Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756230 Постинги: 3812 Коментари: 0
Постинги в блога от Декември, 2016 г.
2 3  >  >>
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

О, да бихме полагали поне толкова труд за душата, колкото полагаме за тялото! О, да бихме имали волята да се украсяваме за Бога и пресветлите  Божии ангели, поне толкова, колкото външно се гиздим със суетни и нетрайни шарении! Пелагия и Таисия първоначално се грижели само за тялото, докато техните души били като вързани роби в тъмницата на плътта. Те, и двете били украсени само със суета, облечени със суета, окичени със суета, обкръжени със суета, потопени в суетно ласкателство. Но каква внезапна промяна! Какъв божествен обрат в техния живот! По-чуден, отколкото  ако дива ябълка [ киселица] да почне да ражда сладки плодове; или ако мътна и смърдяща вада по някакъв начин се избистри и в нея потече чиста питейна вода. Когато епископ Нон, заедно с другите епископи, за първи път видял външния вид на  грешницата Пелагия, облечена в най-скъпи дрехи, сресана, украсена, окичена с пръстени, гердани и обици, напарфюмирана и обкръжена от роби -  като я видял епископ Нон заплакал и рекъл на другарите си: „Наистина, аз много научих от тази жена. Господ ще я изправи на Страшния съд и с нея ще ни укори. Как мислите? По колко часа тази жена прекарва в стаята си да се мие, да се облича, да се разкрасява, да се оглежда в огледалото - и защо!? Само за да изглежда пред хората по-хубава. А ние, които имаме безсмъртен Жених на небето, не се стремим да украсим нашите окаяни души, не бързаме да ги умием със сълзи на покаяние и да ги облечем в красотата на добродетелите, та да се покажат по-хубави пред Божиите очи!“

 

БЕСЕДА за това как накрая врагът ще остане без оръжие

 

 

У врага съвсем не стигна оръжие, и градовете Ти разруши; с тях загина споменът им (Пс. 9, 7)

 

Врагът на човешкия род, палачът на хората и човекоубиецът още от начало употребил всички оръжия и всички примки против човека. Денонощно измислял нови оръжия и нови уловки, та само и само да погуби някого и като ревящ лъв обикаля и търси кого да глътне (1 Петр. 5, 8), като отровна змия се спотаява и чака своята плячка, като паяк разпростира своите мрежи, само и само да хване някоя човешка душа и да я хвърли в своето смрадно царство. Езическите народи са като негови крепости[1]. До Христовото пришествие той господствал в тях необезпокояван и пълновластно. Идолослужението било служение на него; врачуването и гадателство било служение на него; защитавал и насърчавал разюздаността и разпуснатостта между хората; жертвоприношение на хора, страстен огън, разпри, войни, злодеяния – всичко това било наслада за него. Но накрая останал без оръжие, неговите крепости били разрушени, споменът за него погинал с шум. Краят за който споменава пророкът е пришествието на Христа Господа на земята. Господ показал Своята сила над дявола, победил неговите изкушения на планината; показал Своята власт като изгонвал от хората дяволите и им заповядал да идат насам или натам; със страданията и възкресението Си показал непобедимото Си господство над греха и смъртта. И което може би е най-важното – разрушил ада и разпръснал демонската сила. Той не пожелал да унищожи демоните, а ги пръснал и строшил оръжията им, строшил ги и ги разпръснал като евреите, и още по-страшно от евреите. Освободил народите от тяхната власт, и което е по-важно – дал на хората власт над демоните та с Неговото име да ги прогонват от себе си. Виждате ли как Господ е съединил Своята победа над демоните със Своята милост към хората? Той обезсилил и поразил демоните, смутил ги, разпердушинил ги, и предал под властта на хората. Така някогашните роби станали господари, а някогашните господари -  роби. Но Господ не дал власт на всички хора над демоните, а само на онези, които вярват в Него и спазват заповедите Му. Дал им власт, дал им и оръжие. Оръжието е Кръстът!

О, Господи Боже наш, Спасителю наш от дяволската власт, помогни ни да извършим и онова, най-малкото, което си оставил да направим. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - градове

 

Категория: Други
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Видение на св. Андрей: веднъж св. Андрей седял със своя ученик Епифаний и говорил за спасението на душата. В това време един демон се приближил до Епифаний и започнал да поставя примки за да отвлече мислите му на друго място, а до Андрей не смеел да се доближи. Тогава Андрей гневно му викнал: „Махни се от тук нечиста сило“. А дяволът отскочил назад и отговорил злобно: „Ти си ми така противен, както никой  друг в целия Цариград!“. Андрей не искал веднага да го пропъди, а го оставил да говори. И дяволът започнал да  нарежда:  „Усещам, че идва време, когато моя занаят ще пропадне. Тогава хората ще бъдат по–лоши от мен и децата им ще са по – лукави от възрастните. Тогава аз ще си почивам, и няма повече да уча хората, защото те от себе си ще вършат във всичко моята воля“. Андрей го попитал: „На кои грехове най-много се радва вашия род?“. Дяволът отговорил: „На идолослужението, клеветата, злобата против ближния, содомския грях, пиянството и сребролюбието – на тях най-много се радваме“. Андрей пак го попитал: „А как понасяте, когато някой първо ви е служил, а после се отрече от вас и вашите дела?“ Дяволът отговорил: „Това ти по-добре знаеш от мене; тежко го понасяме, но се утешаваме, че пак ще го обърнем към себе си, защото мнозина, които са се отрекли от нас и са се обърнали към Бога, пак са се върнали при нас“. След като злият дух казал тези и още много други неща, свети Андрей духнал върху него, и той изчезна.

 

БЕСЕДА за децата и тяхната похвала на Господа
 

Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове (Пс. 8, 2)
 

При тържественото влизане на Господ Иисус в Иерусалим, а след това и в самия храм, децата викали: „Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне!“ (Мт.21,9). Изглежда, че нищо не е подразнило  еврейските старейшини като тази похвала за Иисуса от страна малките деца. „Чуваш ли, какво казват те?“, питали злобно те. А Господ кротко отговорил: „Да! нима никога не сте чели: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала?". Като бял ден, следователно, е ясно, че тези пророчески слова на Давид се отнасят към чудото, което станало при влизането на Господ Иисус в Иерусалим, т.е. тази чудна похвала за Господа от страна на малките деца. От този случай е ясно, че както е пророкувано, така буквално се е сбъднало. Ясно е и от това, че сам Господ при този случай се позовава на пророчеството на цар Давид. Че това е едно велико чудо, вдъхновено от Духът Божий, със силата и волята Божия – в това не може да има съмнение. Началниците и книжниците, старците и свещениците, не могли да познаят Господа, а малките деца, Го познали и възвестили за Него. Наистина, това чудо, първо, е единствено в целия Стар и Нов Завет, и второ, ако не е по-голямо, не е и по-малко от чудото на възкресяването на мъртви. Всъщност и при онова, и при това чудо е действала една и съща Божия сила, същия Дух и същия Промисъл Божий. А на тази сила и величието на славата Божия, пророкът искал особено да акцентира чрез случая с малките деца, който случай той поставя наравно с [творението на] дивната звездна вселена, която същата Божия сила е създала. Освен това към малките деца, трябва да се причислят и самите апостоли и многото светии, постниците, мъчениците за Христа и девиците – хиляди, хиляди и хиляди са онези, които невинно и простосърдечно са признали [приели] Христос, Синът Божий за свой Спасител, прегърнали Го с любов и изтърпели[1] тежки страдания за Него. Защо Господ точно из техните уста стъкмил похвала за Себе Си, а не из устата на самите големци , философи и ритори? Заради кротостта на първите и заради гордостта на последните. Горделивите са най-големите Божий неприятели. Затова Господ чудесно развързал езика на децата, на простите рибари и селяните, за да покаже истината [и] пред лицето своите неприятели[2], т.е. гордите, но празни книжници и еврейски началници.                         

              О, Всесилни Господи, Боже Всемогъщи, развържи нашите езици, та и ние, със силна вяра и  детска радост да възвестяваме Твоята безгранична слава. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.                                                                                                                              

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - понесли

[2] В ориг. – против, срещу Своите неприятели.

 

Категория: Други
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ИЗТОЧНИТЕ МЪДРЕЦИ

http://misioner.com/%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8 
Категория: Други
Прочетен: 946 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ
 

Ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно (II Кор. 5, 1). Всички наши трудове пред Бога имат една цел -  да заслужим, според нашите сили, това неръкотворно жилище на небето. Индийският цар Гундафор намислил да си построи  чуден дворец, такъв, какъвто няма никъде по земята. Когато неговия служител Аван търсил опитен майстор който да съзида такъв дворец за царя, по Божи промисъл, срещнал апостол Тома, който му казал, че е майстор и никой не може да построи онова що царят желае, освен той. И тъй, Тома получил много злато от царя за построяването на двореца. Но като се разделил с царя, раздал всичкото злато на сиромасите. След две години царят пратил служителя си да попита Тома дали е готов двореца. Защото двореца трябвало да се построи някъде далеч от столицата. Тома отговорил: „Всичко е готово, освен покривът“. Поискал още пари от царя и царят му дал. А Тома пак раздал всичко на сиромасите и започнал да обикаля из царството и да извършва своята служба, т.е. да проповядва Евангелието. Царят узнал, че Тома даже не е започнал да строи двореца, хванал го и го хвърлил в тъмница. Същата нощ умрял царския брат, и царят потънал в голяма скръб. Ангел взел душата на умрелия, развел я из рая, показал и един пречуден дворец, какъвто човек и на ум не може да си представи. Душата на умрелия пожелала да влезе в този дворец, ала ангелът му казал, че не може, защото този дворец е на неговия брат, който му е построен от апостол Тома чрез неговата милостиня. Ангелът върнал душата [ на умрелия] отново в тялото му. Когато братът дошъл на себе си казал на царя: „Закълни ми се, че ще ми дадеш каквото поискам“. Царят се заклел. Тогава брат му казал: „Дай ми твоя дворец, който имаш на небесата“. Учудил се царят и се усъмнил дали може да има дворец на небесата. Но когато брат му подробно му описал [какво видял], царят повярвал и веднага освободил Тома от тъмницата и като чул от неговите уста словата за спасението и вечния живот се кръстил заедно с брат си. След това, царят се потрудил с нови дела на милосърдието и с тях си построил пречуден дворец на небесата.

 

 

БЕСЕДА за царското покаяние
 

 

Всяка нощ обливам леглото си, със сълзи измокрям постелката си (Пс. 6, 7)

 

 

Денят се сменя с нощ, а нощта с ден. Нека и нашето дневно покаяние да се сменя с нощно, а нощното с дневно. Дневното покаяние се изразява главно с добри дела, а нощното с молитви, въздишки и плач. Така се издължаваме на дните и нощите, т.е. изпълваме ги с онова, което е най-полезно пред Бога, и което ще дойде с нас на Божия съд. Погледни цар Давид и виж пример на истинско покаяние. Не е достатъчно да изповядаш пред свещеник своя грях и веднага да го считаш за простен.  Гледай – и Давид признал пред пророк Натан своя грях  като казал: Съгреших пред Господа (II Цар. 12, 13). Ала този велик цар не смятал това за достатъчно, но непрестанно молитвено въздишал пред Бога, и всяка нощ със сълзи на покаяние умивал своя грях. Даже и лежането в постелята не му служило за почивка, а за съкрушителен покаен плач, плач [съпроводен] с въздишки. Не казвай: „ Давид убил и прелюбодействал, имало е защо да се кае“. А нима ти с омразата си не убиваш хората и с нечистите си мисли и пожелания не прелюбодействаш? Този живот не е за самооправдание, братя, а за самоизобличаване. Блажен е само онзи, когото Бог ще оправдае на Страшния Съд. Покаянието не е делo за един час или за един ден. То трябва да бъде наше вътрешно занимание до края на живота ни. Всяка нощ обливам леглото си, казва Давид.  Това не значи, че денем не трябва да се каем, а че за сърдечното, душевното[1], покаяние нощта е по- удобна, отколкото деня. В нощната тишина, нашите грехове и Божия Съд са по–ясно  пред очите ни. И нощта не ни ли напомня по-ясно за смъртта от деня? И нашата постеля за близкия гроб?                                                                                                                                                      

О, Господи, праведни и чудни, ние не можем да се покаем истински без Твоята помощ. Помогни ни Всеблагий да видим греховните си рани и да усетим смрадта им, та да заридаем над самите себе си преди нашите сродници да заридаят над нашите мъртви тела; преди Господи, преди нашите ангели пазители да заридаят над нашите пропаднали души, когато се хвърлят в неугасимия огън. Помогни ни и ни спаси, Господи Боже наш! На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                          

 

 

[1] В ориг. – изливането на душевното покаяние.

 

 

                                              

Категория: Други
Прочетен: 360 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Когато хората положат голям труд в търсене на истината, когато не предпочетат нещо друго пред истината, Бог, по Свой начин с лекота им я разкрива. Това ни показва и живота на св. Дионисий Александрийски. Още като юноша и езичник Дионисий прочел цялата гръцка литература, та да стигне до истината. Но като не бил удовлетворен, той започнал да чете всичко, което му попаднело под ръка. Един ден, по Божий промисъл, го срещнала една бедна жена и му предложила да му продаде няколко ръкописни свитъка от посланията на апостол Павел. Дионисий радостно ги купил и прочел. Това така го впечатлило, че той отново намерил онази жена и я запитал дали има още от тези писания, та да ги купи. Жената го упътила към християнския свещеник и той му дал всички Павлови послания. Като ги прочел внимателно Дионисий повярвал в Христа и без никакво колебание се кръстил.

Втори случай. В Арсеной се разпространила ереста на хилиастите, които погрешно учили, че Христос щял скоро да дойде и ще основе на земята, земно царство, което щяло да просъществува хиляда години. Водач на тази ерес бил някой си Коракион. Св. Дионисий отишъл в Арсеной и се потрудил да разубеди хилиастите и да попречи за разпространението на ереста между верните. Пред голямо струпване на хилиасти и православни Дионисий спорил с Коракион и другите водачи на хилиастите. Три дена продължил този спор. Каква ревност са имали древните християни за доказване на истината! И Бог, по молитвите на св. Дионисий, благословил техния труд и ревноста им. На края на спора, Коракион с всички хилиасти, отхвърлил погрешното си учение и приел православното учение [отстоявано от] св. Дионисий.

 

 

БЕСЕДА за показаното Добро
 

Мнозина думат: кой ще ни покаже добрини? (Пс. 4, 7)

 

Колко е богат Бог, братя мои! Каква дума може да изрази това съкровище! Голямо съкровище е небесното царство с огнените ангели, със дивните светии  и със сладостния Рай! Кой може да опише това богатство? Велико благо е безсмъртния живот близо до Бога и Божиите ангели, в обществото на светиите и праведниците. Велико благо е срещата със своите сродници и приятели в небесния свят, със своите родители, със своите деца, със своите най-мили, които със своето  заминаване от нас  са ни оставили в тъга и скръб. Кой ще ни покаже всички тези блага?- мнозина се питали по времето на цар Давид, [мнозина ] се питат и днес. Кой ще ни покаже, та да повярваме и се надяваме? На нас, християните, тези блага са показани, и ние не чакаме повече да ни ги покаже някой друг, освен Господ Христос, истинският Свидетел на всички тези блага, истинският Свидетел и Господар, братя, на всички тези блага. Тези блага милосърдният Господ е показал на избраните и преди Своето идване на земята – чрез Своите пророци. Затова пророк Давид казва на Бога: Яви ни светлината на лицето Си, Господи! Това е и отговор на онези, които питат: Кой ще ни покаже добрини? Сам Бог е показал тези добрини. Светлината на образа Господен ни се яви, т.е. изписа се, вряза се в нашите сърца и в тази светлина ние виждане всички онези блага, които  само Небето може да ни даде. Има ли лек, братя, за онези които са чули за Христовото пришествие на земята и продължават да питат: Кой ще ни покаже добрини? Ако Христос не бе явно показал всички тези блага със Своето светло Рождество, със Своите светли чудеса, със Своето светло Възкресение, със Своята светла Църква, наистина, черната земя нямаше да ги покаже, защото не може; хората нямаше да ги покажат, защото ги не знаят. Има лек за всеки, та даже и за най – закоравелият неверник, до смътния час има лек. Този лек е покаянието от собствената злоба, очистването на своето сърце, и изпълнение на заповедите Христови. Здравите могат да видят светлината на Христовото лице, а не болните души, нечистите души и развратените умове.

О, Господи Боже наш. Светлина на ангелите и човеците, помогни ни да не затъмним с грехове светлината която Си ни дал и в която виждаме небесните блага. На тебе слава и хвала во веки. Амин.

 

Автор -  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 367 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Видение на св. Андрей - Не само апостол Павел е бил възнесен в рая и е чул неизказани думи ( 2 Кор. 12, 4). След апостол Павел, през 850 г. това се случило и със св. Андрей. Една зимна нощ, Андрей лежал на бунището между две кучета, за да стопли премръзналото си тяло. Тогава му се явил ангел Божий и го възнесъл в Рая ( с тяло ли или без тяло, това и Андрей не можал да каже), две седмици го държал в небесния свят и го завел до третото небе. „Видях себе си облечен в пресветла одежда, сякаш изтъкана от светкавица, с венец от цветя на главата ми и препасан с царски пояс, и  твърде много се радвах на тези красоти, и се удивлявах с ума и сърцето си на неизказната хубост на Божия Рай, ходих из него и се веселях…“. След това Андрей описва как видял Христа Господа: „Като че ли огнена ръка дръпна завеса и видях моя Господ, както някога [ го видял] пророк Исая, седейки на висок и превисок престол, а серафимите стояха около Него. Беше облечен в червена одежда[1]. Лицето Му бе пресветло, а очите с голяма любов гледаха към мен. Като го видях паднах ничком пред Него, кланяйки се на сияйния и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе като видях Неговото лице, не може да се изкаже; и сега като си спомням за това видение се изпълвам с неизказна радост. И чух моя премилосърден Творец да ми казва с пресладките Си уста три слова, които толкова усладиха сърцето ми и разпалиха любов към Него, та се топях като восък от духовна топлина…“. Свети Андрей пожелал да види и Пресвета Богородица, но му било казано, че в този момент не е на небето, а е слязла на земята да помага на бедните и утешава нещастните.

 

БЕСЕДА за полезния гняв
 

 

Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4, 5)

 

 

Гневете се, братя, на себе си, и повече не грешете. Гневете се на своите грехове, на помислите и делата и повече не грешете. Гневете се на сатаната, отеца на лъжата и не изпълнявайте повече волята му. Гневете се на греха в света и на охулването на Божията църква от безбожниците, но се пазете да не би да лекувате греха с грях. Гневете се и на вашите приятели, но се гневете с намерението да ги изправите, а не да ги озлобите повече. Гневът на приятел към приятел и на родители към своите деца – какво говоря? -  и на Бога към хората – не е буря, която изкоренява дървото, а вятър, който укрепява дървото и събаря от него гнилите плодове, та здравите плодове да станат още по-добри и хубави. Но гневът ти да е с мярка, та да е лековит, а не отровен. А за да има мярка в греха ти - дръж Бога пред себе си. Гневът не може да има по-яка стена и преграда от Бога. Всеки друг гняв, който не е в името Божие и Божията правда е грях. Не се гневи напразно, а се гневи на онова, на което и Бог се гневи. Ако твоята воля е утвърдена в Божия закон, ти винаги ще гневиш дето трябва и колкото трябва. Всичко това не може да се изкаже [само] с думи, нито пък да се обясни на невежия. Гневът на място е като милостта на своето.

О, мои братя, виждате ли как в нашите души са положени различни сили, които човек може да употреби със свободната си воля и за живот, и за смърт. Гневът, сам по себе си, не бива да се препоръчва. Вижте, каква дивна гледка – колкото повече човек се учи да се гневи на себе си, по-малко се гневи на другите. Защото, когато е зает със своите слабости, той не вижда чуждите или и да ги вижда, е снизходителен.

О, Господи едничък праведни, дай ни да помним за Денят на правения Твой гняв, та да се запазим от душевен грях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - риза

 

Категория: Други
Прочетен: 543 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Видение на св. Андрей - Не само апостол Павел е бил възнесен в рая и е чул неизказани думи ( 2 Кор. 12, 4). След апостол Павел, през 850 г. това се случило и със св. Андрей. Една зимна нощ, Андрей лежал на бунището между две кучета, за да стопли премръзналото си тяло. Тогава му се явил ангел Божий и го възнесъл в Рая ( с тяло ли или без тяло, това и Андрей не можал да каже), две седмици го държал в небесния свят и го завел до третото небе. „Видях себе си облечен в пресветла одежда, сякаш изтъкана от светкавица, с венец от цветя на главата ми и препасан с царски пояс, и  твърде много се радвах на тези красоти, и се удивлявах с ума и сърцето си на неизказната хубост на Божия Рай, ходих из него и се веселях…“. След това Андрей описва как видял Христа Господа: „Като че ли огнена ръка дръпна завеса и видях моя Господ, както някога [ го видял] пророк Исая, седейки на висок и превисок престол, а серафимите стояха около Него. Беше облечен в червена одежда[1]. Лицето Му бе пресветло, а очите с голяма любов гледаха към мен. Като го видях паднах ничком пред Него, кланяйки се на сияйния и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе като видях Неговото лице, не може да се изкаже; и сега като си спомням за това видение се изпълвам с неизказна радост. И чух моя премилосърден Творец да ми казва с пресладките Си уста три слова, които толкова усладиха сърцето ми и разпалиха любов към Него, та се топях като восък от духовна топлина…“. Свети Андрей пожелал да види и Пресвета Богородица, но му било казано, че в този момент не е на небето, а е слязла на земята да помага на бедните и утешава нещастните.

 

БЕСЕДА за полезния гняв
 

 

Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4, 5)

 

 

Гневете се, братя, на себе си, и повече не грешете. Гневете се на своите грехове, на помислите и делата и повече не грешете. Гневете се на сатаната, отеца на лъжата и не изпълнявайте повече волята му. Гневете се на греха в света и на охулването на Божията църква от безбожниците, но се пазете да не би да лекувате греха с грях. Гневете се и на вашите приятели, но се гневете с намерението да ги изправите, а не да ги озлобите повече. Гневът на приятел към приятел и на родители към своите деца – какво говоря? -  и на Бога към хората – не е буря, която изкоренява дървото, а вятър, който укрепява дървото и събаря от него гнилите плодове, та здравите плодове да станат още по-добри и хубави. Но гневът ти да е с мярка, та да е лековит, а не отровен. А за да има мярка в греха ти - дръж Бога пред себе си. Гневът не може да има по-яка стена и преграда от Бога. Всеки друг гняв, който не е в името Божие и Божията правда е грях. Не се гневи напразно, а се гневи на онова, на което и Бог се гневи. Ако твоята воля е утвърдена в Божия закон, ти винаги ще гневиш дето трябва и колкото трябва. Всичко това не може да се изкаже [само] с думи, нито пък да се обясни на невежия. Гневът на място е като милостта на своето.

О, мои братя, виждате ли как в нашите души са положени различни сили, които човек може да употреби със свободната си воля и за живот, и за смърт. Гневът, сам по себе си, не бива да се препоръчва. Вижте, каква дивна гледка – колкото повече човек се учи да се гневи на себе си, по-малко се гневи на другите. Защото, когато е зает със своите слабости, той не вижда чуждите или и да ги вижда, е снизходителен.

О, Господи едничък праведни, дай ни да помним за Денят на правения Твой гняв, та да се запазим от душевен грях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - риза

 

Категория: Други
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

           

Видение на св. Андрей: Андрей ходейки по цариградските улици, един ден видял голямо и блестящо погребално шествие. Умрял някой си богаташ и погребалната процесия била забележителна. Но като се загледал внимателно, Андрей видял множество черни хора[1], които весело скачали около мъртвеца, едни се смеели като блудници, други лаели като псета, трети грухтели като свине, четвърти изсипвали върху тялото на мъртвеца някаква смрадна течност. И всички се подигравали с пеещите и казвали: „пеете над псе“. Зачуден, Андрей размишлявал какви ли са делата на този човек. Огледал се и видял прекрасен юноша  да стои и плаче до една стена. „За Бога, кажи ми защо плачеш[2]?“, попитал Андрей. Тогава юношата му казал, че той е бил ангела пазител на умрелия, но онзи с греховете си тежко е оскърбил Бога, отхвърлил от себе си съветите на ангела и напълно се предал на черните дяволи. Ангелът казал, че този човек бил голям и непокаял се  грешник – лъжец, човекомразец, скъперник, клетвопрестъпник и блудник. Триста човешки души бил осквернил с блуд. Напразно бил почитан от царя и уважаван от хората. Напразно било и това погребално шествие. Смъртта го сварила неразкаян и го пожънала ненадейно.

 

БЕСЕДА за страха и радостта в Бога
 

Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет (Пс. 2, 11)
 

 

Тези слова на Божия пророк са към земните царе и съдии. Защото, заради силата и богатството, което им се дава, са склонни към охолство и разкош. О, царе и съдии [които сте] прах и пепел[3], не забравяйте , че вие сте само Божии слуги, от днес до утре! За какво мисли наемникът цял ден като копае на нивата? За надницата, която вечерта  ще получи. С какво се гордее наемникът? С трудът, потта или с надницата? С надницата. И вашата служба на нивата на този живот е наемен труд, о царе и съдии. Затова служете със страх на вашия Господар, който ви е наел, защото не знаете как на края ще оцени вашият Господар труда ви и каква награда ще ви даде. Служете с голямо смирение казвайки сами на себе си: ние сме слуги негодни (Лк. 17, 10). Не е известно дали награда ще получите, или наказание, когато слезете в гроба и застанете пред Царя и Съдията. Този страх трябва да изпълва всички дни на вашата служба. Радвайте се (пред Него) в трепет. Радвайте се с чиста и свята радост, както и ангелите се радват на живия и непристъпен Бог. На чистота и святост ухае райската радост, а адското злорадство е придружено с разюздан смях. Затова райската радост е вечна[4], а адският кикот се сменя от гняв и вопли. Служете … със страх, защото Господ е праведен; Радвайте се (пред Него) в трепет, защото Господ е възвисен и свят!

О, Господи Боже наш, праведни и възвисени, страшни и свети, целият ни живот на земята е служение на Тебе и радост в Тебе. Ако не служим на Тебе, служим за собствената си  погибел; и ако не се радваме в Тебе, радваме се на черните си злодеяния. Кланяме Ти се и Те молим, помогни ни да вършим нашето служение със страх пред Тебе и с чиста, трепетна радост в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1]  В ориг. -негри –  В агиографията  обичайно название за видимите образи, в които нечистите духове се явяват на хората. Често срещано название е етиопци .

[2] В ориг. – каква е причината за твоя плач        

[3] В ориг. – парченца, бучки прах

[4] В ориг. - трайна

Категория: Други
Прочетен: 350 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ЗА НЕБЕСНИЯ ХЛЯБ В СЛАМАТА


 http://misioner.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-1 
Категория: Други
Прочетен: 365 Коментари: 0 Гласове: 0
 


ЗА НЕБЕСНИЯ ХЛЯБ В СЛАМАТА


http://misioner.com/%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-1
Категория: Други
Прочетен: 305 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДКИ ПРОЛОГ“ – 2 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Някой си монах в Цариград бил известен като подвижник и духовник и народът много се уповавал на молитвите му. Но този монах имал таен порок – сребролюбието. Събирал пари и на никому не давал. Св. Андрей го срещнал на улицата и видял обвита  около врата му страшна змия. Съжалил се над него св. Андрей, пристъпил и почнал да го поучава: „Защо брате погубваш душата си? Защо си се обвързал с демона на сребролюбието? Защо си му дал място[1] в себе си? Защо събираш злато, като че то ще дойде с тебе в гроба, а не в ръцете на другите? Защо се задушаваш от скъперничество, докато други гладуват, търпят жажда и умират от студ, а ти се веселиш като гледаш многото злато? Нима това е пътят на покаянието? Нима това е заниманието на монаха?...Виждаш ли това?“. В тази минута очите на монаха се отворили, видял черния демон и твърде много се ужасил. А демонът оставил монаха и побягнал, гонен от силата на Андрей. Тогава пресветъл ангел Божий пристъпил към монаха, защото сърцето му се обърнало към доброто. И веднага монаха отишъл и раздал своето събрано злато на нищите и бедните. След това угодил на Бога във всичко и се прославил повече от преди.

 

БЕСЕДА за волята на праведника в Божията воля

А в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем инощем (Пс. 1, 2)

 

Блажен е онзи човек, братя, трижди блажен е онзи, чиято воля е подчинена на волята Божия, чиито ум нищо не умува против Божиите поучения, и чиито сърце не желае нищо противно на Божието желание. Умът е кормчия на волята и сърцето. Ако умът е насочен постоянно към Бога, той непрестанно[2] ще се размишлява денем и нощем, и не ще отива в събранието на нечестивци , а ще търси истината и обяснение на всичко в Божия закон. Ако умът така е насочен към Бога, тогава и човешкото  сърце, и човешката воля скоро ще се насочат към Бога. Тогава волята, като изпълнителен орган на вътрешния човек, ще върши само това, което е съгласно с волята Божия, и каквото е записано в Божия закон. Тогава човек няма да отива в пътя на грешници нито ще стои в сборището на развратители, т.е. няма да върши грях, нито ще вкарва в грях другите хора. В началото на този псалом пророк Давид хвали човека невършещ  три злини. А сега продължава да го  хвали [когато] извършва две добри неща. Три са злите неща: да търси мъдрост от грешника; да живее живот на  грешник; и да съблазнява, с лошият си пример другите хора. Двете добри неща са пълно съобразяване на собствената воля с Божия закон и насочване на ума да размишлява денем и нощем за Божия закон.

О братя мой, колко жалък е плиткия ум на всички онези, които не познават закона Божий! Дълбочината на човешкия ум се измерва по задълбоченото познаване на Божия закон. Който се поучава в тайните на Божия закон е с дълбок, широк и възвисен ум. А умът е кормчия на сърцето и волята. О братя мои, колко е слаба[3], променлива и развратна волята на всички онези, които не подчиняват своята воля на волята Божия. Наистина плачевно плитка, променлива и развратна! Какво е Божият закон, братя? Той е израз на Божията воля. Къде се намира този закон? В Свещеното Писание и в преданията на светиите[4] на Божията църква. Блажен е онзи, които познава волята Божия и я изпълнява.

О, Господи Боже, велики и силни, милостиви и праведни, просвети нашия ум с Твоя свят закон, и насочи нашата воля да търси Твоята воля, воля човеколюбива и спасителна. На тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. -  почивка

[2] В ориг. - жадно

[3] В ориг. -  плитка

[4] Т.е.  Творенията на светите Отци . Свещеното Предание.

Категория: Други
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 24.12.2016 04:40
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ОКТОМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Пресвета Богородица често се явявала на светите люде поради някаква необходимост, било да ги ободри в техните подвизи, било да ги изцели от техните болести или пък да им открие някоя тайна. Два, донякъде сходни и удивителни случая по различно време станали в Лаврата на Света Гора със св. Иоан Кукузел и със св. Григорий Монах. След [Богогородичния] Акатист, който се чете през Великия пост, Иоан се изморил и седнал на стол пред Богородичната икона. Като седнал - заспал. Тогава му се явила Светата Пречиста и му казала: „Радвай се Иоане! Пей и не спирай, Аз за това няма да те оставя“. Като казала това Тя оставила в Иоановата ръка една жълтица. Когато Иоан се събудил от сън, жълтицата била в ръката му. Поразителни чудеса, след това се случвали, както от Богородичната икона, така и от тази жълтица. Друг случай имало с монаха Григорий. И той като Кукузел бил певец в църквата. Патриарх Калист бил установил на света Василиева литургия  вместо „Достойно есть“ да се пее „О Тебе радуется“. Неговият наследник, патриарх Филотей, отменил това и наредил да се пее винаги, като по-кратко „Достойно“. Но веднъж, срещу Богоявление, в присъствието на Григорий, патриарх Александрийски, [монах]Григорий изпял „О Тебе радуется“. Веднага след това, както на Кукузел, му се явила Светата Пречиста, сложила в ръката му една жълтица и рекла: „Много ти благодаря за твоето пеене в Моя чест“. За това от тогава е установено на св. Василиевата литургия винаги да се пее „О Тебе радуется“.

 

БЕСЕДА за блажения човек[1]
 

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи. (Пс. 1, 1)

 

Блажен е оня човек, братя, който не е закоравял толкова [много] от греха, за да може да чуе и изпълни Божия съвет, който идва чрез пророка. Нечестиви са онези чиито мисли са мисли срещу Бога и волята Божия; грешници са онези, които вървят по пътя на своите желания и своите мисли срещу Бога и Божия закон; развратители са онези, които погубват себе си със злите си дела, а и другите опропастяват . И тъй - първо идва злият помисъл (злият съвет), после злото дело, после злият пример - съблазняването. Блажен е, значи, човекът, който не търси съвет от нечестивите хора, нито се съгласява със своите нечестиви мисли, но всичко, което му е необходимо за спасението намира в Божия закон. Блажен е оня човек, който никога не отива в пътя на грешниците, или [ако е ходил] се е покаял и се е върнал в пътя на живота, който е от Господа. Блажен е оня човек, който не стои в сборището на развратители, та със своя съблазнителен пример да съблазнява и развращава и други души. Защото за съблазнителя е казано: За него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мт.18,6). Братя мой, блажени сте вие, и мъже и жени, които внимателно се отклонявате от тези три злини: от нечестивите мисли и съвети, от грешните дела, и от съблазняване на другите. Всички тези три злини са като една отровна змия, която от малко змийче пораства и се превръща в една огромна змия.

О, Господи благий, Сътворителю наш, помогни ни с Твоята сила и Твоята доброта да се спасим от тази люта змия, която Ти Христе победи с оръжието на Твоя непобедим Честен Кръст. Помогни ни, да слушаме само Твоя съвет, да вървим само по Твоя път, да се освещаваме само от Твоя пример. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

                                                                                                      

[1] Св. Николай се придържа към църк-слав. текст - Блажен муж, иже не иде на совет нечестивых, и на пути грешных не ста, и на седалищи  губителей не седе.

 

Категория: Други
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756230
Постинги: 3812
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Декември, 2016  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031