РАЗСЪЖДЕНИЕ

Видение на св. Андрей: веднъж св. Андрей седял със своя ученик Епифаний и говорил за спасението на душата. В това време един демон се приближил до Епифаний и започнал да поставя примки за да отвлече мислите му на друго място, а до Андрей не смеел да се доближи. Тогава Андрей гневно му викнал: „Махни се от тук нечиста сило“. А дяволът отскочил назад и отговорил злобно: „Ти си ми така противен, както никой  друг в целия Цариград!“. Андрей не искал веднага да го пропъди, а го оставил да говори. И дяволът започнал да  нарежда:  „Усещам, че идва време, когато моя занаят ще пропадне. Тогава хората ще бъдат по–лоши от мен и децата им ще са по – лукави от възрастните. Тогава аз ще си почивам, и няма повече да уча хората, защото те от себе си ще вършат във всичко моята воля“. Андрей го попитал: „На кои грехове най-много се радва вашия род?“. Дяволът отговорил: „На идолослужението, клеветата, злобата против ближния, содомския грях, пиянството и сребролюбието – на тях най-много се радваме“. Андрей пак го попитал: „А как понасяте, когато някой първо ви е служил, а после се отрече от вас и вашите дела?“ Дяволът отговорил: „Това ти по-добре знаеш от мене; тежко го понасяме, но се утешаваме, че пак ще го обърнем към себе си, защото мнозина, които са се отрекли от нас и са се обърнали към Бога, пак са се върнали при нас“. След като злият дух казал тези и още много други неща, свети Андрей духнал върху него, и той изчезна.

БЕСЕДА за децата и тяхната похвала на Господа
 

Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове (Пс. 8, 2)
 

При тържественото влизане на Господ Иисус в Иерусалим, а след това и в самия храм, децата викали: „Осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне!“ (Мт.21,9). Изглежда, че нищо не е подразнило  еврейските старейшини като тази похвала за Иисуса от страна малките деца. „Чуваш ли, какво казват те?“, питали злобно те. А Господ кротко отговорил: „Да! нима никога не сте чели: "Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала?". Като бял ден, следователно, е ясно, че тези пророчески слова на Давид се отнасят към чудото, което станало при влизането на Господ Иисус в Иерусалим, т.е. тази чудна похвала за Господа от страна на малките деца. От този случай е ясно, че както е пророкувано, така буквално се е сбъднало. Ясно е и от това, че сам Господ при този случай се позовава на пророчеството на цар Давид. Че това е едно велико чудо, вдъхновено от Духът Божий, със силата и волята Божия – в това не може да има съмнение. Началниците и книжниците, старците и свещениците, не могли да познаят Господа, а малките деца, Го познали и възвестили за Него. Наистина, това чудо, първо, е единствено в целия Стар и Нов Завет, и второ, ако не е по-голямо, не е и по-малко от чудото на възкресяването на мъртви. Всъщност и при онова, и при това чудо е действала една и съща Божия сила, същия Дух и същия Промисъл Божий. А на тази сила и величието на славата Божия, пророкът искал особено да акцентира чрез случая с малките деца, който случай той поставя наравно с [творението на] дивната звездна вселена, която същата Божия сила е създала. Освен това към малките деца, трябва да се причислят и самите апостоли и многото светии, постниците, мъчениците за Христа и девиците – хиляди, хиляди и хиляди са онези, които невинно и простосърдечно са признали [приели] Христос, Синът Божий за свой Спасител, прегърнали Го с любов и изтърпели[1] тежки страдания за Него. Защо Господ точно из техните уста стъкмил похвала за Себе Си, а не из устата на самите големци , философи и ритори? Заради кротостта на първите и заради гордостта на последните. Горделивите са най-големите Божий неприятели. Затова Господ чудесно развързал езика на децата, на простите рибари и селяните, за да покаже истината [и] пред лицето своите неприятели[2], т.е. гордите, но празни книжници и еврейски началници.                         

              О, Всесилни Господи, Боже Всемогъщи, развържи нашите езици, та и ние, със силна вяра и  детска радост да възвестяваме Твоята безгранична слава. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.                                                                                                                              

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. - понесли

[2] В ориг. – против, срещу Своите неприятели.