Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765719 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Ноември, 2017 г.
<<  <  5 6 7 8 9
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Колкото е удивителна строгостта на светите хора към себе си, също толкова е удивително тяхното милосърдие към другите. Отсъствие на самолюбие, но загриженост за другите. Св. Иларион, нямайки с какво да заплати плаването до Сицилия, предложил на корабовладелеца своето Евангелие, което той на младини преписал със собствената си ръка. Когато пък изцелил някой си княз от нечист дух, князът пожелал да му подари десет литра[1] злато. Светията не приел златото, показал на княза един ечемичен хляб и казал: „Който се храни с такъв хляб, гледа на златото като на кал!“. А когато хората го молили да им изпроси с молитва дъжд, или да ги избави от наводнение, или от отровна[2] змия, тогава св. Иларион се отзовавал и им помагал с молитвата си. Така постъпил и св. Аверкий. Виждайки много народ в мъки и болести, той коленичил на едно място и се помолил на Бога да отвори извор с топла лековита вода, та да може всички страдащи[3] да се лекуват и да прославят Бога. И Бог със Своята сила отворил на това място извор с топла вода. А когато св. Аверкий излекувал царската дъщеря от лудост, царят му предложил много злато, сребро и други подаръци. А светецът рекъл на царя: „На онзи, който смята хляба и водата за царски обед, не му трябва богатство“. Не желаейки нищо за себе си, Аверкий помолил царя да стори две благодеяния на неговото паство в Иарапол, а именно – да направи баня над онази лековита вода и всяка година да дава достатъчно количество пшеница на бедните иараполски граждани. Царят се съгласил и изпълнил молбата на светията.

 

БЕСЕДА за Христовата красота, надвишаваща всяка красота

 

Ти си най-прекрасният от синовете човечески (Пс. 44: 3).

 

Свещеното Писание не придава някаква особена цена на телесната хубост, както изобщо и на нищо преходно. Затова всеки читател на Свещеното Писание трябва да е достатъчно внимателен и мъдър, за да разбере, че похвалата за телесната хубост се отнася за духа и духовната полза. Несъмнено духовната красота дава някаква чудна привлекателност и на най-нестройното тяло, както и грозната душа прави отвратително и най-стройното тяло. Пророк Давид изрича добро слово и говори на своя Цар, Христос Господ: Ти си най-прекрасният от синовете човечески. Господ сам е сътворил телесния си вид[4] такъв, какъвто Той желаел. Ако е искал да се яви в света като най-красивия човек между синовете човешки, Той е можел да го стори. Но ние нямаме в Евангелието и намек за това Той с външността[5] си да е привличал хората към Себе Си и с телесна красота[6] да е влияел на хората. Самият Той е казал: Плътта нищо не ползва (Ин.6: 63). Ясно е, че Давид не говори за телесната красота на Царя Христос, а за Неговата духовна и божествена красота. Това, впрочем, веднага се вижда от следващите слова на Псалмопевеца: Благодат се изля от Твоите уста. Ненадмината красота на Божия Син не е, значи, в очертанията и изгледа на Неговата уста, а в изобилната благодат, която се излива от устата Му. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед – отново Исаия говори за Христа (Ис. 52: 2). Как, значи, да се съгласува Исаия с Давид? Съвсем лесно – Давид говори за Христовата вътрешна красота, а Исаия за Христовото външно унижено състояние. Не Го видяхме като цар и богаташ – иска да каже Исаия, – а Го видяхме като слуга и страдалец.

О, Господи Иисусе Христе, за нас Ти си по-красив от всички хора и ангели – слава на безсмъртната и неувяхваща Твоя красота. Молим ти се, поправи, Господи благий, поправи грозотата на нашите повредени от греха души. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1]   Древна мярка за тежина. Подобно на таланта, мината и други подобни единици, различавала се е исторически и географски. Затова в превода думата е запазена. Иде реч за огромно количество злато.

[2]  В ориг. – зла (бел. прев.).

[3]  В ориг. – нещастници (бел. прев.).

[4]  В ориг. – телесното си наметало (бел. прев.).

[5]  В ориг. – тялото (бел. прев.).

[6] В ориг – стройност (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 177 Коментари: 0 Гласове: 0


 Както този, чиито ръце целите са в смола, може да ги почисти само с елей, така и ние, като се осквернихме с греха, ще бъдем очистени от милостта и човеколюбието на нашия Спасител Иисус Христос. Към Него и да прибягваме при всички изкушения и с благодарност за всичко усърдно да просим помощта Му. И тогава ще видим колко лесно е да бъде победен врагът и колко слаб и безсилен е станал той пред нас.

Категория: Други
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ДО ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ВЛАДИМИР В.: ЗА ЕВАНГЕЛИЕ НА МАРК (4:12)

 

Народното движение към Бога е докоснало и Вас. Започнали сте да четете Евангелието, но Ви затрудняват някои неясни слова. Вие ци­тирате онова място, където Спасителят говори за вътрешните и външни­те. Вътрешните, Неговите ученици, трябва да разбират небесните тайни непосредствено, възприемайки ги като реалност, без образи и символи, а на ония, външните, всичко бива в притчи, т.е. в сравнения и анало­гии с природни явления, защото те, гледайки, не виждат, и слушайки, не чуват, нито разбират. Как е възможно това? Възможно е; нима те не са гледали Христа очи в очи, но въпреки това пак не са Го виждали като Месия. Затова Той им е говорил за Себе Си, използвайки притчи - за  сеяча, за царя, за стопанина, за милостивия самарянин и т.н. Така се из­пълнило пророчеството на великия пророк Исаия, отправено към евре­ите: „С уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите” (Ис. 6:9); тези думи свободно цитират трима от евангелистите: Матей, Марк и Иоан (виж: Мат. 13:14; Марк. 4:12; иоан. 12:40). Боговдъхновеният Златоуст дава следното тълкувание: „Те сами са били причина, че не са разбрали, като сложили преграда пред своя слух, затворили очите си и вкаменили сърцето си. А това са направили, както казва Господ: „Да не би някога да се обърнат и да Ги изцеря”. Той казва това с намерение да ги привлече, да ги накара да се осъзнаят и да им покаже, че ако се обърнат, Той ще ги изцери. Както у нас казват: „Той не иска да ме види - добре; а ако беше ме удостоил с посещение, аз веднага бих му оказал милост, показвайки с това начин за помирение - също така говори тук и Господ: „Да не би някога да се обърнат и да ги изцеря”, давайки да се разбере, че те могат и да се обърнат, и да се спасят, ако се покаят. Ако Той не е искал да Го слушат и да се спасят, би трябвало да мълчи, а не да ги поучава с притчи" (Тълкувание на Евангелието от Матей, 45:2). „Да не би някога да се обърнат” - с тези думи Бог изказва не Своето желание, а тяхното. Също както някоя майка би погледнала своето непослушно дете, намазано с кал по лицето, и тъжно би казала: „То е направило това, да не би някак да се приближа и да го целуна!“.

Иоан пише: „Заслепил е очите им и е вкаменил сърцата им". Кой? Гре­хът или Бог? Грехът по своята природа заслепява очите за Бога, а Бог поради Своята чистота и святост не се открива на нечистите, докато не се очистят. Защото е казано, че само „чистите по сърце ще видят Бога“.

 Мир Вам и радост от Господа!

 

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 239 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Всевиждащото Божие око бди над всички хора и по чудесен начин ръководи верните към спасение. Това, което първоначално им се струва на вярващите като голяма загуба, в благовремие се явява като велика придобивка. Случилото се със св. Филотей и неговия брат, за които тяхната майка мислила, че са загинали, е подобен на случилото се със св. Ксенофонт (26 януари), и прилича на случилото се със св. Евстатий Плакида, с жена му и неговите синове. Когато св. Филотей и брат му били в турска тъмница, в Македония, им се явила Пресвета Богородица във вид на тяхната майка и им рекла: „Станете, мои мили деца, и тръгнете след Мен!“. И изведнъж юношите се намерили в един манастир в град Неапол Малоазийски. Когато момчетата разказали на игумена какво се е случило с тях, игуменът разбрал, че това е от Бога, приел юношите и ги замонашил. Минало дълго време след този случай. Майка им ги жалила и прежалила. Най-накрая решила да иде и тя в някой женски манастир и да се посвети на Бога. И Божият Промисъл я довел близо до манастира, в който били нейните синове. Веднъж тя отишла с други монахини на празника на манастира[i]. В църквата тя видяла своите синове, но не ги познала. В това време единият от братята повикал другия с неговото светско име. Трепнало сърцето на майката, [като чула] това скъпо за нея име и внимателно се вгледала в техните лица. Познала ги майка им, и те – майка си. Голяма била радостта им и те сърдечно благодарили на Бога. Вярващият християнин и при най-голямата загуба не трябва да се отчайва.

 

БЕСЕДА за боговдъхновеното сърце и език

 

Из сърцето ми се изля блага дума… езикът ми е перо на бързописец (Пс. 44: 1).

 

Ето вдъхновение от Духа Божий! Пророкът иска да говори за Христа Господа и сърцето му е преизпълнено със сила и мъдрост. Затова не казва: „Моето сърце произнася или изказва добро слово“, а се изля като част от собственото му сърце, изнесена навън. Като струя вода от препълнен извор. Буйната вода е притисната от подземните теснини, но като стигне до отвора на извора, бликва в голяма струя. Такова е сърцето на пророка, когато иска да говори за Христа. Такава е силата на благодатта, скрита[ii] в човешкото сърце. Ако не се яви като силна река, или ако не се покаже в чудотворни дела, тя, вътре в човека, ще свети и ще прави чудеса. А когато зазвучи в думи, езикът на пророка ще бъде като тръст[iii], ще стане като перо на бързописец. Защото тук човек не се старае да състави мисъл, нито се старае мисълта да облече в одежда на реч, защото благодатта сама извира на езика с готови мисли и слова. Откъде е тази сила в човека? От Бог Дух Свети. Защо е така голяма [тази] сила? Защото пророкът иска да говори на Царя за Самия Цар. Ще говоря за моите дела на Царя. Дело и слово тук се отъждествяват, както често става в Светото Писание. Където говори Духът, там и действа; където действа, там и говори. Най-силно се говори чрез делата. Пророкът взима от Христа Царя и дава на Христа Царя. Той говори с въодушевена любов към Спасителя на света: говори с преизпълнено и въодушевено от божествена любов сърце. От отдалечеността на времето той вижда въплътения Син Божий и сърцето му играе от радост. Както на измъчен през нощта пътник, когато съгледа красивата зора на изток!

О, Господи Боже, Душе Светий, не ни лишавай от Твоята свята и силна благодат, та да можем да се очистим от греховете и да се удостоим с Христовото Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[i] В ориг. – слава. Характерно за Сърбия празнуване и почитане на някой светия (бел. прев.).

 

[ii] В ориг. – стеснена (бел. прев.).

 

[iii] Вид писалка ( бел. прев ).

Категория: Други
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ДО ЖЕЛЕЗНИЧАРЯ МИЛИВОЙ М.:   ЗА ДУМИТЕ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО (1:6)

 

Живял в Азия един езически цар. Бил силен и страшен, но нямал наслед­ници. Когато дошло време да умре, попитали го кой ще царува след него. Царят казал: „Намерете човек, който да ми е по душа. Аз ще го осиновя и нека той ви бъде цар след мене. Но този човек трябва да отговаря на следните усло­вия: първо, да не се бои от смъртта; второ, да не иска да бъде цар; трето, да има повече деца от всеки друг в моето царство." Търсили, търсили, но не намериш. Накрая довели пред царя един млад дърводелец, личен и храбър. Умиращият цар го попитал: „Страхуваш ли се от смъртта?" Дърводелецът отговорил: „Как да се страхувам от нещо, което се бои от мен и което ще ми послужи като мост към вечното царство?" Отново го попитал царят: „Искаш ли да бъдеш цар?" Дърводелецът отговорил: „Как мога да искам да стана такъв, какъвто вече съм? Моят Създател ме е осиновил чрез Христос, а Създателят ми е Цар над царе­те; следователно и аз съм цар." Накрая царят попитал: „Колко деца имаш?" Младежът отговорил: „Триста. Това са онези, които съм кръстил и родил по дух - моите духовни чеда, които ме наричат свой духовен баща." Тогава царят се замислил и рекъл: „Извиках те, за да те осиновя, но сега те моля ти да ме оси­новиш, за да бъда и аз твой духовен син." Дърводелецът кръстил царя. И царят умрял, без да се страхува от смъртта.

Отговорите на младия дърводелец ясно разкриват значението на думите: „и ни направи царе”. Всички християни са осиновени от Небесния Цар, по Неговата благодат и милост и заради Христовата кръв. Следователно всички, които в този живот живеят като истински християни, ще влязат в безсмъртното Небесно Цар­ство и ще царуват със своя Отец, Вечния и несравним Цар.

Мир на теб и Божие благословение!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Дивно милосърдният Бог ръководи онези, които са предали своята воля на Неговата и [поверили себе си] на Неговите грижи. Както свещарят от мекия восък прави такива свещи, каквито пожелае, така и премъдрият Бог прави от верните Свои слуги безсмъртни светилници в небесното царство. Св. новомъченик Игнатий бил изцяло предан на Бога още като дете и желаел да стане монах и мъченик за вярата. По време на Карагеоргиевото въстание турците събирали войска от българите против сърбите; стигнали и до дома на Георги – Игнатиевия баща, да видят има ли някой годен за войската. Видели, че Георги е физически добре сложен и силен мъж, турците поискали да го вземат във войската. Ала Георги решително казал: „Не мога да ида против едноверни християни“. Разярените турци веднага го убили на място. Младият Игнатий се скрил в някаква съседна къща, след това избягал в Румъния, но желанието за монашество го отвело на Св. Гора. Ала той искал нещо повече от монашество – искал мъченичество. Една нощ, като се молил със сълзи пред иконата на Пресвета Богородица, Тя да му отвори пътя за мъченичество, чул някакъв шум и видял как от иконата се отделил венец и застанал върху неговата глава. Скоро след това той пострадал мъченически от турците и приел венеца на вечната слава. 

БЕСЕДА за старите и новите сказания за Божиите чудеса

 

Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни (Пс. 41: 1).

 

Така цар Давид говори от името на своя народ. И изброява няколко Божии дела, които Бог направил за Израилския народ. За всички тези дела Божии и ние научаваме[1], братя, от Свещеното Писание – и за още колко и какви, за които Давид не знаел, защото станали след него! Освен това, за което Давид бил чул, не чуваме ли ние за несравними по-чудни и по велики дела на Божия Промисъл и Божието човеколюбие? Синът Божий се въплътил от Пречистата Дева и живял между хората, предложил им[2] мъдрост, направил чудеса, умъртвил смъртта, посрамил дявола, дал сила на Своите последователи. За това Давид не е слушал, а ние сме чули, защото това са ни го показали[3] нашите духовни отци – апостолите, мъчениците, праведниците – целият лик светии от време оно, от стари времена до ден днешен. И не само те са ни го показали, а Дух Свети ни го показва чрез [и в] светата Църква, чрез [и в] благодатните тайнства, чрез безбройните и безбройни чудеса. Ето причина за голяма радост, ала и за голям страх. Защото много ни е дадено, но много и ще се иска от нас. На нас е дадено по-голямо духовно богатство, отколкото на всички живели преди Христа, по-голяма мъдрост и знание, по-голяма слава Божия и сила, много, много повече примери за Божията любов към хората и любовта на хората към Бога. Запитайте се, богаташи над богаташите, какво сте дали за всичко това и какво ще дадете на Бога? Потрудете се, за да не се посрамите на Божия Съд. Като сън изчезват и ще изчезнат[4] скоро всичките ви дни на земята. Скоро гласът на ангелската тръба ще призове всички народи и всички хора на Страшния Божи Съд. Потрудете се да не се посрамите. Защото не ще може да кажете: „Не сме знаели, не сме имали!“. Знаете и имате повече откровения, отколкото са имали Давид и Соломон. И от вас повече ще се иска, отколкото от тях.

О, Сине Божий, велики и чудни Господи Боже и Спасителю наш, всеки ден и всеки час ни напомняй за Твоята свята Кръв, проляна за нас. Да не забравяме, Господи, и да [не се подхвърлим ] на вечно осъждане. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 


[1] В ориг. – слушаме (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – излял (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – явили (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – отдалечават, избягват (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 193 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Явяване на св. мъченик Уар. Когато благочестивата вдовица Клеопатра издигнала църква на свети Уар, повикала епископа и свещениците да осветят църквата. Били се събрали много християни за това празнуване, защото цялата околност почитала св. Уар като голям целител и чудотворец. След Божествената служба благочестивата ктиторка отишла в църквата при мощите на св. Уар и се помолила така: „Моля те страстотерпче Христов, измоли ми от Бога онова, което е Нему угодно, и полезното за мене и за единствения ми син“. А Клеопатра имала син Иоан, юноша на възраст да отива войник. Свършила молитвата и тъкмо излязла от църквата, синът ѝ, дотогава здрав, се разболял. Обзел го някакъв огън, ставало му по-зле и по-зле, докато в полунощ умрял. Нажалената и разгневена майка отишла на гроба на св. Уар и започна рязко да говори: „О, угодниче Божий, нима така ми помагаш?“. Изговорила още много горчиви жалби. Та чак изнемощяла и се унесла в лек сън. Изведнъж ѝ се явил св. Уар заедно със син ѝ Иоан. И двамата били светли като слънцето, в дрехи по-бели от сняг, препасани със златни пояси, а на главите имали прекрасни венци. Светията ѝ рекъл: „Нима сама не ме моли да измоля от Бога угодното Нему, а за тебе и за сина ти – полезното? Аз молих Бога и Той, по неизказаната Своя благост, взе твоя син в небесната войска. Ако искаш, ето, вземи го и го дай във войската на земния цар“. Като чул това, младият Иоан прегърнал св. Уар и му казал: „Не господарю мой, не слушай майка ми и не ме връщай в пълния с неправди и беззакония свят, от който си ме избавил“. Клеопатра се събудила от сън, усетила в сърцето си голяма радост и излязла весела от църквата. Преживяла при този храм седем години, а св. Уар и синът ѝ често ѝ се явявали.

 

БЕСЕДА за жаждата на душата по Бога

 

Душата ми жадува за Бога силний, живий; кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! (Пс. 41: 3).

 

Когато искрата на любов към Бога засияе в човешкото сърце, човек да не я загасява, а да я остави да се разгори и ще види чудо. Ще запламти тази искра като факел с невиждана светлина. Нейната светлина и топлина ще бъдат твърде големи. В светлината на любов към Бог човек ще се чувства на този свят като в мрак; а от нейната светлина [на любовта] ще усети неутолима духовна жажда – жажда за Бога, за доближаване към Бога и за съзерцание на Бога. Тази жажда боголюбецът Давид сравнява с жаждата на кошута[1], която тича към водни извори. Душата ми жадува за Бога силний, живий. Не е ли всичко около нас немощно? Не изтлява ли бърже всичко около нас? Ние се държим за сенки, ние прегръщаме мъртъвци. Утрешната смрад днес кичим[2] със злато и сребро, понякога с чест и съвест, а понякога и с живота – смрадта на утрешния ден! Това не е любов, това е скотска похот. Великата душа търси предмет, достоен за любов, търси предмет, неподвластен на трошене и тлен, на разпадане и гнусотиите на променливите тела. Затова царят боголюбец подчертава: Бога силний, живий. Защото, кой е истински силен и жив, освен Бог? Бог е дарувал сила и живот на Своите ангели и светии, но [всичко] това e Негово и от Него. Кога ще дойда и се явя пред лицето Божие! Ето непреодолим копнеж на истинската любов към Бога. Да се засрамят всички онези, които казват, че вярват в Бога и обичат Бога, а самата мисъл за смъртта, за излизането от този свят, ги довежда до безумие.

О, Господи Боже наш, светий силний и живий; извор на святост, извор на сила, извор на живот, освети ни и съгрей с любовта към Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – елен (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – плакнем, мием (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 1
<<  <  5 6 7 8 9
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765719
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Ноември, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930