Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1767082 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от Ноември, 2019 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>

image


image


                             6 НОЕМВРИ / 24 ОКТОМВРИ

 

 

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „Всех скорбящих Радость“

 

 

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Всех скорбящих Радость», глас 4

 

 

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м,/ гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м,/ в покая́нии зову́ще из глубины́ души́:/ Влады́чице, помози́, на ны милосе́рдовавши,/ потщи́ся, погиба́ем от мно́жества прегреше́ний./ Не отврати́ Твоя́ рабы́ тщи,// Тя бо и еди́ну наде́жду и́мамы.

 

 

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Всех скорбящих Радость», глас 6

 

 

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице./ Ты нам помози́:/ на Тебе́ наде́емся и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

 

 

Тропарь мученику Арефе Негранскому и иже с ним, глас 1

 

 

Му́жествовавше во Христе́ проти́ву безбо́жнаго царя́,/ му́ченицы святи́и,/ и того́ неве́рие иуде́йское во Христа́ обличи́вше,/ прия́ша мук томле́ние и глава́м усече́ние;/ тем восхвали́ша тя А́нгели,/ и ве́рных ро́ди тя прославля́ют, Аре́фо,/ и пострада́вших с тобо́ю,// я́ко моля́щихся при́сно о душа́х на́ших.

 

 

Кондак мученику Арефе Негранскому и иже с ним, глас 4

 

 

Весе́лия хода́тай нам наста́/ светоно́сный днесь страстоте́рпец пра́здник,// его́же соверша́юще, сла́вим в Вы́шних Су́щаго Го́спода.

 

Категория: Други
Прочетен: 425 Коментари: 0 Гласове: 0
05.11.2019 18:22 - !!!
 

Господь тогда только прекращает жизнь человека, когда видит его готовым к переходу в вечность или же когда не видит никакой надежды на его исправление

прп. Амвросий Оптински

Категория: Други
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

От Бога е благодатта, а от нас – трудът. Нека никой, значи, да не мисли, че апостолите са се осланяли на богодадената благодат, и че им е било лесно, и без труд са извършили своето велико дело в света. Не казва ли апостол ПавелНо изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана (I Корн.9: 27)? И още на друго място не говори ли, че прекарал живота си в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота (II Корн.11:26 - 27)? Св. апостол Иаков се хранил само с хляб и то не до насита; спал твърде малко, а нощите прекарвал в молитва. От коленопреклонните молитви чак кожата на колената му се втвърдила като кожа на камила. Този брат Господен се молил не само за Църквата, в която бил предстоятел[1], а и за целия свят. И когато бил блъснат от злобните евреи от храмовия покрив така, че цял се потрошил, светият апостол не забравил нито за миг длъжността си към Бога и хората. Събрал последни сили, застанал на колене, издигнал ръце към небето и се помолил усърдно на Бога, казвайки: „Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят.“. Докато той се молел така, злобните иудеи от всички страни го замеряли с камъни. Виждайки това, един от Рихавовите синове извикал: „Престанете! Какво правите? Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!“. Но този вик на една състрадателна душа не успял да спре злобните кръвници да не убият Божия светец. Значи, апостолите не се уповавали само на благодатта, а към голямата благодат полагали свръхчовешки труд, за да се покажат достойни за Божията благодат.

 

БЕСЕДА за красотата на царската дъщеря

 

Всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44: 14).
 

 

Църквата Божия е Царската дъщеря. Колкото и да е външно бедна и неугледна за плътското око, гонена и унижавана, тя вътре е изпълнена с царски блясък и благолепие. Царят сътворява красотата на Царската дъщеря. Онзи, който Е най-прекрасният от синовете човечески. Църквата е като одежда Христова; Христос живее в нея. Никаква външна хубост не може да се мери с вътрешната красота, т.е. с Христовата красота. [И] Пресвета Богородица е Царска дъщеря. Облечена е в златовезана одежда. Това са добродетелите на нейната душа. А че под одежди се разбират добродетелите, е ясно от притчата за сватбата на Царския Син. Човекът, който не бил облечен в сватбарска премяна, бил изгонен от Царската трапеза и наказан [осъден] (Мат. 22:11). Истинската вяра в Бога – това е била златната одежда на Пресветата Дева, а девството, кротостта, милосърдието, светостта, молитвеността, предаността на Божията воля и всички останали добродетели са били като шевици на тази златна одежда. Но цялата нейна красота е сътворена от Христос Господ, скрит в Нея и роден от Нея. И душата на всеки вярващ християнин е като царска дъщеря. Цялата красота на тази  душа е в Христа и от ХристаКойто е вътре в душата. Душата пък без Христа – Слънцето на Правдата, е в мрак, без лице и красота, както, ако цялата вселена, без материалното слънце би била без лице и красота.

О, Господи велики и благий, Боже наш истински и Промислителю наш човеколюбиви, помогни ни да се облечем в одеждата на добродетелите, та да не се окажем голи на Твоя Страшен Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – управлявал (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове: 0
 Об умиравшей старухе

Кто-то рассказывал нам о старухе из Ужица, умершей тридцать лет назад. Это была богатая, но ужасно скупая, вдова, которая от себя прочь гнала всех бедняков, а нищих всегда бранила и отправляла ни с чем. Единственным добрым делом в ее жизни было то, что она взяла к себе в дом девочку-сироту, кормила и содержала ее. Конечно, та девочка не даром ела хлеб, а повседневным трудом и верной службой госпоже зарабатывала его. И вот эта пожилая госпожа умерла. Пролежала мертвая всю ночь и следующий день до полудня. Все было готово к погребению. Как вдруг она вернулась к жизни – очень испуганная и дрожащая. Как потом призналась, невозможно описать ужасы, через которые душа ее за это время прошла. «И если бы не было этого ребенка, – говорила она, – я не смогла бы вынести вида всех тех ужасов. Но добро, сделанное сироте, меня спасло. Вот если бы знала, да больше добра делала…» Она рассказала также о каком-то старом протоиерее ужичском, что он на том свете живет в благости великой и в великой светлости и радости. Говорила, что не могла бы пожелать ничего лучшего, как пребывать на том свете вместе с покойным протоиереем. А еще поведала, будто бы он ей сообщил, что она умрет в Страстную Пятницу. Когда наступил этот день, она оделась во все наилучшее – либаде, тепелук и прочее, что носили старухи в то время. Но в тот год в Страстную Пятницу не умерла. На следующий год опять также приготовилась к смерти в Страстную Пятницу, но тоже не умерла. Отдала Богу душу только на седьмой год в Страстную Пятницу. Все это время до смерти она раздавала свое имущество и милостыню всем просившим. И много молилась Богу. На седьмой год в Страстную Пятницу после полудня, одевшись должным образом, она созвала соседок и знакомых и сообщила, что сегодня умрет. Но поскольку она говорила так каждый год, женщины, собравшиеся у нее, смеялись, уверяя, что она еще поживет. Но она умерла в тот день.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски
 
Категория: Други
Прочетен: 162 Коментари: 0 Гласове: 0
                                   5 НОЕМВРИ / 23 ОКТОМВРИ 

                       

 

                           СВ. АПОСТОЛ ИАКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН

     image

 

 

Тропарь апостолу Иакову, брату Господню по плоти, глас 2

 

 

 

Я́ко Госпо́день учени́к, восприя́л еси́ пра́ведне, Ева́нгелие,/ я́ко му́ченик, и́маши е́же неопи́санное,/ дерзнове́ние я́ко бра́т Бо́жий,/ е́же моли́тися, я́ко иера́рх:// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шиМ.

 

 

 

Кондак апостолу Иакову, брату Господню по плоти, глас 4

 

 

 

О́тчее Единоро́дное Бог Сло́во,/ прише́дшее к нам в после́дняя дни,/ Иа́кове Боже́ственне,/ пе́рваго тя показа́ Иерусали́млян па́стыря и учи́теля/ и ве́рнаго строи́теля та́инств духо́вных:// те́мже тя вси́ чти́м, апо́столе.

 

Категория: Други
Прочетен: 180 Коментари: 0 Гласове: 0
04.11.2019 21:16 - !!!


 Мы должны стремиться к тому, чтобы быть христианами, а не просто носить это имя. «По делам их узнаете их». Православные не могут жить и вести себя, как все.

старец Лука Филофейский

Категория: Други
Прочетен: 137 Коментари: 0 Гласове: 0
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Колкото е удивителна строгостта на светите хора към себе си, също толкова е удивително тяхното милосърдие към другите. Отсъствие на самолюбие, но загриженост за другите. Св. Иларион, нямайки с какво да заплати плаването до Сицилия, предложил на корабовладелеца своето Евангелие, което той на младини преписал със собствената си ръка. Когато пък изцелил някой си княз от нечист дух, князът пожелал да му подари десет литра[1] злато. Светията не приел златото, показал на княза един ечемичен хляб и казал: „Който се храни с такъв хляб, гледа на златото като на кал!“. А когато хората го молили да им изпроси с молитва дъжд, или да ги избави от наводнение, или от отровна[2] змия, тогава св. Иларион се отзовавал и им помагал с молитвата си. Така постъпил и св. Аверкий. Виждайки много народ в мъки и болести, той коленичил на едно място и се помолил на Бога да отвори извор с топла лековита вода, та да може всички страдащи[3] да се лекуват и да прославят Бога. И Бог със Своята сила отворил на това място извор с топла вода. А когато св. Аверкий излекувал царската дъщеря от лудост, царят му предложил много злато, сребро и други подаръци. А светецът рекъл на царя: „На онзи, който смята хляба и водата за царски обед, не му трябва богатство“. Не желаейки нищо за себе си, Аверкий помолил царя да стори две благодеяния на неговото паство в Иарапол, а именно – да направи баня над онази лековита вода и всяка година да дава достатъчно количество пшеница на бедните иараполски граждани. Царят се съгласил и изпълнил молбата на светията.

 

БЕСЕДА за Христовата красота, надвишаваща всяка красота

 

Ти си най-прекрасният от синовете човечески (Пс. 44: 3).

 

Свещеното Писание не придава някаква особена цена на телесната хубост, както изобщо и на нищо преходно. Затова всеки читател на Свещеното Писание трябва да е достатъчно внимателен и мъдър, за да разбере, че похвалата за телесната хубост се отнася за духа и духовната полза. Несъмнено духовната красота дава някаква чудна привлекателност и на най-нестройното тяло, както и грозната душа прави отвратително и най-стройното тяло. Пророк Давид изрича добро слово и говори на своя Цар, Христос Господ: Ти си най-прекрасният от синовете човечески. Господ сам е сътворил телесния си вид[4] такъв, какъвто Той желаел. Ако е искал да се яви в света като най-красивия човек между синовете човешки, Той е можел да го стори. Но ние нямаме в Евангелието и намек за това Той с външността[5] си да е привличал хората към Себе Си и с телесна красота[6] да е влияел на хората. Самият Той е казал: Плътта нищо не ползва (Ин.6: 63). Ясно е, че Давид не говори за телесната красота на Царя Христос, а за Неговата духовна и божествена красота. Това, впрочем, веднага се вижда от следващите слова на Псалмопевеца: Благодат се изля от Твоите уста. Ненадмината красота на Божия Син не е, значи, в очертанията и изгледа на Неговата уста, а в изобилната благодат, която се излива от устата Му. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед – отново Исаия говори за Христа (Ис. 52: 2). Как, значи, да се съгласува Исаия с Давид? Съвсем лесно – Давид говори за Христовата вътрешна красота, а Исаия за Христовото външно унижено състояние. Не Го видяхме като цар и богаташ – иска да каже Исаия, – а Го видяхме като слуга и страдалец.

О, Господи Иисусе Христе, за нас Ти си по-красив от всички хора и ангели – слава на безсмъртната и неувяхваща Твоя красота. Молим ти се, поправи, Господи благий, поправи грозотата на нашите повредени от греха души. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1]   Древна мярка за тежина. Подобно на таланта, мината и други подобни единици, различавала се е исторически и географски. Затова в превода думата е запазена. Иде реч за огромно количество злато.

[2]  В ориг. – зла (бел. прев.).

[3]  В ориг. – нещастници (бел. прев.).

[4]  В ориг. – телесното си наметало (бел. прев.).

[5]  В ориг. – тялото (бел. прев.).

[6] В ориг – стройност (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 176 Коментари: 0 Гласове: 0
 О видениях жены-убийцы

 

 

Один приятель из Пожаревца рассказывал нам о женщине, которая убила своего мужа, придумав, как сделать это скрытно. Убийство супруга она осуществила вот каким образом: спящему забила гвоздь в темя. Гвоздь остался в голове. А женщина прикрыла его волосами, чтобы не было видно. Все решили, что человек умер естественной смертью. Но дух убиенного мучил жену целых восемь лет. Помимо иных мучений донимало и такое: как только женщина брала что-нибудь поесть, обнаруживала в еде целые пучки волос. И она, чтобы можно было поесть, всегда упорно и долго «очищала» пищу от волос. Но это повторялось непрестанно.

В связи с этим приходит на память еще один случай. Человек убил человека. Убийца не был установлен. Но каждый год он, убийца, в тот день, когда совершил преступление, в своей тарелке с едой видел кровь.

Категория: Други
Прочетен: 217 Коментари: 0 Гласове: 0
 




4 НОЕМВРИ / 22 ОКТОМВРИ

КАЗАНСКА СВ. БОГОРОДИЦА

СВ. АВЕРКИЙ, ЕП. ИЕРАПОЛСКИ

СВ. СЕДЕМ ОТРОЦИ ЕФЕСКИ



Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской», глас 4

Засту́пнице усе́рдная,/ Ма́ти Го́спода Вы́шняго,/ за всех мо́лиши Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего,/ и всем твори́ши спасти́ся,/ в держа́вный Твой покро́в прибега́ющим./ Всех нас заступи́, о Госпоже́ Цари́це и Влады́чице,/ и́же в напа́стех и в ско́рбех, и в боле́знех обремене́нных грехи́ мно́гими,/ предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю/ и сокруше́нным се́рдцем,/ пред пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми,/ и невозвра́тно наде́жду иму́щих на Тя,/ избавле́ния всех зол,/ всем поле́зная да́руй,/ и вся спаси́, Богоро́дице Де́во:// Ты бо еси́ Боже́ственный покро́в рабо́м Твои́м.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской», глас 8


Притеце́м, лю́дие, к ти́хому сему́ и до́брому приста́нищу,/ ско́рой Помо́щнице, гото́вому и те́плому спасе́нию, покро́ву Де́вы,/ ускори́м на моли́тву и потщи́мся на покая́ние:/ источа́ет бо нам неоску́дныя ми́лости Пречи́стая Богоро́дица,/ предваря́ет на по́мощь, и избавля́ет от вели́ких бед и зол// благонра́вныя и богобоя́щияся рабы́ Своя́.

Тропарь равноапостольному Аверкию, епископу Иерапольскому , глас 4

И́стины пропове́дник и чудотво́рец ди́вен показа́лся еси́,/ сиро́т оте́ц и ни́щих засту́пник,/ бо́дрый па́стырь слове́снаго ста́да, бесо́м стра́шен,/ всех у́бо от тех нападе́ний заступа́й, вопию́щих ти:/ Аве́ркие о́тче наш,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак равноапостольному Аверкию, епископу Иерапольскому , глас 8

Я́ко свяще́нника превели́каго и апо́столов совсе́льника,/ Це́рковь почита́ет тя, вся ве́рных, Аве́ркие:/ ю́же твои́ми моли́твами соблюда́й, блаже́нне,/ непобеди́му и необурева́ему от вся́кия е́реси, и нескве́рну,// я́ко приснопа́мятный.

Тропарь семи отрокам Ефесским, глас 4
Ве́лия ве́ры чудесе́,/ в пеще́ре, я́ко в черто́зе ца́рском,/ святи́и седмь о́троцы пребы́ша,/ и умро́ша без тли,/ и по мно́зех вре́менех воста́ша, я́ко от сна,/ во увере́ние воскресе́ния всех челове́ков.// Тех моли́твами, Христе́ Бо́же, поми́луй нас.

Ин тропарь семи отрокам Ефесским, глас 8

Благоче́стия пропове́дники и Воскресе́ния уме́рших изобрази́тели,/ Це́ркви столпы́ седмочи́сленныя,/ о́троки всеблаже́нныя пе́сньми восхва́лим:/ ти́и бо по мно́гих ле́тех нетле́ния, а́ки от сна воста́вше,// всем возвести́ша я́ве ме́ртвых воста́ние.

Кондак семи отрокам Ефесским, глас 4

Ми́ра су́щая тле́нная презре́вше,/ и нетле́нныя да́ры прие́мше,/ уме́рше, кроме́ тле́ния пребы́ша./ Те́мже востаю́т по мно́гих ле́тех,/ все погре́бше лю́тых неве́рие,// я́же во хвале́нии днесь, ве́рнии, восхваля́юще, Христа́ воспои́м.

Ин кондак семи отрокам Ефесским, глас 4

Просла́вивый на земли́ святы́я Твоя́/ пре́жде втора́го и стра́шнаго прише́ствия Твоего́, Христе́,/ пресла́вным воста́нием отроко́в/ показа́л еси́ Воскресе́ние неве́дящим е́,/ нетле́нна одея́ния и телеса́ яви́в,/ и царя́ уве́рил еси́ вопи́ти:// вои́стинну есть ме́ртвых воста́ние. imageimageimageimage
 
Категория: Други
Прочетен: 227 Коментари: 0 Гласове: 0
 О явлении святого Николая на пароходе

 

 

Художник Богданов-Бельский рассказывает нам о чудесном происшествии.

Около трехсот русских офицеров, покинувших родину, направлялось пароходом в Константинополь. Когда вышли они в Адриатическое море, поднялся ужасный шторм. Буря была невиданной силы, и все уже прощались с этим светом. Вдруг на пароходе появился святитель Николай, величественный и спокойный, и сказал троим офицерам, стоявшим близко от него: «Не бойтесь, вы спасены!» После этого он сразу исчез, а буря прекратилась. Вельский слышал рассказ об этом в Дубровнике от очевидца, одного из трех офицеров, которые видели Божиего святого на пароходе во время ужасного шторма.

Категория: Други
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 0
  3 НОЕМВРИ / 21 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИЛАРИОН ВЕЛИКИ

СВ. ИЛАРИОН МЪГЛЕНСКИ



Тропарь преподобному Илариону Великому, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нной, сия́я чудесы́,/ Иларио́не, о́тче наш:// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь преподобному Илариону Великому, глас 8
Я́ко и́ноков утвержде́ние, наста́вник же гра́ждан пусты́нных,/ и чудотво́рец благода́тию Вели́кому Анто́нию подо́бяся,/ помо́щник в страсте́х бе́дствующим неотсту́пен, Иларио́не о́тче наш,// моли́ за чту́щия святу́ю па́мять твою́.

Кондак преподобному Илариону Великому, глас 3

Я́ко свети́льника незаходи́маго, у́мнаго тя Со́лнца,/ соше́дшеся днесь восхваля́ем в пе́снех,/ возсия́л бо еси́ су́щим во тьме неве́дения,/ вся возводя́ к Боже́ственней высоте́, Иларио́не./ Те́мже вопие́м:// ра́дуйся, о́тче, всех по́стников основа́ние.

Тропарь святителю Илариону, епископу Меглинскому


Чу́до яви́вся извеще́ния,/ де́лы возсия́л еси́ доброде́телей Бо́жиих,/ мона́шествующих ли́ки упасл еси́,/ архиере́йская седа́лища изчи́стил еси́,/ ерети́ческаго же напа́дания не усумне́вся,/ це́ркви Христо́вы воздви́гл еси́,/ преподо́бне Иларио́не,/ у́мер, я́ко спя,/ те́ло же твое́ це́ло и нетле́нно соблюдено́ бысть,/ и подае́т цельбы́ боля́щим от разли́чных неду́г,/ и де́моны прогоня́ет,/ сего́ ра́ди мо́лим тя:// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Илариону, епископу Меглинскому, глас 3

Я́ко светоно́сна яви́ся, архиере́е, па́мять твоя́,/ тьму разруши́ уны́ния и свет облиста́ даро́в Небе́сных,/ вся созыва́ющи на ра́дость,/ от Бо́га бо, Иларио́не, благода́ть обре́л еси́// и мона́хов был еси́ степе́нь.

                              image


                            image


 
Категория: Други
Прочетен: 235 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.11.2019 17:45
 НЕДЕЛЯ ДВАДЕСЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

 

Евангелие за Господ Възкресителя

 

Лк. 7: 11 – 16, Зач. 30

 

Мнозина хора са се наричали спасители на човечеството, но кой от тях е помислял да избави човека от смъртта? В историята е имало много победители, но кой от тях е победил смъртта? Много царе е имало на земята, които са смятали живите хора за свои поданици, но кой от тях е смятал и мъртвите, като живите, за свои поданици?

       Никой, освен Единственият несравним Господ Иисус Христос. Той е не само нов Човек, Той е новият свят, Творецът на новия свят. По един и същи начин Той разорал нивите на живите и на мъртвите и посял новото семе на живота. Мъртвите за Него били като живи, а живите – като мъртви. Смъртта не била граница на Неговото Царство. Той унищожил тази граница и поставил Своето Царство назад до Адам и Ева и напред до последния роден на земята човек. По друг начин Той гледал на смъртта и живота на човеците, не като другите хора. Той гледал и виждал, че животът не свършва със смъртта на тялото, а истинската смърт умъртвява някои хора и преди телесната им смърт. Той виждал в гроба много живи и много мъртви в живи тела.

       И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият – казал Той на Своите апостоли (Мат. 10: 28). Със смъртта на тялото, значи, не настъпва и смъртта на душата; тя може да настъпи поради смъртните грехове, по-рано или по-късно, без оглед на телесната смърт.

       Със Своя духовен поглед, Господ Иисус виждал във времето така, както мълнията разсича облака, и пред Него се откривали живите души, както на тези, които са умрели отдавна, така и на онези, които още не са родени. Пророк Иезекиил видял във видение поле, пълно с мъртвешки кости и не знаел, докато Бог не му открил, дали тези кости ще оживеят. Сине човешки, ще оживеят ли тия кости? – попитал Господ. Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това (Иезек. 37: 7). Христос не гледал мъртвите кости, а живите души, които са пребивавали, и които ще пребивават в тези кости. Човешкото тяло и човешките кости са само одежда и оръдие на душата. Тази одежда остарява и се разпада като овехтяла дреха. Но Бог ще обнови тази одежда и отново ще облече в нея упокоените души. Христос дошъл, за да разкъса един прастар човешки страх, но и да донесе един нов страх за онези, които съгрешават.

       Старият страх на хората е страхът от телесната смърт; новият страх трябва да бъде страх от духовната смърт. И този страх Христос обновил и усилил. В страха си от телесната смърт хората призовават целия този свят на помощ; грабят от този свят, само и само да си осигурят по-дълго и колкото може по-безболезнено оставане в своето тяло. Безумнико – ще каже Бог на плътския богаташ, но духовен сиромах, – нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане? (Лк. 12: 20). Безумен, значи, Господ нарича онзи, който се страхува за тялото си, а няма страх за душата си. Господ казал още и: Животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си (Лк. 12: 15). Кой дава живота? Живият Бог, Който със Своето Слово оживотворява душата, а душата –тялото. Със Своето Слово Господ е възкресявал и възкресява грешните души, мъртвите, преди телесната смърт, души. И освен това е обещал да възкреси и мъртвите тела на умрелите хора. С опрощаването на греховете със Своето животворно учение и Своите пречисти Тяло и Кръв, Той е възкресявал и възкресява мъртвите тела. Той е потвърдил това, както със Своите думи, така и на  дело с възкресяването на някои мъртъвци още през Своя живот на земята, както и със Своето Възкресение. Истина, истина ви казвам – казал Господ, – иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят (Иоан 5: 25). Много големи грешници, чули гласа на Сина Божий и душите им оживели. Но и много телесни мъртъвци, чули гласа на Сина Божий и отново оживели. Един такъв случай се описва в днешното евангелско четиво:

       На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. Това станало скоро след чудесното изцеление на сина на римския стотник в Капернаум. Бързайки да върши добро и с това да даде пример на всички вярващи, Господ тръгнал от Капернаум покрай планината Тавор. Зад планината, на склона Ермон, и до днес съществува село Наин, някога град, ограден със стени. Господ вървял, съпровождан от учениците си и много народ. Всички те били видели многобройните Христови чудеса в Капернаум, но всички били жадни да видят още и да чуят още. Защото Христовите чудеса били нещо нечувано и невиждано дотогава в Израил, а Неговите думи били като река от мед и мляко.

       А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Тъкмо Господ с придружаващите Го стигнал пред портите на града, и оттам излязло насреща им шествие, което съпровождало един мъртвец. Така се срещнали Господарят и слугата, Животодарителят и смъртта. Умрелият бил юноша, което става ясно от думата, изречена от Христос: Момко! И още от това, че Той го предаде на майка му, след като го съживил. Майката на умрелия трябва да е била от заможна и известна къща, което си личи от многобройните участници в шествието – и много народ вървеше с нея от града.

       Като я видя Господ, смили се над нея и рече ѝ: не плачи. Придружителите били много, веднъж заради майката, която била от известна къща, второ, заради големия удар, нанесен ѝ от загубата на единствения ѝ син. Скръбта на всички присъстващи трябва да е била голяма и тази скръб още повече се усилвала от отчаяния плач и нареждане на майката. Защото, макар всички ние да очакваме състрадание в нашата скръб, когато смъртта грабне някого от най-скъпите ни, едва ли може това състрадание да смекчи нашата мъка и огорчение. Когато безсилието утешава безсилие, утехата е слаба. Има едно тайнствено усещане, което обзема всички онези, които стоят около мъртвеца, едно усещане, което рядко се споделя [с другите] – това е срамът от смъртта. Хората не само се страхуват от смъртта, но те се и срамуват от нея. Този срам е доказателство, много по-силно от страха, че смъртта е последица от човешкия грях. Както болният се срамува да покаже на лекаря своята тайна рана, така и всички съвестни хора се срамуват да покажат своята немощ пред смъртта[1]. Този срам от смъртта доказва нашия безсмъртен произход и нашето безсмъртно предназначение. И животните се крият, когато умират; като че ли и те усещат срам от смъртта. А какъв ли е срамът на високопросветените духовни хора? Какво ще ни помогнат всички наши крясъци и нашата врява, цялата ни суета, всичката чест и слава, в часа, когато почувстваме, че се троши глиненият съд, в който е бил животът ни? Обзема ни срам, както заради слабостта на този съд, така и заради безумната суета, с която през целия си живот сме пълнили този съд. Защо да крием – обзема ни срам заради смрадта, с която сме изпълнили нашия телесен съд, и която след смъртта ни ще изтече от него не само на земята, но и пред небето. Защото нашето духовно съдържание изпуска или благоухание, или смрад върху душата и човешкото тяло в зависимост от това с какво и как сме изпълвали своя дух: с небесно благоухание, или със смрадта на греха.

       Господ Иисус се съжалил над отчаяните хора. Той често се съжалявал над човешката немощ.

        Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир (Мат. 9: 36). Когато овцете видят пастира, нито са объркани, нито са пръснати. Ако всички хора имаха непрестанно пред очите си живия Бог, нямаше да са объркани и разпръснати. Но едни Го виждат, други искат да Го видят, трети въобще не Го виждат, четвърти се подиграват на онези, които Го виждат и искат да Го видят. Затова хората са объркани и разпръснати, т.е. всеки за себе си е пастир и всеки върви по свои пътища. Ако хората имаха поне половината страх от всеприсъствието на Бога, колкото страх имат от смъртта, нямаше да се страхуват от нея; още повече – на света нямаше да се знае за смъртта. В този случай Господ особено [силно] се съжалил над бедната вдовица и ѝ казал: Не плачи! Той видял и прочел какво е в душата ѝ. Като умрял мъжът ѝ, тя се почувствала самотна; сега, като умрял и единственият ѝ син, тя се почувствала съвършено самотна. А къде е живият Бог? Нима някой може да е самотен, бидейки в близост до Бога? И нима за истинския човек може да има нещо по-близко от Бога? Бог не е ли по-близо до нас от отец и майка, от братя и сестри, от синове и дъщери? Той ни дава и взима сродниците, но Той не се отдалечава, нито остарява окото Му над нас, нито Неговата любов към нас се променя. Всички ужилвания на смъртта са така пресметнати, че повече да се приближим към нашия Бог, към живия Бог.

       Не плачи! – Господ утешава скърбящата майка. Така говори Онзи, Който не мисли като мнозина от нас, че и душата на умрелия момък, при заминаването на тялото, е отишла в гроба; Онзи, Който знае къде е душата на умрелия; Онзи, Който всъщност държи душата в Своята власт. С тези, същите думи, и ние утешаваме скърбящите. Не плачи! Макар, че и нашето сърце е изпълнено с плач. Но освен това, и съболезнование, ние се чувстваме безсилни да предложим нещо друго на скърбящите. Силата на смъртта така е надвишила нашата сила, че ние пълзим като буболечки в нейната сянка; и закопавайки мъртвеца в земята, винаги чувстваме, че закопаваме и една част от себе си в гробната тъмнина на смъртта. Господ не казва на жената: Не плачи!, за да покаже, че въобще не трябва да се плаче за умрелите. Ето, и Той плакал над мъртвия Лазар (Иоан 11: 35); предварително плакал за мнозината, които ще пострадат при по-късното разорение на Иерусалим (Лк. 19: 41), и накрая похвалил като блажени онези, които плачат, защото те ще се утешат (Мат. 5: 4). Нищо не смирява и не очиства човека така, както плачът. В православната методика на спасението плачът се явява между първите средства за очистване на душата, сърцето и ума. Не само че трябва да плачем за умрелите, а и за живите и особено за самите себе си, както и Господ препоръчал на иерусалимските жени: Не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си (Лк. 23: 28).

Само че има разлика между плач и плач. Апостол Павел поръчва на солуняните: Да не скърбите, както и другите, които нямат надежда (I Сол. 4: 13), т.е. като езичниците и безбожниците. Защото те скърбят за умрелите като за напълно изгубени. Християните пък трябва да скърбят за умрелите не като за загубени, а като за грешници, и тази тяхна скръб трябва винаги да е придружена с молитва към Бога, та Бог да опрости греховете на умрелите и да ги въведе по Своята милост в небесното Царство. Заради своите грехове християните трябва още повече да скърбят и плачат и за самите себе си, но отново – не като онези, които нямат вяра и надежда, а напротив, точно защото имат вяра в живия Бог и надежда в Божията милост и вечния живот.

       Но щом като плачът е толкова полезен в християнския смисъл на думата, защо Господ казва на майката на умрелия момък Не плачи! Отново това е един съвсем различен случай. Тази жена плачела, защото нямала надежда; и поради това не плачела за греховете на своето дете, нито пък за своите собствени, а за телесната загуба на детето си, за неговото мнимо унищожение и за вечната раздяла с него. Впрочем, тук присъствал Синът Божий, владетелят на живите и умрелите. В Негово присъствие не трябвало да се плаче, както не е трябвало в Негово присъствие и да се пости. Когато фарисеите Го упрекнали, че Неговите ученици не постят, както правели Иоановите ученици, Господ отговорил: Нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът (Лк. 5: 34)? Така също – трябва ли някой да плаче в присъствието на Живототвореца, в Чието Царство няма мъртви, а само живи? Ала скърбящата не познавала Христа, нито Божията сила. Тя скърбяла за своя единствен [син] с безнадеждна скръб, с каквато скърбели по това време всички евреи, както и елините, които или нямали, или били изгубили вярата във възкресението на мъртвите. Милосърдният Господ се съжалил над тази безумна нейна скръб и казал: Не плачи! Той не ѝ казал да не плаче в онзи смисъл, в който мнозина и днес казват „не плачи“ на скърбящите за техните умрели, т.е.: „Не плачи, с плач не можеш го върна, такава е съдбата! Всички ще минем по този път!“. Това е неутешаваща утеха, която ние даваме на другите, но която не утешава и нас, когато идва от другите. Друго подразбира Христос, когато казва на жената: Не плачи! Всъщност казва: Не плачи!, „защото Аз съм тук! Аз съм Пастирът на всички овце и нито една овца не може да се скрие от Мене, без да знам къде. Твоят син не е умрял така, както ти мислиш, а само душата му се е отделила от тялото. Аз имам власт над неговата душа, както и над тялото му. Заради твоята скръб, незнание и неверие, както и заради незнанието и неверието на всички около тебе, Аз отново ще съединя душата на детето ти с неговото тяло, ще го върна отново към живота, не толкова заради него, а заради тебе и заради този народ. Та всички да повярват, че живият Бог бди над хората, и че Аз съм Онзи, който е трябвало да дойде като Месия и Спасител на света“. В такъв смисъл, значи, Господ казал на майката: Не плачи! И като изрекъл тези думи, пристъпил към дело.

       И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха и Той рече: момко, тебе думам, стани! Допирането до мъртвец или до вещите на мъртвец се смятало от евреите за нещо нечисто и било забранено. Тази забрана имала своя смисъл, докато в Изрaил се почитал Бог и човешкият живот се ценял повече от всичко на земята. Но след като се смалило истинското богопочитане и почитането на човешкия живот, тогава много от заповедите, та и тази между тях, станали като суеверие и се издигнали на първо място вместо главните Божии заповеди. Например, така станало и с обрязването на плътта, и с неработенето в събота. Духът на тези заповеди бил съвсем изгубен и вместо духа останало обожаването на формата или буквата на заповедите. Христос възстановил духа и живота на тези заповеди, но сърцата на народните водачи – пазителите на Божия Закон, дотолкова били потъмнели и вкаменени, че те искали да убият Христа, защото в събота изцелявал болни (Иоан 5: 16)! За тях съботата била по-важна от човека, та чак по-важна и от самия Син Божий. Но Господ не обръщал внимание на сръднята на водачите. При всеки случай Той продължавал да подчертава, че животът и спасението на човешките души са по-важни от умъртвените стари предания и обичаи. Той искал да изтъкне това и в този случай, като нарочно се допрял до носилката с мъртвеца. Но чудото на възкресението, което в този случай Господ направил, било толкова поразително, че безсилните еврейски старейшини не посмели сега да отворят уста и да отправят упрек.

       Момко, тебе думам, стани! Господ Иисус заповядвал на мъртвеца от Свое име, а не като пророците Илия и Елисей, които се молели на Бога, Той да възкреси мъртвите. Те били слуги на живия Бог, а това е Неговият Единороден Син. Със Своята Божествена власт, значи, заповядва на момъка да оживее и да стане. Тебе думам! Тези думи Господ не използва при нито едно друго възкресение на мъртвец – с това иска да покаже, че върши това дело изключително със Своята божествена сила. С това иска да покаже, че Той има власт над мъртвите, както и над живите. Защото това чудо не станало поради вярата на майката на този момък, какъвто е случаят с възкресяването на щерката на началника Иаир; нито пък някой от погребалната процесия очаквал такова чудо, както било в случая с възкресяването на Лазар. Не, това чудо не станало заради вярата на някого, нито поради нечие очакване, а изключително чрез силните слова на Господ Иисус.

       Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. Творението чуло своя Създател и изпълнило заповедта. Онази, същата божествена сила, Която първоначално вдъхнала животворящ дух в прахта и в сътворения от прах човек, действала и сега, за да оживее мъртвият прах; кръвта да потече и очите да се отворят; ушите да прочуят и езикът да проговори; костите и плътта да се раздвижат. Където и да била душата на умрелия момък, тя чула гласа на своя Господар и веднага се върнала в тялото, та заедно с тялото да изпълни Неговата заповед. Поданикът познал гласа на своя Цар и веднага се отзовал. Момъкът се изправил, седнал на носилката и почна да говори. Защо веднага започнал да говори? За да не помислят хората, че това е някаква вълшебна илюзия, да не помислят, че някакъв призрак е влязъл в тялото и го е изправил на носилката. Всички трябвало да чуят гласа и думите на оживелия, та да нямало и най-малкото съмнение, че това бил той, а не някой друг в него. По същата тази причина Господ взел момъка от носилката и го предал на неговата майка – и Иисус го предаде на майка му. Когато майката го познае, приеме и прегърне, тогава и в останалите присъстващи ще изчезнат съмнението и страхът. Освен това, Господ го взима със собствените си ръце и предава на майка му, та да ѝ покаже, че ѝ го дава в дар и сега, както и тогава, когато го е родила. Животът е дар Божий. Животът на всеки човек Бог дарява от Себе Си[2]. Бог не се гнуси да хване за ръката нито един сътворен човек и да го упъти в този земен, временен живот. И затова Господ взима възкръсналия момък и го предава на майката, та да ѝ покаже, че Той не напразно ѝ е казал: Не плачи! Когато казал това, Той вече мислел да я утеши не само с тези думи, които скърбящата майка през този ден могла да чуе от мнозина познати, а с едно дело, което представлява неочаквана и съвършена утеха. Най-после и затова, та и нас да научи, че като вършим някакво добро дело, трябва да го вършим с наши сили, внимателно и благодушно, а не чрез другите; не небрежно, без досада, колкото да се отървем от онзи, към когото проявяваме милосърдие. Вижте каква красота и любов има във всяка дума и във всяко действие на нашия Господ Спасител! Той и в този случай, както винаги, преди и след това, показва, че не само всеки дар Божий е съвършен, а е съвършен и начинът, по който Бог дарява.

       И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. Христос успял със Своето внимателно отношение към момъка и майка му да отклони страха от демони и вълшебство, но въпреки това, все пак страхът останал. Но този страх бил добър, защото е бил страх от Бога и предизвиквал похвала и прославяне на Бога. Народът говорил за Христос като за велик пророк. Народът очаквал велик Пророк, Когото Бог обещал още на Моисей да прати при израилския народ (Второзак. 18: 18). Този народ още не можел да се извиси до приемането на Христос като Син Божий. Но духът на този народ, дух толкова помрачен и смачкан от народните водачи, могъл добре да се възвиси и да проумее Христос Господ като велик Пророк. Ако народните водачи, които също виждали многобройните Христови чудеса, могли да се издигнат поне до това разбиране на простия народ, те биха се въздържали от страшното злодеяние да осъдят и убият Божия Син. Но всеки вършел подобаващи му чудеса, според своя дух и сърце; Христос възкресявал мъртви, а еврейските водачи взимали живота на живите. Той бил Човеколюбец, а те човекоубийци и богоубийци. Той бил Чудотворец на добро, а те били чудотворци на зло. Но в края на краищата тези зли водачи не могли да вземат ничий живот от само себе си. Всички пророци, които те убили, останали вовеки веков живи и пред Бога, и пред хората, докато тези [водачи] оставали като змии, в сянката на тези пророци, та да се лутат от поколение в поколение и от всяко поколение да получават осъждане и проклятие. Така също, убивайки Христос, те не убили Него, а себе си. Онзи, Който така лесно възкресявал другите, възкресил и Самия Себе Си, и се явил на небето и на земята като най-ярка Светлина, Която, колкото повече се гаси, толкова по-силно пламти и все по-ясно свети. Тази Светлина на светлините още веднъж, и то скоро, ще се яви на земята пред всички живи и мъртви. Това ще стане тогава, когато Господ Иисус ще дойде, за да приключи човешката история, да възкреси мъртвите от гробовете и да съди всички човешки същества, които са живели на земята, започвайки от Адам, та до края на времената. Тогава още веднъж, и то в най-пълна мяра, ще се изпълнят словата на Спасителя: Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.

Чудото с възкресението на сина на вдовицата в Наин станало, колкото от милосърдие към скърбящата майка, толкова и за да помогне на нашата вяра в последното всеобщо възкресение, в чудото над всички чудеса, в правдата над всяка правда и в радостта над всяка радост.

       На Господа Иисуса, слава и хвала, заедно с Отец Свети Дух – Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги и вовеки веков. Амин. 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – да покажат своята смъртност (бел. прев.).

[2] В ориг. – Бог дарява от Своята ръка (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 154 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1767082
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Ноември, 2019  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930