Дъщерите бързат да прегърнат своя родител, а Тимотей бяга от тях и бърза да прегърне смъртта. Дъщерите му се изморили и отчаяни се върнали, а баща им се отдалечил. Преди смъртта си Тимотей помолил духовника Герман да свърне в неговото село и да извести на дъщерите му за неговата мъченическа кончина. Герман изпълнил заръката. Турците посекли Тимотей и хвърлили тялото му в реката, а Герман успял да вземе само една негова дреха, която донесъл в Кисани и като намерил Тимотеевите дъщери, разказал им за героичната смърт на техния баща и им показал неговата дреха.

 

БЕСЕДА за увереността на праведника, че няма да умре

 

Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни (Пс. 117: 17).

 

Кой може да каже: няма да умра? Онзи, който се държи за живия Господ. Кой може уверено да твърди: ще живея? Онзи, който вижда живия Господ пред себе си. Енох и Илия не умрели, а били взети живи във вечния живот. Господ ги взел по Своята милост за доказателство пред хората, че има вечен живот. Господ умрял и възкръснал със Своята сила за доказателство пред хората, че има възкресение на мъртвите. Апостолите и светиите умрели, но много от тях, по своето човеколюбие, се явили от другия свят за доказателство пред хората, че има вечен живот. Така и онези, които били взети, и онези, които умрели, живеят с възкръсналия Господ Христос в безсмъртното царство. Няма да умра, но ще живея – с голяма увереност казал цар Давид, макар и да живял на земята преди възкресението Господне и преди проповедта за общото възкресение на праведниците. С още по-голяма увереност всеки от нас, християните, трябва да каже така: Няма да умра, но ще живея, защото нашият Господ е основа на нашата вяра, защото нашите очи видяха и ушите ни чуха повече, много повече, отколкото очите и ушите на цар Давид. След Кръста Христов дяволът станал като дим, а след възкресението Христовo смъртта станала като мъгла, през която се излиза на слънчевото поле на безсмъртието. Блажен е онзи, братя, който се е удостоил да бъде жив и да разглася делата Господни!

Господи живий, оживи нас и ни спаси. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

 

 

 ДО ЕДИН НОВООБЪРНАТ:   ЗА ПЛОДОВЕТЕ НА ВЯРАТА

 

Колкото грехът преди Ви е бил приятен, толкова сега Ви отвращава. Изуча­вали сте много философски системи - от Платон до Брадли. Не сте знаели на коя от тях да се спрете, тъй като те една друга са се опровергавали. Това, кое­то един философ провъзгласявал за истина, друг обявявал за лъжа; това, което един наричал бяло, друг назовавал черно. Не сте могли да разберете къде е истината и това силно Ви угнетявало. Накрая сте преживели нещастен случай, който обаче се оказал спасителен за Вас. Блъснала Ви кола, Вие сте паднали и колелата ѝ минали през краката Ви. Лежейки в болницата, Вие пак сте размиш­лявали, задавайки си непрестанно въпроса: що е истина? До Вас лежал друг бо­лен. Под възглавницата си той държал някаква книжка, която често изваждал. Когато сте полюбопитствали какво чете, той мълчаливо Ви подал книгата. И така за пръв път в живота Ви във Вашите ръце попаднал Новият Завет. Когато сте прочели цялата книга, затворили сте я и сте си казали: „Точка. Оттук за мен започва нов живот". Прогледнали сте и във всичко, което Ви се е случило - и в попадането под колата, и в „случайната" среща с Книгата на живота - Вие сте видели ясно Божия пръст, намесата на Бога, Който Ви обича и спасява. Когато сте излезли от болницата, Вие сте започнали да водите християнски живот.

Но сега отново чувствате неудовлетвореност. Струва Ви се, че не на­предвате, че не израствате духовно. Не бързайте, нови Савле! И на първия Савел очите били ослепени от ярката Христова светлина, така че той изпит­вал болка, докато не привикнал към нея. „И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа” (Деян. 9:18). Нужни са постоянство и търпе­ние. Царството Божие не идва веднага. Сеячът, който вчера е посял семе­то, не отива днес да жъне. А Господ е казал, че и Царството Божие расте в нас като пшеничено зърно. „Стопанинът- казва Той- посява семе и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае” (Марк. 4:27). Така ще бъде и с Вас. Защото истината не е нещо, което просто се знае. Тя е като семе, кое­то иска да расте и да принася плод. Вие сте приели семето на божествената истина в нивата на своята душа. Сега трябва да бъдете търпеливи. Не очак­вайте веднага да станете апостол и пророк. Оставете семето да расте. Всяка Ваша молитва стопля това семе, всяка сълза го полива, всяка въздишка го те­гли нагоре. И семето никне и расте, макар Вие да не знаете това. Но Христос знае. А когато дойде време за жътва, ще узнаете и Вие и ще се развеселите.

 

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 30 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Големият син на Православната Църква, крал Милутин, спасил Балканите от унията. В момента, когато византийски цар загърбил съвестта си[1], този доблестен и богоносен славянски крал, застанал твърдо и с Божията помощ спасил Православието не само в своята земя, а и по всички балкански земи. Който отблизо изследва живота на свети крал Милутин, ще разбере защо Бог му е давал успех след успех през целия му живот и във всичките му дела. Когато Милутин се възкачил на престола, веднага обещал на Бога да построи толкова църкви, колкото години царува. 42 години царувал, 42 църкви построил. При някои църкви, като в Солун и Цариград, построил и болници за бедните хора, където бедняците да получават всичко безплатно. Освен това, той особено обичал да раздава от своето огромно богатство на сираците. Често пъти този силен и богат крал нощно време се преобличал като бедняк и с двама-трима свои слуги ходел сред народа, разпитвал за неволите на хората и щедро помагал на бедните човеци. Сред голямото си богатство той живеел съвсем скромно и патриархално, макар и да не показвал това пред чужденците. На скромен живот бил научен още в дома на баща си – крал Урош. Разказва се, че цар Михаил Палеолог пратил дъщеря си Ана заедно с една делегация в двореца на крал Урош, предлагайки своята дъщеря [за съпруга] на Милутин, та така да спечели сръбския крал за унията с Рим. А крал Урош, виждайки безумния разкош на византийската принцеса и нейните патриции, казал: „Какво е това и защо е? Ние не сме свикнали на такъв живот“. И с ръка посочил една сръбска принцеса с хурка в ръце. „Ето – казал – в какво облекло взимаме своите снахи!“.

 

 

БЕСЕДА за копнежа по Бога - единственият копнеж на праведника

 

 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам (Пс. 72: 25).
 

 

И на небето, и на земята върховното благо за пробудения човек е едно. Това благо е Бог. Безброй блага има на небето, но най-голямото благо е Небесният Цар. Безброй блага има на земята, но Творецът на тези блага е несравнимо над тях. Затова душата на пробудения човек пита [и констатира]: Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам[2]. Потребна ли му е река на онзи, който е доведен да пие от извора? И озърта ли се за овчарска вечеря оня, който е седнал на царската трапеза? Бог сам по себе е достатъчен да утоли целия глад и жажда на човека. Божии са небесата, Божия е и земята. Господарят на всички богатства е най-голямото благо; Творецът на всички наслади е най-голямата наслада; Носителят на най-голямата мъдрост е най-голямата мъдрост; Изворът на всички сили и милости е най-голямата сила и милост; Създателят на всички небесни и земни красоти е най-голямата красота. Никакво богатство не може на ум човеко да дойде, или да му се присъни, [богатство] каквото има в Бога, и то в най-голяма мяра. Затова, братя мои, да искаме Бога, за да придобием всичко; да търсим Бога, за да намерим всичко; да богатеем в Бога, та да сме богати във всичко.

Господи Боже наш, приближи се към нас, когато душата ни те иска. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – съвестта отслабнала (бел. прев.).

 

[2] В сръбския и българския библейски превод на това изречение има известно разночетене (бел. прев.).

 

 

ВЪПРОС: Има ли санкция за този който не ходи на богослужение?

ОТГОВОР: ИМА.

Правило осемдесето на шестия вселенски събор определя:
„Епископ, презвитер, дякон или друг някой броящ се в клира, или пък мирянин, ако няма необходимата нужда или пречка, която да го кара за по-дълго време да се отлъчва от църквата си, а живее в града и в три неделни дни в течение на три седмици не дойде на църква - ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, нека бъде отлъчен от църковно общение.“

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Но който претърпи докрай, ще бъде спасен  (Мат. 10: 22) – е казал Господ. Вярата е единствената светлина в търпението, защото само по себе си търпението е непоносим мрак. Вярата е сияйна звезда в този мрак; вярата смекчава остротата на страданието; тя поддържа на своите крила цялата тежест на търпението. Св. Аврамий ни дава прекрасен пример на твърдост в търпението. На досадата, която му причинявал дяволът с различни изкушения и заплахи, малцина биха устояли да не оставят мястото и да се преселят на друго. Но Аврамий не щял да се пресели, та да не би злият демон да ликува, изтърпял я на мястото си и победил дявола. Епископът на тази област изпратил Аврамий да иде в едно езическо село и да се опита да приведе жителите на селото в Христовата вяра. След дълго колебание Аврамий тръгнал, като казал: „Нека бъде волята Божия, заради послушанието ще отида“. Първо съградил църква в онова село. След това строшил идолите пред лицето на селяните. Но те го набили и полумъртъв го изгонили от селото. Но той с плач молил Бога за тези хора, та Господ да отвори сърдечните им очи за познание на Христовата истина. И тъй, три години езичниците непрестанно го биели и гонели, а той непрестанно се молил за тях и не им се прогневил, „търпял с вяра като твърд камък“. И след три години, неговият труд и сълзи, прощаване и вяра били възнаградени. Изведнъж съвестта на селяните заговорила и всички вкупом отишли при Аврамий, поклонили му се и приели вярата от него.

 

 

БЕСЕДА за славата на името Божие

 

 

Благословено името на славата Му довека и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин Пс. 71: 19).

 

Из пророческото сърце, изпълнено с благодат, се лее благодатна реч. За Царя и за Царския Син говори пророкът. За най-необикновения Цар – какъв е и как се явил на земята. Благословено името Му довека – първо казал пророкът, но сякаш недоволен от това, сега повтаря и добавя името на славата Му. Църквата Христова е слава Христова. Благословена е Неговата света Църква – плод на Неговите трудове, венец на Неговото унижение, дело на Неговите ръце, цвят от Неговата кръв! Благословено е и самото име на Неговата Църква – свято и спасоносно! Ще се изпълни с Неговата Църква, т.е. с Неговото дело, с Неговата слава, цялата земя. С думите си, от век във век, пророкът пророкува за безсмъртното Христово дело, т.е. за Неговата Църква. Тя ще се съзижда до края на времето, а ще се покаже цяла във вечността.                                                                             

О, братя мои, да се потрудим да вградим душата си в Църквата Христова, в това живо и безсмъртно Тяло, чийто живот е безкраен и чиято красота няма име. Да се потрудим, за да не бъдем отхвърлени като негоден и непотребен камък, запратени в бездната на вечния мрак.

О, Господи Иисусе Христе, Царю и Сине на Царя, запиши ни в книгата на живота[1] и ни помени в Твоето Небесно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – безсмъртните (бел. прев.).

 

 
Един брат попита авва Памво:                                                                                                                                        

-Защо бесовете ми пречат да правя добро на ближния.

-Не говори така - каза старецът, - иначе по твоему ще излезе, че Бог е лъжец. По- добре кажи: „Аз самият не искам да бъда милосърден“. Защото Сам Господ вече каза: “Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди” (Лук. 10:19).

За външно равенство се борят онези, които не умеят или не смеят да погледнат в себе си, нито пък да заработят върху вътрешната, върху най-важната нива на своето човешко битие.

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

  

 ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА ФИЛИП М.:   ЗА ТРЪСТИКАТА И ЛЕНА

 

 

Свети Матей, описвайки в своето Евангелие личността на Христос, из­ползва думите на пророк Исаия: „Пречупена тръст няма да дочупи, и тлеещ лен няма да угаси” (Мат. 12:20; Ис. 42:3). Ти питаш: какво означават тези думи? Свети Иоан Златоуст ги тълкува така: „Пророкът прославя Христовата кро­тост и неизказаната Му сила." С други думи, тук се изтъкват три неща: пър­во, нищожността на Христовите врагове; второ, Христовата сила; и трето, Христовата кротост и дълготърпение. Враговете на Христос, иудейските пър­венци, са били като пречупена тръстика в ръцете на всесилния Бог, а гневът им - като тлеещ лен, който едва дими под нозете Му. С мощната Си ръка Христос е могъл да пречупи тази тръстика без никакво усилие и с нозете Си да стъпче завистниците - да ги стъпче и угаси като димящ лен. Но Той не е искал да направи това, чакайки кротко и търпеливо покаянието на греш­ниците. Трудно е да се намери по-точно сравнение за слабостта на Божиите врагове спрямо Божията сила от това, което е намерил пророкът - пречупе­на тръст и тлеещ лен. Има ли нещо по-лесно на света от това да пречупиш преломена тръстика и да угасиш запален лен, който едва дими? Ето, така нищожна е всяка омраза - човешка, еврейска и езическа, към Христос. И то­гава, и днес, и завинаги. Нима е било трудно за Онзи, от едничката дума на Когото е изсъхвало дърво, бури са стихвали, демоните са бягали, болести са изчезвали - нима за Него е било трудно с една дума да изличи от книгата на живота и да превърне в прах всички фарисеи, садукеи, всички гаевливци и надути завистливци? Ни най-малко. Но Той е искал да покаже силата Си не в най-лесното, а в най-трудното. Най-трудно е било да понесе нищожността на враговете, да претърпи техните подигравки, оплюването, глупостта, зло­бата и лъжите им, неправедното осъждане и смъртта на кръста. Най-трудно е било да гледа как пречупената тръстика се гордее и да не я строши; и да усеща смрадния дим на завистта и да не я угаси. Да, най-трудно е било всичко това да се претърпи и дори да се прости: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят”! В това най-тежко изпитание Христос е показал своята сила и е удържал победа.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

„Ако един народ не постави Бога над всичко и човека пред всичко, на този народ няма да
му помогнат нито мъдрите държавници, нито опитните политици, нито военната сила, нито богатството на всички граждани“.

 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

 

 

Разсъждение

 

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево, радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молел кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила, като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „Аз претърпях повече мъки за Христа от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал крака си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св. Димитрий размишлявал кой е този Орест и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светецът прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този, чието житие пишеш сега“.

 

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята

 

Спаси ме от праха, за да не затъна (Пс. 68: 15).[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето, покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи, спаси ме от праха! Тъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на праха, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси. Само Той може това. А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятеля, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самият той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво – всичкият земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост ни спаси, за да не потънем. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В синодалния превод на български е – извади ме из тинята, за да не затъна (бел. прев.).

 
Авраам, послушник на авва Агатон, попита авва Пимен.

- Какво да правя, ако внезапно ме нападнат бесове?
- А теб нападат ли те бесове? - попита на свой ред старецът. - Те ни нападат само когато не изпълняваме похотите си. Защото нашите бесове са собствените ни похоти - точно те ни измъчват, за да ги изпълняваме. А ако искаш да знаеш кого са нападали бесовете, знай: нападали са Мойсей и подобните на него.

 ВЪПРОС:

Позволено ли е духовни лица да се занимават с бизнес?

 

ОТГОВОР:

 

НЕ ! Този въпрос е разглеждан в древност, и шестото апостолско правило е много ясно: „Епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи; инак да бъде низвергнат“.