ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ОКТОМВРИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Видение на св. Андрей - Не само апостол Павел е бил възнесен в рая и е чул неизказани думи ( 2 Кор. 12, 4). След апостол Павел, през 850 г. това се случило и със св. Андрей. Една зимна нощ, Андрей лежал на бунището между две кучета, за да стопли премръзналото си тяло. Тогава му се явил ангел Божий и го възнесъл в Рая ( с тяло ли или без тяло, това и Андрей не можал да каже), две седмици го държал в небесния свят и го завел до третото небе. „Видях себе си облечен в пресветла одежда, сякаш изтъкана от светкавица, с венец от цветя на главата ми и препасан с царски пояс, и твърде много се радвах на тези красоти, и се удивлявах с ума и сърцето си на неизказната хубост на Божия Рай, ходих из него и се веселях…“. След това Андрей описва как видял Христа Господа: „Като че ли огнена ръка дръпна завеса и видях моя Господ, както някога [ го видял] пророк Исая, седейки на висок и превисок престол, а серафимите стояха около Него. Беше облечен в червена одежда[1]. Лицето Му бе пресветло, а очите с голяма любов гледаха към мен. Като го видях паднах ничком пред Него, кланяйки се на сияйния и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе като видях Неговото лице, не може да се изкаже; и сега като си спомням за това видение се изпълвам с неизказна радост. И чух моя премилосърден Творец да ми казва с пресладките Си уста три слова, които толкова усладиха сърцето ми и разпалиха любов към Него, та се топях като восък от духовна топлина…“. Свети Андрей пожелал да види и Пресвета Богородица, но му било казано, че в този момент не е на небето, а е слязла на земята да помага на бедните и утешава нещастните.
БЕСЕДА за полезния гняв
Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4, 5)
Гневете се, братя, на себе си, и повече не грешете. Гневете се на своите грехове, на помислите и делата и повече не грешете. Гневете се на сатаната, отеца на лъжата и не изпълнявайте повече волята му. Гневете се на греха в света и на охулването на Божията църква от безбожниците, но се пазете да не би да лекувате греха с грях. Гневете се и на вашите приятели, но се гневете с намерението да ги изправите, а не да ги озлобите повече. Гневът на приятел към приятел и на родители към своите деца – какво говоря? - и на Бога към хората – не е буря, която изкоренява дървото, а вятър, който укрепява дървото и събаря от него гнилите плодове, та здравите плодове да станат още по-добри и хубави. Но гневът ти да е с мярка, та да е лековит, а не отровен. А за да има мярка в греха ти - дръж Бога пред себе си. Гневът не може да има по-яка стена и преграда от Бога. Всеки друг гняв, който не е в името Божие и Божията правда е грях. Не се гневи напразно, а се гневи на онова, на което и Бог се гневи. Ако твоята воля е утвърдена в Божия закон, ти винаги ще гневиш дето трябва и колкото трябва. Всичко това не може да се изкаже [само] с думи, нито пък да се обясни на невежия. Гневът на място е като милостта на своето.
О, мои братя, виждате ли как в нашите души са положени различни сили, които човек може да употреби със свободната си воля и за живот, и за смърт. Гневът, сам по себе си, не бива да се препоръчва. Вижте, каква дивна гледка – колкото повече човек се учи да се гневи на себе си, по-малко се гневи на другите. Защото, когато е зает със своите слабости, той не вижда чуждите или и да ги вижда, е снизходителен.
О, Господи едничък праведни, дай ни да помним за Денят на правения Твой гняв, та да се запазим от душевен грях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. - риза