Един фарисей поканил Господ Иисус Христос на обед. Поканил Го не от уважение, а поради някакви лични сметки. Иисус прозрял нечис­тите му подбуди и умишлено не измил ръцете Си, преди да седне на трапезата. Нима не е логично нечистото да се приеме с неизмити ръце? Фарисеят се възмутил от това, а Господ използвал случая, за да изобличи фарисеите, които външно се показвали чисти, а вътрешно били изпъл­нени с грабеж и лукавство. И тъй като този фарисей мислел, че оказва особена милост на Иисус, поканвайки Го на обед, Господ го укорил, каз­вайки: „Но давайте милостиня от онова, което е вътре; тогава всичко у вас ще е чисто” (Лук. 11:41). Ти питаш: какво означават тези думи?

Означават милостивото сърце, което подтиква ръцете към милостиня. Бог, Който гледа на сърце, приема само такава милостиня. Но ако сърцето е злобно и немилостиво, напразно дава ръката. Бог отхвърля такъв дар. Мо­жеш да излъжеш хората с дара на ръката, но Бога - никога. Ако сърцето е нечисто - нечист е и дарът, колкото и да е голям. От нечистото сърце про­изтичат нечисти мисли и желания и оскверняват външните човешки дела, колкото и добри и чисти да изглеждат те. Каква полза от измиването на ръцете, ако нечистотата на сърцето ги прави постоянно мръсни? Ако една къща е пълна отвътре с мръсотия и смрад, каква полза да се мият и украся­ват вратите и прозорците? Дори ако вратите и прозорците са идеално изми­ти, това ни най-малко не може да намали нечистотата зад тях.

Със Своята Божествена прозорливост и небесна чувствителност Хрис­тос прозрял и почувствал душата на фарисея като съд, пълен с нечистота. Той отказал да умие ръцете Си; отказал да изпълни това най-малко задъл­жение, за да напомни на своя домакин най-голямото; отказал да извърши второстепенното, за да го укори за най-важното. И най-мръсните ръце са съвсем чисти в сравнение с нечистото сърце. И тъй, нека умием първо сър­цето си и тогава всичко останало у нас ще бъде чисто.

За страшния цар Калигула се разказва, че веднъж, имайки зли наме­рения, той поканил сенаторите на вечеря. Всичко в царския дворец било бляскаво и чисто. Единственото нечисто нещо в него било царското сърце.

Освен това според обичая преди вечерята царят умил лицето и ръцете си и се облял с най-скъпоценни благовония. Само сърцето му било яма, пълна с нечистотии. И в същия час, когато той най-любезно вдигал наздравици със своите гости, като ги хвалел и прославял, в града палачите му избивали по негова заповед техните синове.

Примерът с този римски цар, както и с онзи еврейски фарисей ясно показва защо е било нужно Божият Син да слезе на земята. Такава нечистота се била възцарила в човешките сърца, такова лицемерие било настанало, такова объркване на важното и маловажното се било разпространило, че съ­ществуването на света, населен с такива хора, станало безсмислено. И никой друг не бил в състояние да го очисти и промени, освен Един Бог.

На Бога - слава и хвала, а на теб - живот и спасение!

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

Сам Господ, с ушите на духовния отец, слуша изповедта, и чрез устата на духовника освобождава [от греховете].

(Свт. Теофан Затворник)

Разсъждение

Който напълно се предаде на Бога, него Бог води към спасение и за полза на много други. Св. Николай, предан на волята Божия, побягнал от суетната човешка слава от своя град Патара и отишъл в град Мир Ликийски, където не познавал никого, нито пък някой познавал него. Без каквито и да е средства – защото, макар да бил богат, оставил всичко в къщи – без познанства и без план, той като непознат обикалял из града, очаквайки Бог да насочи стъпките му. През това време умрял Иоан, архиепископът на града, и свиканият събор за избор на нов архиепископ не успял да постигне единомислие за нито един от кандидатите. Накрая, членовете на събора решили да постят и да се молят на Бога, та Бог да покаже на някого кой е най-достоен за това звание. Бог чул молитвата на Своите слуги и им открил най-достойния. Когато председателят на събора бил на молитва, му се явил в светлина един човек и му казал да иде рано пред църквата и да чака онзи, който пръв дойде за утринната молитва: „Него поставете за архиепископ, името му е Николай“. Като видял и чул това, епископът го съобщил на своите другари и на другия ден рано отишъл пред църквата и зачакал. Тогава дошъл св. Николай, който имал обичай да става рано за молитва. Като го видял, епископът го запитал: „Как се казваш, чадо?“. Николай мълчал. Епископът го запитал отново и той отговорил: „Никола се казвам, владико, слуга на твоя святост“. Тогава епископът го уловил за ръката, завел го пред събора и казал: „Приемете, братя, своя пастир, когото Дух Свети ви помаза, и когото не човешки събор избра, а Божият Промисъл“.

БЕСЕДА  за проклятието върху греховните дела

Проклета да е земята поради тебе (Бит.3: 17).

След грехопадението на Ева и Адам Бог им наложил наказание. Не наложил наказанието веднага, а след известно време, очаквайки тяхното покаяние. Това се вижда от разговора, в който Бог встъпил с Адам след греха. Къде си? – Бог попитал Адам. И когато Адам казал, че се е скрил заради своята голота, Бог отново го попитал: Кой ти каза, че си гол? Тогава Адам, вместо да принесе покаяние, започнал да обвинява жена си. След това Бог наложил наказанието. Върху змията, която послужила за оръдие на дявола, паднало неограничено проклятие. Жената била осъдена с мъка да ражда деца и нейната воля да бъде под властта на мъжа. Това не е проклятие, а наказание с надежда. Човекът е осъден с труд да обработва земята. Но какво означават думите Проклета да е земята поради тебе? Дали Бог е проклел земята, както и змията с неограничено проклятие? Не. Земята е проклета само в грешните дела на човека. Заради човешкия грях земята ражда тръни, заради греха е безплодна, заради греха настава суша, заради греха са наводненията, земетресенията, вредните насекоми, скакалците, гъсениците и болестите. А че земята не е проклета като змията в своята цялост, се вижда от това, че земята ражда и добри плодове; Бог винаги, по молитвите на праведниците, благославя земните плодове, необходими за човешкия живот, и даже ангелите Божии, като гости Аврамови, яли от земните произведения (Бит.18: 1–8). Защото какво е виновна земята и какво са виновни всички останали творения Божии на земята, освен змията, за Адамовия грях? Но все пак Всички твари заедно стенат и се мъчат досега (Рим. 8: 22). Не стенат и не се мъчат заради проклятие върху себе си, а заради греховните човешки дела, които са проклети. О, братя мои, да се засрамим от своите грехове, заради които страдат и невинните твари.

О, Боже благий, прости ни старите грехове и ни пази от нови. О, Боже милостиви, смили се над невинните Твои създания, които страдат заради нас и облекчи техните страдания. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски