Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 180222 Постинги: 708 Коментари: 0
Постинги в блога от 01.12.2017 г.
 

ДО ЕДИН РЕВНИТЕЛ ЗА ВЯРАТА:    ЗА НАЙ-БЕДНИТЕ

 

 

Ти бълваш огън срещу безбожниците. Чудиш се как държавата ги търпи, след като те са отрова за нея. „Защо не ги изтреби или не ги интернира на някой остров, за да не тровят народа?" Съгласен съм, че безбожниците нанасят голяма вреда на колебливите души. Те са отровители, които след като са отровили първо себе си, отравят и другите.

Разказват, че един англичанин се пристрастил към пушенето на опиум. Докато се предавал на този пагубен навик сам в своя дом, той нямал пред­става как изглежда човек, намиращ се под влияние на опиума. Но когато веднъж влязъл в едно китайско кафене и видял пушачите на опиум, вър­галящи се по пейките и по пода, с изцъклени очи, с пожълтели лица, изпи­ти, безпаметни, той така се ужасил, че незабавно оставил опиума и никога повече не се върнал към него. Аз мисля, че по същия начин, като чуе какви думи изричат безбожниците и като види какъв празен живот водят, всеки разумен човек ще се ужаси духом и ще прогони от себе си всички безбожни помисли. Ето как безбожникът, който е съблазън за едни, може да послу­жи за укрепване във вярата на други. Едни хора се стремят към светлината, защото познават нейното благотворно действие, а други - защото са били изплашени от мрака.

Впрочем ние трябва да гледаме на безбожниците преди всичко като на хора, и то като на най-бедни между човешките синове; като на отрове­ни, а не само като на отровители. А че те са най-бедни - това е очевидно. Защото, ако другите бедни хора нямат хляб, дрехи, земя или здраве, те все пак имат в сърцето си своя Бог, Подателя на всички дарове, и имат надежда в своя Създател. А тези нещастници нямат и това. Те нямат най-скъпоценното притежание, което всички сътворени от Бога хора могат и трябва да имат - нямат Бога. Затова трябва да се отнасяме към безбожни­ците с жалост, а не с ненавист. Макар те да са обезценили сами себе си, нека ние си спомним скъпата цена, която е заплатена за тях. „Христос умря за безбожниците” - казва апостолът (Рим. 5:6). И тъй, заради Христовата жертва за безбожниците, нека жалим за тях като за мъртви и да молим Възкресителя да възкреси душите им.

Ако безбожниците влияят зле на колебливите във вярата, то и вярва­щите влияят на безбожниците. Под влияние на вярващите, под влияние на техния пример, на техните съвети, молитви и любов, много безбож­ници са се опомнили така, както загубилите съзнание идват на себе си; горчиво са се разкаяли за предишното си безбожие и са станали истин­ски християни. Тяхното предишно безбожие дори им е от полза, защото е причина за самоукоряване, за срам и им служи като някакъв трън, който непрестанно ги боде, отвръщайки ги от миналото и подтиквайки ги на­пред към вярата в Бога.

Доколкото ми е известно, малцина са онези, които до смъртта си оста­ват закоравели безбожници и у които никога не е засиявала светлината на вярата. Между другото дали тези последни в света бедняци са нормални хора? Давид казва: „Рече безумец в сърцето си: няма Бог". А най-големият жив американски учен, физикът Миликън, приятел на професор Пупин, заявява: „Никога в живота си не съм срещал човек със здрав разум, който да отрича съществуването на Бога".

Мир на теб и милост от Бога!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 65 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата  (Мат.5, 39), е заповядал Господ. Това е най-краткия и най- ясния израз  на науката за смирението. От нищо друго злите демони не се боят така [много], както от човек смирено изпълняващ заповедите Господни. В Александрия имало един богат и знатен човек, който имал млада дъщеря, в която се вселил зъл дух и дъщеря му полудяла. Някой казал на отчаяния баща, че никой не може да излекува дъщеря му, освен монасите – отшелници които живеят в пустинята, и от време на време идват в Александрия да продават изработените от тях кошници; но никой от тях няма да поиска да влезе в къщата на богатия велможа, ако им каже за какво ги вика. Най-добре ще е да купи от тях кошници и ги повика в дома си да им плати, па като дойдат в къщата, да ги замоли те да се помолят Богу за всичката му челяд в къщата, та дано така Бог да помогне и изцели полудялата девойка. Бащата послушал и отишъл в определения ден на пазара, и намерил един ученик на св. Макарий, където [монаха] продавал кошници. Той бързо купил кошниците и поканил монаха в дома си да му плати. Когато монаха влязъл в къщата, лудата дъщеря внезапно изскочила пред монаха и силно го ударила с ръка по едната страна. Без да продума, монахът веднага обърнал и другата си страна. Тогава злият дух горчиво завил и побягнал от девойката. А девойката станала напълно спокойна и разумна. Като се върнал в пустинята, монахът разказал на старците какво се случило. И всички те прославили Бога, че дарява така сила, на онзи, които изпълнява Неговите заповеди.

 

БЕСЕДА за любовта превъзходаща всяко знание

 

Да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание[1] (Ефес. 3, 19)

 

Любовта която превишава всеки ум, т.е. нашето разбиране, е Христовата любов. Никой не може даже да си представи каква и колко е велика тази любов, докато Христос не се всели в него. Може ли някой да си представи вкуса на меда, ако никога не е вкусвал със своите  уста мед? Само когато чрез вяра Христос влезе в сърцето на човека, човекът ще усети неизказания вкус на Христовата любов, сладкия и упойващ неин аромат и недостижимата нейна всеобхватност. Както човек имайки в сърцето си Христа, се докосва до ширината, и до дължината, и до дълбочината, и до височината на познаване божествената мъдрост, така също, човек имайки Христа в сърцето си, се докосва до безкрайната бездна на божествената Христова любов. О, братя мои, как бледнеят думите, когато трябва да се говори за Христовата любов – никога и никъде не са толкова бледи и немощни като тук. Наистина, какво може да се каже пред такива изненадващи доказателства за Неговата любов; сътворил ни е от любов; въплътил се от любов; от любов приел поругаване и смърт, заради нас, от любов отворил небето и ни явил приготвената за нас безсмъртна слава. Но това което изброихме е само нещичко от цялото онова неизчерпаемо богатство, слава, красота и животворна храна, която се нарича Христова любов. О, само да се сподобим чрез вярата да се всели Господ Иисус в нашите сърца, та да можем да усетим вкуса на неописуемата Негова любов!  

О, Господи Иисусе Христе, наш Живот, Премъдрост наша, и наша Любов, очисти ни и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг, - всеки ум

 

Категория: Други
Прочетен: 40 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.12 05:41
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 180222
Постинги: 708
Коментари: 0
Гласове: 118
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031