ДО ГОСПОДИН СКОТ, АМЕРИКАНСКИЯ УНИТАРИАНЕЦ, КОЙТО СЕ БУНТУВАСРЕЩУ СВЕТАТА ТРОИЦА

 

 

На хлъзгавия път на политиката, на който сте се озовали, не е чудно, че негодувате срещу християнското учение за Светата Троица. Вашата унитарианска секта се основава не на стремежа към чистата истина, а на стре­межа към изравняване на всички религии в света. Но тъй като е трудно да се изравни планината с долината, Вие се сърдите на планината. Защото Ви се струва - съвсем погрешно - че е по-спасително да се изравни планината, отколкото да се издигне низината. И при това Вие твърдите, че вашата секта вярва в Иисус Христос.

Ако Вие вярвате в Иисус Христос, то как тогава можете да се стремите към приравняване и уеднаквяване на истината и лъжата? Христос ли Ви е посочил този път? Приравнявал ли е Той Своето учение с римското идолопоклонство, с африканския фетишизъм, с индийския нихилизъм и с мърт­вото юдейско фарисейство? Очевидно не. И Христовият апостол решително се обявява против Вас, казвайки:  Защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? (дявола)? Знайте, че све­тът не разпъва на кръст онзи, който примирява истината с лъжата, светли­ната с тъмнината, доброто със злото. А Христа светът е разпънал на кръст, защото Той не е уеднаквявал или смесвал истината с лъжата, нито е използ­вал истината за политически цели. Следователно ясно е, че вие не вярвате в Иисус Христос.

Опитайте само, в която и да било област на обикновената наука, да примирите и уеднаквите откритите истини с полуистините или с неисти­ните и ще видите какъв отпор ще срещнете. Да речем, да приравните елек­трическата светлина със светлината на лоената свещ; или кръглата форма на Земята с плоскостта. Или вземете обикновен пример от живота. Да ре­чем, двама души се препират: единият, който има добро зрение, казва, че е

видял в небето три орела, а другият, със слабо зрение - че не е видял нито един. Ако сте разумен, Вие ще изпитате зрението на единия и на другия и ще повярвате на онзи, който вижда по-добре. Но понеже за Вашата секта е важна не истината, а примиряването и уеднаквяването, Вие ще кажете на онези двамата: Понеже аз изобщо не искам да вдигам очи към небето и да проверявам каква е истината, то най-добре е вие двамата да се помирите, взаимно да направите отстъпки и в съгласие да кажете, че и двамата сте ви­дели един орел.

Това е Вашият път, Вашето учение, Вашата политика. Светът не е пос­ледвал вашата секта, както са вярвали нейните основатели. Останали сте и до днес в християнския свят малобройна и незначителна секта, подобно на скала в морето. Защо? Защото въпреки че хората държат на мира, те още повече държат на истината.

А истината за Бога, Един в Три Лица, е дошла в света по Откровение, била ни е открита от Най-прозорливия, от Сина Божи Иисус Христос. Три Лица, Една Същност. Три Лица, Една Личност. Тази фина и възвишена ре­алност никога не може да бъде приравнена и уеднаквена с грубите и ниски призраци.

Духът на истината нека Ви просвети!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 Невярващият само в някои моменти може да се покаже [като] верен и храбър. Но въобще не вярвай в постоянната вярност и в постоянната храброст на човек, който не вярва в Бога.

(Свт. Николай, еп. Жички и Охридски)

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

По безброй начини живият Господ знае да милва и да наказва, да избавя верните от напасти, да прави невярващите вярващи и да наказва непоправимите гонители на вярата. Когато злият мъчител Максимин убил чудните Христови мъченици – Мина, Ермоген и Евграф, качил се на една ладия и отпътувал заедно със своята свита за Цариград. Но изведнъж очите му ослепели; бидейки и преди това сляп по душа и ум, той започнал да се оплаква на придружаващите, че като че ли някаква невидима ръка страшно го удря. Скоро след това погинал в зло, както и в зло живял. По времето на св. Амвросий имало и такъв случай: царица Иустина, еретичка, била убедила някой си Евтимий, началник някакъв в Милано, по някакъв начин да хване омразния ѝ епископ и да го закара някъде далеч на заточение. Този Евтимий приготвил една кола и се настанил в къща близо до църквата, та да може по-лесно да издебне [светителя], когато е сам, и да го откара с колата. Но точно в деня, в който бил уредил и подготвил всичко, за да хване Амвросий, дошло царско нареждане: заради някакво провинение Евтимий веднага да бъде прогонен в изгнание. Същия ден дошли войници, вързали зложелателя и го откарали на заточение със същата онази кола, която бил подготвил за Амвросиевото изгнание. Друг път един арианин влязъл в храма, в който служел св. Амвросий, с намерение да чуе нещо от неговите уста, та да може да го обвини. Погледнал този еретик как Божият светител поучава народа и видял до него светъл ангел, който му шепнел на ухото. Уплашил се от това твърде много, засрамил се от самия себе си, отхвърлил ереста и се върнал в Православието.

 

БЕСЕДА за Авраам

 

Аз, който съм прах и пепел… (Бит.1: 27).

 

Това са думи, които праведният Авраам изрекъл за себе си. Смешни са онези хора, които се гордеят със своето приятелство със земните князе и велможи – те започват да мислят високомерно за себе си. Авраам се е удостоил да разговаря с вечния и всемогъщ Цар, но останал непоколебим в своето смирение, наричайки себе си прах и пепел. Кой бил този Авраам, че се удостоил с такова Божие благоволение през живота си, и похвала след смъртта си от апостола (Гал. 3; Евр. 11), та чак и от Господа Христа (Лк. 16: 22; Иоан. 8: 39)? Труженик, който имал всички добродетели, и живеел в света по Божия закон. Човек с твърда вяра в Бога, правдолюбив, гостоприемен, милосърден, смел, послушен, чист и смирен. Особено се прославил Авраам с вярата, със силната си вяра. Авраам бил на сто години, когато Бог му казал, че жена му, дотогава бездетна, ще му роди син, и той повярвал. И още преди Сарра да роди Исаака, Бог казал на Авраам: Ще направя потомството ти като земния пясък (Бит.13: 16). А когато Аврааму се родил единственият му син, Бог, изпитвайки го, му наредил да принесе единствения си син в жертва, което Авраам бил готов да стори, ако Бог не го възпрял в последния миг. Толкова верен и послушен към Бога бил този мъж. Затова Бог го благословил и прославил на земята и на небето. Блазе на онези, братя, които без да умуват, вярват в Бога и изпълняват светите Негови заповеди. Божие благословение ще им се прати и в двата свята.

О, благословени Сътворителю наш, благослови нас грешните и ни причисли към Твоите избрани, чиито дял е с Авраама в Твоето Царство. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски