Искаш точно да знаеш при какви случаи се използва тази молитва и как­ва е нейната сила.

Използвай я и за себе си, и за другите. Викай като слепия Вартимей: Господи, помилуй ме! Но викай и като десетте прокажени: Господи, помилуй нас.  Моли се за себе си, моли се и за всички хора.

Моля ти се, Господи, за мен - родения в немощ: Господи, помилуй ме! И за всички хора, в немощ родени: Господи, помилуй нас!

Подмами ме светът и аз погазих Твоя животворен закон: Господи, по­милуй ме! И за всички, които като мен са погазили закона ти: Господи, по­милуй нас!

Днес-утре съм Твой гост в този свят, а след това ще отмина като сянка и ще бъда причислен към починалите: Господи, помилуй ме! Моля ти се и за всички починали с вяра: Господи, помилуй нас!

Господи, помилуй онези, които са на власт, трижди ти се моля, защото ги грози опасност да станат насилници.

Господи, помилуй богатите, трижди ти се моля, защото ги грози опас­ност да станат развратници.

Господи, помилуй бедните и сираците, трижди ти се моля, защото ги грози опасност да паднат в отчаяние.

Господи, помилуй богатите със светски знания, трижди ти се моля, за­щото ги грози опасност да обоготворят себе си, а Теб да забравят.

И за който и да си спомниш по време на молитва - било жив, било по­койник, било още нероден, веднага кажи: Господи, помилуй!

И ако ти дойде на ум за някой твой неприятел, кажи: Господи, помилуй!

А каква е силата на тези думи, ще ти каже при общото възкресение сле­пият Вартимей: „Сляп бях и прогледнах“.

Ще ти кажат прокажените: „В проказа бяхме и се очистихме“.

Ще ти кажат бесноватите: „Безумни бяхме и дойдохме на себе си“.

Ще ти кажат разслабените: „Болни бяхме и оздравяхме“.

Ще ти кажат умрелите: „Мъртви бяхме и оживяхме“.

Ще ти кажат апостолите: „Буря беше и стихна“.

Ще ти каже покаялата се грешница: „Греших и получих опрощение“.

Ще ти каже разбойникът от кръста: „Престъпник бях и пръв влязох в рая“.

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

ОТГОВОР:  „Страхът Господен изкоренява от душата всички лукавства и грехове“.

( Преп. Антоний Велики )

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези,  които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.

БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята! Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.

       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.

Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                  

[1] В ориг. – водовъртеж (бел. прев.).

[2] В ориг. – безтелесен и телесен (бел. прев.).

[3] В сръб. език „хвала“ означава и „благодаря“, и „благодарност“ и „възхвала“ (бел. прев.).