Според думите на свети апостол Петър ние, християните, очакваме и же­лаем идването на Божия ден.Не са ли всички дни Божии, питаш ти? Да, всички дни са Божии. Всеки ден и всяка нощ са Божии, както е казал и пророкът: „Твой е денят и Твоя е нощта”. Бог е основал времената и годините. Той е Господар на времето и на вечността. Но този последен ден по преиму­щество е наречен ден Божи. Това е денят, в който Бог ще се яви, за да съди света. Денят на победата на Божията истина и Божията правда. Представи си един стопанин, който е посял семе на нивата си. В един ден той е сял се­мето, в други дни поливал и плевил поникналото жито, в трети отпъждал птиците и животните от посевите, в четвърти жънал. Накрая настъпил и денят на вършитбата. Кой от всички тези дни ти би нарекъл ден на стопа­нина? Естествено, този последен ден, когато той вее и пресява житото на гумното си. И останалите дни са били негови, но този последен ден за него е ден на дните, защото в него ще събере добива си и ще отметне загубите. Нека твоят ангел-хранител ти помага да бъдеш в добитото от Бога, а не в загубите.

О, колко велик и страшен ще бъде онзи ден на Стопанина на света, ко­гато ще се вее и пресява;

когато ще се отдели житото от плевелите;

когато хищните плевели няма повече да могат да смучат соковете на пшеницата;

когато тайно посетият от врага на Стопанина посев ще бъде отделен и хвърлен в неугасим огън;

когато всяка твар, която самоволно е унищожила в себе си печата на своя Стопанин, печата на Светия Дух, ще бъде изхвърлена вън и лишена от Неговата грижа;

когато ще бъдат изтрити сълзите и изцерени раните на всички, които са плакали в този век сред присмехулниците и хулителите;

когато безброй ангели заедно с безброй праведници ще запеят песента на победата и славата.

Тръби и възклицания, и светлина без нощ.

Слава, радост и безкраен живот!

Тържество на Божия Агнец над всички зверове!

Победоносен край на една неизречена драма, започнала с измамна победа на сатаната над прародителите на човешкия род в Рая!

Край на Христовите страдания, разпрострели се върху милиони праведници от сътворяването на света до днес!

Бог е всичко и във всичко!

И Царството на светиите е извън времето и извън всички ограничения.

Ето това ще бъде онзи Божи ден!

Нека и на теб той донесе вечен живот! Амин!

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

(Преп. Ефрем Сирин)

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

Добродетелта е като жаждата. Когато човек почне да пие, все повече ожаднява и все по-често иска да пие. Онзи, който почне да се упражнява в добродетелта на милосърдие, не знае в това някаква мярка, нито пък признава каквато и да е мярка. Филарет в бедността си не бил по-малко милостив, отколкото в богатството си. Когато внучката му станала царица, той отново забогатял, но не станал по-малко милостив. Веднъж рекъл на жена си и децата си да приготвят най-добрите гозби, които могат, па казал: „Да поканим на пиршество нашия Цар и Господар заедно с всички Негови  велможи“.  Всички помислили, че старецът възнамерява  да покани на вечеря своя зет – царя, и се потрудили, колкото могли по-добре, и приготвили ястията. Филарет излязъл на улицата и събрал всички бедни, просяци, слепи, прокажени, хроми, безсилни, и ги довел на трапезата. Като ги настанил около масата, наредил на жена си и синовете си да им прислужват на трапезата. След като ги нагостил, дал на всеки в ръката по жълтица и ги изпратил. Тогава всички разбрали, че под Царя той имал предвид самия Господ Христос, под Неговите велможи – просяците и несретниците. Той още казвал, че не трябва да се гледа колко пари се дават на просяка, а трябва да се размесят[1]парите, па каквото ръката извади от джоба, това и да даде. А ръката ще извади онова, което Божият Промисъл е определил.

БЕСЕДА за сътворението на света

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

Това е отговорът Божий чрез устата на пророка, братя, отговор на един изгарящ[2] въпрос във всички нас: „Откъде е този свят?“. Бог чува този наш въпрос, изречен или неизречен, чува и дава отговор. Както дава дъжд на сухата земя, както дава здраве на болния, както дава хляб и дреха на всяка плът, така Той дава на нашия дух отговор на въпроса, който го тормози с глад и жажда, с болка и голота, докато се не нахрани, не напои и не намери истинския отговор. Откъде, значи, е този свят? Това е въпросът. В начало Бог сътвори небето и земята. Това е отговорът. Този свят не се е появил от само себе си, както и нищо в света не се е появило от само себе си; нито пък този свят е от злите сили; нито пък този свят е от много творци – добри и зли; той е от единствения благ Бог. Този отговор създава радост в сърцето на всеки човек и го подбужда за добри дела. И по това ние узнаваме, между другото, че това е единственият и правилен отговор. Всеки друг отговор, противоречащ на този, предизвиква в нас тъга и страх и ни подтиква към лоши дела, затова, между другото, знаем, че всеки такъв отговор е лъжлив. От Бога е светът, братя, да се радваме и да се веселим! Светът е с божествен произход, следователно, и краят му ще е божествен. От добър корен е светът, следователно, ще даде добър плод. От светло начало[3] произлиза и в светлина ще свърши. Като знаем, че началото е добро, знаем, че и целта е добра, и краят ще е добър. Вижте, в тези думи за началото се съдържа пророчество за края. Каквото е началото, такъв е и краят. От Когото е началото, в Него е и краят. Да пазим, значи, тази спасителна истина, да имаме светла надежда и да възрастваме в любов към Онзи, Който ни е сътворил от любов.

О, Господи Боже, Сътворителю и Вседържителю, единствен Боже, единствен Творецо, Извор на блага, на Тебе се кланяме и на Тебе се молим, с Твоя свят Дух, чрез Господа Иисуса Христа, ни води към добър край [на живота ни]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] По онова време парите били метални – от злато, сребро, мед. Смисълът е монетите да бъдат на едно място и да се извади и подаде милостиня. Каквато монета бъде извадена (бел. прев.).

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

[3] В ориг. – светла стая (бел. прев.).